На всички, сегашни и бъдещи лингвисти, Ви е ясно, че българския език е доми-нирал над останалите славянски езици. Българският език е оказал огромно влияние върху руския, сръбския, румънския, полския, чешкия. Да не говорим, че около 55 % от думите в румънския са били български, сега са около 21 %. Някой има ли сатистика за процентното съдържание на български думи в руския и сръбския?

какви са тия мании за величие?

нормално е в съседни държави да се инфилтрират думи, обичаи, ястия и какво ли не, но 55% е адски много!!! дори 21% за сегашния ми се виждат много. все пак аз не знам румънски и ще се въздържа от категорично изказване, но когато съм слушал румънски би трябвало една от 5 думи да я знам. аз аз не съм разбирал ни една...

за руския дълбоко се съмнявам. а и кои думи да броим за български? това трябва да са думи, които са влезли в българския от някъде, и от там в руския. съмнявам се да има дори една...

Заимствал ли е руският от българския?

не знам не е една дума

Редактирано от ivx на 24.06.03 21:31.

Заимствал е, и то как: с пълни шепи.

През 996 Русия приема християнството и откъде, мислиш, се снабдява с книги, свещеници и учители? От България, която е минала по този трънлив път повече от 100 години по-рано (съборът, на който се провъзгласява старобългарският език за официален в държавата и църквата, е през 893, а тогава християнството в България е било вече утвърдено. Имало е цяло едно ново поколение, което не е било и чувало за езическите обичаи). През XIV-XV век, след падането под турска власт, българските книжовници, които оцеляват след кланетата, отиват в Русия и занасят там цялата среднобългарска книжнина, която успяват да спасят. Т.нар. църковнославянски език е руска редакция на старобългарския. В самата Русия тези два момента се наричат първа и втора вълна на южнославянско влияние.

Където видиш дума с непълногласие (-ра- вм. -оро-, -ла- вм. -оло-), щ или жд, то тя е почти сигурно българска (това 'почти' отговаря на малкото общославянски думи без ликвидна метатеза като брат). Например, на плечах стоит голова, но Путин есть государственый глава Росии, а в книгах тоже есть главы. Думата *ворог е твърде архаична, общоупотребимата e враг. От свет имаме рус. свеча, и освечивать. Обаче от святой се получава священник и освящение (освещаване). Житель Москвы - горожанин, но он тоже гражданин Росии. Ты пошел бы в сторону, но Литва стала самостоятельной страной. По середину моря нету ничего кроме воды, но день недели есть среда. Секс-маньячка всегда возбужденна. В разговорния език щ и жд се произнасят като като дълги меки ш и ж, но правописът (особено жд) показва ясно произхода.

Има достатъчно различия между двата езика, за да се разграничи ясно кои думи в него са общославянски, кои - руски и кои [старо]български. Освен това, има страшно много думи, които са били изковани от Константин Философ, за да предаде точно гръцките църковни текстове без да ги задръства с гърцизми: благодаря, благовещение, благоприятен, лицемер, боголюбец, царство, блаженство, Господ, господин, човеколюбец и още стотици, ако не и хиляди. В Граматика на старобългарския език, БАН, 1990, има посветена цяла глава на тези новоизковани думи; Йоан Екзарх (Х в.) е написал трактат по въпроса. Ще речеш: гръцки калки. Но какво от това? По-добре лицемер, отколкото [х]ипокрит. На практика, Константин е оставил непреведени само или твърде специфични църковни термини като ангел, или думи които са били вече утвърдени в солунския диалект като събота. Tези думи са възприети в целия славянски свят наготово. Заслугата за това е на старобългарската книжнина. Естествено, че ги има и в руския, и то в същия облик, без никакви изменения.

Или, както е казал дядо Вазов:
и ний сме дали нещо на светът,
на вси славяни книга да четат.

Редактирано от gazibara на 25.06.03 11:43.

Rumanskijat ezik ne e slawianski, a romanski.

а аз си мислех че случаите които изброи се дължат на общите ни корени...
е, оставили сме значи следа :)

Predelno mi e qsno, che rumynskiq e romanski ezik!!!!!!!!!!!!1

Predelno mi eqsno, che rumynskiq e romanski ezik! No iskah da go vmykna mejdu slavqnskite ezici!

българският наистина му е оказал доста сериозно влияние, преди всичко лексикално. имам познати румънци, за които "морков" и "чушка" да речем, както и други българизми, и до днес са си общоупотребителни думи. до края на ХVІІІ в. (или беше малко по-рано? вещите по история да помагат) българският е бил официален език на влашките войводи и князе. т.нар. "влахо-български грамоти", т.е. указите и постановленията на тези войводи, са ценен паметник за изучаването на някои промени в българския, настъпили по-рано или по по-различен начин, отколкото в повечето съвременни им документи от "официалния" езико ареал на нашия език. освен това съвсем доскоро в православните църкви в Румъния се служеше на същия църковнославянски (т.е. по същество руска редакция на старобългарския), както и у нас.
та, като говориш за влияние на българския върху други езици, имаш точно толкова основание да включиш и румънския, колкото руски, сръбски и т.н., нищо, че е романски език.
обаче, за съжаление (наше съжаление поне), през последните 100 години все повече има тенденция в румънския българските думи да се заменят с такива от романски произход, за да се "изчисти" езика. най-вече се заимства от френски, защото румънците открай време се изживяват като най-големите франкофони в Югоизточна Европа и страшни фенове на френската култура. даже столицата им си е спечелила прозвището "Малкият Париж", защото е застроявана от френски архитекти - хора, били там, казват, че наистина имала много европейски вид, поне в центъра. така покрай другото и любимият ми румънски morcov е станал вече на carot, но, както се оказва, в периферията на езика още се пази споменът за български думи от този род...

I dreamed I was a butterfly dreaming I was a man

Парадоксална е употребата на русизъм (взаимствам) във въпроса, след като си има българска дума за това - заимствам.
В руския официално се говори за две вълни влияние от българския - първо и второ българско влияние, първата е при приемането на християнството на Киевска Рус, втория по-късно. Обаче през последните векове процесът е точно обратен - сума ти руски думи, потребни и не особено, са навлезли в българския. Особено през последните 50 години, по понятни идеологически причини. Според мен, би трябвало да се избягват такива думи в случаите когато има български със същото значение и употреба, напр. "считам, че.." место "смятам, че..."
За румънския е много трудно да се определи дали славянската лексика е навлязла от българския или от сръбския и там става дума предимно за битова лексика, топоними и т.н. За думи, назоваващи действия, процеси, абстрактни понятия, се използват романски думи.
И ний сме дали нещо на света
И ний сме взели нещо от света
Изобщо, взел-дал...