Крайно изнярвящо е да слушаш край себе си изрази с предложни конструкции от типа "Отивам си на Враца"! От къде пък "на"???:-(((((((((

Що пък не?

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

в нашия край в селата също говорят така.
"жа си оди на разгарад" именно разгарад, а не разград.

/с глас тип "боби турбото": Проблем?

ще де има турско влияние, те разделят така сричките, за да няма много гласни накуп.

Разбираемо е, също толкова дразнещо е като чуеш на френски "Je vais sur Paris"/ Отивам върху Париж.

Ами тогава как не е изнервящо?

Сравненията с чужди езици ми се струват нелигитимни. Ние си казваме "оттивам си на село, на София..."

Wsichki si otiwame NA selo, no ne wsichki si otiwame na Pernik naprimer, az si otiwam W Stara Zagora...

Струва ми се, че употребата на един тип устоичиви съчетания (нямам и-кратко, иначе знам къде да го пиша) от вида: "отивам на село"; "отивам на море" определено е оказала влияние върху наи-често употребявания български предлог "на", както и на разнообразните му значения.
Според мен следната разлика е показателна напр:
"отивам на училище" - означава "ученик съм и отивам да се уча,
докато
"отивам в училище" - означава отивам до сградата на училището, но "отивам в училище НА родителска среща".

ако не стигат примери от родния български прилагам и от чуждия немски:
gehen an der Universitаеt - отивам в университета (за да следвам)
gehen in die Universitаеt - отивам до университета (до "Яицето")

Т.е селяните си ходят "на село"
гражданите си ходят "в града",
а гражданите от селски тип си ходят "на Перник", "на Разгарад", "на София" и т.н

Аз се радвам, когато мога да отида "на море"



Понякога седя и си мисля, друг път просто си седя

много се дразня от коментарите насочени с/у диалектите, прсто издават много лоши черти в характерите на некои хора.

м/у другото, само чужденец би казал "отивам в училище"