преди време налетях на един сайт със всякакви съвременни и мъртви писменности. ето който иска да види за какво става въпрос:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-вече с помощна на чужди азбуки, заемки в съседни езици, съвременното звучене на зъщите думи. Например. имаме стбъл дума зомбъ, изписана с голяма носовка. Откъде сме сигурни, че фонетичната стойност на голямата носовка е носово 'о', а не нещо друго? Ами, ето: [ст?]грц. gomphos, рум. zimbre (i-то е с циркумфлекс, чете се като ы), рус. зуб, пол. za,b (а-то е с опашка, цялата дума се произнася зомб), нвбг. зъб. Както се вижда, назалният елемент присъства във всички неславянски аналози, и най-важното - в полския аналог, в който носови гласни съществуват до ден днешен. Следователно, голямата носовка е имала стойност носово 'о', носово 'а' или носово 'ъ'.
Примери такива има страшно много. В Граматиката на старобългарския език, БАН, 1990, е дадено значително количество от тях, което отговаря не само на твоя въпрос, но и на други подобни. Например, има румънска заемка leasca, която показва, че ятът в стбъл. ляска се е произнасял като много широка гласна, почти като 'я', дори извън ударение. Естествено, не ги знам наизуст всичките, защото не ми е това работата, но мога да подготвя нещо като извадка другата седмица.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

виж ти, чак до фараонско време имало значи дири...

Аз пак не разбирам, голямата носовка по три различни начина ли са я произнасяли?

Не, разбира се, но въз основа на изворите се предполагат три ВЪЗМОЖНИ начина. За най-ВЕРОЯТНО произношение се счита носово "о".

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

ОК, благодаря!