Prof. Plamen Tsvetkov tvardi na liavo i diasno, che bulgarskiat ezik niama nishto, ama hepten nishto obshto sas slavianskite ezitsi. Iskate li da si poprikazvame na tazi tema?

Az ne sum ezikoved, istorik sum, ta shte mi e interesno da obshtuvam s po-svedushti hora!

Не го познавам г-н Професора, но това, което твърди разбира се не е вярно... Професор на какви науки е той?.... Хммм тук малко и термините се разминават, защото "българския" език, който са говорели пра-българите наистина е нямал нищо общо със славянските езици, дори и с индоевропейските езици... някой твърдят че е алтайски език, дору тюркски... Знам ли? :)) Но едно е сигурно - ако е говорил за прабългарския език е прав, но ако е говорил за съвременния български език - греши! (в този ред на мисли, днешния ни език би трябвало да се нарича повече "славянски", а не български, следейки историческото му минало)....

Аз също не съм изоковед, не съм и историк, но имам доста добри познания по българска, старобългарска и общославянска граматика, та мога да твърдя, че българският език е СЛАВЯНСКИ език.
Петър Добрев твърди, и аз съм съгласен с него, че прабългарите произхождат от районата на планините Памир и Хиндукуш и са индоевропейски народ. Общото им със славяните е дотук.
Професор Пламен Цветков трябва най-напред да определи какво разбира под български език - езика, който говорим ние днес, или езика на прабългарите. Ако става дума за езика на прабългарите, то безспорно е прав, но тогава как ще наречем съвременния си език?!
Прабългарският език е оказал огромно влияние върху българския. Съвременният български език се различава значително от старобългарския (много повече, отколкото се различават останалите славянски езици от праславянския, много близо до който стои и старобългарския). По подобен начин френският език е оказал такова огромно влияние върху английския, че днес повърхностен поглед не е достатъчен да се определи английският германски език ли е или романски.
На прабългарския език дължим голяма част от словесното си богатство. Значително количество български думи нямат съответствия нито в славянските, нито в старобългарския език. В момента се сещам за редица роднински наименования: батко, кака, чичо, баща, вуйчо, калеко, леля, стрина..., строителни термини: талпа, зид, темел; лични имена: Борис, Калоян, Боян, Аспарух; интересна е думата възглавница - това е очевидно славянска дума, но и тя няма славянски успоредици (на рус. се използва думата подушка). Петър Добрев привежда памирски аналози на думи като възглавница, книга, аз, куче, магаре, хубав, къща. За редица понятия пък съществуват двойки, една славянска, а за втората по речниците обикновено пишат че била с неясна етимология: красив/хубав, пес/куче, дом/къща, дребен/ситен, въртя/суча, любя/обичам, хляб/пита, осел/магаре, основа/темел, греда/талпа...
Най-драстичната разлика между българския и славянските езици е пълното отпадане на склонението на имената и замяната на синтетичния строй с аналитичен. Но...
Много диалекти пазят форми за винителен падеж на одушевените съществителни от мъжки род, и той съвпада напълно с аналогичната форма в другите славянски езици. Славянските езици са уникални сред синтетичните индоевропейски езици с употребата на формата за родителен падеж във функция на винителен за одушевени съществителни от мъжки род (и на творителен като предикативно определение, но това е друга тема). Някои диалекти пазят и форми на дателен падеж, и те също съвпадат с аналозите им от другите славянски езици.
Българският език пази звателната форма, също както и половината славянски езици (извън славянските езици в Европа, доколкото знам, само гръцкият език пази звателна форма, и то само за един от многото склонитбени типове).
Българският език пази всички праславянски времена на глагола. Останалите славянски езици са ги загубили и с това тяхната глаголна система е станала много по-бедна от българската. Българският език, обратно, към шестте старобългарски времена е добавил още три (бъдеще предварително, бъдеще в миналото и бъдеще в миналото предварително) и е развил цяла група наклонения - преизказването (това е уникално явление сред всички индоевропейски езици, а извън тях има само подобия, но не и аналози).
Въпреки многото, на места драстични различия, българският език остава славянски. Общославянски са всички окончания на имена и глаголи; общославянски е синтаксисът му (и по-точно словоредът); общославянско е и около половината от словесното му богатство.
Словесното богатство на английския също включва само около 50% германски думи. И този език е заел в равна степен думи и граматични форми и от германския си корен, и от френския език, развил ги е, опростил е редица форми, усложнил е други. Днес английският език е много по-богат и много по-прост и от германските, и от френския език. Но произходът му е германски, основният му лексикален пласт е германски, граматичната му структура е германска. Затова английският език е германски и никой не подлага на съмнение този факт, въпреки твърде силното френско (романско) влияние.
Така и българският език: основният му лексикален пласт е славянски, граматичната му структура е славянска, произходът му е също славянски. Затова той е славянски. Не е памирски, въпреки силното прабългарско влияние. Не е романски, въпреки многото типологични успоредици с романските езици. Не е и тюркски (само поддръжниците на тезата за тюркския произход на прабългарите могат да видят нещо тюркско тук, извън малкото кумански и татарски заемки и турските чуждици, които все повече и повече изчезват).
Българският език е славянски и този въпрос никога не е бил дискусионен в езикознанието (за различка от произхода на българите, въпрос, който не е решен и няма да бъде решен, докато политически мотиви подкрепят една или друга теза).

P.S. Предлагам на г-н Черен Вълк, ако реши да ми опонира по въпроса за произхода ни, да отвори нова тема, защото иначе ще се отплеснем.

Проф. Пл. Цетков е историк. И става дума за съвременния български език.
Относно прабългарския - едва ли някой може сериозно да разсъждава за характера му при тези оскъдни изходни данни. Сори...

Впрочем, "П. Добрев и сие" може да си приказват каквото щат. Но защо този език да произхожда от Памир? Що да не е например от Алфа Центавър?

Би могъл да е и от галактиката NGC1225... Доутишимашите... (ако ще си говорим на странни езици).
Очаквах аргументи за или против дългото си писание, а не закачки от този сорт. А ако се вгледаме в наличните данни, може да се окаже, че не са чак толкова оскъдни...
П. Добрев поне дава убедителни доказателства за това, което твърди. Къде са доказателствата за тюркската теза?

Я кажи къде могат да се намерят материали за старобългарския език? Одавна търся нещо :))

И аз нямам нищо общо с лингвистичната наука, но някои прости неща бият на очи
"красив/хубав, пес/куче, дом/къща, дребен/ситен, въртя/суча, любя/обичам, хляб/пита, осел/магаре, основа/темел, греда/талпа... "
Почти всички от "неясните" думи ги има на сръбски, което пък трябва да значи, че "прабългарите" за стигнали чак дотам, а не са си седели в Шуменски окръг, както се разправяше.
Калоян, Боян, Аспарух-всичките са взети от учебниците по история, преди 200 години никой българин не се е казвал Аспарух или калоян.
"възглавница, книга, аз, куче, магаре, хубав, къща" -памирски съответствия- няма нужда от коментар.
Истината е много по-проста - българският език е по-различен от другите славянски езици, тъй като се е развивал заедно с балканските езици като влашки и гръцки и всички особености в граматиката се обясняват това. Всичко друго е търсене на вол под телето. Няма нито една "прабългарска" дума в събременния български. Ще се радвам на поне едно доказателство:)

Если дурак, то надолго

Преди десетина години излезе голяма академична граматика на старобългарския език. Едва ли ще я намериш някъде, освен по библиотеките.

Прабългарите са стигнали чак до Италия, но това е друга тема...

До падането на България под византийска власт, т.е. до 1018 година, Белград е българска крепост. Мисля че това говори достатъчно.

А българският език не е чак толкова подобен на балканските езици: гръцкият език пази и активно използва четири падежа (именителен, родителен, винителен, звателен) и има предпоставен определителен член. Сръбският език пък по нищо не се различава от останалите славянски езици - седем падежа, три времена на глагола, само бъдещето време прилича на българското по това се че образува със същата частица. Турският език не е нито синтетичен, нито аналитичен, а аглутинативен, и изобщо не е индоевропейски. В турския език има преизказване, но то е само бледо подобие на българското многообразие, което не е турска калка, защото започва да се развива още от среднобългарския период. За влашкия език нямам понятие, а за румънския (диалект на който е влашкия), доколкото знам, се пази частично дателният падеж във функция на определение, а задпоставният определителен член е българска калка.

А неясните думи може и да ги има на сръбски, но ги няма нито на руски, нито на полски (за тези два езика твърдя със сигурност!)

"Калоян, Боян, Аспарух-всичките са взети от учебниците по история, преди 200 години никой българин не се е казвал Аспарух или калоян." -- Интересно, цар Калоян кога е царувал? Или не е бил българин? Ами цар Асен (трима при това)?

Защо изпускаш думите кака, батко? Доколкото знам, кака във всички славянски езици, вкл. сръбски, означава нещо друго? На руски кака се прежда като старшая сестра, на полски също (starsza siostra), няма отделна дума. На турски има дума кака, ама и там значи нещо не особено приятно...

Доказателства... хм, и аз бих желал да видя нещо истинско (и за, и за против памирската хипотеза). За съжаление, нямам под ръка речник на памирските езици, за да потвърдя или оборя мнението на Петър Добрев. Обаче тълкуването на Именника на българските канове, което дава той, е според мен блестящо - или ако не е блестящо, то поне е далеч по-убедително от тюркската хипотеза. Чел съм монографията на Москов - цялата е изпъстрена с изрази от вида "ако допуснем, че"..., "ако приемем че"..., фонетични еквилибристики (как, за бога, от тюркското "токуз" се получава прабългарското "твирем" или от "съгър" се получава "шегор" !?)... В резултат при Москов се появяват твърдения за грешки в Именника, дупки, и двама Неизвестни! По скоро това е търсене на теле под вола: едва ли тогавашните българи не са знаели историята си, като нас сега. А с памирските числителни цялата аритметика на Именника излиза с точност до месец!

Сега ще кажеш: С подходящо подбрани аргументи можеш да докажеш каквото си искаш, вкл. и че прабългарите произхождат от Алфа Кентавър, както беше писал по-горе някой. Само че аргументите могат да бъдат истински и нагодени, могат да се изпочават факти. По всички византийски летописи българският владетел се титулува "кана" или "кана субиги". Да кажеш, че с "к" са заменили "х", както се прави във всички романски езици?! Не ми се вярва, та в гръцкия език има такова хубаво "Х", което са си го и пишели, когато е ставало дума за тюркските ханове. Ето ти един измислен аргумент.

Задпоставен определителен член има и в скандинавските езици, и в някои руски диалекти, и освен това не е сигурно румънският калка на българския ли е, обратното, или и двете идват от нещо трето. Лесно може да се формулира теорията, че това влияние идва, да речем, от предславянското население на балканите, което със сигурност е било доста по-многобройно от българите и което е по-важно, е живеело навсякъде по страната. Тези така наречени от науката траки или от славяните власи представляват съществена част от българския народ и логично и съвременния български език се е изменил в съответната посока. Със отделни думи като кака и батко трудно може да се докаже нещо, в полза на която и да е теория, а и в момента по-интересно ми е защо се раздухват теории, засилващи "патриотичните" чувства и с какво са по-различни от тероиите на македонските "историци" за връзката между хората на Сашко Македонски и съвременните "македонци".
За Калоян-ясно е, че е имало такъв цар, обаче не ми казвай сега, че веднага след като е умрял името му е станало популярно, та чак до сега :) То и за аспарух никой не си е спомнял вече по времето на Калоян. Изобщо език и държава/политика са напълно различни неща

Если дурак, то надолго