Moge na njakoi hora mojat vapros da im prozvochi glupavo, no ima li smisal v 21 vek studentite da si gubjat vremeto s detajlno izuchavane na martvi ezici - osobenno, ako fiologijata, kojato izuchavat iziskva i nauchavane na saotvetnija giv ezik ot nulata? Pitam tova, zastoto kogato chovek zavarshi nikoj rabotodatel ne se interesuva kak ste se predsavili na izpitite si po staroislandski i starobalgraski - tova sa martvite ezici saotvetno za "Skandinavistika" i "Slavistika" v Germanija...samo molja da ne bada obvinen v marzel i nesposobnost da se spravja s tjah - dage izpita si po staroislandski go vzeh si viskoka ozenka - prosto nesto smisala mi se gubi!

ми има, виждаш как се е развил езикът и го разбираш по-добре.

 

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами можеш ли да говориш на староисландски?

Ne, ne moga da govorja na staroislandski, no se nalaga da prevegdam tekstove - bezkrajno "interesni" sagi...

ако езиците те кефят, то мъртвите езици са най-интересните. ако просто ти се учи език за практически цели, има си по-добри начини.

Na men lichno istoricheskata gramatika mi e edno ot nai-interesnite neshta w lingwistikata.
Wizhdash razwitieto na ezika, tolkowa neshta, koito sa ti se struwali absoliutno nemotiwirani ti se iziasnjawat i gi razbirash.
No kakto kazwa zaphod, ako naistina si zapochnal da uchish filologija samo, za da nauchish ezika, to mnogo neshta ot tuk natatak shte ti se struwat bezsmisleni i nenuzhni.

Razbiram dovodite vi, no az ne osporvam nugdata ot ucheneto na martvite ezici, a po-skoro do kolko e smisleno da se vlaga tolkova mnogo ilishna energija v tjah - vse pak chovek posle iska da raboti nesto s tazi filologija i ne mi se vjarva te da sa ti ot goljama polza. Estestweno, che edin filolog trjabva da ima predstava ot tjah - no edno e predstava, a savsem drugo e bezzelnoto zubrene na gramatichni formi, koito taka ili inache se zabravjat samo za njakolko sedmizi...

На мен може да ми е кеф да се занимавам със санскрит или протополинезийски, но въпросът е кои, с каква цел и до каква степен хилядите студенти от специалностите “Филология” и “Лингвистика” да изучават, както и десетки преподаватели да преподават тези дисциплини. Освен това трябва да е намерено оптималното съотношение между така да се каже историческите дисциплини и останалите за ограниченото време от 4 или 5 години, през което най-много време се отделя на съответния съвременен чужд език. Дали курсове от типа “Съвременни лингвистични теории” или “Компютърна лингвистика” или “Лингвистическа статистика” няма да са и по-интересни, и по-полезни. Да не забравяме, че всичко това се плаща или от държавата, или от самите студенти.
Т.е. моето мнение е, че мъртвите езици и историческото развитие на езиците трябва да присъстват в задължителната програма само като запознаване с тях за обща филологическа култура. Разбира се, който иска трябва да има възможност за изучаване на повече мъртви езици или по-задълбочено на един от тях.

извини ме, но въпросът "можеш ли да говориш", отнесен към мъртъв език, звучи леко абсурдно. по принцип изучаването на мъртъв език не е с цел той да може да се говори, защото няма с кого да си общувате на него. повече от десет години съм изучавал латински и старогръцки, но никога не съм могъл да ги говоря както говоря английски и френски след много по-малко учене (пък доколко добре се справям в говоренето с тези два живи е друг въпрос).

затова ми става смешно някой като ме помоли да кажа нещо на старогръцки. не сме 100 % сигурни дори как е звучал този език. освен това по текстовете, които са се запазили, такива типично разговорни изрази като "здравей", "довиждане", "как е при теб" и "много здраве на жената и децата" някакси не се срещат особено.

една приятелка се измъкваше с латинския, цитирайки Цицероновото cur caput meum praebeo [кур капут меум пребео], та дано на питащия да му прозвучи мръсно и да се засрами

I dreamed I was a butterfly dreaming I was a man

изучаването на мъртви езици, поне до известна степен, е много полезно за по-дълбоко навлизане в някои особености на съвременния език. на училия старогръцки му е безкрайно по-лесен историческият правопис на новогръцкия. на училия латински му е ясно защо на френски се казва coupable, обаче culpabilitе и въобще не си прави труда да заучава наизуст подобни "противоречия" в правописа и правоговора. на училия старобългарски и/или църковнославянски (което е горе-долу същото) му е известно, че не е особено грамотно да се казва "воистина воскресе", а правилното е "воистину". това са само първите примери, които ми идват на ума. с други мъртви езици примери ми е трудно да ти дам пример, не съм много запознат.

така че малко мъртви езици няма да ти навредят, даже напротив. едва ли те карат да учиш повече, отколкото и без друго ще ти е нужно за усвояването на съответния жив.

а, само да добавя, че за знаещия латински всички романски езици звучат само като набор от диалекти.

I dreamed I was a butterfly dreaming I was a man