да се напием.

Какво е "да се напием" в случая? От една страна ми се струва че е пряко допълнение, но от друга страна е глагол и оттам май следва че е сказуемо? (по точно формата която съмишленика Газибара нарича оптатив). От друга страна ми се струва, че "искам" е просто нещо като спомагателен глагол, тъй като дори да се изпусне значението е същото. Та в крайна сметка каква роля играе "искам" в изречението?

ми не е ли просто подчинително наклонение?

"искам" просто си е "искам"... "искам да се наспя", "искам да отида на екскурзия в Оман".... са само част от нещата, които искам в момента

той винаги си върви с друг "мога да ходя" "трябва да работя" освен ако не е "искам пари" :)))))

А то за оптатива не требеше ли "бих"?!

~ ~

А аз искам една бира. Не държа да се напивам.

Може, като ползвам чуждици се бъркам. Сори на Газибара ако съм го цитирал погрешно.

edit: Проверих, прав си. Обаче на мен ми се струва че то иразява именно желание само по себе си. Като в "да ти (знеш какво) (знаеш кого)".

Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 08.06.03 19:59.

>Проверих, прав си.

Предполагам за наклонението съм прав.

>Обаче на мен ми се струва че то иразява именно желание само по себе си. Като в "да ти (знеш какво) (знаеш кого)".

- И? Че нещо не ти схващам мисълта?

Абе нема значка, мисълта ми е изключително неясна. Тежки проблеми с дебъгване на курсово задание.

Натъкваме се на поредната каша в българската теоретична граматика. От една страна, подчинително или желателно наклонение (конюнктив или оптатив) в бг език няма. От друга страна, имаме употреба на да-форми не по-рядко от обикновените индикативни в значение на пожелание (оптатив) и в случай на безсъюзно свързано подчинено изречение (искам Пешо да яде, конюнктив). Обявяват го за наследник на стария инфинитив. Самата дума "да" пък се обявява за съюз.

Да, ама не, както би казал Петко Бочаров.

Ако е съюз, защо "да" никога не се отделя от глагола (така, както и "ще")? Ако беше съюз, горният израз щеше да звучи "*искам да Пешо яде", както е и било на старобългарски. Вярно, тази аналитична конструкция е наследник на стария инфинитив, но само в един случай - само когато двата глагола имат общ субект (искам да ям < стбъл. искамь ясти; но искам Пешо да яде < стбъл. искамь да Пешо ядетъ). В съвремения български език има форми на инфинитив, които се употребяват в няколко фиксирани конструкции: мога яде, смея яде, диал. не мой яде. Да-формите служат за пожелание (да ям ли?), предположение (да е излязъл? - едва ли - шапката му стои там), в случай на безсъюзно всързване на подчинени изречения (казах, ако утре вали дъжд, в никакъв случай да не идваш; виждам децата да играят на двора), след предлози (преди да дойдеш..., без навън да се показва нещо). Частицата да се свързва с глаголи във всички небъдещи времена (да бях учил навремето!, да е дошъл навреме, няма да го чакаме, ах, да не валеше сега!, да не се ударихте?), с всички несвидетелски изкази (да го видели стражарите, щели...) и дори с форми на условното наклонение (да би мирно седяло,...).
Виждате, че всички тези употреби имат класическото значение на подчинителното наклонение в познатите ни езици, в които такова официално има (в романските и германските например формите му са дори синтетични).

Според мен се касае за напълно обобщена категория подчинително наклонение в българския език. Формите от вида да бих искал допълват парадигмата като условно-желателно наклонение.

---

Искам да се напием:

искам е модален глагол.
Да се напием има две функции:
І. това е безсъюзно свързано подчинено изречение. Изразява пожелание, несигурност, затова не се използва съюз "че"
ІІ. явява се пряко допълнение на глагола "искам".

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят