На всички, сегашни и бъдещи лингвисти, Ви е ясно, че българския език е доми-нирал над останалите славянски езици. Българският език е оказал огромно влияние върху руския, сръбския, румънския, полския, чешкия. Да не говорим, че около 55 % от думите в румънския са били български, сега са около 21 %. Някой има ли сатистика за процентното съдържание на български думи в руския и сръбския?

какви са тия мании за величие?

нормално е в съседни държави да се инфилтрират думи, обичаи, ястия и какво ли не, но 55% е адски много!!! дори 21% за сегашния ми се виждат много. все пак аз не знам румънски и ще се въздържа от категорично изказване, но когато съм слушал румънски би трябвало една от 5 думи да я знам. аз аз не съм разбирал ни една...

за руския дълбоко се съмнявам. а и кои думи да броим за български? това трябва да са думи, които са влезли в българския от някъде, и от там в руския. съмнявам се да има дори една...

Заимствал ли е руският от българския?

не знам не е една дума

Редактирано от ivx на 24.06.03 21:31.

Заимствал е, и то как: с пълни шепи.

През 996 Русия приема християнството и откъде, мислиш, се снабдява с книги, свещеници и учители? От България, която е минала по този трънлив път повече от 100 години по-рано (съборът, на който се провъзгласява старобългарският език за официален в държавата и църквата, е през 893, а тогава християнството в България е било вече утвърдено. Имало е цяло едно ново поколение, което не е било и чувало за езическите обичаи). През XIV-XV век, след падането под турска власт, българските книжовници, които оцеляват след кланетата, отиват в Русия и занасят там цялата среднобългарска книжнина, която успяват да спасят. Т.нар. църковнославянски език е руска редакция на старобългарския. В самата Русия тези два момента се наричат първа и втора вълна на южнославянско влияние.

Където видиш дума с непълногласие (-ра- вм. -оро-, -ла- вм. -оло-), щ или жд, то тя е почти сигурно българска (това 'почти' отговаря на малкото общославянски думи без ликвидна метатеза като брат). Например, на плечах стоит голова, но Путин есть государственый глава Росии, а в книгах тоже есть главы. Думата *ворог е твърде архаична, общоупотребимата e враг. От свет имаме рус. свеча, и освечивать. Обаче от святой се получава священник и освящение (освещаване). Житель Москвы - горожанин, но он тоже гражданин Росии. Ты пошел бы в сторону, но Литва стала самостоятельной страной. По середину моря нету ничего кроме воды, но день недели есть среда. Секс-маньячка всегда возбужденна. В разговорния език щ и жд се произнасят като като дълги меки ш и ж, но правописът (особено жд) показва ясно произхода.

Има достатъчно различия между двата езика, за да се разграничи ясно кои думи в него са общославянски, кои - руски и кои [старо]български. Освен това, има страшно много думи, които са били изковани от Константин Философ, за да предаде точно гръцките църковни текстове без да ги задръства с гърцизми: благодаря, благовещение, благоприятен, лицемер, боголюбец, царство, блаженство, Господ, господин, човеколюбец и още стотици, ако не и хиляди. В Граматика на старобългарския език, БАН, 1990, има посветена цяла глава на тези новоизковани думи; Йоан Екзарх (Х в.) е написал трактат по въпроса. Ще речеш: гръцки калки. Но какво от това? По-добре лицемер, отколкото [х]ипокрит. На практика, Константин е оставил непреведени само или твърде специфични църковни термини като ангел, или думи които са били вече утвърдени в солунския диалект като събота. Tези думи са възприети в целия славянски свят наготово. Заслугата за това е на старобългарската книжнина. Естествено, че ги има и в руския, и то в същия облик, без никакви изменения.

Или, както е казал дядо Вазов:
и ний сме дали нещо на светът,
на вси славяни книга да четат.

Редактирано от gazibara на 25.06.03 11:43.

Rumanskijat ezik ne e slawianski, a romanski.

а аз си мислех че случаите които изброи се дължат на общите ни корени...
е, оставили сме значи следа :)

Predelno mi e qsno, che rumynskiq e romanski ezik!!!!!!!!!!!!1

Predelno mi eqsno, che rumynskiq e romanski ezik! No iskah da go vmykna mejdu slavqnskite ezici!

българският наистина му е оказал доста сериозно влияние, преди всичко лексикално. имам познати румънци, за които "морков" и "чушка" да речем, както и други българизми, и до днес са си общоупотребителни думи. до края на ХVІІІ в. (или беше малко по-рано? вещите по история да помагат) българският е бил официален език на влашките войводи и князе. т.нар. "влахо-български грамоти", т.е. указите и постановленията на тези войводи, са ценен паметник за изучаването на някои промени в българския, настъпили по-рано или по по-различен начин, отколкото в повечето съвременни им документи от "официалния" езико ареал на нашия език. освен това съвсем доскоро в православните църкви в Румъния се служеше на същия църковнославянски (т.е. по същество руска редакция на старобългарския), както и у нас.
та, като говориш за влияние на българския върху други езици, имаш точно толкова основание да включиш и румънския, колкото руски, сръбски и т.н., нищо, че е романски език.
обаче, за съжаление (наше съжаление поне), през последните 100 години все повече има тенденция в румънския българските думи да се заменят с такива от романски произход, за да се "изчисти" езика. най-вече се заимства от френски, защото румънците открай време се изживяват като най-големите франкофони в Югоизточна Европа и страшни фенове на френската култура. даже столицата им си е спечелила прозвището "Малкият Париж", защото е застроявана от френски архитекти - хора, били там, казват, че наистина имала много европейски вид, поне в центъра. така покрай другото и любимият ми румънски morcov е станал вече на carot, но, както се оказва, в периферията на езика още се пази споменът за български думи от този род...

I dreamed I was a butterfly dreaming I was a man

Парадоксална е употребата на русизъм (взаимствам) във въпроса, след като си има българска дума за това - заимствам.
В руския официално се говори за две вълни влияние от българския - първо и второ българско влияние, първата е при приемането на християнството на Киевска Рус, втория по-късно. Обаче през последните векове процесът е точно обратен - сума ти руски думи, потребни и не особено, са навлезли в българския. Особено през последните 50 години, по понятни идеологически причини. Според мен, би трябвало да се избягват такива думи в случаите когато има български със същото значение и употреба, напр. "считам, че.." место "смятам, че..."
За румънския е много трудно да се определи дали славянската лексика е навлязла от българския или от сръбския и там става дума предимно за битова лексика, топоними и т.н. За думи, назоваващи действия, процеси, абстрактни понятия, се използват романски думи.
И ний сме дали нещо на света
И ний сме взели нещо от света
Изобщо, взел-дал...

Най-силното влияние на руския език върху българския е по време на Възраждането. Тогава се заместват стотици (да не кажа хиляди) турски думи с руски или изковани по руски образец от общославянски корени. При по-внимателен анализ може да се окаже, че това са думи и корени, които преди това са били заети в руския от старо- и среднобългарски (е, не във всички случаи, разбира се). Има заимстване както в писмената, така и в говоримата реч, и това ясно личи в правописа на съответните думи (напр. каляска е говорима заемка и руското акане е отразено (рус. коляска), докато оборот е книжна заемка и акането не е отразено). По-късно подчертано руският облик на повечето такива думи е премахнат, напр. осуществлявам -> осъществявам, което ги прави неотличими от чисто българските.

Що се отнася до най-идеологическата дума от последните 50 год., комунизъм, тя е френска.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Редактирано от gazibara на 27.06.03 08:35.

Така е, най-силното влияние е било преди 2 века, но най-неприятното е било през последните 50 години. Изобщо не съм русофоб, но много от тези заемки ме дразнят, защото са плод на слагачество (според мен).

Мисля че тези заемки, които очевидно са такива, вече са в процес на отмиране. Аз не съм учил никога руски и "считам" ми звучи особено.

Ки ме бие Матрицата в дупарата, а?

Питието определя съзнанието.

'взаимствам' и 'заимствам' означават две различни неща.

не знам не е една дума

Според “Български тълковен речник” (изд. 1994, 60 000 думи) дума “взаимствам” в бългаския език няма.

“Считам” ми звучи не само особено, а направо неприятно и си мислех, че русизмите ме дразнят тъкмо защото знам руски и ги разпознавам. Също така много ми е отвратително да чуя или прочета болшинство вм. мнозинство, потребност вм нужда или необходимост, обезпечавам вм осигурявам. Всички теса част от някакъв измислен канцеларско-официален стил, койтоби станал по-малко канцеларски без тях.
Заемките не само от руски, но и изобщо трябва да са като традициите за булките: да назовават – нещо ново,
нещо по-точно,
нещо по-кратко,
нещо по благозвучно.
В противен случай просто не трябва да просъществуват. Болшинство, обезпечавам & Co. нито назовават нови понятия, нито са по-кратки или по-благозвучни.

в общи линии съм съгласен, но понякога две думи с уж еднакво значение се използват с някакъв много тънък нюанс, в българския, който го няма в оригиналния език. този нюанс даже не винаги е приет и може да го има само в главата на говорещиа.

ето ти един пример:
за мен лично мнозинство и болшинство имат такъв нюанс, който е малко историко-идеологически, за други хора може да го няма.

например бих казал:
мнозинството от хората си мият зъбите сутрин. (т.е. повечето хора си мият зъбите, но не им пука кво правят другите).

но:
болшинството в парламента взе решение. (т.е. с това решение те са задължили и несъгласните с тях).

ти лично може да не си съгласна с този нюанс, но за мен той съществува.

И мен ме дразни използването на прекомерно количество английски думи в някои области на живота, ама к'во да се прави: такъв е животът, а езикът е негово огледало.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Забелязвам, че това "считам" се използва навсякъде в българските закони :( В никой закон досега не съм срещнал "смятам" :( Толкова ли пък не са се сетили да използват българската дума!

това което аз знам е че, "взаимстване" означава "взаимност" т.е. аз вземам от тебе, ти от мене, докато "заимствам" е еднопосочно

 

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз пък не мога да разбера защо толкова се впрягате от изкованите с общославянски морфеми думи, а в същото време не се чува нито глас срещу такива грозотии като консенсус, инсинуация и пр.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

gazibara,
Не че не ми правят впечатление, просто темата беше за взетото и даденото от и на руския език. Но принципът за чуждиците трябва да е еин и същ: ако има българска дума със същото значение, от чуждицата няма нужда и руските думи в подобни случаи не са по-симпатични, само защото са от славянски произход. Консенсус все пак има някакво терминологично значение и в това си значение може би има място в българския език (мнозинство-квалифицирано мнозинство-консенсус). От една страна, не ми се иска да бъда консервативна и ретроградна и да не одобрявам обновяването на езика, което е неизбежно, от друга страна, много от новите думи в българския и мен също ме дразнят. Не съм сигурна доколко е разумно словообразуването от чуждици от типа фен-фенка, да не говорим за цялата тази побългарена компютърна лексика, която очевидно вече се е наложила и само остава да бъде официално призаната, т.е. включена в речниците на книжовния български език.
Ама общо взето, who cares или кат ми пееш Пенке ле....

а какво Ще кажеШ За "политиЗмите" като вот, електорат или гадостта електорален вот?