Ами от десет години си имам котка, поне индивида Минюня от вида Felix Domestica познавам много добре... Просто котката, и всички останали животни, я карат цял живот на ниво стимул-реакция и това отличава човека - той има нещо в добавка - абстрактното мислене и способността да предава познанията си. Затова всяко поколение животни открива само` за себе си че осите жилят, докато на човека това не му нужно, тъй като на някого някога му се случило и той е научил децата си да не ядат оси, те своите и така нататък.

Та в спора се разждала, казваш, истината. Ами предложи своите аргументи, да ги чуем, не казвай, че не ми хващаш вяра, просто ме обори.

Az gi kazah,ama nakratko, i ti maj ne si gi zabeliazal. Ti mojesh da si mislish, che poznavash, v sluchaia svoiata kotka/mnogo pozdravi, obicham kotki/. No ti vijdash povedenieto i otstrani i go TALKUVASH. Ti NE MOJESH DA SI SIGUREN, che pravilno talkuvash povedenieto i. Osven ako ne stanesh pone za moment "tia".
Da, tia naj-veroiatno vijda nesto, no to ne e zadaljitelno da e sastoto kato tvoeto vijdane. Ti, kato stoish do neia i ia nabliudavash, po tova,koeto vijdash che pravi razbirash, che tia sasto vazpriema sveta, NO NE VIJDASH KAKVO TOCHNO VAZPRIEMA. Razbirash li razlikata? Nikoj ne moje da kaje kak izglejda nejniat sviat, osobeno ako v nego niama ezik. Kakto ne mojesh da znaesh kak bi izglejdalo tvoeto vazpriatie ako ne se beshe nauchil da mislish s dumi. Ne kazvam obache,V NIKAKAV SLUCHAJ,che niama vazpriatie bez ezik, a che vazpriatieto ni niamashe da e sastoto bez ezik!
I oste nesto. Ezikat formira predstavite ni za sveta, ako ne izcialo, to pone otchasti. I tova ne si go izmisliam /Kurt Baldinger, "Vers une semantique moderne"/. Svetat okolo nas naprimer po pravilo ne moje da bade fragmentiran na otdelni chasti, zastoto niama realna granica mejdu tiah. T.e. svetat e cialost. Da vzemem za primer cvetovete, che s tiah naj-lesno se razbira. V ezika, a i v konceptualnata ni sistema, ima kraen broj znachesti edinici, koito obozbachavat osnovnite cvetove i moje bi niakoi nuansi. No realno granica v prirodata mejdu nuansite NIAMA. Te sa hiliadi. Obache niama dumi za vsichki tiah. Ima nuansi na nuansite i t.n. No nie sme slojili uslovni granici, "za da ima red"

*Az gi kazah,ama nakratko, i ti maj ne si gi zabeliazal. Ti mojesh da si mislish, che poznavash, v sluchaia svoiata kotka/mnogo pozdravi, obicham kotki/*

И аз. По възможност с горчица и пържени картофки.

You'll Never Walk Alone!

А, и пиши на кирилица, де.

Редактирано от webkid на 14.10.02 22:22.

Много добре разбирам разликата - говориш за обективно и субективно възприятие.
Розата си е роза, независимо дали ще я наречеш роза или трендафил. Това е обективното възприятие. Думата "роза" обаче е свързана с една съвкупност от асоциации, а думата "трендафил" - с друга съвкупност. В по-голямата си част тези асоциации са едни и същи, но се различават в детайлите. Така употребената дума до голяма степен определя начина, по който възприемаме обекта, който назоваваме. Това е за което вие всички тук говорите - че езикът определя начина, по който възприемаме света. Не го отричам! Когато минем в областта на абстракциите става още по-сложно, защото няма реален обект, с който да направим сравнение - тук възприятието е изцяло субективно (можеш ли да пипнеш бъдещето?). Затова казах, че думите за абстрактни понятия не ги назовават, а са понятията. Това е субективното възприятие - за всеки индивид то е различно. Ти казваш, че не мога да знам как една котка възприема света около себе си, а мога само да тълкувам (по-правилната дума е гадая) нейните възприятия въз основа на поведението й. Но същото важи и за който и да е човек - до момента, в който не преминем към третосигнална комуникация, ние винаги ще гадаем по поведението на другия човек какви са неговите възприятия. Така изглежда сякаш никога не можем да получим абсолютно познание за даден обект, защото всеки индивид има различно субективно възприятие за този обект, а обективното възприятие изглежда невъзможно, защото го пречупваме през сетивата и съзнанието си (правим го субективно).
Човекът обаче, в стремежа си да получи абсолютно познание, се е изхитрил и е създал математиката. Тя ни дава понятието "точност". Тази величина показва докъде можем да се доверим на дадено възприятие и откъде насетне - не, т.е. докъде възприятието е обективно и откъде започва субективизмът. Точно така, аз не мога да съм сигурен дали начина, по който тълкувам поведението на моята котка е действително това, което тя наистина възприема. Но ако не един, а много хора наблюдават не една, а много котки, тогава ще могат да се правят обобщения въз основа на това, което се повтаря при всички тях. Така се повишава точността на измерването. Ние не знаем и никога няма да научим какво става в главата на една котка, докато спи, сънува, гони мухите или кърми малките си, така както ти не можеш да знаеш какво точно става в главата на друг човек - само предполагаш въз основа на това, което става в твоята собствена глава. Но можем да получим обобщено познание за групата като цяло - всеки индивид ще има своите различия, но ще има и общи черти със себеподобните си, които можем да изучим и да приемем за верни до доказване на противното.

Така мога да пиша до безкрайност, но ми се налага да изчезвам. Чао

Za da pravim obobstenia pak opirame do ezik, pak bil toj i formalen, kakavto e ezikat v logikata ili matematikata. Dori edin prost silogizam ne moje da se sastavi bez takav ezik. E, tova e i osnovata na vsiaka nauka i na poznanieto ni vaobste. No mojem da sme sigurni , che to e viarno samo ako priemem che vazpriatnite obrazi, a i dumite otraziavat sveta tochno. Che te go otraziavat - da, no dali e tochno - tova mojem samo da go viarvame. Osnovata na vsiako sajdenie za nestat ot sveta se krepi na tvardenieto, "koeto niama nujda da se dokazva, zastoto e ochevidno" che ezika e veren zamestitel na sveta... Ama maj sam na pat da izliaza ot predelite na lingvistikata i na naukata vaobste, ako prodalvjavam taka

...ima po zemiata i nebeto nesta,Horacio,koito nasata nestastna filosofia ne e dori sanuvala!

Tuk niama balgarska fonetichna, a snormalnata ima da pisha....Ste me tarpite na latinica

...ima po zemiata i nebeto nesta,Horacio,koito nasata nestastna filosofia ne e dori sanuvala!

I akvo stana sega?! Maj vi hvana strah ot tazi tema, a?

Napraveni sme nie ot sanishta
i san otvred obgrasta toz malak nash jivot.

Значи според теб понеже всичко е относително, не можем да получим абсолютно познание за нищо около нас. Прав си, и затова е въведен терминът "точност", за който ти говорих - той определя докъде можем да се доверим да сетивата си и откъде нататък - не. Математиката е най-точната наука, защото се основава да минимално количество постулати и точни доказателства - в края на краищата трябва ли да доказваш, че 1+1=2? Вземи една ябълка, тури до нея още една - получаваш две ябълки (старите българи са си имали двойствено число за целта). Просто е като двоичната система.
Когато усвоим третосигналната комуникация, ще разберем дали възприятията ни са били правилни.

Не знам дали бягаш от лингвистиката, това е по-скоро философски проблем.

Редактирано от gazibara на 18.10.02 19:36.

ej, kak me podredi
ni6to, ste chakame tretosignalnata sistema, niama kak
ama da ti kaja na proshtavane, che ne e zadaljitelno absoliutnoto poznanie na nestata da se gradi na poznanieto chrez ezika
taka che ste chakame i erata na neezikovoto poznanie
i vaobste edno chakane ste padneee...
beshe mi mnogo priatno