Ето какво ме попита един мой познат от Уелс, който в момента учи български:
Could you please explain why Ъ is known as ер голям and Ь as ер малък?
It's almost as if they’re a kind of letter R, but this can't be right, surely?

Наистина, защо се наричат така?

В старобългарски еровете са били означения за свръхкратки гласни, Ь предна и Ъ задна. Ь можеш да си представиш като нещо средно между Е и И, а Ъ между О и У. Много кратки, не като нормални гласни. Това накратко, газибара ще обясни по-подробно за трансформациите им в различните славянски езици включително български :)

Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 03.04.03 22:18.

Благодаря за отговора. Въпросът е защо точно "ер" ги наричаме, а не напр. "ъ твърдо" и "ъ меко".

Благодаря за отговора. Въпросът е защо точно "ер" ги наричаме, а не напр. "ъ твърдо" и "ъ меко".

Първо, за какво Ъ говориш? :)
Иначе, доколкото си спомням, оригиналните им имена съ "еръ" и "ерь" четени по описаниь от мен начин. Не знам защо е избрано точно "ер", може и да е заради приликата им с Р. Предполагам че не съ имали имена-думи, като другите букви, защото май не съ се срещали в началото на думи. В новобългарски те нямат фонетична стойност в краь на думите, и сигурно затова съ измислили тези техни имена.
All this is speculation, както се казва :)

Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 03.04.03 23:02.

Да, може би се наричат така, защото наистина приличат на Р.

Като учих руска филология преди мноо-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-го години зададох the self-same question на една учительница в Ленинграде. Беше една petite doe-eyed грузинка и макар, что я пять денег не давал за това, отгде иде пустото "ер", темата себе рекомендовала как обещаваща... И учительница мне напоминала, что в русском языке сохранилось трое еров - так называемые твердый знак, мягкий знак, да и ер-и. И произносится слово "ер" не "эр" ("аер"), а "ер", что по-болгарский надо написать -- "йер".

Ну, долгий разговор получился, водочки достаточно выпили с солеными огурцами и красной икрой (которой я с Березки покупал и клал прямо в камере холодильника!), изобщо хорошенько си побъбрили и побарали друг друга -- ама я така и не разбрал отгде иде това пусто име... А учительница все-таки думала, что "ер" произлиза от "е", а не от R.

Та вот тебе новое двадцать!

Каква прилика с Р търсите, бе хора? Някой от вас изобщо знае ли как изглеждат глаголическите ерове и Р? Нямат нищо общо!
Истината е малко по-проста:
Имената на първите букви образуват азбучен акростих:

(я=ят!)
азъ букы вядя............................аз зная буквите
глаголи добро естъ..................да се говори добро е
живяте sяло земли...................живейте много на земята
и како людье мыслите.............и като хората мислете
нашь онъ покои.......................наш [е] онзи мир
рьци слово[то] тврьдо............речи словото твърдо (силно)

Останалите букви имат очевидно неславянски имена:
укъ
фрьтъ
хяръ (ят след х!!!)
ша
ци
чрьвъ
ща
еръ
еры
ерь
ять
онсъ
енсъ
vжица

За произхода на тези имена няма приета единна хипотеза. Според някои това са прабългарски думи (например, и ци било прабг. дума за птичка, а глаголическата буква ц - стилизирана пиктограма на птица). В съвременното езикознание наименованията ер, юс, ят са се превърнали в обозначения на съответните букви и фонемите, които те обозначават.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Май още не си научил падежните окончания за винителен падеж !

Надо класть в камерУ, а не в камерЕ. Мне стыдно! Ну, уже слишком поздно... А то, что получилось по-английски называют finger trouble ;)