Много ви моля да ми помогнете. Нуждая се от вашите мисли за следното
"Аз не говоря езика, езика ме говори". Аз мисля няколко неща за това
1. може да се предположи като вид оправдание
2. от езика се разбира интелекта ти
3. някой говори с чужди думи и мисли , че това е той , а всъщност това са заучени фрази и след като го опазнаеш разбираш "че езика го говори" , а не той говори
Ужасно объркано, нали? Извинявайте разсеях се утре ще пиша още и чакам нещо от вас

Струва ми се, че говориш за хипотезата на Сапир-Уорф: начинът, по който даден човек мисли (разсъждава), се определя от родния му език.
Имаше обсъждания по темата в клуба, потърси ги из архивите.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

на алкохол и компютър

Една случка.

Беше в DOS времената. Бил Гейтс ходеше прав под масата.

Една сутрин колега черпи, че му се родил син. Яко черпи. До обяд се наквасихме. Оттам нататък нямам спомени.

На другата сутрин компютъра ми вика: Дай парола!
Баси мамата! Ами сега? Пробвах туй, пробвах онуй... Неее! Мдаа, явно в нетрезво състояние съм решил да се пазя от таласъми.

a:>format c:/s

(Това е пример за минало незапомнено време в българския език)

Отново съм аз. Виждам, че тази тема не ви е по сърце,
но наистина се нуждая от помощта ви. Отново - много
моля да ми напишете мнението си каквото и да е то.

Ами струва ми се че СЛАБИЬ вариант на хипотезата на Сапир-Уорф е смислен А силниь вариант май и самиь Сапир не го е поддържал.
Езикъ е нещо което силно ти влияе. Хубаво е да научиш повече езици по тази причина. Гледай да си разчупиш мисленето.

Първото сега което ми хрумна, като те прочетох тук е:

че аз все си повтарям да мисля бързо, но да говоря бавно..

обаче понякога все едно "езикът ме говори", а не аз него .. и тогава разбирам, че се изразявам прибързано -- първосигнално -- недобре обмислено.., но в крайна сметка резултатът е, че все съм си аз, и че това което съм казала все е било вътре в мен, просто начинът му на излизане на бял свят е станало по-различно от както съм искала.
:-))

поздрав:)