За чертите на характера нищо тук не говори.
Не бих толерилала неправилната употреба под прикритието на диалект. Факт е примерно, че майка ми е учителка и казва, че "отива в училище", но уви не е чужденка
Приемам малко по-конструктивна критика с удоволствие

Понякога седя и си мисля, друг път просто си седя

ми аз си мисля, че най-вероятно има диалекто влияние и коментар от сорта на "гражданите от селски тип" е малко снобски, това в общи линии исках да кажа, аз съм докачлив на тая тема затото ми харесват всичките ни диалекти и много се дразня от "граждани" коментиращи употребата на диалектни думи в контекста "ебаси къф селинджър е тоа".

това "отивам в училище" не ти ли е нещо криво? не ти ли звучи като неправилен български? не ти се иска да пепиташ "в кое/какво у-ще?"

На мене ми се струва, че има разлика между "отивам на училище" и "отивам в училище". Първото значи, че отивам с цел да уча, а второто - че целта ми е сградата на училището, а какво ще правя там е отделен въпрос. "Отивам на училище" провокира въпроса "какво учиш", а "отивам в училище" - "в кое училище" (не се казва "на кое училище", нали). Също така може да се каже "отивам в училището", докато "отивам на училище" никога не се членува (освен ако не се каниш да се качиш да покрива му).

С други думи "отивам на училище" визира институцията, а "отивам в училище" - сградата.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Malko po konstruktiwna kritika e naprimer, che w nemskija ezik glagolat GEHEN nikoga ne se izplozwa s Dativ, taka che
gehen an der Universitдt
e leko greshno, kakto gramaticheski taka i semantichno.

Bih wnimawala s twurdenieto NIKOGA
Kakwo ste kajesh primerno za "ich gehe zur Post". Towa sigurno si e chist Akkusativ? Pitash Wohin?, no predlogut "zu" e samo s ґDativ. Drugi primeri niama da davam.
Suglasna sum, che primerut "gehen an der Uni" ne e naj-spoluchliwiqt, no nositeli na ezika pitat "An welcheR Uni gehst du?". Moje s lekoto izmestwane na funkciite na Akk s Dat towa da e prehod kum analitizum, koi znae

Ne twurdia, che az taka bih go kazala, zitiram prosto


Понякога седя и си мисля, друг път просто си седя

Ne predpolagah za dokachliwostta...sorry... bilo e jawno losh maitap
Ako poradi lichni nastroenie ne si me razbral/a kakwo smiatam za prawilno, to blagodaria na gazibara za poiasnenieto - toi pone umee da obiasnaiawa.

Apropos, naj tochen primer za upotrebata na "otiwam w Pernik" i "otiwam na Pernik" togawa ste ti dam s:
"Otiwam NA more W Nesebur"

A mnogo jivo susto me interesuwa, kato goworish za dialekt, koj dialekt normalizira izpolzwaneto na osporwanoto "otiwam na Pernik" (gradut ti e po izbor, da ne se dokachish pak!)

Понякога седя и си мисля, друг път просто си седя

Редактирано от Hoffnung на 05.06.03 21:28.

аз само мога да предполагам, че отиването 'на град ....' идва от диалектите... щом е свойствено на грагяните от селски тип. иначе като се замсля аз май не го ползвам много-много

Ne mozhe i duma da stawa za srawnenie mezhdu dwata sluchaja.
"zu" si e chist predlog s Dativ, pri nego kakwoto i da prawish niamash izbor, zashtoto padezhat ne se opredelia ot glagola, a ot predlogat w sluchaja.
"an" e ot taka narechenite smeseni predlozi, kadeto osnowna rolia igrae glagolat, i izpolzwan s glagola "gehen" NIKOGA ne e sledwan ot Dativ.
Du studuierst an deR und deR Uni, oder lehrst an deR Uni, aber du gehst AUF DIE Uni, a ne an DER.
Zatowa e greshno ne samo gramaticheski, no i semantichno.

Dosta smelo izkazwane otnosno prehod kam analitizam, tuk ne bih se naela da prawia prognozi za razwitieto na ezika, edinstwenoto, koeto e shto gode sigurno ili pone ochedwidno za momenta, e che fuknziite i upotrebata na Genitiv dosta se ogranichawat, makar w posledno wreme da se nabliudawa upotreba na predlozi, koito predi towa nikoga ne sa se izpolzwali s Genitiv i koito sega izwednazh se pojawjawat s Genitiv w presata.

За прехода към аналитизъм: ами, не е невероятен. В швейцарските диалекти например той е почти завършен (i geh in d schule --- i bi in d schule --- i kom vo d schule)

Мене ако питаш, падежите в немския език, за разлика от руския, са почти напълно излишни. Повечето предлози се употребяват само с един падеж, а при тези които се употребяват с два разликата е най-често насочено или ненасочено движение. Твърде малко са тези, при които общият смисъл зависи от падежа (сещам се само за ueber D = над, върху и ueber A = за (тема), чрез), докато на руски значението на почти всички предлози зависи силно от падежа.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят