абе объркана е тая работа с правописа... не съм много запознат с испанския, но по мое слухово впечатление това, което се пише като В, и това, което се пише като V, май са един и същи звук, нещо по средата между двете. а това, че на всяка цена испанците искат за този звук да имат две букви, се дължи на етимологичния правопис, отразяващ отдавна отминали в историята етапи от развитието на езика. така например се пише pasaba и bien, защото в латинския, от който испанският е произлязъл, е било pasabat и bene, а иначе със същия успех можеше да се пише *pasava и *vien и пак да се чете по същия начин. но vino се пише с v според латинското vinum, иначе спокойно можеше да се изписва *bino без някаква разлика в произношението.

и за другите работи, които те смущават, обяснението сигурно е такова. LL и Y се пишат с две отделни букви, защото вероятно по някое време са били два отделни звука, също G и J. после тези звуци са съвпаднали, но никой не си е направил труда да постанови само едното или само другото да се пише навсякъде.

виж, за нямото H и аз съм доста учуден какъв по дяволите е принципът. защото, ако беше решаващ латинският корен на думите, щеше да се пише *ablar според латинското appellare, а не hablar. иди го разбери!

но щом испанският правопис ти се струва толкова объркан, какво ще кажеш за френския или английския? мамма миа!

на мен ми е интересно обаче друго: защо съчетанието LL се води отделна буква от испанската азбука? и изобщо, защо в някои случаи и в някои езици буквата с диакритичен знак или удвоена се води отделна от "простата" буква (например такава е азбуката на литовския, отчасти и на испанския с това LL), докато в други не (например френският, където C със "седий" не е отделна буква, нито oe)?

за un program - да, заради гръцкия е!

mnogo mesrsi za izcherpatelnia analiz ;-)

da ti kaza tuka "Yo" se piznasia sas ravna veroiatnost i kato "джо" и като "Йо"
bella - като " Беджа" или като "Бейа"
ужаса е пълен . и по лошото е че някой като е свикнал по неговиа си начин, не разбира другиа. като се кача на такси все по 2 пъти требва да казвам за каде ;-). А за Villa Olga - 4 пъти - Виджа , Биджа , Вийа , Бийа . и упорито отказжат да разберат друг освен собствениа си начин ;-) е, тва само за таксиджиите е така ;-), другите се оправят по-лесно ;-).

пак добре че тука нямам проблем със "С" -то, съвсем като нашето си е, а не по кастилската им норма ;-)

Поздрави,
М.

а до преди ниаколко година във испанската азбука е фигурирала и буквата
CH ;)
aма са си направили реформа и са я премахнали . Що ли не са махнали и ЛЛ
;-) хехе
в сравнение с Англ. верно че Испанскиа е супер лесен ;-) свикнах ;-)
и може би защото за нас в и б са различни , права по-малко грешки от местните ;-) хехех

Хмм... от кога пък ch не е отделна буква? Аз такова нещо не знам. Пък и не виждам причини да му махат този статус, все пак си отбелязва винаги един и същ звук, който не се бележи по никакъв друг начин. Не виждам и логика да разцепят ch, а да оставят ll заедно.

aaa, da , oburkal sym se, i LL ne e veche otdelna, sorry

tuka v uchebnika mi pishe che ot Kongresa na ispanoezichnite strani, proveden prez 1994 v Madrid bukvite CH i LL ne figurirat v azbukata

А чувал(а) ли си да казват Уругуажо (за Uruguayo?). Така пък говорят в Уругвай и Аржентина.

Причината за тоталното объркване на б/в е, че в испанският език (както и в португалския) съгласна, функционално еквивалентна на нашето 'в', няма. Има два алофона на 'б' - преграден и проходен (произнася се с устните, а не с горната устна и долните зъби като 'в' и 'ф'). Има обаче две букви... И винаги, когато имаш две букви за едно нещо, настъпва каша. ('д' и 'г' също имат по още един алофон, ама за тях има само по една буква, а и ние българите нямаме нито звучно th (като англ. this), нито звучно х, та да се объркваме). Точно затова предпочитам кастилската разлика в произношението на s и z/c, щото иначе стават ТРИ букви за един звук - сети се, че кашата няма да е тройна, а на трета степен.

За испанското h: пише се най-вече по етимология. В някои случаи е добавено допълнително, защото иначе думата би получила доста странен вид (напр. лат. ovus > ист. huevo вместо *uevo). Поява и изчезване на такова вметнато h има и в някои глаголи (напр. oler 'мириша' се спряга тага така: huelo, huelas, huela, olemos, ole'is, huelen; huela, huelas, huela, olamos, ola'is, huelan; oli oliste, olio', olimos, olisteis, olieron). Не са се сетили* да използват w за подобни случаи (както се пише ye-, а не hie-, например erguir: yergo, yergues, yergue, erguimos, ergui's, yerguen; hierro < ferrum и hierba < herba са друг случай, но се среща и yerro, yerba)

(*Буквата w е твърде късно изобретение, и то германско, та най-вероятно не са имали избор, иначе сигурно са щели да се сетят)

H се пише и на мястото на старо f в началото на думата. До към XII-XIII век се е казвало fidalgo, facer, fablar, formiga. После това f е преминало в h (не питай защо) и хората съвестно са го отбелязали (hidalgo, hacer, hablar, hormiga). Още по-после обаче това 'h' е престанало да се произнася, но е останало да се пише.

LL/Y: Според кастилската норма, Y е полугласна (й), а LL е силно смекчено Л (доста по-меко от нашето меко 'л' в лято напр.), т.е. двете букви бележат два различни звука. В по-стара епоха такова силно смекчено Л е преминало в 'й', а оттам в 'х' (напр. лат. mulier > *muller (срв. порт. mulher) > mujer или лат. melior > исп. mejor, лат. fillia > исп. hijo, порт. filha, фр. fille). Днешното LL произлиза от начални pl, fl, cl > LL, a също и от двойно L (напр. лат. clavius > исп. llave, лат. planus > исп. llano, лат. bella > исп. bella).

Не съм сигурен дали hablar идва от appellare или fablar (ако не греша, има португалски глагол fablar). Нерядко се случва да се узаконят правописни грешки, напр. англ. island < ст.англ. igland, англ. author < грц. autor, бг. другаде < стбъл. другъ-ондоу.

За сравнение, в итал. това латинско h също не се произнася (това е черта на още на просторечния латински отпреди разделението на езиците), но с изключение на формите на глагола habere (ho, hai, ha) другъде не се пише (срв. лат. homo, исп. hombre, фр. homme, ит. uomo)

За un programa - да, наистина е заради гръцкия. Същият е случая и с un tema, un diploma, un planeta и т.н.

Само дружески ще напомня, че преходът на Б във В започва да се документира към 2 в. пр. н. е, тоест, не в "средногръцки", а още в койне. Изобщо май точно тогава е започнала цялата серия от фонетични промени.
А ако става въпрос за причините за промените на езиците, аз бих поставил на първо място артикулационната база. Т.е. нещата до голяма степен опират до биология и строеж на черепа и говорните органи.

Действително, повечето фонетични промени се лесно обясними от гледна точка на артикулацията. Обаче има някои които изглеждат направо абсурдно, напр. прехода й > х на исп. (напр. justitia: лат [юститиа], исп [хустисиа]). От друга страна, ако артикулацията беше определяща, нямаше да имаме такова море от фонетични закони в различните езици (защо напр. в западно-романските езици мекото латинско 'к' дава 'с', а в източните - 'ч' (напр. cielo - исп. [сиело], ит. [чиело])), и дори в един и същ език: в слав. езици мекото 'к' преминава ту в 'ч', ту в 'ц' (срв. ученик - ученици - ученически), ту се запазва (мъка - мъки); на исп. мекото 'л' един път е преминало в 'х' (напр. лат. mulier > исп. mujer), друг път - в 'й' (llano в почти всички диалекти се произнася 'йано'), трети път се е запазило (oliera [ольера] 'да беше/бях мирисал'); в слав. пък има точно обратен процес (j > л: срв. рус. капать - каплю < капати - капjон)? Моля, не ми обяснявайте тези разлики: знам на какво се дължат: на различното време, през което съответният закон е действал. Липсва обаче обяснение защо даден фонетичен закон влиза в сила в даден момент и престава да действа в друг, т.е. точно за първопричината. Значи нещата ще да опират в значително по-голяма степен до случайността, отколкото до артикулацията (ако на дадена група хора Х им е по-лесно да кажат ЧЕ вместо КЕ, няма никаква логика на техните внуци или съседи да им по-лесно ЦЕ вместо КЕ, а пък на праправнуците им или на други съседи да им хрумне, че КЕ е достатъчно удобно и да не го променят, все пак строежът на черепа е все същият, нали?)

Редактирано от gazibara на 30.10.02 14:31.

това също е някакво обяснение, но неточно според мен.

защото артикулационната база си е артикулационна база, ама всички хора биологически и физиологически сме все хора. ако се приеме, че поне изконните носители на всеки език са различни в тези две отношения от всички останали, бихме развили някаква форма на лингвистичен расизъм, което не ми е много по вкуса.

а какво ще кажете за примера с oppa и omma като "око" на гръцки? тук дори и артикулационната база не играе, защото (предполага се) тя е гторе-долу еднаква за всички диалекти на гръцкия