Здравейте, не бях посещавал този клуб от много време и се радвам, че сега има такива интересни дискусии. Покрай другите си интереси, когато имам свободно време, превеждам доброволно безплатен софтуер (за Linux предимно). Винаги съм се чудел кои са правилните форми в БЕ за множествено число на някои думи от м.род. Например за мене звучи най-естествено да кажа "много въпросИ", но "десет въпросА".. Чудя се формата "въпросА" дали не е остатък от двойственото число в старобългарския? И в случая правилно да се употребява само "два въпроса", а иначе "пет въпроси"? И изобщо има ли в съвременния език думи, за които мн. число е различно според броя на предметите (както например в полски или руски)?

така е. Остатък от двойнственото е, но не познавам сега действащото правило. Забелязвам обаче, че всеки път, когато има количество се използва. Повтарям - говоря за практиката, а не за правилото. Както "врата", всъщноста е в множествено или по-скоро двойнствено число.

Гледаш какво можеш да поставиш пред съществителното - "много" или някакво числително.

Тук обаче говорим за съществителни от м.р., окончаващи на съгласна (въпрос, котарак, списък и т.н.). Те имат специална форма, развила се от двойствено число, която се проявява след наречия като "колко", "толкова" и имаше още някои, но общо взето това са такива наречия, които ни навеждат по някакъв начин на мисълта за точна бройка.

Понеже тази форма е дошла от двойствено число, т.е. "два въпроса", "два котарака" и т.н., но по-късно е започнала употребата и не само с два, а с всякакви други цифрички отпред. Затова казваме: "Виждам пет котарака. Написах 10 списъка.", "Имам 3 въпроса" т.е. формите са същите, ако заменим "5", "10" и т.н. с 2.

Нещата се променят, когато кажем "много" - много котараци, списъци. Не упоменаваме точно колко са. Тогава си идва на мястото обикновеното мн.ч.

***

Да, и аз ползвам ежедневно същото правило, но не бях сигурен дали е съвсем правилно. Сетих се и друго за едносричните думи от м. род, примерно за "лист" някои казват "листи", а аз предпочитам "листове".

Моля ви - чували ли сте за идиома "pan passu"? не мога да намеря значението му никъде.

А защо не "листа":)
Явно съм позабравил, а не ми се рови по книгите, но си мисля, че окончанието за двойнствено число на мъжките склонения беше "- ове". Или се лъжа?

Може и "листа", но само когато е свързано с точното им количество :)

Дори ако са "няколко"??

Добре де, изразих се малко неточно

правила за множествено число в българския език?
Кон - конЕ; Слон - слонОВЕ; бонбон - бонбонИ, а дон? Донове ли ще бъде
Скок - скокОВЕ, обаче - водоскок - водоскоЦИ.
Въобще, мамата си трака.

горното правило.

***

weche w bylgarskiq ofitzialno nqma dwojnstweno 4islo. ot 2 godini se wodi za ''otmeneno''. prosto sporedlingwistite bi trqbwalo we4e da ne sy6testwuwa. kak oba4e edna nali4na forma biwa obqwena za nesy6testwuwa6ta i neprawilna ne mi e mnogo qsno....

Mi, i az predpochitam "listove" . Vuv Varna kazvat "listi" i se smeyat na sofiyanci, che kazvat "lista". Kakto i da e. Deystvitelno proizhodut e dvoynstvenoto chislo. Kakto znaete, edno vreme v bulg. ezik e imalo padeji.
Nyakoy spomnya li si za zvatelniya padej? Mnogo e interesno, che vse oshte se izpolzva, makar upotrebata mu da namalyava...

Pocu

Sushtestvitelnite ot mujki rod poluchavat okonchanie za mnojestveno chislo -a, kogato stava vupros za broene na sushtestvitelni. Sushtoto pravilo se otnasya i kum prilagatelnite:
mnogo muje - dvaMA muje ....

Pravilata zavisyat ot proizhoda na dumite.
Don - donove e chujdica. Sledovatelno za neya nyama bulgarsko pravilo.
Osven tova, ima dumi, koito nyamat ed. ili mnojestveno chislo. Sujalyavam, che pisha na latinica, no tuka nyamam kirilica, koyato da mojete da prochetete.

Pocu

- спрях на два светофара;
- има много сфетофари (дотук ясно)
- "светофарове"? (фар: 2 фара, много фарове)

Егати езика си имаме.

Когато става въпрос за лица, тогава задължително се използва обикновената форма за мн.ч. - 23-ма потребители, а не потребителя.

Ами използва си се и мисля, че до това ниво, до което е стигнало ограничаването му ще си остане дълго време. Че как да се обърна към някого ако не кажа "ГоспожО или ГосподинЕ или ГоспожицЕ"?

Quot homines, tot sententiae.

Двойнственото число?
Значи от утре започвам да казвам "УХИ", "РЪКИ" и "ОКИ" (последното като старовремска мярка за тегло стана - омоним нов се пръкна).

Quot homines, tot sententiae.

С неговото правило-бръснач по отношение на множественото число в БЕ!

А кой знае защо някои съществителни от ср.р. завършващи на "Е" в мн.ч. стават с окончание "ЕТА"?
Пример: дете - деЦА но: теле - телЕТА

Quot homines, tot sententiae.

Аз казвам също и :
два потребителя и двама потребители /два потребители и двама потребителя не ми звучи/.
В случая е важен конкретният брой, а не че е голям.

Може би трябва да помислиш дали не е от значение дължината на думата, преди да й сложиш наставката за мн.ч.

Роси

За средния род с окончание Е. А той е следният: това е е било МАЛКАТА НОСОВКА (малкият ЯТ) - Е(н) (е, нямам знак за нея).

П.П. Окам наистина би се гръмнал. Но най-вече се ГРЪМВАТ чужденците, които учат български!
Завалиите!

Quot homines, tot sententiae.

Taka e no v polski primerno (ako ne byrkam de) ima slednata konstrukcija, kojato mi e mnogo zabavna:

PanE IvanE! (pan=gospodin, Ivan e ime)


Izvinenie za latinicata..

Доколкото знам, парламента трябва да гласува езиковите промени.

А какво би казал за "кон" и "слон" - защо не са примерно слоне и коньове?

There's a crack, a crack in everything, that's how the light gets in...

По този повод:

English Spelling

The European Commission has just announced an agreement whereby English will
be the official language of the EU rather than German which was the other
possibility. As part of the negotiations, Her Majesty's Government conceded
that English spelling had some room for improvement and has accepted a 5
year phase-in plan that would be known as "Euro-English".
In the first year, "s" will replace the soft "c". Sertainly, this will make
the sivil servants jump with joy. The hard "c" will be dropped in favour of
the"k". This should klear up konfusion and keyboards kan have 1 less letter.
There will be growing publik enthusiasm in the sekond year, when the
troublesome "ph" will be replaced with "f". This will make words like
"fotograf" 20% shorter.
In the 3rd year, publik akseptanse of the new spelling kan be ekspekted to
reach the stage where more komplikated changes are possible. Governments
will enkorage the removal of double letters, which have always ben a
deterent to akurate speling. Also, al wil agre that the horible mes of the
silent "e"s in the language is disgraseful, and they should go away.
By the fourth year, peopl wil be reseptiv to steps such as replasing "th"
with "z" and "w" with "v". During ze fifz year, ze unesesary "o" kan be
dropd from vords kontaining "ou" and similar changes vud of kors be aplid to
ozer kombinations of leters.
After zis fifz yer, ve vil hav a reli sensibl riten styl. Zer vil be no mor
trubl or difikultis and evrivun vil find it ezi to understand ech ozer. Ze
drem vil finali kum tru! And zen ve vil tak over ze world!

Vat du yu sey?

There's a crack, a crack in everything, that's how the light gets in...

tva pyk s listite mi e super smeshno. List(kato hartia)- listove i listo(na dyrvo)- lista

Абе не съм убеден, дали съществува въобще формата
"СВЕТОФАРОВЕ", дали не правиш свободни съчинения?