Чудя се какво ще кажете за изречения като "Ела, Петър" и "Здравей, Милка". Също и за невероятното "чехски".
С "моята колега" също упорито отказвам да се съглася.
А? :)

Че някой да те кара да ги употребяваш?

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

... ми звучи чудесно и образовано, макар и "неправилно" по съмнителните правила и логика на днешния правопис. Чуя ли някой да казва "чехско", веднага зная, че той е ерудиран и логично мислещ човек. И обратното -- чуя ли някой да бръщолеви изкълчената и опошлявена (макар и "правилна") дума "чешко", веднага зная, че в глъбините на душата му се таи кръвосмразяващата тесногръда полу-интелигентност, присъща на следвоенното поколение квази-комунистически приспособленци.

Затова и не изпускам случяй да ползвам думата писмено. Правя го гордо, като своеобразен кукиш в тъпите сурати на законодателно ограмотените, но в червата си невежи и неограмотяеми простаци и простакини, впили се като гнусни пиявици в плътта на българския културен и литературен живот, разлагайки и вмирисвайки го на присъщите за тях говняно-потно-суджуково-чеснови изпарения и осирайки го с фрази като "вземане НА предвид", "доколкото СЕ може", "ПОДНАДлежи на (военна служба, глобяване)", "охраняЕМ (способен за охраняване, но не и непременно охраняВАН) паркинг", "моГА ли да седна до вас" (че като Господ ти е дал гъз, можеш; а дали МОЖЕ да седнеш до мен е изцяло друг въпрос!), "проектА се изпълнява" и безброй други.

Инфантилното улесняване на думи като "чешко" е типичен пример за пагубната вреда от присъщия на такива лица синдром "лайна в главата". Щом е на Чехия е чехСКО. Но какво му се чудим -- една "простачка" (друг неологизъм, с който гореописаните унтерменшен напоследък щедро "обогатяват" езика) с умствените способности на десетгодишно дете от нормално семейство едва ли би могла да завърти дъхавия си на хуйовина, ленив и зеленясал език около съченатието "хск"! Но дали това значи, че следователно трябва да сведем всичко до най-ниския общ знаменател? Явно значи, по логиката на следвоенния ни правопис...

Ще ми простите, но не съм съгласен! Архаизмите в езика винаги служат като знаци за определен мироглед. За мен, такъв знак в говора на друг винаги ще означава благородна хладност спрямо пошлата пролетаризация и плебеизация на езика.

Така, за да може крайната тъпотия и неграмотност на едновремешните рабфаковци да не бие в очи много-много, опошлявиха правописа до безобразие. Сред върховните постижения на тази тройкаджийска простащина бе, че една от главните артерии на София стана "Умалена Витоша" ("Витошка") вместо "Витошска".

Простете ми -- вентилирах жлъчка за десетима. Но пък ми олекна!

Чувал съм само първото да се използва. За моите уши звучи много странно, ако не го казва чужденец. Но има промени които се харесват и приемат от мнозинството и такива които не се. Тази май е от вторите, засега. Аз определено никога няма да кажа нещо такова.

Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 14.05.03 16:19.

Сигурно ти е много лесно да го произнесеш, а? Не, сериозно, за мен си е просто смешно, колкото и дълбоко значение да му придаваш. И предполагам че така звучи и за твоите околни. Както и да е, в другия ми отговор казах, че никога не съм го чувал.

Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 14.05.03 16:23.

... произношение -- трудно или лесно не следва да има значение. Едно време особено внимание придаваха на правилното изговаряне на думата "социалистическо" по радиото и тв, която бе над останалите опити да се опрости езика -- да не би някой да се измързеляви и да рече "суцйълистичшъску". Това на първо място.

На второ, не следва да фетишизираме фонтетичността. Сторим ли го, обричаме се на постоянни езикови реформи, нагаждания, доработки и прочее, които в течение на стотина години обръщат миналото в минало-неразбираемо.

Червенея от срам, но си признавам, че чета текстове, публикувани в началото на ХХ в. с известна трудност, и грам от която не бих имал с английски, френски или немски. (Не става дума за архаизмите, а за самия правопис, чиято разлика с днешния спъва.) Това е коварно -- атакува самата историческа памет, обръща всичко старо във вехто, негодно и недостъпно, малко по малко осъжда страната на особеното безвремие, което тъй добре знаем. Обитаваме земя с хилядолетна история. Защо да се самоограничаваме в последните 50-60 години!?

... и то в най-пряк и злободневен смисъл.

Да разгледаме резултатите що се отнася само до един от аспектите на съвремието ни -- македонския въпрос. Сред българските позиции по спора е, че македонският език е изкуствено създаден през 1945 г.

Но с кой сурат проповядваме тая нелепост!? Да не би ние собственоръчно да не сме правили изкуствена реформа на езика си през същата 1945 г...?

Промяната от "чехско" на "чешко" е част от узаконения тогава подход към правописа. Той гонел най-ниския общ знаменател. Целите му били:

1. изкуственото постигане в кратки срокове на високи статистически данни за грамотност

2. изкуственото ограмотяване на най-необразованите кръгове на населението, чиито представители станали държавни ръководители

3. изкуствено приближаване до съветската редакция на руския език, провеждано и посредством усилен внос на термини от СССР навръх вече внесените през ХІХ и началото на ХХ в. русизми -- интересен аналог с македонския и сърбо-хърватския..!

Тогавашната реформа в българския език може да не е била тъй радикална като тази в македонския, но е била достатъчно обхватна. Променил се правописът на думи, свършващи със съгласни букви, както и на включващите ги съставни думи. Променила се фонетичната стойност на “ер голям”. Отпаднала буквата “широко ъ”. Доста пагубно отпаднала и буквата “е двойно” (“ят”), в резултат на което българският език станал осезателно и видимо различен от македонския, _осезателно и видимо_ отхвърлил западния си диалект. Един македонец няма да е тъй спънат от сръбското "млеко", колкото от българското "мляко", от сръбския "обед", колкото от българския "обяд". Книжовният български се доотклонил в североизточна посока и цялото му звучене се променило, тъй като той гъмжал с колхозни бисери от рода на “човеколеглохраноден”.

Съгласете се: друго би било днес да говорим от достолепните висини на един съхранен от над сто години правопис, който не само би бил прощаващ спрямо западния диалект, но и на който са учили прадядовците и прабабите на македонците, нежели да блеем, че видите ли, те си изопачили езика, ама то малко нещо... такова... ние също сме си го поизопачили по същото време, ама нашето изопачаване било право, пък тяхното, видите ли, било криво...

Ето как една вече забравена езикова реформа, прокарана от нецивилизовани профани с политически поръчки в интерес на чужда сила прибавя своя, макар и спомагателен, но коварен принос към този на друга езикова реформа, прокарана от нецивилизовани профани с политически поръчки в интерес на чужда сила...

И Вие се чудите относно "дълбокото значение", което придавам на рецидиви на дивата простащина и корумпирания комунистически кретенизъм, залегнали в подхода, дал ни този правопис!?

За произношението: ами преди сума ти години се оказало да по-трудно да се произнесе геебаа, та затова днес хората казват жаба. Толкоз за трудно и лесно.

За фонетичността: да си чувал, че бг правопис е морфологичен, а не фонетичен? Фонетичен правопис имат сърбите, те скланят така: муш, мужа, мужом и пр. Италианците, испанците и немците имат чудничък морфологичен правопис и не са се залетели да плачат, щото с него не можели да четат латински или готски текстове. Англичаните нямат нито фонетичен, нито морфологичен, нито етимологичен правопис. Това тяхното е някакво недоразумение. Със сегашния английски правопис можеш да четеш Шекспир (щото неговият правопис най прилича на сегашния), но ако си мислиш, че можеш да четеш и разбереш някой друг от съвременниците му, или някой по ранен, Чосър например, жестоко се лъжеш. Корейците учат 2000 йероглифа, но никога не ги изпозват.

За червенеето от срам: Що ли аз нямам проблеми със стари текстове? Или може би съм попрочел малко повечко, та и повечко знам. Пробвал ли си да четеш възрожденски текстоиве, където всеки си пише по свое усмотрение?

В крайна сметка, звучиш ми като някой надъхан поборник за нещо, от което нямаш представа. Назад към доброто старо време! Ама дали е било добро туй старо време, не знаеш.

За чехски и чешки: ето как си противоречиш. Наставката -ски изисква първа палатилизация (няма да ти кажа какво е това, сети се сам). Затова имаш пътник > пътнически, враг > вражески, монах > монашески и т.н. Тая наставка е на много повече от 1000 години и се е посъкратила с времето, та чешески и станало на... познай какво? Чешки, разбира се! По-късно някой иноватор е решил, че първата палатализация е с давност 1500 години и можем да я загърбим, затова са се появили иракски, лайпцигски и пр. без нея. На мен обаче все още ми е по-лесно да кажа -шк-, вместо -хск-, -кск-, -цк- (това по темата за благозвучието...)

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

"За фонетичността: да си чувал, че бг правопис е морфологичен, а не фонетичен?"

Откровението Ви ме настига твърде късно...

"Италианците, испанците и немците имат чудничък морфологичен правопис и не са се залетели да плачат, щото с него не можели да четат латински или готски текстове."

Че аз плача ли, дето не мога да чета старославянски текстове?

"Англичаните нямат нито фонетичен, нито морфологичен, нито етимологичен правопис. Това тяхното е някакво недоразумение."

Причините за липсата на логика и последователност в английския правопис са многобройни -- от гоненията, срещу дръзналите да превеждат и контрабандно внасят Библията до липсата на конформизъм, присъща на британския характер. За недоразумения не съм чувал. Впрочем, с удоволствие бих Ви дал лекция по въпроса -- евтино вземам...

"Със сегашния английски правопис можеш да четеш Шекспир правопис най прилича на сегашния), но ако си мислиш, че можеш да четеш и разбереш някой друг от съвременниците му, или някой по ранен, Чосър например, жестоко се лъжеш."

if you imagine I passed my O-level without Chaucer, clearly you’re the one who’s kidding themselves cruelly :)

"Корейците учат 2000 йероглифа, но никога не ги изпозват."

Грешите! Имат азбука -- макар и объркана от наше гледище, но азбука. А учат китайски идеограми (ще ми простите, но думата "йероглиф" във връзка с китайската писменост издава известно невежество) не, за да не ги използват никога, а защото (поне в Юга) те ги ползват като взаимозаменяеми със собственото си писмо.

"За червенеето от срам: Що ли аз нямам проблеми със стари текстове? Или може би съм попрочел малко повечко, та и повечко знам. Пробвал ли си да четеш възрожденски текстоиве, където всеки си пише по свое усмотрение?"

За пореден път в постинга си дръзвате да правите неоправдани заключения. Не съм конкретизирал степента, до която се справям със стари тесктове и на Ваше място не бих намерил причина да смятам, че тя е по-силна, отколкото е.

"В крайна сметка, звучиш ми като някой надъхан поборник за нещо, от което нямаш представа. Назад към доброто старо време! Ама дали е било добро туй старо време, не знаеш. "

Мдаа-а-а... Изтънчена дипломатичност в битов български стил, която ще оставя без коментар.

"За чехски и чешки: ето как си противоречиш. Наставката -ски изисква първа палатилизация (няма да ти кажа какво е това, сети се сам). Затова имаш пътник > пътнически, враг > вражески, монах > монашески и т.н. Тая наставка е на много повече от 1000 години и се е посъкратила с времето, та чешески и станало на... познай какво? Чешки, разбира се! По-късно някой иноватор е решил, че първата палатализация е с давност 1500 години и можем да я загърбим, затова са се появили иракски, лайпцигски и пр. без нея. На мен обаче все още ми е по-лесно да кажа -шк-, вместо -хск-, -кск-, -цк- (това по темата за благозвучието...)"

What’s good for the goose is good for the gander!

името ми е такова, че е възможно като ме зоват да пренебрегнат звателния падеж, което ми бърка в джигеря. А с "моята уважавана колега Х" се сблъсках в съда от устата на една адвокатка...