Значи, геймър произлиза от gamer от английски. На английски множественото число е gamers, а на български се употребява геймърИ, което е неправилно, разбира се.
Много по-неправилно ли е да се употребява геймърКИ от геймърИ? Става въпрос за едноименния клуб ;))

The road to hell is full with good intentions...

Защо "геймъри" да е неправилно?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе приятел кака така неправилно?

Добре, де - правилно ли е? ;)

The road to hell is full with good intentions...

Е, правилно ли е?

The road to hell is full with good intentions...

Е не е ли?

А ти защо си мислиш, че е неправилно?

Все едно да кажеш, че футболисти е неправилно ( footballer -> футболист ).

P.S. и въобще как мислиш, че е мн. число на "геймър" ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Shankly на 19.04.03 11:06.

Добре, де... Значи "геймър" е правилно. "ГеймърИ" също може и да е правилно. Правилно ли е "ГеймърКИ"? Това ми е въпроса с други думи. Питам сериозно, защото искам да знам...

PS: Мн. число на gamer е gamеrs. А footballer не съм чувал. Не споря че знам чак толкова много добре английски, но до колкото знам футболист е football player, съответно мн. число football players.

The road to hell is full with good intentions...

1) Момче/Момиче, стегни се и се изразявай ясно. За английски език ли питаш или за български?

2) На въпроса ти относно футболист на английски. Думата разбира се е footballer, ако искаш да се приодържаш към буквален превод. Изразът "football player" очевидно е еквивалентът на "футболен играч". Използваш което е по-удобно в случая, какво толкова неясно има за теб ми е неясно

Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 19.04.03 14:46.

Нито „геймър”, нито „геймъри”, нито „геймърки” е правилно. Всичките са гадни чуждици и трябва да умрат. Дори на английски такава дума има само в езика на въпросните почитатели на компютърни игри, съответно все още не се среща из речниците. Българската дума е „играч”, мн.ч. „играчи”, няма отделна форма за жени. Иначе правилото, за образуване на мн.ч. с „-и” и на женски форми с „-ка”, е живо и съвсем спокойно може да бъде прилагано за чужди думи.