според мен по-добре е да се върви в обратната посока - към 100% фонетично съответствие.
а когато искам да кажа хляб ще пиша хляб, пък когато искам да кажа хлеб ще пиша хлеб (иначе как ще покажеш двете различни произнасяния?).

също така, трябва да се махнат всички букви, които могат да бъдат описани с други такива

за да стане наистина фонетична, според мен от от българската азбука трябва да изпаднат 4 букви (я, ю, щ, (й / ь)) и
евентуално да се добави нова за звука който в момента се представя с 'дж'

казах

Редактирано от Плaмeн на 17.07.02 03:02.

Това горното със сегашната оксакатена азбука трябва да се пише с по две букви за едно "мИЕко". Решението било просто - ИЕ-кането да се обяви като нещо неправилно или дори смешно.

Аз съм твърдо ЗА възстановяването на старата азбука!

чисто фонетичното изписване си има доста недостатъци в сравнение с морфологичния правопис, който ползваме сега. защото така още учейки се да пишеш придобиваш понятие за основата на думата, за нейния корен - пишем хляБ, макар и да изговаряме "хляп", защото имаме хляБът, хлеБен, хлеБар и т.н.
иначе настава хаос и тези промени в изписването, а не само в изговарянето на крайния звук на хляба ще трябва да се заучават.
освен това има нещо, наречено правоговор, според което не можеш да казваш "хлеб", не можеш и да го пишеш. това е диалектна форма. можеш да я използваш само ако си писател и искаш да вмъкнеш местен колорит в речта на някой твой герой-шоп. така че този въпрос не стои.
за буквите, без които можем да минем, съм съгласен с теб. но не го одобрявам някакси по естетически причини - не ми стои хубаво да пиша "ништо", "йабълка", "йули". де да знам, вероятно въпрос на навик...

никога не съм си и помислял да се пише "хляп", и аз смятам, че изписване при което има информация за корена е по-полезно (носи полезна информация).

но ми се вижда нелогично да има отделни символи за "ю" и "я" а да няма например за "йо" и "йе".
по същия начин стои и въпроса със "щ", защо например да няма отделен символ и за "вр" в такъв случай, доста често се среща .

двойката "й" / "ь" е напълно безсмислена, винаги се чете по един и същ начин и трябва да се помнят правила кога, кое се слага.

определено липсва символ за "дж"

пълния член според мен не носи никаква смислена информация.

и преди да сте ме заяли за главните букви, обикновено ги ползвам когато искам да изкрещя .

казах

по същия начин стои и въпроса със "щ",

"щ"-то наистина е голяма глупост

двойката "й" / "ь" е напълно безсмислена, винаги се чете по един и същ начин и трябва да се помнят правила кога, кое се слага.

Напротив. Те въобще не са двойка! Защото "й" се използва в комбинации с Гласни, а "ь" - със Съгласни (показва някога е имало меки съгласни). Т.е. "й" - йа (я), йу (ю), йе, йо, йъ...
Петьо - защото не казваш Пет-Йо, а Петь-о. Произнеси го няколко пъти и ще видиш.

"я" и "ю" са аморфни букви (ако мога да се изразя така )

петя = петьа
бяла = бьала
бюрек = бьурек
ютия = йутийа
ябълка = йабълка
...

За "й" ще добавя, че отбелязва звук, а "ь" е просто знак модифициращ предходната буква (нещо като умлаут ).

Колкото до "щ", тя е отделна буква защото е наследник на древен индоевропейски звук (в другите славянски езици станал на един звук) и е така вече близо 12 века. "Щ"-то носи не по-малко информация от "б" в хляб, въпроса е дали тази информация ти говори нещо или не. По тази логика следва да имаме и буква за "жд", но такава не е имало никога, затова няма и днес.

Иначе можем да пишем и без тези букви - щ, я, ю, евентуално й или ь - но за нашето поколение ще изглежда най-малкото осакатено... А азбуката е осакатявана вече през 1945.

Би ли ми казала по какво се различава като произношение или смисъл?
минйор / миньор
койот / коьот
петьо / петйо

Осакатена е според тебе.
Според мен не е усъвършенствана достатъчно.

Елементарно: ако разделиш на срички, се получава
- петьо - пе-тьо - тук ть бележи един-единствен звук
- петйо - пет-йо - тук т-й е съчетание от два отделни звука, т и й. Затова и фамилното име Попйорданоов се пише така, а не Попьорданов.

От чисто лингвистична гледна точка, азбуката, която е показана на онази картинка, не може да бъде върната. Трите букви там нямат собствена фонетична функция и тяхното използване изисквало създаването на изкуствени правила (някои да си спомня, например, че окончанието за 3-то лице мн.ч. минало свършено и минало несвършено време някога се е произнасяло с носово о накрая, и затова всъщност правилното произношение днес е пяхъ, четохъ, а не с а?!?) Няма никаква разлика между ъ от ер голям и ъ от носово о, тогава защо трябва да има две различни букви за тях?! Същото се отнася за ята и йотуваната носовка.
Някой по-горе каза, че тези букви били обединявали диалектите. Ако е така, дайте да върнем още малко стари букви, например малката носовка. В повечето диалекти днес тя се произнася като чисто е, но в някои - в македонските например - се произнася като а или я (язик). Да върнем и малкия ер на етимологичното му място - да пишен дьн вместо ден (има диалектми, в които се казва дън) и тьмен вместо тъмен (в други диалекти се казва темен). ПОсле, можем да върнем титата и ижицата (мен лично, липсата на тита и свеждането на трите звука th до т или с ме дразни).
В резултат ще настане невъобразима каша! Звукът ъ ще се пише по четири начина, звукът е - също по четири, и - по два или три...

Правописът се нуждае, според мен, от друга реформа. В много случаи звукът ъ се изписва с а или я, което е напълно лишено от смислено обяснение (нежеланието да се пише ъ в края на думата е просто глупаво - та слабите ерове не се произнасят вече повече от 1000 години!). Освен, че е не съотстветства на изговора, този правопис често води и до изкривяването на говора, защото мнозина "свръхобразовани" заменят това ъ с а.

Единствено буквата йотувана голяма носовка (последната на онази картинка) би могла да намери приложение. В българския език удивително често се среща звукът ъ след й или мека съгласна (напр. спя, денят, и т.н., паяк, бояк, нея, я, тоя, тия, Йълдъз, белият), а няма отделна буква (комбинацията ьъ иглежда доста потресаващо).
И тъй като, както правилно бе отбелязано по-горе, добавянето на една буква би струвало твърде много (шрифтове, документи, и пр.), тази функция може да се даде ь. Има достатъчно основания за това. Исторически звукът ь се явява вариант на ъ след мека съгласна; в много диалекти се произнася дьън, тьъмен - историческият ь тук е смекчил предходната съгласна, ако и да се е изравнил иначе с ъ. Така че...

Що се отнася до дж, да, наистина, има нужда от такава буква. Добавянето на нова буква тук не среща трудности, защото тя вече съществува - в сръбската кирилица - и всички шрифтове я включват: џ. Е, няма я на клавиатурата, но това са вече бели кахъри... :-)

Има буква и за дз, s, използва се в македонската писменост, и е историческа кирилска буква със същата функция (не е измислена, както твърдят някои антимакедонисти).

А щ е солта на българската писменост. Така както не става хубава манджа без подправки, така и нашето писмо ще обеднее без буквичката щ.