|
Тема
|
За кирилицата и компютрите
|
|
Автор |
ASSASSlN (старо куче) |
Публикувано | 04.12.02 11:03 |
|
Мдааа, през 1974 година (Да повторя - 1974), наистина в ЕИМ (Електронно-Изчислителни Машини) нямаше кирилица. Мдааа, тъй си беше.
Интересното е, обаче, че сега сме 2002 година. Поне така показва датникът на компютъра ми.
| |
|
То е нямало и умлаути за немците, нито ударения за французите, нито кукички за чехите. Мдаааа, сега наистина сме 2002, скоро 2003 ще стане.
| |
|
Ама, те тия всички си слагат члена отпред. Хо-хо-хоооо, само ний си го завираме отзад. За чехите не съм сигурен, ама и на тях да им го туря отпред.
Добър ден (ама на унгарски)!
Хай, наздраве!
| |
|
Хахахаха
| |
Тема
|
Я, кажи, друже, чехите имат ли
[re: Bиливap]
|
|
Автор |
ASSASSlN (старо куче) |
Публикувано | 04.12.02 12:10 |
|
напълнений членъ? Не ги знам, бре, затуй питам. Само веднъж съм ходил там.
"У Флеку", "У форманку", "У тоя", у оня, Много весело беше. Само дето Швейк не видях.
| |
Тема
|
Re: Я, кажи, друже, чехите имат ли
[re: ASSASSlN]
|
|
Автор |
AvatarBG (root) |
Публикувано | 04.12.02 12:17 |
|
Никакъв член си нямат чехите. От всичките славяни само в българските говори има, а в някои диалекти дори е троен.
| |
Тема
|
Re: Я, кажи, друже, чехите имат ли
[re: AvatarBG]
|
|
Автор | пишмaн-линrвиcтЪ (Нерегистриран) |
Публикувано | 05.12.02 18:37 |
|
Как ще е троен този член? Интересно.
| |
|
Idi v kluba za psuvni i pitai Zmeia.
| |
|
Троен, защото има три вида членуване – според три различни показателни местоимения.
В някои родопски говори:
жената – та>тая жена (някаква конкретна жена)
женаса – сь>съя жена (точно тая жена)
женана – оная жена (точно оная жена)
В някои югозападни говори (в т.н. македонски книжовен език е правило):
жената – та>таа жена
женава – оваа жена
женана – онаа жена
И за трите употребата е като в Родопите, напр. "6 Декември, годинава" – 6 декември, тая година.
Наскоро ми попадна и една статия, в която се развиваше тезата за прабългарски произход на задпоставния член. В подкрепа бяха посочени много топоними (имена на градове, реки и пр.) из целия Балкански п-ов, които лесно могат да се разгледат като членувани думи. Интересното беше, че съгласно повечето топоними опр. член за ж.р. най-често е -ва: Оршо-ва, Верега-ва (веригата, име на Стара планина), Плъскова (старо име на Плиска, а плъско значело "център, среда"); за м.р. -а, -я, -от, -он: Галат-а, Мадар-а, Битол-я, Врох-от, Зид-он. На мене ми се струва, че по-скоро окончанието е зависело не толкова от рода на думата, колкото от основата, но това не е важно. Доколко е вярна теорията не мога да кажа, но има логика – като се замислиш около нас няма задпоставен член (в румънски има, но те по-скоро са го взели от нас). Чудно ми е само защо повечето автори го придават на гръцко влияние (гърците имат предпоставен член – "то корици" (момичето), но и в другите славянски езици предпоставно слагат местоимения така – "та девушка" на руски).
Прѣжде оубw словѣне не имѣхѫ кънигъ...
| |
|
|
|
|