Значи... как да се изясни кой кого е ударил (като се пренебрегне кратък/пълен член):

Полицаьт удари бандитъ.
Полицаьт бандитъ удари.

Май че може и чрез логическо ударение:

_Удари_бандитъ_ полицаьт.
_Удари_ полицаьт _бандитъ_.

Само първото ми звучи нормално, воторото е поетично, а другите съсвем ме съмняват.
На мен определено ми липсва едно "го" някъде из изречението. Ако някой е по-запознат със Скопската книжовна норма, там използват ли тези местоимения с цел разграничения като това?

Поради липсата на отделна форма за винителен падеж, смяната на местата на подлога и допълнението в бг език е ограничено.

Теоретично има шест възможности:
SVO: Полицаьт удари бандитъ (нем. Der Polizist schlug den Bandit)
OVS: Бандитъ удари полицаьт (нем. Den Bandit schlug der Polizist)
SOV: Полицаьт бандитъ удари (нем. Der Polizist den Bandit schlug)
OSV: Бандитъ полицаьт удари (нем. Den Bandit der Polizist schlug)
VSO: Удари полицаьт бандитъ (нем. Schlug der Polizist den Bandit)
VOS: Удари бандитъ полицаьт (нем. Schlug den Bandit der Polizist)

И шестте се срещат като норма в езиците по Земята.

Както се вижда, различната форма за именителен и винителен падеж в немскиь език прави напълно възможни и еднозначни и шестте варианта без допълнителни средства (разбира се, понеже немският е V2 език, шестте изречения на съ еквивалентни, но съмнение кой кого е ударил няма)

Всяка от тях е теоретично възможна и в бг език. В случай, когато е невъзможно да се разграничи подлогъ и допълнението, това става по три начина:
1. словоред: в бг език нормалниьт словоред е SVO. Затова се предполага, че първиьт елемент е подлог, вториьт - допълнение. Също така се среща, но по-рядко и словоред SOV.
2. логическо ударение - много рядко се използва
3. Удвояване: класически пример: "мечката ь Манго разиграва, както царьт нашата държава" (П. П. Славейков).

Не знам какво гласи нито Скопската, нито Софийската норма по въпросъ, но в бг реч удвояване на прякото и непрякото допълнение, че дори на подлогъ, е много често явление. При инверсия на подлогъ и допълнението (обикновено словоредът в този случай е OSV или OVS) практически това е единствениьт начин да се разреши двусмислието.

И накрая, словоред VSO и VOS в бг не се среща, защото дори с удвояване на допълнението двусмислието е неразрешимо. Причината: Енклитиките задължително са на второ място (срв. Полицаьт го удари бандитъ <=> Удари го полицаьт бандитъ) и при глагол на първо място не става ясно за коя дума се отнася местоимението, т.е. кое е допълнението. Разбира се, ако има и други признаци, например различно съгласуване, срв. Удари го полицайката бандитъ (VSO) и Удари ь полицайката бандитът (VOS), тогава нещата отново се изясняват.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Редактирано от gazibara на 14.02.03 11:52.

Пердположих че в Скопската чрез удвояване може да се разреши двусмислието чрез поставяне на енклитиките в различни позиции, но изглежда не е така. Е, поне имаш една идея повече за следващиь ти конланг Докато обмислях въпроса ми се видя инересно, че ако подлогът и допълнението са от различен род или число, двусмислието се разрешава много лесно.

Разбира се. Впрочем мястото на енклитиките е фиксирано, те не могат да шават като останалите думи в изречението. Те помагат да се избегне двусмислието, но не съ панацея.

Сегашниьт ми изек е инкорпориращ-аглутинативен, можеш да си въртиш думите както ти е кеф. Но следващиьт ще бъде от изолиращ тип, там няма никакво мърдане от фиксираниь словоред, само се чудь дали за пиниз да не бъде VOS.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Инкорпориращ-аглутинативен? Ама това не е ли противоречиво? Нали аглутинативните езици имат отделна непроменлива морфема за всяка единица значение, а инкорпориращите имат думи=глаголи=изречения, като тези конструкции не могат да бъдат разделени на елементи? Явно не съм толкова наясно със тези класификации, ще ми бъде интересно да ми разкажеш за този език, я се похвали
И аз съм мислел да се опитам да изечарна нещо, но ми се струва прекалено амбициозно засега.

Интересно ще е да го направиш VOS изолиращ, сигурно ще бъде и тонален? Струва ми се, че в такъв език човек може да се изразява особено лаконично.

* уф, нито веднъж не ми се наложи да употребь ь. бел. авт.

Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 14.02.03 15:28.

Ами морфологичните думи се сглобяват на инкорпориращ принцип, а връзките между тях се оформьт чрез аглутинативни наставки. Напр. нем. Beschreibung eines Starkstromleistungsanschlusses - описание на силнотоков мощен контакт - последната дума е инкорпорация на четири иначе самостоятелни корена, а в рамките на изразъ е в родителен падеж (т.е. немскиьт може да мине за флективно-инкорпориращ, и това не е само мое мнение).

Липсата на формообразуване не позволява лаконично изразяване на един изолиращ език. За всяко допълнително значение ти трябва отделна дума. Лаконично се изразява моьт инкорпориращ аглутинативен език. В него изречение от вида: 'аз ще те накарам да си говориш сам' се изразява с една дума (и то къса: цзяршюсоуми). Ако е изолиращ, няма да е по-късо от на бг (та даже ще е и по-дълго).

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Редактирано от gazibara на 14.02.03 15:52.

Това ми напомня на заглавия на "24" като

"Шестима негри zаловиха наШи граниЧари" или

"Главата на мюфтията иска дирекцията по вероиzповеданията"

Е, имах предвид при прости изречения с прости концепции, но май при инкорпоративниь-аглутинативен наистина винаги ще бъде поне горе-долу толкова късо. Сори, аз съм само един пишман-лингвист

Чел ли си "Нашите марковски процеси"? Там е обяснено защо се появяват такива заглавия. Language engineering (езженерство) и психолингвистика му е майката.

Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 14.02.03 16:27.

Ne, ne sym. Za kakvo stava duma?

"Падналите богове" Деийвид Зиндел, много интересна фантасктика. Освен всчиката друга философия, извънземните фраваши, извънземни с философски наколонности и мозък с четири дяла, които съ се посветили да освобождават умовете на хората от мисловните системи. Създават езикъ Мокша, състоящ се единствено от прилагателни/глаголи и освободен от покварата на съществителните и местоименията Това, което се използва за указване на обекти, са поредици от определения.

Идеята е, че хората, когато мисльт на този език нямало да мисльт за светъ като за разделен на ясно разграничени обекти до такава степен. Това определено не е хубаво, освен когато се занимаваш с абстракции като идеално твърдите тела на физиката на макротелата и други подобни случаи

Дали е възможно да създадем подобен изек? Изреченията в него да съ единствено описания на това, как една поредица от определания се променя? Представям си да се размие границата между прилагателни и глаголи -- нали глаголите биват такива за състояние и такива за действие? Ами в такъв език глаголите за състояние и прилагателните май могът да съ едно и също. Още не ми е много ясна идеята, може ли да си кажеш мнението?

Той автора си посочва, че е базиран на земни езици, и аз току-що разбрах че език наречен мокша има в момента и се говори в района на Самара, в Русия Е, мокша от книгата има доведена до крайност граматика и множество заемки от най-различни езици, с цел по-голямо разнообразие на понятията.

Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 15.02.03 11:18.

О, ами как да ти кажа, не е лесно за обясняване, то е едно много шантаво-майтапчийско разказче, вземи го прочети отнякъде, има го например в "Моделириум"-ъ. Май нещо като манипулация на общественото мнение чрез такава на езикъ чрез тъпи вестникарки заглавия. Но разказъ изобщо не е само за това, това е само един вид двигатель на действието...

Знаеш ли, вчера си мислих кое е правилното - "зная" или "знам". Реших да пробвам с аналогия.

Той пее. Аз пея.
Той знае. Аз зная.

Не е ли "зная" правилният вариант?

За жалост нямам правописен речник подръка, за да проверя. :(

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз знам, че нищо не знам!

hen oida hoti ouden oida

Ха, така, викам си! Браво, български елене! Браво!

И си представям как гордият български елен е набучил на рогата си швабата и го размятква като прани гащи! Фанфари взеха да свирят в ушите ми.

Като взех да чета... Сещаш се какво стана... Дойчланд юбер алес.

И двете са правилни. Зная е форма, образувана по модела на този тип глаголи (като пея), а знам е съкратена форма. И двете се използват еднакво често от едни и същи говорещи.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Езици, в които разликата между глаголи и прилагателни е почти заличена, действително има, напр. японски и корейски. Напр. на японски ie-ga akai означава къщата е червена. Akai е предикат, който означава червен съм и като всеки предикат има време (akai 'червен съм', akakatta 'червен бях'), наклонение (akakarou 'ще да съм червен', akakattarou 'ще да съм бил червен', akaku-nasai 'бъди червен'), подчинителни форми (akakereba 'ако съм червен; да бях червен', akakattara 'щом съм червен', akakutemo 'дори да съм червен' и т.н.), именни форми (akakute 'бидейки червен'). Из Интернет пък четох за един изек без категорията 'глагол': имаше само една дума с предикатен смисъл, съм.
В крайна сметка, всеки език се подчинява на логиката, изеците също.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

така е, отвсякъде из пресата валят излъгани надежди от типа "Труп намери полицай"

don't follow leaders and watch the parking meters

"Баба блъсна влак"

Правят се на интересни, мамка им, та да се харчи стоката.

Хи-хи-хиии. Като намеря повече време, ще ти разкажа как жена може да забременее от куршум!

А, знаеш ли онзи случай, дето "Двуглава майка роди двуглаво бебе"?