При цялото ми уважение, Газибаре, твоята компетентност е висока, но тясно специализирана. На мен, за разлика от теб ми е трудно да следя граматическита връзки между думите в изречението и затова падежита са ми кошмар. Но аз мога да проследя сложна и даже афористина мисъл в продължение на няколко изречения, даже в наколко постинга, което ти не правиш с лекота. Затова ще сваля нивото като за петокласник. Ще ти го обясня накуп, в един постинг.

Женски род: Veo a Maria Вижу Марию
Мъжки род: Vео a Juan Вижу Хуана
===============================
Та: При падежите има съгласуване по род. За някои падежи и по число.
!!!! ПРИ ПРЕДЛОЗИТЕ НЯМА СЪГЛАСУВАНЕ ПО РОД И ЧИСЛО!!!! - това горе е твоят пример, който обаче не си разбрал.

Научаването е лесно: какво отношение е това - кой беше предлога.
Докато при ПАДЕЖИТЕ е по сложно: какво отношение е това - кой беше падежа - а думата в кой род и число е - и кое беше (чорт, shit, мамка му, holera jasna) окончанието за този падеж?!?

Значи теб те плаши КОЛИЧЕСТВОТО? Не можеш да запомниш десетина окончания? Мой човек, ако не помниш окончанията и не ги употребяваш без да се замисляш, то не си мисли, че знаеш език. Реденето на думи една след друга не е достатъчно. Има доста езици при които сбърканото окончание не само звучи неправилно, а променя смисъла. Не се показвай толкова тъп и недей прокламира тъпотата, не ти отива.

Като гледам, пишеш правилно на български, значи си запомнил как се съгласуват думите по род и число, как се съгласуват времената, осемнайсетте окончания на спрежението, как, по дяволите (чёрт, мамка му, merde, kuso, diu lai lo mo) се образува минало от сегашно време (а тука има и вътрешна флексия) и т.н.. Значи не си толкова тъп, а само се правиш.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Точно свършено/несвършено причастие е ключът от бараката.

Не знам какво са ви учили навремето в училище, мене нищо. Цялата тази теория е доста спорна, всеки българист си има свое мнение по въпроса, официално прието е само преизказването като част от категорията "наклонение", а другите три категории се описвани едно към кесим.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Апропо, защо "давах" да не звучи ОК? "аз дадох --- ти даде" е мин. св. време от "дам", а "аз давах --- ти дава" - от "давам". Това са два различни глагола (видова двойка). Свършен/несвършен вид си е общославянска характеристика (добре е видна и в стбъл текстове).

Във всички романски езици (доколкото ми е известно) перфектът е аналитичен. На испански се употребява само с глагола haber. Аористът пък е с отмрели функции само във френски - на испански и трите форми andaba --- anduvо --- hа andado си се употребяват.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Преминаването от факти към лична оценка го направих в интерес на темата. Беше успешно, спря да се правиш на отвеян и призна с половин уста, че език с падежи е по-сложен от език с предлози. Самото съгласуване на окончанието се прави по няколко критерия, вкл. род, който никак не е очевиден за думите в чужд език.

В отговор на:

---

Значи теб те плаши КОЛИЧЕСТВОТО? Не можеш да запомниш десетина окончания?

---

В отговор на:

---

Два-три пъти досега след половинчасов разговор очи в очи с хора, на които руският им Е роден, съм чувал репликата: ама ти българин ли си?!

---

Току-що обсъдих въпроса с една сръбкиня. Казаното потвърди очакванията ми. Формата "давах" е разбираема, но звучи много странно и архаично за съвременнот сръбско ухо. Аористната форма "дадох", макар пак остаряла, се употребява доста по-често и според моята позната е дори белег на по-висок стил.

Направих един експеримент в Гугъл. Написах "дадох српски", а после "давах српски". За второто не излезе никакъв резултат. Същото стана и с "одох" и "одЕх".

Що се отнася до романските езици, прав си, че в испанския синтетичните форми са добре запазени и се употребяват много често. Можеш да кажеш с еднакъв успех he venido (дойдох, дошъл съм) и veni (дойдох). Не само във френски, както пишеш, но и в италиански втората форма е нетипична за разговорната реч (може би в диалектите не е така). Не знам как е на каталонски, който е нещо средно между испански и френски. Мисълта ми е, че испанският е май изключение сред романските езици. Точно както българският е изключение сред славянските с оглед на това, че аористните форми са добре запазени. Предходът от "дойдох" към "дошъл (съм)" май се наблюдава не само в сърбо-хърватския, но и в източно- и западнославянските езици.

по дяволите!! че то като не можеш да помниш окончания тогава как помниш думи? всичко е въпрос на тренинг

Преходът от "дойдох" към "дошъл съм" не просто се наблюдава във всички славянски езици без бг, ами е токова напреднал, че само в сръбски и май че в лужишките граматиката на съвременния език описва останалите времена. В източнославянските езици процесът е толкова напреднал, че дори спомагателният глагол е изчезнал (дойдох > дошел съм > дошел). На чешки и словашки спомагателният глагол се пази (jsem doszedl), а на полски за І и ІІ лице се е слял с глагола в аглутинативна форма (doszedlem, doszedlam; doszedles' и т.н.), за ІІІ е изчезнал. Ако кажеш на руснак "я придох", ще те изгледа точно толкова умно, както ако кажеш на българин "чел бим" (това е стбъл. условно наклонение).
Миналите времена са не просто архаични, те са изчезнали.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят