НАКЛОНЕНИЕТО представя начин на извършване на действието. Стандартните бг граматики различават четири наклонения: изявително (той чете), подбудително (чети), условно (би чел), преизказно (чел/четял). Тази структура на наклонението е дискусионна в българското езикознание; в частност извън нея остават форми като 'четял е', 'четял бил', 'да чете'.
Следващите редове изразяват една лично моя хипотеза относно организацията на българското наклнонение.
Наклонението (modus) се явява свръхкатегория, която обединява две други: наклонение или начин на действието (modus actioni) и изказ, или начин на предаване на информацията (modi dicendi, лат. термини са на Г. Герджиков). Начинът на действието е петчленен: изявително (той чете), подбудително (чети), желателно-подчинително (да чете), условно (би чел) желателно-условно (да би чел). Да-формите (желателно наклонение) се явявяват не просто заместник на стария инфинитив. С тях се изразява пожелание както в сегашното (да чета), така и в миналото (да бях чел), предположение ('да чете - не, сигурно спи'), условие ('да би мирно седяло, не би чудо видяло', пример за условно-желателно наклонение). Да-формите често участват в безсъюзно свързани сложни съставни изречения: видях Пешо да тича по тревата. Не съм съгласен, че в случая 'да' е подчинителен съюз, защото в такъв случай щеше да стои в началото на подчиненото изречение (както в стбъл), а не някъде посредата (бях записал някъде един прекрасен пример, превод от библията, с огромно подчинено изречение с едно или две други подчинени на него, с глагол в самия му край. На стбъл. съюзът 'да' стои в началото, където е мястото на подчинителния съюз; в нвбъл превод обаче 'да' стои заедно с глагола. Това за мен е индикация, че имаме работа с отделна глаголна форма, а не съюз+глагол).
Изказът не изразява начин на провеждане на действието и затова причисляването на преизказването към класическата категория наклонение е неправилно, защото преизказването е начин на предаване на информацията, а не начин на извършване на действието. По-детайлно вглеждане показва, че всъщност имаме работа не с проста категория преизказни/свидетелски форми (четял/четеше), а с цяла категория, съдържаща четири члена:
свидетелски (четеше). В бг език, и особено трите минали времена (четеше, чете и беше чел), такива форми могат да се употребяват само и единствено ако говорещият е свидетел (видял е със собствените си очи) това, за което говори. Поради причина във всички исторически трудове се използва или сегашно време (по времето на цар Симеон Велики настъпва Златният век на българската книжнина) или минало неопределено (...е настъпил...) (на англ. в тези случаи се използва пак past simple tense: During the reign of king Simeon the Great the Golden Аge of Bulgarian literature came. Подобно изречение на бг е невъзможно).
Умозаключителни (четял е). С тези форми се предава информация получена въз основа на косвени улики или лични (субективни) предположения. (Старците са щели да си лягат, когато дойде пазвантинът).
преизказни (четял). С тези форми се предава информация, получена от друг.
недоверчиви (четял бил). С тези форми се предава информация, получена от друг, но на която самият говорещ не вярва и чрез недоверчивите форми изразява своето скептично отношение към достоверността й.
Още един аргумент в ползва на отделянето на тези форми е възможността за комбинирането им с две от другите наклонение (modus actioni), а именно изявителното и желателното. Не са невъзможни и несвидетелски форми с особеното просто условно наклонение: ядваш ли куме, печено прасе? (свидетелски) - ядвал бил кумът печено прасе. Преимер с желателно+умозаключителни: да са го били видели хората, нямаше да е сега на тоя хал. --- Желатлено-преизказно: Кой да отидел? Иван? Че какво ще прави Иван там. -- Желателно-недоверчиво: един път да се били съберяли цялата компания, щели били да видят ония.

Обикновено произходът на несвидетелските форми се свързва с аналогичните форми в турския език. Съществуват обаче няколко съществени разлики: категорията в турския език (както и в останалите тюркски езици) е дву-, а не четиричленна; на турски формите се образуват с прибавяне на аглутинативна частица, а на бг - със спомагателен глагол или неговото изпускане (преизказните форми за 3-то л.); стбъл текстове показват, че категорията не е съществувала тогава, но дамаскините от XV-XVI век я показват като развита почти до съвременното състояние, следователно тя е възникнала и е била развита през среднобг епоха (и действително, има среднобг текстове, в които има несвидетелски форми). Не бих приел и евентуална прабългарска теза: през стбъл епоха преизказване не е имало, а след X век техният език вече е бил забравен.
Преизказването, с цялата му сложност, е чисто българско явление.

Копирам това от темата на bhn, защото очаквам доста коментари по въпроса и по-добре да са в отделна тема.

Би ли могъл да оформиш всичко това в една таблица, за по-прегледно? На мен, един пишман-лингвист , ми се струва много интересно... наистина ми се струваше че това което наричаме преизказно наклонение е по-сложно. Преди една-две седмици се опитвах да обясня какво е това животно на един поляк и малко е пооплетох

Готово. Заедно с едно малко дръвче.

НАКЛОНЕНИЕ (modus)
..+--- НАКЛОНЕНИЕ (modus actioni)
..|.........+--- изявително (indicativus - той чете)
..|.........+--- подбудително (imperativus - чети!)
..|.........+--- желателно-подчинително (optativus-conjunctivus - той да чете)
..|.........+--- условно (conditianal - той би чел)
..|.........+--- условно-желателно (optativus conditional - той да би чел)
..+--- ИЗКАЗ (modus dicendi)
............+--- свидетелски (narrativus - той четеше)
............+--- умозаключителен (conclusivus - той е четял)
............+--- преизказен (renarrativus - той четял)
............+--- недоверчив (inveritativus - той бил четял)


В несвидетелските изкази времената се обединяват по двойки - сегашно/минало несвършено, минало неопределено/минало предварително, бъдеще/бъдеще в миналото, бъдеще предварително/бъдеще в миналото поредварително. Отделно стои минало свършено (то би се обединило с антепретерит, но това време е изчезнало отдавна).
Несвидетелските изкази се образуват от миналото несвършено деятелно причастие на спрегаемия глагол и формите на глагола СЪМ. Недоверчивият изказ се образува от формите на преизказания, затова някъде ще видиш да го наричат "двойно преизказване". В 3 л. на преизказния и недоверчивия изказ СЪМ се изпуска.

Примерна парадигма
СЕГАШНО/БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ, НАКЛОНЕНИЯ
....изявително.....подб......желателно.....условно........................условно-желателно
1. (ще) чета.....................да чета.........бих чел (ядвам).............да бих чел
2. (ще) четеш....чети......да четеш.......би чел (ядваш).............да би чел
3. (ще) чете....................да чете..........би чел (ядва)................да би чел
1. (ще) четем..................да четем........бихме чели (ядваме)....да бихме чели
2. (ще) четете...четете..да четете......бихте чели (ядвате)....да бихте чели
3. (ще) четат..................да четат.........биха чели (ядват).......да биха чели

МИНАЛО НЕСВ.
....изявително.....желателно......условно
1. четях...............да четях.........ядвах
2. четеше...........да четеше......ядваше
3. четеше...........да четеше......ядваше
1. четяхме..........да четяхме.....ядвахме
2. четяхте..........да четяхте.....ядвахте
3. четяха...........да четяха.......ядваха

ДРУГИТЕ МИНАЛИ
....минало свършено....минало неопр......минало предварително
1..(да) четох................(да) съм чел........(да) бях чел
2..(да) чете..................(да) си чел..........(да) беше чел
3..(да) чете..................(да) е чел...........(да) беше чел
1..(да) четохме............(да) сме чели......(да) бяхме чели
2..(да) четохте............(да) сте чели......(да) бяхте чели
3..(да) четоха..............(да) са чели.......(да) бяха чели

Дълго време се съмнявах, че желателното наклонение има форми за минало свършено, докато не полях сестра ми с вряла вода и я попитах: да не те изгорих? Това сложи край на съменията ми.
СЕГАШНО/МИНАЛО НЕСВ. ВРЕМЕ, ИЗЯВИТЕЛНО НАКЛОНЕНИЕ
....свидетелски..........умозакл...........преизк...........недов.
1. чета/четях............четял съм.......четял съм.......четял съм бил
2. четеш/четеше......четял си.........четял си.........четял си бил
3. чете/четеше.........четял е...........четял.............четял бил
1. четем/четяхме......четели сме....четели сме.....четели сме били
2. четете/четяхте....четели сте.....четели сте....четели сте били
3. четат/четяха.......четели са........четели..........четели били

А сега и изказите:
МИНАЛО СВ. ВРЕМЕ, ИЗЯВИТЕЛНО НАКЛОНЕНИЕ
....свидетелски..........умозакл......преизк........недов.
1. четох....................чел съм.......чел съм.......чел съм бил
2. чете......................чел си.........чел си.........чел си бил
3. чете......................чел е...........чел.............чел бил
1. четохме................чели сме....чели сме......чели сме били
2. четохте................чели сте.....чели сте......чели сте били
3. четоха..................чели са........чели..........чели били

МИНАЛО НЕОПРЕДЕЛЕНО/ПРЕДВАРИТЕЛНО
....свидетелски..........умозакл...............преизк..................недов.
1. чел съм..................чел съм.бил........чел съм бил..........чел съм бил
2. чел си....................чел си бил..........чел си бил............чел си бил
3. чел е.....................чел е бил............чел бил.................чел бил
1. чели сме...............чели сме били.....чели сме били......чели сме били
2. чели сте...............чели сте били.....чели сте били.......чели сте били
3. чели са.................чели са били.......чели били.............чели били

БЪДЕЩЕ/БЪДЕЩЕ В МИНАЛОТО
....свидетелски..................умозакл...........преизк...........недов.
1. ще/щях да чета............щял съм да чета......щял съм да чета.......щял съм бил да чета
2. ще/щеше да четеш......щял си да четеш.....щял си да четеш.......щял си бил да четеш
3. ще/щеше да чете.........щял е да чете.........щял да чете..............щял бил да чете
1. ще/щяхме да четем......щели сме да четем..щели сме да четем..щели сме били да четем
2. ще/щяхте да четете....щели сте да четете..щели сте да четете....щели сте били да четете
3. ще/щяха да четат.......щели са да четат......щели да четат........щели били да четат

Последните две времена са в 3 л. ще/щеше да е чел - щял е да е чел - щял да е чел - щял бил да е чел.

ВСИЧКИ ВРЕМЕНА, ЖЕЛАТЕЛНО и УСЛОВНО НАКЛОНЕНИЕ
...свидетелски................................умозакл....................................преизк....недоверчиво
1..да чета/бих чел/ядвам.............да съм чел/четял//ядвал съм
2..да четеш/би чел/ядваш...........да си чел/четял//ядвал си
3..да чете/би чел/ядва................да е чел/четял//ядвал е...............да чел/четя//ядвал....да бил чел/четял//да бил ядвал
1..да четем/бихме чели/ядваме..да сме чели/четяли//ядвали сме
2..да четете/бихте чели/ядвате..да сте четели//да сте ядвали
3..да четат/биха чели/ядват.......да са чели/четяли//ядвали са......да чели/четели//ядвали.....да били чели/четяли//да били ядвали

Туй то. Мога да си напъна мозъка да напиша и по-детайлно за употребата на всичко това, ама не сега.

(Едно време бях започнал да пиша граматика, вкл. и с тия работи. После на твърдия ми диск му се случки случка и тя замина в небитието).

Сега разбирам защо го приемат просто за едно преизказно наклонение и туй то... Едно голямо мерси, полякът изглежда зацепи. Гаджето му била българка и се опитвала да му обясни обаче не ставало. Като гледам как си организирал всичко и се чудя ти професионално ли се занимаваш с лингвистика или просто си добър любител?

Ама и аз какви глупости питам естествено че сигурно се занимаваш професионално.. Интересува ме, това което ти си включил в своята класификация, просто пренебрегнато ли е в стандартните граматики?

Не, не се занимавам професионално с лингвистика, че щях да си умра от глад.

Тази стройна (според мен) система е повлияна силно от един от трудовете на Г. Герджиков "Преизказването в българския език". Всъщност, чак след като прочетох книгата (за трети път, щото езикът е твърде научен), си дадох сметка, че той е прав. Сега, когато чета стандартни български граматики, ми прави впечатление, че цялата тази група или се споменава накратко, или се вкарва цялата под името "преизкано наклонение", или се обяснява съвсем добре с цялото й многообразие (граматиката на Петър Пашов) без да се категоризира. Това е резултат е древната гръко-латинска традиция, където такова животно нема и нашите граматици са се опитали да вкарат едно чуждо на гърците и римляните явление в техния калъп.
Същото се отнася и до отделянето на да-формите като отделно наклонение. Петър Пашов ги разглежда по същия начин като мене, но не ги нарича "желателно наклонение", а само "желателни форми".
А освен това има още една цяла група форми за изразяване на различни степени на предположение: ще да чете, ще да е чел, ще да е бил чел; ще да четеше (предположение); може да чете, може да е чел, може да е бил чел, може да четеше (предположение с ниска степен на вероятност); трябва да чете, трябва да е чел, трябва да е бил чел, трябва да четеше (предположение с висока степен на вероятност). Г. Герджиков ги обяснява и тях, но не ги класифицира, аз също нямам добра идея къде да ги сложа. Интересно е, че при тях глаголът, който изразява предположението (ще, може, трябва) се комбинира или със умозаключителен смислов глагол (чел е, четял е) или със свидетелски (четеше). Тези форми изискват още изследвания, за да бъдат поставени на мястото им.

Една време бях започнал да пиша граматика. После твърдия ми диск отиде на кино и граматиката заедно с него. Та се чудя понякога дали не си струва да я почна пак.

Тук е мястото да спомена една любима глаголна форма – бил съм се бил напил, т.е. малко съм недоверчив към твърдението, че някога си там съм се напил. После, някои казват беден бил българския.

Адски си прав!

Малка подробност: книжовният език не обича да събира накуп много форми на глагола съм. Затова и няма време "бях бил", нито пък "бил съм се бил напил" (което си е чиста проба недоверчиво минало неопределено в първо лице). Само че, из разговорната реч и тези форми си се образуват, 'щото времената са си живи и когато има нужда от тях, не питаме какво обича книжовният език.

Браво за старанието
Да кажа и аз един май доста известен израз, който беше любим на учителката ми по литература в гимназията. Безкрайно шокирана от изключително неграмотно написаните ни литературни теми в подготвителен клас, тя каза: "И не мога да разбера защо всички използвате минало време в бъдещето. Такова време просто няма!"

Е, нашият клас май го измисли тогава!

Ама това не е ли бъдещето предварително?