Защо няма означение по някакъв начин на двете различни "л"-та.
Нали е ясно че "л" в "лимонада" се произнася различно от "л" в "лула"

газибара да каже

А защо и за "к" няма различни букви? А защо небето е синьо?

Защото в българския език тези два звука са различни алофони на една и съща фонема. Или другояче казано ако замениш "л" от "липа" с "л" от "лампа", за която и да е дума, в която се среща първото "л", няма да получиш смислово дублиране с друга дума. Изключение са, може би, двойки думи като "лют" и "луд", защото разликата в звученето на "лют" и "луд" (с "л" от "липа") не е толкова голяма. Пък и има диалекти, където се среща изключително "л" от "лампа" (класически пример е говорът на перничани).

Прѣжде оубw словѣне не имѣхѫ кънигъ...

различни л-та в зависимост от това какво има около тях като звуци. защото в "лотария", "леля", "чувал", "льохман", "плувам" и т.н. всяко Л се произнася специфично и, строго погледнато, е малко по-различно от всички останали л-та.
но тези различия не са чак толкова важни, защото, по на едро погледнато, всички тези различни л-та се възприемат от слушащия като спадащи към един тип звук, който се нарича ФОНЕМА. фонемата е общият сбор от отличителни белези, които правят всяко Л именно Л, а не нещо друго (напр. б, д, г, е...). това са само съществените признаци - тези, без които Л не може да бъде Л. отделно от това във всеки конкретен л-звук в дадена дума има и други признаци, които се обуславят от обкръжението на л-то. но те нямат значение, за да възприемем звука Л именно като Л, тоест в слухово отношение не са чак толкова важни. такива л-та наричаме позиционни варианти или алофони. те са всички л-та, навързани в потока на речта и поради това никога не са "идеални" в звуково отношение, в тях винаги има нещо в повече. "идеалният" звуков образ на Л съществува само в главата на говорителя.
но именно въз основа на такива "идеални", "чисти" представи за звука (т.е. на фонеми) се съставя една звукова писменост

don't follow leaders and watch the parking meters

И нека не забравяме 90 процента от тези под 26 години, които казват:

Бъугария
коуко
Павуово....

Ама това чак толкова ново ли е? Щото няма откъде да знам, имам някакви си 18 годинки. И ако можеш да ми обясниш как може да се произнесе по различен начин без човек да се напряга особено без да бъде меко, ще ми е интересно.

Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 07.02.03 20:55.

xa xa xa

кое дали е ново? това, което казвам ли? това е азбучна истина на класическата лингвистика и сигурно вече е навършила 150 години поне.
последния ти въпрос също не разбрах добре. доколкото разбирам, питаш как се стараем да улучим да е точно същият звук Л навсякъде, въпреки трудностите, които околните звуци ни създават. ами отговор на това дава фонетикът Трубецкой, който казва, че представата в главата ни за всяка фонема се състои от 2 части:
акузма - запаметеното от нас слухово впечатление за всеки звук
кинема - идеята за движението на език, устни и т.н., така че да възпроизведем дадения звук.

двете са тясно свързани по някакъв неведом начин, така че мозъкът ни знае как точно да си нагласи езика спрямо небето и устните, та да се получи и автоматично го прави всеки път, когато му "поръчаме" Л. при хора с някакви нарушения в центъра на речта в мозъчната кора това невинаги се получава, най-често има затруднения с произнасянето на един определен звук, например не могат да кажат р, дж, ч, ц и прочие. същото става понякога и при мозъчен удар. това състояние се нарича дислексия и, доколкото ми е известно, не се лекува от логопед, защото е на чисто физиологична, а не психическа основа.

don't follow leaders and watch the parking meters