Преди време преподавателката ми по стилистика беше казала, че гръцкият език бил най-богатият, ама аз на нея не и вярвах много, а бил най-богат защото имал най-много думи, ама как и защо го реши това незнам.
Та ето ти едно възможно обяснение,ако те устройва, де.
И не ми фраскай един, моля :-)

И аз не и вярвам на твоята преподавателка. Такъв опростенческо-количествен подход нещо хич не ми харесва. Няма да и отпера...

Ако не ме лъже паметта ти беше историк.
Не се наемай с тежката задача, за да не ти излезе гърбица.
По-богат език, добре но на какво?
Ако смяташ, че може да се даде еднозначен отогвор на въпроса, отговаряй.
Езиците на ескимосоте, например, са богати на думи със значението "сняг". Ако не се лъжа думите бяха 12. Богат ли езика?
Ако идеш при хората от племето банту в Африка, които говорят суахили, няма да откриеш и една думичка за сняг, обаче ще откриеш поне 15 за пясък примерно. Беден ли е този език?
И в заключение - какъвто е въпросът, такива са и отговорите!

Slainte!

Спокойно, мога да нося тежко.

Ти просто даде в сгъстен вид точно същия отговор, който щях да дам и аз. Просто няма еднозначно определение. Българският език няма двойствено число. По-беден ли е от словенския? Ами да. Словенският език обаче има три времена, а българският - девет. По-богат ли е българският език? Ами да. Така че правилният въпрос е "В коя област е по-богат".

(П.П. Не съм нито историк, нито езиковед. Но съм попрочел това-онова.)

edin ezik e po-bogat ot drug ako integrala ot otno6enieto semantika/sintaksis po vsi4ki v'zmojni ezikovi edinici e po-golyam za p'rviya ezik
s drugi dumi, ako v bol6instvoto ot slu4aite s p'rviya ezik moje6 da izkaje6 pove4e smis'l s po-malko dumi

pravi vpe4atlenie po belejkite tuk tame deto edno i s'6to ne6to e napisano na mnogo razli4ni ezici.
nyakoi ot ezicite zaemat dosta myasto i vreme :)

s pove4e humor mu e maykata

Не от пране, а от отпиране
Виждаш ли, българският език е достатъчно богат и има отделни думи за тези две действия (пера и отпитам)

Някой даде математическо определение! (май единственият начин да се даде обективна информация за каквото и да било!) Ашколсун! (значи, турският език е по-богат, защото казва "браво на теб" с една, а не с три думи.)

да, ама така излиза, че например латинският е по-богат от старогръцки, защото е много по-синтетичен. в една латинска конструкция ablativus absolutus може да се предаде много по-нюансиран, многозначен и често пъти труднодоловим смисъл, който на гръцки трябва да се развие в цяло подчинено изречение, при това с поне 2 модални частици от рода на toi, de и подобни (обикновено не ги превеждаме, щото не можем ) вътре в него.

да, ама не! когато един римлянин почне да пише философски текст, или го нацвъква половината с гръцки думи, или тотално издиша. на латински философия не може да се прави! неслучайно апогеят на схоластиката идва чак след като латинският Запад се запознава чрез арабите с Аристотел, и дори тогава нещо куца. когато Западът се научава да чете Аристотел в оригинал, едва тогава е поготвена почвата за най-големите от рода на Кант, Декарт, Хегел и прочие.

всичко това е защото като синтаксис латинският наистина е по-стегнат и може да каже повече с по-малко думи, но в самото ПОНЯТИЕ, стоящо зад една латинска дума, се крие много по-малко. тя изобщо не може да се сравнява с гръцката дума, в която са заложени много повече идеи и смисли, обикновено имани предвид всичките едновременно като я кажеш.

така че трябва да се уточни на кое ниво един език може да бъде наречен по-богат от друг по горния математически показател. латинсият е по-богат на ниво синтаксис, гръцкият - на ниво лексика.

да, ама така излиза, че например латинският е по-богат от старогръцки, защото е много по-синтетичен. в една латинска конструкция ablativus absolutus може да се предаде много по-нюансиран, многозначен и често пъти труднодоловим смисъл, който на гръцки трябва да се развие в цяло подчинено изречение, при това с поне 2 модални частици от рода на toi, de и подобни (обикновено не ги превеждаме, щото не можем ) вътре в него.
да, ама не! когато един римлянин почне да пише философски текст, или го нацвъква половината с гръцки думи, или тотално издиша. на латински философия не може да се прави! неслучайно апогеят на схоластиката идва чак след като латинският Запад се запознава чрез арабите с Аристотел, и дори тогава нещо куца. когато Западът се научава да чете Аристотел в оригинал, едва тогава е поготвена почвата за най-големите от рода на Кант, Декарт, Хегел и прочие.
всичко това е защото като синтаксис латинският наистина е по-стегнат и може да каже повече с по-малко думи, но в самото ПОНЯТИЕ, стоящо зад една латинска дума, се крие много по-малко. тя изобщо не може да се сравнява с гръцката дума, в която са заложени много повече идеи и смисли, обикновено имани предвид всичките едновременно като я кажеш.
така че трябва да се уточни на кое ниво един език може да бъде наречен по-богат от друг по горния математически показател. латинсият е по-богат на ниво синтаксис, гръцкият - на ниво лексика.

leksikata,a ne gramatikata opredelia bogatstvoto na ezika