Искам да попитам някой с познания по история на английския език:
Формите на глаголите и местоименията за 2-ро лице ед.ч. в съвременния англиски език не се употребяват. Все пак формите thou/thee/thy/thyne са добре известни архаизми. Зная, че глагол, употребен след thou приема окончания, по подобие на 3-то л., но различни (напр. I am, thou art, he is, или I love, thou lovest, he love).
Някой има ли систематична информация по въпроса?

Както казва моят пра-прадядо, едно време беше друго.
А иначе по въпроса: който е учил историческа граматика, знае отговора. Въпросът ти по принцип е неправилен

"Формите на глаголите и местоименията за 2-ро лице ед.ч. в съвременния англиски език не се употребяват"

Има си форма на глагола и форма на местоимението, ако не се употребяват, какво употребяваме тогава?

Първите две са лични местоимения, втората двойка са притежателни. Глаголът не приема окончание, а се спряга. Но, за разлика от Modern English, в Old English и Middle English глаголите са се спрягали, както е на български: аз съм , ти си и т.н.
Иначе систематична информация бол, важното е да знаеш какво и как да търсиш.

Slainte!

Формите на глагола и местоименията за 2-ро лице множествено число се употребяват и със значение за единствено число. Това твърдение е изказано, разбира се, от гледна точка на историческата граматика (която аз не познавам и затова питам). От гледна точка на съвременната граматика, формите за 2-ро лице единствено и множествено число съвпадат, а thou, thy и пр. са архаизми.

Все пак, в някои случаи те се употребяват (напр. в библията една от десетте божи заповеди е изказана така: thou shalt not kill).

Глаголите се спрягат и в съвременния английски език, напр. I live, you live, he lives, и пр. Това че, окончанията, с едно изключение, съвпадат, е тема на отделен разговор.

Твърдението, че глаголът не приема окончание, а се спряга, е безсмислица. Това -s за 3-то лице ед.ч. в he live-s (или на български: иска-м, иска-ш, иска-, иска-ме, иска-те, иска-т за трето спрежение) какво е тогава? Ако трябва да бъдем точни, това е наставка, която има само граматична функция (изразява категорята лице и число на глаголната форма), която учените наричат окончание, за да я разграничат от лексикалните наставки.

Само че въпросът ми нямаше нищо общо с това. Ако искаш да кажеш, че не знам къде и как да търся, прав си, не го отричам. Ако смяташ да ми се подиграваш заради това, е не си прав - едва ли ще кажа на някого thou art an asshole. Ако някой знае (и има желание) ще ми каже. Ако не знае, по-добре да замълчи.

Не съм имал намерение да се подигравам, затова ще ти дам изчерпателен отговор.

Глаголът се спряга. При спрежението в различните си форми приема различни оконачния. Окончанието не същестува независимо от спрегателната форма. Тоест "art" от "thou art" не съществува самостоятелно. Глаголът има този вид, когато е в съответното лице и число. Това, че в съвременния английски формите съвпадат, не означава, че винаги са съвпадали. Промените, които е претърпял английския език като следствие от многото влияния върху него са значителни.

"Твърдението, че глаголът не приема окончание, а се спряга, е безсмислица." - Окончанието е следствие от спрежението на глагола по даден начин.

Литература по историческа граматика може да се намери в библиотеката на Бритаксниа съвет на улица "Оборище".

Архаизми се употребяват денс при няколко условия: за придаване на тежест на документ, например в юридически документи от Великобритания много често присъстват архаизме. Тази употреба прави стила по-изискан.

Slainte!

BTW, май намерих нещо, което може да ти помогне.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря!

Ami eto kak e vyrvjalo sprezhenieto:


biblejski angl. staroangl.

I do do
thou doest dest
he doeth deth

we
ge do doth
hie


Pod biblejski se razbira ezika na t. nar. "authirized version" na Biblijata ot nachaloto na XVII vek. Staroanglijski e ezikyt okolo 1066 g. (zavoevanieto na Anglija ot Wilhelm Zavoevatelja).

Eto edin kuplet ot Chaucer (Canterbury Tales), XIV vek:

It is ful fair to been ycleped madame
And goon to vigilies al before
And have a mantel roialliche ybore

Izvoryt e Frederick Bodmer "Die Sprachen der Welt", Parkland 1997, Kцln