Какъв вид подчинено изречение е:

Знам какво направи миналото лято
Виждам как се терзаеш
Питам защо ти трябва това

За сравнение: на японски този вид подчинени изречения се маркират и с въпросителната частица ka, и с някаква падежна частица, най-често винителната (w)o, тематичната wa или съединителната to.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Нищо не си спомням от класификациите на подчинените изречения, за съжаление. Лошото е че не знам откъде мога да си припомнь. Нек'ф ужас нек'ф ат. Трябва да помисль по въпросъ.

Дойде ми една идея и се опитвам да изечарствам тук нещо. Искам да видь доколко могъ да премахна границата между същ/прил/глаг.

Ne sa li w roliata na priako dopalnenie, makar che nito edin ot glagolite mai ne e transitiven, oswen "wizhdam" mozhe bi, kogato ne e w smisal na "razbiram"
Obache shte mi obiasnish li zashto si napisal towa srawnenie s japonskija? Ne moga da razbera.

Kato kazwash sashtestwitelno, prilagatelno, glagol nawlizash w debrite na morfologijata wsashtnost.
W sintaksisa sa podlog, skazuemo, opredelenie i t.n. :-))

Наистина съ, аз се поколебах дали да използвам благозвучниьт български израз директен обект... трябва да си промиь езиковите центрове от чуждици пак
Ами май в случая съ станали транзитивни, защто ти го знаеш знанието.. А питам, нали питам някого?

Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 27.02.03 19:40.

I az si misleh parwo za direkten obekt :-) posle mi hrumna priak, ama pak beshe obekt :-) chak togawa se setih, che beshe dopalnie :-))
Ami zashtoto az sam sigurna za priakoto dopalnenie, t.e. che e priako, samo pritransitiven glagol, wapreki che e wazmozhen i pri netransitiven, prosto ako e netransitiven narastwa wazmozhnostta da e nepriako dopalnenie :-))
Oh mnogo imam i az za opresniawane po otnoshenie na balgarskija :-))

Да де, ама то е ясно че пак ще си има подлози, сказуеми и определения, аз просто искам думите свободно да се използват с различни синтактични функции без промени, чрез словоред. Демек трябва да е изолиращ, май?

Изобщо идеите ми съ много неясни, което е обяснимо и преодолимо.

Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 27.02.03 19:47.

И трите са преходни, срв. виждам те, знам те, питам те. С местоименията поне не може да има грешка.
Изглежда наистина става дума за подчинени допълнителни изречения.
Благодаря

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Ами то има такива естествени езици, английски например:

A face in the mirror - Лице в огледалото, същ.
Lakes mirror the clouds - Езерата отразяват облаците, глагол.
A mirror image - Огледален образ, прил.

I had been using that tool - Аз използвах онзи инструмент, глаголна форма
Using that tool was easy - Използването на онзи инструмент беше лесно
Using that tool I nailed several planks - Използвайки онзи инструмент заковах няколко дъски, деепричастие
Planks are nailed using that tool - Дъски се коват с онзи инструмент, предлог(!)
(Обаче, use 'използвам' и use 'полза' имат различно произношение, [ju:z] и [ju:s])

Теоретично английският е флективен език, но има твърде много и твърде очебийни характеристики на изолиращ език. Фиксираният словоред и свободното преминаване на една и съща словоформа в различни класове думи е най-ярко изразената от тях.

Според някаква теория, която четох отдавна, в изначалната структура на праиндоевропейския език също нямало ясно разграничаване на прил/същ/глаг. Без отделни падежи за подлог, пряк/непряк/инструментален и т.н. обект, например изречение от вида вълкът събира овце и изразите на вълка овцесбора, вълчи овцесбор били еквивалентни и по смисъл, и по начин на изказване (*wlkw owi bh^r) Чак с появата на флексия (външна и вътрешна) класовете думи се разграничили (срв. лат. lupus ovis feret, грц. lykos fereti o(F)ins, рус. волк(ъ) берет овeц(ъ) (някой да знае как е на най-архаичния жив индоевропейски език, литовски?) и отгласа в бера - (с)бор). Срв. и обратния ефект в съвсем обозримото минало: изчезването на повечето окончания в англ. води до почти пълно заличаване на тези граници.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Редактирано от gazibara на 28.02.03 09:13.

На едно сайтче даже четох нещо за първите синтетични елементи в индо-европейската граматика (не знам доколко е вярно). Първо именителен и винителен за одушевени предмети, което означава също, че са разграничени мъжки и среден род. Следва появата на женскиь род от колективната форма на средниь род, завършваща на а. Сетих се за нашето село/села, нещо/неща и т.н. И как те се членуват като от женски род.

Иначе за английскиь, разбира се си прав, но в него не е точно така както го искам аз Иначе естествени езици всякакви, въпросъ е аз какво ще направь. То човек може ли да направи нещо което да го няма в никой естествен език?