Здравейте,

кой от вас знае поради що разликите в славянските езици (днешните) са толкова големи (български-чешки напр.), до кога е имало общ праезик и какво е довело до големите различия, които се наблюдават днес.

Поздрави

Хилмар

Ъъъъъъъъ, *относно* не изисква предлога *за*.

Разликите са големи за нас, простите "ползватели" - за лингвистите приликите веднага лъсват, даже между славянските и германските езици! И даже между славянските и някои езици в далечна Циганландия, пардон, Индия.

Разликите са големи единствено между българския и останалите славянски езици, а не между всички поотделно. Причината е различният развой на българския език в сравнение с другите: българският език е изгубил напълно склонитбената система на имената: от старобългарските седем падежа съществителните пазят два - именителен и звателен, прилагателните - само именителния, личните местоимения - три (именителен, винителен, дателен). Обратно - останалите славянски езици са запазили напълно шест или всичките седем падежа (седмият падеж, изгубен в около половината славянски езици, е именно звателният). Българският език е развил определителен член - нещо, което не съществува в нито един друг славянски език (в говоримия горнолужишки език има предпоставен определителен член, калка от немски език, но това явление се отхвърля от книжовния език; освен това горнолужишки говорят около 400 хил. души, така че статистически е без значение). Българският език е запазил всичките пет старобългарски времена на глагола и е развил още четири; обратно, почти всички славянски езици са ги загубили, запазили са само две времена - сегашно и минало - и някаква форма на бъдеще, което не е така унифицирано като българското. Българският език е развил категорията преизказване, която е непозната като явление не само сред славянските езици, а въобще сред европейските.
Откъде идват тези разлики ли? Ами, никой не знае. Разликите между другите славянски езици са малко - различни наследници на праславянските фонеми, различна специфична употреба на падежите, различни думи за някои понятия. Единични езици пазят специфични праславянски явления, някои от тях вече загубени в старобългарския език: дългите гласни в чешки и словашки, тоналното ударение в сърбохърватски, съгласната s (дз) в полски и словашки, носови гласни в полски, гласната ы в руски и полски, двойствено число и супин в словенски.
Българският език е понесъл много по-голямо чуждоезиково влияние от който и да било друг славянски език. На първо място - това е езикът на прабългарите. Няма да спорим кои са те и откъде са дошли, но е факт: те са създали нашата държава и са я организирали, неминуемо са оставили много следи от себе си. На второ място - това са турците: петстотин години османско владичество не са минали току така. Турският език обаче не обяснява най-съществените особености на българския език - аналитизмът и преизказването - защото през XIV век те са били вече ако не твърдо установени, то в доста напредлнал стадий на развитие (истински определителен член употребява Йоан Екзарх още през Х век!). Освен прабългари и турци, през нашите земи са минали гърци, татари, кумани, печенези, латинци от Западна Европа по време на кръстоносните походи. Всичко това е оставило своите следи.

За мен обаче няма обяснение развоят към аналитизъм. Сръбският език - най-близкият ни и като лексика и като територия - е запазил напълно падежната си система. Гръцкият език също е синтетичен (употребяват се четири падежа: именителен, винителен, родителен, звателен). Румънският език е аналитичен, но той пък единствен от романските езици пази дателен падеж във функция на родителен, а и Румъния твърде дълго време е била българска територия, та влиянието ще да е по-скоро в обратна посока (задпоставеният определителен член например). Турският език е напълно различен в типологично отношение - той е аглутинативен, явление съвършено чуждо на всички индоевропейски езици. Следи от езика на траките нито в старо-, нито в среднобългарските паметници няма. Руският език е оказал голямо влияние през Възраждането, но само в областта на лексикологията. Остава едно неизвестно - прабългарският език.

Прабългарският език е засвидетелстван от доста източници и е научно и медицински доказан факт, че той е тюркски език (сакън, не казвам, че прабългарите са били такива или онакива, че пак ще стане дандания), така че евентуалното му влияние щеше да е транспаренто за нас поради споменатото 500 годишно влияние на османците.

maasallah dua edecegim!

Если дурак, то надолго

А, дойдохме си на болната тема за произхода на прабългарите!
Идете (ако не сте ходили) в клуб "История" и ще видите чудеса невиждани по въпроса!
Впрочем, хората у нас зле си представят какви са били тюрките и тюркската култура, и затова като че ли се срамуват от евентуалния си тюркски корен.
И ако сме иранци (примерно), с какво ще сме по-различни?
Все пак моето скромно мение на историк незанимаваш се пряко с този проблем, е че те са били разноетничен съюз.
Но така или иначе, това не е въпрос за този клуб.

Би ли цитирал един източник?

За кое по-точно?

Хайде сега - медицински (?) доказан факт. Ще поясниш ли как медицински се доказва даден език към коя група принадлежи?

Езика, запазен в надписите, е съвсем ясно тюркски. Разбира се езикът, за разлика от представите на някои хора, не е в пряка връзка с произхода на даден народ. Прочее, ако четете повече, ще видите, че анализа на родовите имена на прабългарите сочи поне четири етнически компонента при тях. Кой са - ами потърсете и вижте!
Ясно е, т.нар. "готи" (ост и вест), всъщност не са съществували. Под това име в историята вървят разноплеменни (иразноезични обединения, които не случайно не могат да се засекат категорично археологически). Дали и с прабългарите не е било същото, а?