Да, съгласем съм, че не са необходими много интелектуални усилия, за да научиш полски и дори да го разбираш, без да си го учил (особено ако знаеш и руски). Обаче аз говорех за ЧЕШКИЯ, а и темата май пак от него тръгна.

Oops , sorry

Lichno ne sam govoril s poliak obache sam chuval che bil po blizak polskia do balgarskia otkolkoto do ruskia - da ama ukrainskia zvuchi kato polski ama e po nerazbiraem - ami sloveski, srabski - koi razpravia che srabskia e blizak - az po dobre bih razbral vseki drug ama ne i tozi :o))))

Братче, има сръбски и сръбски. Сръбския, дето го говорят в Белград, горе-долу го разбирам, макар че никога не съм учил сръбски. Обаче езика дето го говорят в Загреб, е съвсем друга губерния. Те затова и хърватите не щат да чуят за сърбохърватски език, ами държат че техния е друг език, хърватски. Макар, че всеки славист ще ти рече, че няма сръбски и хърватски, а само щокавски и кайкавски диалект на сърбохърватския (Още един диалект, чакавски, пък се говори в Босна. Гледам напоследък по разни прахове за пране, и него го отделят).

Полския наистина е по-близък до българския, отколкото до руския. Само в два славянски езика старият "ят" се превръща в "я": български и полски. Полския пази звателния падеж, както и българският (ама пази и останалите шест). Има ги и двойките кратки/дълги форми на местоименията. Е, малко повечко шъшкат, ама това е бял кахър.