Момичето и морето...

Написа novios

Днес както си стоях на работа, изведнъж се случи нещо много странно... В главата ми най-неочаквано от някъде зазвуча плисък на вълни, сред който, някъде в далечината, дочух крясъци на чайки. В следващия момент видях пред себе си брега на морето - аз бях там - на брега, на пясъка... Наоколо беше някак мрачно, самотно, но морето изглеждаше спокойно в своята необятност... Вълните се плискаха и плискаха... Навяваха хлад и тъга. Чайките се виждаха и чуваха ясно. Рееха се далече в небето. Имаше нещо тревожно в техния полет. Този полет и крясъците им пораждаха чувство на обреченост...

Докато се осъзная, от някъде започна да звучи "Море на младостта" на Лили... Не звучеше силно, но се чуваше ясно. След мъничко чух глас да казва: "И ето, пак е лято. И ето пак сме двама - един до друг на слънчевия бряг...". Обърнах глава и съзрях едно момиче. То не беше до мен, но не беше и далеч. Вървеше по брега, вълните галеха босите му стъпала... Но беше само - може би си спомняше нещо, някого и му говореше... През цялото време се чуваше плисъка на вълните... И крясъците на чайките...

Аз стоях на пясъка и само наблюдавах. Момичето не ме виждаше. То беше невероятно красиво... Така невероятно красив звучеше и гласа му... След мъничко момичето се обърна с лице към морето, а гласът му изведнъш изригна мощно и експлозивно като вулкан. Но беше и някак тъжен. Той молеше: "Море на младостта, вземи горещите ми длани...". Отекваше надалеч и имах чувството, че се чува по цялото земно кълбо... Думата "длани" отекна няколко пъти и изведнъж никакъв звук. Само плисъка на вълните. Но след миг гласът на момичето отново прозвуча нежен и красив, дори по-нежен и красив от преди: "И възвърни ми любовта, и песента, и песента ми..." Толкова нежен и красив! И същевременно тъжен - нещо завинаги си е отишло или може би е било безжалостно отнето... Гласът отново изригна и отново се успокои...

Последва едно "У-у-у", чиято красота беше необятна като морето. Не може да се опише с думи - трябва да се чуе, за да се почувства. Момичето вървеше бавно по брега, с поглед реещ се нейде в далечината, но невиждащ. Вълните продължаваха да се плискат, но вече по-различно от преди... А чайките... Те бяха замлъкнали. Чуваше се само гласът на едно момиче, изпълнен с тъга, но и невероятна красота... И вълните... Те се плискаха и плискаха... По-различно от преди. Сякаш искаха и те да се спрат и помълчат, но не можеха...

После момичето каза: "Аз вярвам в силата на красотата, скалите, пясъка и плажът нов - ще породят в сърцата една дори по-хубава любов". Сега в гласа му звучеше вяра, надежда. Въпреки своята болка, въпреки неизживяния и ограбен живот (аз така го почувствах), това момиче успя да намери вяра и надежда; то знаеше, че скоро ще си отиде, ще си отиде завинаги, но имайки своята вяра и надежда ще си отиде непобедено.

След това момичето отправи последна молба към морето да му възвърне любота и песента. Почувствах как в тази молба момичето вложи последните си сили, които събра от сърцето си. Гласът му пак така изригна мощно и красиво както преди. Погледнах към морето, но то, уви, не трепна... Мълчеше все така спокойно в своята необятност и си играеше с невинните вълни, обречени като момичето.

Гласът на момичето започна бързо да изчезва в безкрайността. В този момент забелязах, колко далеч беше вече момичето от мен. Едвам се виждаше... Не успях да тръгна след него. Не успях и да извикам. То се изгуби съвсем, а гласът му замря. Вълните се плискаха и плискаха... Чайките се рееха, но не се чуваха...


===============================





ДОБРЕ ДОШЛИ В КЛУБ ЛИЛИ ИВАНОВА!

На официалния сайт(

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Дамян на 30.04.12 22:38.

текст: Дамян Дамянов
музика: Тончо Русев

Априлска шега

Колко хубав изглежда животът
през април, този месец тъй мил!
Аз се влюбих във него, защото
теб видях през април.
Зная аз, че април е лъжовен,
зная - туй е априлска лъжа
и все пак в свойте длани гальовни
твойте длани държа.

Не, не вярвам - месец април е лъжлив.
Вече вярвам - месец април е щастлив!

Теб и бялата пролет обикнах.
С тебе целият свят е тъй нов!
И от нашто дихание никнат
и цветя, и любов.
Може би щом април си отиде,
ще си идеш със него и ти,
но насън аз отново ще видя
пак април да цъфти.

Не, не вярвам - месец април е лъжлив.
Вече зная - месец април е щастлив!

Със съня ще се връщаш тогава,
ще те виждам тъй както сега.
Затова, затова ти прощавам
тази мила лъжа!

Редактирано от Perdu на 25.02.03 03:06.

Текст: Димитър Василев
музика: Йосиф Цанков
албум: МОРЕ НА МЛАДОСТТА

Море на младостта

И ето - пак е лято,
и ето - пак сме двама:
един до друг на слънчевия бряг
и пясъкът е също,
като розов пламък -
морето ни люлее в своя бяг...

Но ти мълчиш и аз мълча, и сякаш
една вълна измива радостта,
и чайките пищят, и носят мрака,
със който ще ни раздели нощта.

Море, море на младостта
вземи горещите ми длани
и възвърни ми любовта,
и песента, и песента ми...

Аз вярвам в силата на красотата,
скалите, пясъкът и плажа нов
ще породят отново
една дори по-хубава любов...

Редактирано от Perdu на 01.03.03 13:27.

Вчера (21.12.2001г.) се навършиха 30 години от катастрофата, в която загинаха трагично много български музиканти. Това е една песен с подзаглавие "В памет на Паша Христова", появила се в първите дни на новата 1972г.:

текст: Дамян Дамянов
музика: Тончо Русев
албум: ОБИЧАМ ТЕ

Птицата

За последен път тя разтваря крила.
За последен път синевата гребе.
Ах, сбогува се тя с тези свои поля,
с тези хълми край тях и със свойто небе!

Ти, земя, я роди във едно гнездо.
Ти, небе, я люля с песента.
И затуй днес със вас като с роден дом
се прощава с тиха жал в полет тя.

И върти се светът, този тъй хубав свят!
И въртят се жита, слънце, облаци прах.
Те след малко ще спрат своя луд кръговрат.
Тя със мъртво сърце ще се върне при тях.

Но, земя, ти пази пак едно гнездо!
Ти, небе, я очаквай! Няма смърт!
Ще си дойде тя при вас като в роден дом -
песента ще я връща всеки път.

Редактирано от Perdu на 01.03.03 13:31.

Мексиканска народна песен
албум: CAMINO

CAMINO

ERES TU QUE VAS CAMINANDO
DULCE GAUCHO CON GUITARRA

UN PEDASSO DEL CIELO
QUE TU ME CANTAS PARPARIANDO.

AI CAMINO, CAMINO

TU QUE VIENES CAMINANDO
ESQUCHANDO MIA GUITARRA

EN UNA TIERRA DE MONTANA
I LA LUNA ME ACOMPANA.

AI, AI, AI,
AI CAMINO, CAMINO

TU QUERES MI AMOR
EN UNA TIERRA DE MONTANA

PORQUE XA NO ME QUERES MI
QUANDO LA LUNA ME ACOMPANA

Редактирано от Perdu на 01.03.03 13:38.

музика: Ал. Кипров
албум: ХАЗАРТ

ХАЗАРТ

Дамян Дамянов


За мен този свят беше зала игрална
и в нея животът ми беше комар,
в който играех играта фатална
любов срещу злоба, съдба срещу зар.

И губих любови, приятелства, сметки,
загубвах и в святост, загубвах и в грях
и този живот бе за мене рулетка,
и цялата себе си аз проиграх.

Кръгът се въртеше... Неимоверно
тракаше зарът в луд кръговрат.
Летяха числата - червено и черно
почти като дни, почти като свят.

Накрай се подсмихнахте - Ха! Губиш играта.
Не бързайте толкоз партньори добри.
Злорадството скрийте! Оттука нататък
са моите спечелени луди игри!

Редактирано от Perdu на 01.03.03 13:45.

музика: Найден Андреев
албум: ЩУРЧЕ

ЩУРЧЕ


Дамян П. Дамянов


Отде дочувам твоя глас?
Не си ли слухова измама?
Сред този моторетен бяс
щурчета май отдавна няма!

Отде дочувам твоя вик?
Дали в бетоните горещи,
сънуваш, като мен треви и
искаш да ми кажеш нещо?

Или във своята душа
незнайно как съм те пренесъл
и днеска, ако не греша
оттам пак чувам твойта песен?

Където и да си, щурче,
свири ми, аз ще те долавям.
Чрез тебе в мене ще тече
животът ми недозабравен.

Свири, свири щурче,
ах, подлудявай ме, не спирай!
Макар да казват всички, че
щурците, свирейки, умират.

Редактирано от Perdu на 01.03.03 13:47.

текст: Маня Иванова
музика: Тодор Филков
албум: ИСКАМ ТЕ

Искам те

Искам те
Забързана сред хората
Искам те
Във миг на съзерцание
Искам те
Отпусната в умората
Искам те
Събудена в зори
Искам те
Когато съм с приятели
Искам те
В трептяща тишина
Искам те
Загледана в очите ти
Искам те
Когато си далеч
Болка е
Когато ме докосваш
Лудост е
Когато съм сама
Силна съм
Когато ме обичаш
Търся те
Във всичко на света

Редактирано от Perdu на 01.03.03 13:49.

бълг. текст: Надежда Захариева
по памет
албум "Вечност"

Вик

Знам, ще дойдеш ти,
няма да останеш винаги мечта -
има те навярно някъде в света...
Но не идвай ти
като нежен вятър, като дъжд смирен,
който до земята стига уморен.

С гръм жесток ела!
Като страшна буря, ти, във моя ден...
Дай ми ти крила - с тебе аз ще се втурна,
без да знам къде.

Искам да пламтя,
да изгоря в твойта обич аз
като стрък обречен,
мигновено вечен.

С гръм жесток ела!
Като страшна буря, ти, във моя ден...
Дай ми ти крила - с тебе аз ще се втурна,
без да знам къде.

А ала, ако ти си
вятър безразличен или дъжд смирен и тих,
по-добре е само мечта да си останеш,
несбъдната, но жива,
за мене
да си ти...

Редактирано от Perdu на 25.02.03 03:12.

текст: Милчо Спасов
музика: Георги Костов
албум: ПОЕТ ЛИЛИ ИВАНОВА


Без радио не мога

Когато сутрин стана, започвам да играя.
За музика и танци по цял ден си мечтая.

Със радиото пея, когато съм сама
и често ми се смеят вкъщи на ума.

Мама, татко, баба, чичо
искат да съм като тях -
много, много да не тичам,
да не чуват моя глас.

Ти вече си голяма - днес беше пак на кино,
а трябва като мама да станеш домакиня.

Добрата твоя леля и целият ни род
отиваха в неделя, единствено в неделя
на пъстрото хоро

Чета ли или уча, аз пак се забавлявам,
понякога се случва дори да прекалявам -

Във къщи нямат мира, не само през деня -
в нас радиото свири, намират го да свири,
дори, когато спя.

Редактирано от Perdu на 01.03.03 13:49.

Съвсем наскоро открих една песен, която никой от семейството ми никога не е чувал. Ако имате информация - пишете!
Качеството на мп3 е ужасно и е трудно да се свали текста, така че на места липсва.
Ето го и текста:

Аз не съм твоя дъщеря, Чили,никога не съм те виждала. Но когато убиваха твоята младост, убиваха и мен.
***
Знаете ли хора стадиона на смъртта?
Той е в моята родина - Чили.
Снощи бях на двадесет години,
днеска вече нямам свое име
С черно дуло ??? твоя син, Родино,
но отново аз ще се родя
и отново ще горя за теб
и отново ще умра за теб,
о, Чили.
Твоите червени цветове,
твоите червени синове,
твоите червени знамена,
о, Чили.
Снощи ме гориха в моя град - Сантяго,
снощи ме убиха във Сантяго,
от кръвта ми макове израстват
над смъртта ми като гневна клетва.

Редактирано от jj на 06.01.02 00:35.

текст: Николай Цонев
музика: Ангел Заберски

Бялата лодка

Черно море, биеш вълноломи, кораби, лодкари, весла...
Море, мъничко не ти ли дожаля!
Влюбени вървяхме по брега
в залива на тишината
към бялата лодка,
която ни зовеше към морето...

Вихър над морето се изви
и отнесе тишината,
и нашата лодка, бялата лодка,
с която не отплувахме в морето...

Черно море, с черни вълни,
в залива лодката върни,
укроти вълните, утихни -

влюбени ще дойдат на брега,
в залива да търсят тишината
и нашата лодка, бялата лодка,
с която да отплуват в морето.

Влюбени ще дойдат на брега,
в залива да търсят тишината
и нашата лодка, бялата лодка,
с която не отплувахме в морето

Черно море, лодката върни!

Редактирано от Perdu на 25.02.03 03:14.

текст: Павел Матев
музика: Александър Йосифов
албум: ВЕЧНОСТ
(по памет)

Залез

Безмълвно няма равнина,
гори от залезна жарава,
от тая ниска светлина
и сенките се удължават.

Намерихме добрия час,
изглежда всичко много просто,
еднички птиците над нас
разнасят свойто безпокойство.

Те вечно с пориви горят
и жадно влюбени се гонят,
над оглушелия ни път
пожертвани пера се ронят...

Пера ли, чувства ли - не знам,
без загуби не ще отминем
и всеки се помолва сам -
дано са само поправими.

Дано тогава не мълчим
и този час да не забравим,
дано във твоите очи
все този залез продължава...

Редактирано от Perdu на 18.07.03 20:09.

текст: Дамян Дамянов
музика: Тончо Русев
албум: ОБИЧАМ ТЕ

Аугуста

Сърцето ми е яка крепост древна,
тъгата ми - един затрупан ров.
Но съм жена от земните най-земна
и още чакам твоята любов.

Не питай как се казвам! Ще те пусна
на крепостта през тайната врата.
Наричай ме със името "Аугуста"!
Наричай ме любов или мечта!

Аугуста, Аугуста е моето име.
Аугуста зови ме! Аугуста люби ме!
Изгаряй ме с поглед, изгаряй ме с устни!
И вечно повтаряй: Аугуста, Аугуста!

Ако забравиш името ми даже,
ако нощта лика ми окраде -
попитай вятъра, ще ти го каже,
моли зората - ще ти го даде!

Редактирано от Perdu на 01.03.03 13:52.

текст: Дамян Дамянов
музика: Тончо Русев
албум: ВЕЧНОСТ

Ден

Ранна утрин, утрин синя,
пролетен мой час.
Като цвете във градина
в миг се раждам аз.
Слънце грее, птица пее -
цвят новороден,
аз не бързам да живея -
ден голям пред мен!

Ден голям, ден безкрай, дълъг като век,
ти какво ми носиш, аз не знам.
Може би, може би, малък е човек,
затова те вижда тъй голям!

Жарко пладне, лятно пладне.
Не цветче, а храст,
за любов и слънце жадна
бързам, бързам аз.
Бързам искам да живея
докато е ден,
докато цъфтя и грее
слънцето над мен!

Ден голям, ден безкрай, дълъг като век,
ти какво ми носиш вече знам.
Щом като порасте мъничко човек,
вижда, че не си така голям.

Ранна вечер, вечер лека,
вечер преди нощ...
Уж е ранна, уж е лека,
но с невидим нож
тя към моя цвят замахва.
Чакай, черен час,
тъй е рано да увяхна,
да изчезна аз...

Ден голям, ден безкрай, дълъг като век,
аз за тебе всичко вече знам.
Но добре, че в живота тежък или лек
ти не си един, макар голям!

Редактирано от Perdu на 02.03.03 14:01.

текст: Дамян Дамянов
музика: Хетко Николов
албум: МОРЕ НА МЛАДОСТТА

Венера

Венера, приятелко добра,
привет от мен, от моя поглед нежен.
В писмо дали ще мога да сбера
това, което искам да ти кажа.

Ах, как исках да ти кажа две слова -
сърцето ми от тях да разбереш,
но не умея и нима е грях -
кога ли съм се учил на това?

Аз исках да ти дам от свойта жар,
за да не мръзнеш в дългия си път,
но ти не взе искра от мойта гръд,
а кой живей без огън и другар?

По-нежно и от славей бих ти пял,
щях слънцето за теб да донеса,
но аз не знам на славея гласа
и дълги дни без тебе съм живял!

Ах, как исках да ти кажа две слова -
сърцето ми от тях да разбереш,
но думите преглътнах - не можах...
Кога ли съм се учил на това?

Редактирано от Perdu на 01.03.03 13:55.

текст: Дамян Дамянов
музика: Ал. Кипров и Цв. Владовски
албум: ХАЗАРТ

И пак тръгни


Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и сам тръгни.

Трънлив и свят е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

Редактирано от Perdu на 01.03.03 13:56.

текст: Борислав Мирчев
музика: Георги Красимиров - Герасим
албум: ВЕТРОВЕ

Ветрове

На кого е нужна китара без струни,
закъсняла нежност, пленени думи?
На кого е нужна нощта без звездите,
въглен вместо огън, плачът на жените?

Ветрове гонят ме през нощните клади,
а косачи раздират без пощада
душата ми млада. Ееее-еее-ееее...

Тази нощ е бедна, китара без струни,
сбогом за последно, даже без думи.
Скитница, за обич уморена птица.
Не ми трябва огън, а малка свещица.

А когато тръгна сама все нататък,
ще потърся в лицата познатия блясък

Редактирано от Perdu на 01.03.03 13:56.

текст: Иля Велчев
музика: Митко Щерев
албум: СТАРИ МОЙ ПРИЯТЕЛЮ

Осъдени души

Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори във сън студен?
Един монах, една жена,
една любов, една съдба.

Те са пред мен - две сенки огнени.
Те са във мен - две болки плачещи.

Под слънцето на време страшно,
един монах, сърце желязно,
една жена, отрекла себе си,
душите си осъдени горят!

Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори във сън студен?
Един монах, една жена,
една любов - осъдена. . .

Редактирано от Perdu на 01.03.03 13:58.

текст: Ал. Петров
музика: Ал. Кипров
албум: ХАЗАРТ

Под пепелта

По-добре сам да си тръгнеш
миг, миг преди любовта -
за да остане не пепел,
а малко огън в жарта.
Не съжалявай за нищо
след като всичко си раздал -
тогава знай ще си на чисто
и ще си по-богат от крал...
Така че по-добре... Тръгни!
Не се обръщай, а върви -
за да остане под пепелта
поне една искра...
Знам..., знам...
трудно е сам...
най-трудно е след любовта.

Редактирано от Perdu на 01.03.03 14:00.

музика: Найден Андреев
албум: ИСКАМ ТЕ


ЗАЩО НЕ СМЕ ЕДНИ И СЪЩИ


Асен Ошанов


По улиците днес се разминаваме
и всяка стъпка точно сме отмерили.
Защо сега дори не се познаваме,
загубили предишното доверие.

Къде са неразделните приятели,
един до друг навсякъде до вчера.
Защо са днес открити неприятели,
две думи искрени те не намериха.

Защо не сме едни и същи винаги,
дори да сме почувствали умората,
дори да ни делят различни истини,
не сме ли все едни и същи - хора.

Редактирано от Perdu на 01.03.03 14:06.

текст: Д. Дамянов
музика: Т. Русев
албум: ОБИЧАМ ТЕ

След концерта

След концерта Вие си тръгвате и отнасяте в ръцете си
аплодисментите, които ми подарихте. С тях аз бях най-богатата
в света, само за два часа...
А сега...
***
От град на град със нея
пътувам по света.
И вятърът я пее,
и пее я нощта.
Цял свят със нея грея,
но сгрява ли ме тя?

Вървиме двама с песента
през погледи и думи секнали.
Афиши, шум и самота.
Вместо слънца - безброй прожектори!
И зарад тъжния ми глас
аз знам, обичате ме искрено,
но има ли един сред вас
без глас да ме обича истински!

От град на град... Къде си
ти, слънчева любов -
в раздадената песен или в денят ми нов,
или във мрака блеснал
под мене като ров?

Мълчим и двама с песента
след погледи и думи секнали.
Афиши. Мрак. И самота.
Угаснали слънца-прожектори.
Знам, зарад тъжния ми глас
обичате ме вие искрено.
Но чакам аз един от вас
без глас да ме обикне истински.

Редактирано от Perdu на 01.03.03 14:09.

музика: Митко Щерев
албум: СТАРИ МОЙ ПРИЯТЕЛЮ


ХРИЗАНТЕМИ


Иля Велчев


Обич ли загубя или мил приятел,
вяра ли просипя, нежност ли прокудя...
Хризантеми - цяла есенна поляна,
в сън ми идват, галят мойто ложе...

Припев:
Хризантеми, мои хризантеми,
смеещи се восъчни принцеси,
бели, чисти, утринни сестри,
що Ви люби мили мои,
що Ви люби тъй скръбта.

Сватба ли се вдигне или смърт ни смъкне...
Ласка ни подмине, старост ни споходи...
Хризантеми - цяла есенна поляна,
под чардак танцуват, в спомен ни унасят...


От старинно време, тях са ги обрекли
огнени легенди, хорските неволи...
Хризантеми - цяла есенна поляна,
първи да ни срещат, първи да изпращат...

Редактирано от Perdu на 01.03.03 14:13.

музика: Асен Гаргов
албум: ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ


Детелина


Асен Ошанов


Когато сам намериш детелина
с примамливите четири листа,
ще имаш най-щастливата година
и най-желаните от теб неща.

Такава детелина да откъснеш,
щастливо предсказание било,
но щастието трябва да се търси
то никога не идвало само.

Аз искам от листенцата вълшебни
едно за мен да има на света.
Те носят само четири надежди,
а винаги една е любовта.

Детелини, детелини, детелини
аз Ви търсих по безкрайната Земя.
Детелини, детелини, детелини
многобройни сте, но само с три листа.

Редактирано от Perdu на 02.03.03 19:29.

текст: Павел Матев
музика: Александър Йосифов


УТЕХА
(албум "Танго")

Най-после светлина припада.
Най-сетне ражда се денят.
Тук някъде се свършва ада.
И почва път. И почва път!

Ти дълго ще ме придружаваш,
но няма да ме утешиш.
Съмненията утвърждават
това, което разруши.

Ранен и обгорен ще мина
през бездната на твоя зов
да търся пак необходимата,
забравена от мен любов.

Ще ставам синкав като мрака
и ще изтлявам в таен дим -
подобно облак - неочакван,
подобно дъжд - необясним.

Една утеха многогласа
ще нося с мен като вина
и вярното небе понася
една изменчива луна.

Редактирано от Perdu на 03.03.03 20:58.

текст: Ал. Петров
музика: Ал. Кипров
албум: ХАЗАРТ

Когато си отиде любовта

Когато си отиде любовта,
ръцете ми сами ще се протягат,
и без да срещнат твоята ръка,
ще ми подскажат, че това е вече краят...

Когато си отиде любовта,
очите ми за две сълзи ще молят,
но няма да им дам дори една,
след любовта ми те не трябва да говорят...

Когато си отиде любовта,
кристална тишина ще ме прегърне,
но звуците и в моята душа,
ще ме разкъсват, и ще искат да я върна...

Аз отново ще се уча да живея,
когато си отиде любовта,
ще се науча да говоря, да се смея,
ще се науча да обичам и... Нощта...

Когато си отиде любовта,
навярно ще остане нещо друго,
какво ще бъде то... И докога? -
не зная, но дано не бъде лудост.

Редактирано от Perdu на 01.03.03 14:24.

текст: Д. Дамянов
музика: Т. Русев
албум: ОБИЧАМ ТЕ

Огънят

Не, не искай ти от мен
само тиха топлота.
Любовта на този свят
е една!
Тя е огънят червен
пламнал лудо във кръвта!
Тя за мен е дух крилат,
светлина.

Нека с нея да горя, да живея, да умра!
Нека в пепел се превърна и тогаз
в пепелта ако съзреш въглен още жив, горещ,
знай, че този въглен жив - туй съм аз.

Знам ще дойдат зимни дни
и с премръзнало сърце
ти до огъня ще спреш
сам тогаз.
Щом поискаш, посегни,
но пази от мен ръце,
знай, че огънят горещ
туй съм аз.

Нека с огъня горя, да живея да умра!
Ако в пепел се превърне моят ден,
всеки огън по света, всеки въглен в пепелта
нека, нека те изгаря вместо мен!

Редактирано от Perdu на 01.03.03 14:25.

текст: П. Матев
музика: Ал. Йосифов
албум: ОБИЧАМ ТЕ
по памет

Ноктюрно

Внезапно, внезапно ли се озовахме
в неотбелязани земи?
Една луна, една луна над нас съзряхме
и чухме, че река шуми,
и че от близо и далече
донася песенни слова
с неразбираемо наречие -
безумно вечната трева,
че птица в тъмното се къпе,
преди над нас да закръжи,
че някаква тревога скъпа
разбужда нашите души...

Или пък, или лиричното наследство
повика, повика нашите съдби,
камбана, камбана на далечно детство
далечни, далечни удари заби...

И нещо силно, нещо мило
прииждаше на този бряг,
и то ни правеше безсилни
като последен сняг...

Редактирано от Perdu на 01.03.03 14:25.

музика: Асен Гаргов
албум: THE BEST vol. I


От любов да умра


Александър Петров


Най-много боли, когато ни лъжат очите,
в които сме вярвали. Души ни сякаш отвътре тогава,
раздира ни някакъв бяс като глутница дива.
Невяра и вяра и любов и омраза се борят във нас
тъй кратък е животът ни, а дълъг всеки час.

Най-много тежи, когато се сринат мечтите,
които сме имали. Без път и посока се лутаме,
сякаш въртим се в някакъв кръг. Като древни
икони в храма църковен се взираме - има ли път.
Тъй кратък е животът ни, а няма край денят!

Дъх си поемам, после отново,
отново прохождам и ето вървя
И при все че тежи, любовта като огън,
дано някой ден от любов да умра.

Редактирано от Perdu на 01.03.03 14:28.

текст: П. Матев
музика: Ал. Йосифов
албум: ТАНГО
по памет

Размисъл

В нас нещо плаче, нещо моли -
треперят сенки и води.
Зад нас са нашите неволи,
пред нас - грядущите беди.

Те ще отхвърлят мойто име,
аз твоето ще залича...
Забравени, непоносими
душите ни, душите ни
ще замълчат,
ще замълчат,
ще замълчат...

Намразилите ни пътеки
ще опустеят може би,
пръстта ще пази сухо ехо
от ехото на две съдби.

А може би от вярност болни
напразни страхове таим,
в нас нещо плаче, нещо моли
и не напразно се боим.

Редактирано от Perdu на 01.03.03 14:31.

текст: Н. Цонев
музика: А. Заберски
албум: VOLA DA ME (maxisingle)
по памет

Брезичките и момчето

Брезичките на улицата малка
растяха до твоя прозорец,
не виждаха и нямаха ръце
брезичките на улицата малка.
Едно момче живееше до вас,
то виждаше брезичките и тебе,
момчето не прошепваше словата,
които шепна аз:

Да имаха брезичките очи,
биха се заглеждали в очите ти;
да имаха брезичките ръце,
биха ти погалили ръцете;
да имаха жадуващи уста,
биха те целували, целували...
Брезичките, брезичките безброй,
на които аз завиждам...

Най-хубава е улицата малка,
където е твоя прозорец,
пораснаха големи дървеса
брезичките на улицата малка...
Едно момче живееше до вас,
момчето е далече от брезите,
момчето е пораснало голямо,
това момче съм аз:

Да имаха брезичките очи,
биха се заглеждали в очите ти;
да имаха брезичките ръце,
биха ти погалили ръцете;
да имаха жадуващи уста,
биха те целували, целували...
Брезичките, брезичките безброй,
на които аз завиждам.

Редактирано от Perdu на 01.03.03 14:33.

текст: Николай Цонев
музика: Ангел Заберски
по памет

Да вярвам ли?

Да вярвам ли - твоите очи ми обещават
едно небе обляно с радостни лъчи.
Да вярвам ли - твоите очи ще ми разкрият
едно море безбрежно с весели вълни

Да вярвам ли - твоите ръце ще ме повикат
да тръгна в път далечен с влюбено сърце.
Да вярвам ли - твоите очи ще ми разкрият
едно море безбрежно с весели вълни.

Кажи "Тръгни след мен" -
ще тръгна - отведи ме,
по пътища незрими,
към нови красоти ме отведи...
Кажи "Ела след мен!" -
ще дойда - отведи ме...

Неплувани морета
невиждани звезди ми покажи...

Редактирано от Perdu на 01.03.03 14:34.

музика: Тончо Русев
албум: ТАНГО


ЛЮЛКА


Дамян Дамянов


Помниш ли море, щурци, светулки
и мрак говорещ с твоя глас?
И една самотна стара люлка -
във нея двама ти и аз.

Помниш ли как пееше потайно
с гласа на щастието ти?
Вярвахме, ще ни люлей безкрайно
онази люлка любовта.

Двама с теб и трима с нея,
четирима - със оня свод,
вярвахме ще ни люлее
тази люлка цял живот.
Още люлката така любима
си стои, но сам-сама.
Колко празни люлки има
по голямата земя...

Кой разпъди всичките светулки
и кой щурците разпиля.
И живота - тази празна люлка -
кой тъй жестоко разпиля...

Нищо, нищо нека се люлее
съвсем сама до оня час,
в който двама пак ще седнат в нея...
А може би пак ти и аз...


Благодаря на Azulejos, който ми я припомни, видях, че липсва тук.
Не знам чии са текстът и музиката

Редактирано от Perdu на 02.03.03 14:14.

текст: Любомир Левчев
музика: Александър Йосифов


ГЪЛЪБЪТ
(албум "Гълъбът")

И ето - аз отново чакам
голямата любов.
И ето - аз отново гледам
големия часовник.

Върху голямата стрелка
е кацнал гълъб -
самичък като мен...
Червени облаци димят
в следобедната тишина.

Аз гледам как над покривите пърха
една изгубена минута.
И се изгубва... И остава
страхът на гълъба
в сърцето ми.

И ето - траква голямата стрелка,
чертичка по-надолу пада.
Избухват гълъбовите крила.
Уплашената птица мигом литва
като египетска душа.

Редактирано от Perdu на 03.03.03 20:58.

музика: Тончо Русев

НА СБОГУВАНЕ


Дамян Дамянов


Та значи тъй! Реши и си отиваш...
На добър час - аз няма да те спра.
Ще потъжа ден-два, ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра.

И мене, ако някога ме стопли,
усмивката на някой друг човек,
ще ме спаси от старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек.

Сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка в пепелта.

И то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър,
ще носи прах, от твоите нозе.

Но тръгваш ти дори без сбогом
аз не те виня -
на този свят пътеки много,
но любов - една.

Редактирано от Perdu на 02.03.03 14:19.

текст: Д. Дамянов
музика: Т. Русев
албум: ПАНАИРИ

Панаири

Панаири, панаири,
мои детски най-красиви светове!
Спомен пеещ, плачещ, свирещ
със безброй незабравими гласове!

Панаири - свят отрупан
с толкоз хубави, примамливи неща!
Ах, да можех да си купя
днеска свойто детство, утре - младостта...

Мои панаири,
с толкова измислени слънца,
пак вървя и диря
свойте хиляди изгубени лица
и в едно ги сбирам
като куп строшени детски стъкълца...

Ах, да можех... Ала вече
циркът своя скъсан шатър е прибрал.
И в една дъждовна вечер
оня толкоз смешен клоун е умрял.

На шега е уж задигнал
моя детски смях и моя весел глас.
Няма как да го настигна,
няма как да си ги взема вече аз...

Редактирано от Perdu на 02.03.03 19:16.

текст: Д. Дамянов
музика: Т. Русев
албум: ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Предупреждение

Душата ми - врата без ключ -
готова е по-всяко време
добрия гост, макар и чужд,
макар и нощен да приеме.

Добър ли е... Но ако лош
човек на прага й застане,
да думка цял ден, цяла нощ,
той все там, вън, ще си остане.

И без да тропне - само с устни
да й прошепне онова,
вълшебното, тя ще го пусне.

Да я изкърти, ако ще!
Познаваща крадци изкусни,
вратата ще се заяде
и мъртва няма да го пусне.

Приятел буен, враг ли тих,
не знам какъв си но повтарям:
знай, незаключени врати -
най-мъчно, всъщност, се отварят!

Редактирано от Perdu на 02.03.03 14:25.

бълг. текст - ?

Бенг-бенг

Бяхме с тебе две деца,
зачервени от игра,
ти с наган и със перо,
аз с наган и с болеро.

Припев:
"Бенг, бенг" - гърмеше ти,
"Бенг, бенг" - отвръщах аз,
"Бенг, бенг", но днес уви
"Бенг, бенг" изпълва ме стъга.

Струва ми се от тогаз
в тебе влюбена съм аз,
но тогава любовта
беше в детската игра

Припев...

После срещнах те веднъж -
беше вече строен мъж,
но от свян или от страх,
любовта си не признах

Бяхме с тебе две деца,
зачервени от игра,
ти с наган и със перо,
аз с наган и с болеро.

Припев...

Редактирано от Perdu на 02.03.03 19:18.

бълг. текст: Димитър Андрейчин
музика: Джони Дорели
албум: CAMINO

В безкрайността

Аз вярвам на това, че много скоро,
ще дойде той и тук ще спре,
ще ме докосне със ръка,
ще каже "Търсих те по цялата земя..."

Тогава аз ще знам,
че някой мисли е за мен,
към мене бил е устремен:
във безкрайността.

Да, зная това,
че няма вечно да живея в самота...

И в моя дом студен
ще има обич и за мен,
за мен, изгубена сама
във безкрайността

Да зная това,
но няма винаги да бъда все сама
във безкрайността.

Да зная това,
че няма вечно да живея в самота...

Ще има някой с мен,
за него аз ще бъда ден,
ще бъда вечна светлина
в безкрайността.

Редактирано от Perdu на 02.03.03 19:25.

музика: Асен Гаргов
албум: ТАКА ЖИВЕЯ (видеокасета'87)


Усещам, че си тук


Дамян Дамянов



Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще остареят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който само ветрове ще веят.

Едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося тежък камък
и хорските усмивки ще са скръб -
когато си помисля, че те няма.

Но ти си тук - усещам те във здрача.
Заспивайки на твойте колене
ще се насмея и ще се наплача...
Да, ти си тук! Усещам, че си тук
по утрото, което пак възкръсва.

Редактирано от Perdu на 02.03.03 19:24.

музика: Рафи Жамакорцян
албум: ИСКАМ ТЕ


ОСТАНИ


Дамян Дамянов


Остани тази нощ, тук при мен остани!
Двете тежки врати любовта ни ще скрият.
Ще ни пазят отвън тези неми стени,
за една нощ сами ще избягаме ние...

Ще избягам във теб, ще избягаш във мен,
в тиха златна гора ще потънем и двама,
и ще гоним безкрай оня дивен елен,
който бяга във нашите сънища само.

Остани тази нощ! Твоят сребърен сън
ще е моя загадка и дъх в тъмнина...

Остани, остани и прекарай ръка
по лицето ми тъмно.
Като в лист изпомачкан мойте бръчки махни...
А когато от наш'те целувки се съмне...

И когато се вдигне небесният кош,
ти излез, разкажи по най-бързия вятър
за човешката обич и за нашата нощ.
И ще стане по-светла земята.

Редактирано от Perdu на 02.03.03 19:31.

музика: Митко Щерев
албум: ТАНГО


ПРОЩАВАНЕ

Иля Велчев


Над безкраен кей,
над фенери мъгливи
сто сирени пак разплакват нощта.
Те отново те грабват
в непозната далечна земя.

И от кораба
две очи ме следят,
две очи безизходно мълвят.
Те са твойте очи. . .
и отново оставам сама.

Знам, възможно е, да разлюбиш жив -
безвъзвратната обич е мъртва.
Бягай, корабе, отнеси обичта
по вълните като просяк прокуден.

И сърцето ми
твоят пленник ще бъде.
С вечна болка
ще ми спомня за теб,
ще ме пази от други,
защото болката, това си Ти!

Редактирано от Дaмян на 15.04.09 23:38.

текст: Д. Дамянов
музика: Т. Русев
албум: ВЕЧНОСТ

                      Наше лято



         Наше лято, дълго като вечност,

         наше лято, кратко като миг, 

         на любов, на скръб ли ни обрече

         за какво ни сбра във своя мир...



         С клони - вплетени ръце човешки

         и с луна - лице над две лица, 

         и с едно дихание горещо

         ти овъгли нашите сърца.



                Ти не бързай, лято!

                Чакай, миг неповторим!

                Ах, поне в сърцата

                Ние да те задържим!



         Сняг ще падне - клони ще прекърши.

         Вятър лунен лик ще угаси.

         Но със сняг и с вятър ли ще свършиш, 

         наше лято, топъл миг красив?...

Редактирано от Perdu на 02.03.03 20:12.

музика: Тончо Русев
албум: ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ


АКО ИЗЧЕЗНЕШ


Надежда Захариева


Прогонвана, осъждана, одумвана.
От делника, задъхана, вече чезнеща,
ти като цвете от вихрушка клюмнало,
сега стоиш на моя праг. Трепереща.

Ела, любов, за тебе е отворено
сърцето ми навсякъде и всякога.
Ела, ела, не се сърди на хората,
че толкова са груби с теб понякога.

Дай ми ти всичкия студ,
дай ми ти всички обиди -
искам щастлива оттук
после, любов, да си идеш.

Нищо, че мойто сърце
скрито ще плаче и страда -
винаги мойто лице
ще те посреща със радост.

Постой при мен, а после пак постоплена,
тръгни сред тях, почукай на сърцата им,
че ако ти изчезнеш от живота ни,
без тебе ще умре земята цялата.

Редактирано от Perdu на 02.03.03 20:18.

текст: Йордан Милев
музика: Ангел Заберски

Адажио

Как се казваш?
Чакам твоето име...
Слизай, слизай -
влака тръгва на път.
Той нека замине,
а ти на перона остани.
Вярвах, вярвах аз -
ще пристигне вагона
на моите радостни дни.
Вярвах, вярвах аз -
ще пристигнеш при мене
в този ден, в този ден
с любовта...
И ще тръгнем ний
от любов озарени
по света...
Слизай -
зелена е светлината,
а изпуснеш ли този момент,
ще се спусна без страх в колелата
между теб и мен.
Аз бях сигурна -
ще се спреш ненадейно
в моя град с любовта,
и ще тръгнем ний,
от любов озарени,
по света...

Редактирано от Perdu на 18.07.03 20:25.

текст: Асен Ошанов
музика: Найден Андреев


ОТМИНАЛИ ГОДИНИ
(албум "Животът ни събира, животът ни разделя")

Помниш ли първите срещи и първите ни слова?
Двама жадувахме в обич да срещаме пролетта.
После раздяла открадна надеждите за това,
че не повярвахме в любовта.

Ето - ден след ден годините са минали,
като миг студен животът ни преминал е.
Даже птиците щастливо те по две летят,
а след нас няма две следи да горят.

Спомени само разбуждат отново една тъга.
Спомени мои, които се раждат във песента.
Тъй неусетно със теб сме изгубили младостта,
че не повярвахме в любовта.

Редактирано от Perdu на 03.03.03 21:01.

текст: Петя Йорданова
музика: Стефан Димитров


ЗЕМЯ
(албум "Гълъбът")

Земя, Земя, какъв е този огън?
Когато пролетният земетръс
събуди в тебе първите тревоги
да оживява твойта мъртва пръст.

Да се покаже първата тревичка,
над себе си открила ясен свод
и в тебе бързо да се сменя всичко -
да минеш от един към друг живот.

Ти - черната, да станеш многоцветна.
Ти - ледена, да сгряваш като пещ.
Ти - тъмната, през нощите да светиш.
Ти - голата, света да облечеш.

Да бъдеш малка и така безкрайна,
да бъдеш равна като житна степ.
Земя, Земя, научих твойта тайна,
защото моят огън е от теб.

Редактирано от Perdu на 04.03.03 11:25.

текст: Дамян Дамянов
музика: Тончо Русев


ИКОНА
(албум "Гълъбът")

Защо ме гледаш тъй от здрача
на тази свята тишина?
Усмихваш ли се или плачеш,
Светице или пък Жена?

Защо с греховното си тайнство
чрез мен отправяш своя зов
към оня вече мъртъв майстор
създал те с толкова любов?

Измислена и истинска
идваш ти във моя път.
О, свята грешнице,
чрез своя грях пречистена
прераждаш ме във дух и плът.

Не те е сътворил безгрешна,
създал те е от светъл грях -
да мога в живи да те срещам
и да те разпознавам в тях.

Такава истинска ще светиш
през всички други времена
и ще Ви носят вековете -
греховен мъж, света жена.

Редактирано от Perdu на 04.03.03 11:26.

текст: Павел Матев
музика: Александър Йосифов


ИЗПОВЕД
(албум "Гълъбът")

Родино, нека мойто име
да не блести по твоя път.
Аз бях от тез, които винаги
добре познаваха гласът
на твоята съдба голяма,
на твойта радост и печал.
Издигах ръст като Балкана,
потъвах в селската ти кал.

И чувах звуци, звуци, звуци
на гордост и хайдушка жал.
Oт тези звуци съм научила
това, което съм изпяла.

И нека утре то заглъхне.
И нека то да отзвъни,
когато твойта кал изсъхне
от слънцето на нови дни.

Незнайна нека си отмина,
но твоя марш да не запре.
Tака реките губят име,
когато стигат до море.

Редактирано от Perdu на 03.03.03 21:05.

текст: Иля Велчев
музика: Митко Щерев


КОЙ РАЖДА БОЛКАТА
(албум "Гълъбът")

Кой ражда болката?
Kрасивата, капризна, горда болка...
Кой ражда болката?
И защо така сме влюбени във нея?

Ти, който като млад си свиркаш пред страха?
Ти, който като огън връхлиташ върху ледената смърт
за да спасиш едно единствено сърце?

Кой ражда болката?
Ужасната, позорна, грозна болка...
Кой ражда болката?
И защо така от нея се боим?

Ти, който като влюбен мамиш своето момиче?
Ти, който като стар отстъпваш със усмивка и поклон
за да спасиш натрупаната слава?

Кой ражда болката?
Неповторимата, безсмъртната,
измислена и земна болка...

Не я ли раждаме самите ние?

Редактирано от Perdu на 03.03.03 21:04.

бълг. текст: Надежда Захариева
музика: ?


НЕ МОГА ДА ТИ ВЯРВАМ
(албум "Гълъбът")

Ти пак се върна.
Защо идваш ти?
Нима при мен отново,
ха! - за обич си дошъл?

Припомняш ми нещо
със престорена жал.
Млъкни! Не мога
да слушам лъжи.

Навярно искаш пак
с тези празни слова
в мен да събудиш
забравени чувства ти.

Гори в мен дълбоко
като рана любовта.
Недей я разравя -
тя още боли!

Не мога да ти вярвам.
Може би да греша?
Но всички твои думи
са за мене лъжа.

В сърцето ми влезе
и го ограби без жал.
Какво искаш още
от мене сега?

Чуй! Аз не искам
нищо, нищо от теб.
За мъртвата обич
аз плача без глас.

Не! Не за тебе
са сълзите ми днес.
Сега тръгни! Иди си ти!
Остави ме сама!

Редактирано от Perdu на 03.03.03 21:08.

текст: Иля Велчев
музика: Митко Щерев


ОБИЧ
(албум "Гълъбът")

Ти беше мойта първа
и мойта най-последна обич.
Какъв бе моят грях,
че те обичах повече от всичко?

Ти беше моята душа
и мойта най-голяма вяра.
Какъв бе моят сън
да те сънувам повече от всичко?

Сбогувам се със теб, любов! Сбогувам се!
Ти не се завръщай пак към мен никога!
Два пъти смъртта не пуска никого.
Два пъти любов в живота няма.

Ти беше моят миг
и моята единствена лъжа.
Горчив бе моят миг
да те обикна без да ме обичаш.

Ти стана моят край
и мойта най-жестока сянка.
Какъв бе моят път
да си отида без да се надявам?

Редактирано от Дaмян на 04.03.05 17:03.

текст: Павел Матев
музика: Александър Йосифов


МУЗИКА
(албум "Гълъбът")

Ти чуваше ли? Спяха ветровете.
Тъгуваха отминати жени.
Жадуващи безсмъртие поети
разнищваха несторени вини.

И дремеха стрехите умълчани
над редки сипаничави треви.
Но прозвучаха бронзови камбани.
Един неясен облак се яви.

Почакай, миг! Но стихнаха отново
и дъжд, и вятър или звук и ден...
А в ъгъла ликуваше Бетовен
от шепот и от бури сътворен.

И стана чудо - всичко се размеси:
жени и чувства, рани и следи.
И зазвучаха непосилни песни
и светнаха угаснали звезди.

Редактирано от Perdu на 03.03.03 21:10.

текст: Надежда Захариева
музика: Тончо Русев


ЮЖНО МОМИЧЕ
(албум "Гълъбът")

Аз мога да съм много радостна.
И мога много да съм тъжна.
Да браня истината с ярост.
След миг - без нужда да излъжа.

С приятел мога да съм толкоз зла.
На Дявола да заприличам.
И мога с чужда скръб да плача,
врага си даже да обичам.

Чезна аз по теб по цели дни.
Ти нехаеш днес, но запомни -
някой близък ден смирен и ти
ще се влюбиш в мен аз знам и ти.

Когато нищо в този свят си нямам
аз пак се чувствам най-богата.
Че стига ми да имам само
в косите си пирински вятър.

И да гори под мен земята южна,
да пари пръстите ми боси.
Какво ли друго ми е нужно
щом моя юг в кръвта си нося.

Редактирано от Perdu на 03.03.03 21:11.

текст: Надежда Захариева
музика: Асен Гаргов


СПОМЕН
(албум "Гълъбът")

Сама не зная как дойде
внезапно този спомен.
Уж мъничък като дете,
а като този свят огромен.

Нахлу във мене изведнъж.
Прогони всички други чувства.
И както след проливен дъжд
душата ми остана пуста.

Не си отивай, спомен мой!
Недей изчезва в мрака!
В моя тъжен ден постой
като светулка малка.

И нека в твойта светлина,
спасена от забрава страшна,
в мен изгрее пак една,
забравена пътека прашна.

Една пътека и цветя,
люляни от безгрижен вятър.
И както в сън вървя сред тях
в косите със венец от лято.

Редактирано от Perdu на 03.03.03 21:12.

текст: Милчо Спасов
музика: Георги Костов


ОСТАНИ
(албум "Гълъбът")

Кой дойде? Кой се спря?
Глас познат ли дочух?
Кой сред нощ ми смущава съня?
Може би в безлюдния град
някой търси подслон, топлина.

Ако ти си дошъл - вън не чакай!
Откъде се завръщаш без вест?
Аз не питам... За нищо не питам...
Пристъпи, отвори, тихо влез!

В миг разбрах, че си ти.
Отведнъж те познах.
По какво аз самата не знам.
Всяка нощ гледах вън
с надежда и страх -
все те виждах да идваш насам.

Аз не питам... За нищо не питам...
Пристъпи, отвори, остани!

Редактирано от Perdu на 03.03.03 21:14.

текст: Кръстю Станишев
музика: Найден Андреев


ЕКСПРЕС ТАНГО
(албум "Гълъбът")

В мига, когато ний помръкнем
като лица на есента,
когато внезапно замлъкне
дъха на песента,
към нас се втурва глас тогава -
забравен глас, ала от кого?
В свойто вълшебство ни грабва
едно експрес танго.

Среднощен спомен разпилява рози.
Една карета две надежди вози.
Любовен блясък пак над пътя плува.
В една карета любовта пътува.

Към наш'та жажда кой протяга чаша
и кой нашепва, че нощта е наша?
В една карета любовта пътува.
В една карета аз и ти - сами, сами.

Небето вижда и земята чува,
че пак на пътя знак за обич плува.
Къде ни водиш ти, среднощен спомен?
Какво ни чака в този път огромен?

Светулка нежно знак чертае в мрака,
но пак в сърцето тя чертае знака.
В една карета любовта пътува.
В една карета аз и ти - сами, сами.

Редактирано от Perdu на 22.02.04 21:40.

текст: Павел Матев
музика: Александър Йосифов


ПЪТЕКИТЕ
(албум "Обичам те")

Пътеките, пътеките на птиците,
на породелите треви,
останаха зад нас, уви!
И в твоите сълзи -
по ресниците.

Самотното ни връщане
не ще ни отведе далеч.
О, те останаха без реч
от страстни ветрове прегръщани.

Желаното спасение
при спомена се приюти
и с него се загърна ти -
едно невиждано видение.

Не ме търси... Не ме търси...
Загинаха сами плачът и любовта.
И оня смях. И радостта.
С пътеките, с пътеките отминаха.

Понякога в зениците
ще пламнат с таен зов
ту изгорялата любов
или пътеките на птиците.

Редактирано от Perdu на 03.03.03 21:17.

музика: Тончо Русев
аранжимент: ФСБ
албум: МОЯТ ГРАД


МОЯТ ГРАД


Надежда Захриева


Един градец със името на хан,
във дън сърцето тихо се обажда.
И хукват спомените ми натам,
като към извор, гонени от жажда.

Препускат две одрани колене,
оглася песен уличките тесни,
че всички пръчки, тука са коне,
а всеки камък - звънък смях и песни...

Където и да ида под небето,
и в най-красивия и шумен град,
като усмивка и сълза в сърцето,
пътува с мене тихият Кубрат.

И никога и нищичко от мене,
не ще прогони, даже и за миг,
градчето малко, дето съм родена,
със името на страшен хан, велик!

Редактирано от Perdu на 22.02.04 21:42.

текст: Д. Дамянов
музика: А. Гаргов

Студ

Светът е пълен, пълен с обиди.
С много студ и с много вятър.
От този свят, от този свят сега си ида.
Замръзнала, замръзнала ми е душата.
Дори дъхът, дори дъхът ми е замръзнал.
Сърцето - птичка, птичка наранима.
Замръзнали, замръзнали и смях и сълзи.
Стопли ме, стопли ме, мили, приюти ме.
Натрупай много, натрупай много съчки.

Не стигнат ли, сложи сърцата,
ще трябва луд, ще трябва луд огромен огън,
да изгорим, да изгорим студенината.




***

STUD - 1989g.

Svetqt e pqlen, pqlen s obidi.
S mnogo stud i s mnogo viatqr.
Ot tozi sviat, ot tozi sviat sega si ida.
Zamrqznala, zamrqznala mi e duchata.
Dori dqxqt, dori dqxqt mi e zamrqznal.
Sqrceto-ptichka, ptichka naranima.
Zamrqznali, zmrqznali i smiax i sqlzi.
Stopli me, stopli me mili, priuti me.
Natrupai mnogo, natrupai mnogo sqchki.
Nestignat li, sloji sqrcata.
Chte triabva lud, chte triabva lud ogromen ogqn,
da izgorim, da izgorim stydeninata.

Редактирано от Perdu на 25.02.03 03:29.

текст: Д. Дамянов
музика: Н. Андреев

Любовта е живот

Какво ли не в живота си не бях!
Какво ли не отпих - любов и злоба!
Бях най-богата, бях сетен сиромах,
но просяк - не. И при това - на обич!

Просията изпълва ме с тъга!
Просията обижда ме, гори ме!
Затуй махни си щедрата ръка:
не искам вместо обич милостиня!

Махни я тази милосърдна длан,
че ако някой някога е давал
любов от жал, това съм аз и знам
цената страшна на любов такава.

Любов по бедност не ми давай, не!
Любов в съдба, а не в торба се носи!
На колене пред твойте колене
не твойта обич, свойта гордост прося!

Любовта е живот, щедрост, свят, добрина,
не паничка за дребни грошове!
Нито дар милосърден с най-нищожна цена.
Тя е пламък свещен и съдбовен!

Редактирано от jj на 18.02.02 16:12.

музика: Найден Андреев
аранжимент: Иван Пеев
СИНГЪЛ ВТМ 6548, Балкантон

ЗОРА ЗОРИ

Кольо Севов

Тичай вихрогоньо мой,
с вик събуждай ти нощта,
винаги да идва ден.
Тичай вихрогоньо мой,
с вик събуждай любовта,
винаги да бъде ден.

Имам кон от светлина
цяла нощ препусках аз,
търсих моята зора, търсих ден...
И задъхана дори, скъсах тъмни небеса,
хей, хей зора зори...

Тичай вихрогоньо мой
с вик събуждай ти нощта
винаги да идва ден.
Тичай вихрогоньо мой
с вик събуждай любовта,
винаги да бъде ден.

Имах грейнали звезди,
имах влюбени очи,
имах обич и тъга,
но изчезна всичко в миг
и сега препускам аз,
към тебе ден!

Редактирано от Дaмян на 04.03.05 16:06.

Есен и море

Спри есен, спри, събуждаш морето,
то още спи спокойно и добро...
Твойта ръка брули листа,
твойта тъга гони ятата далече...
Аз съм пак сама...

Плажът е пуст, но аз още бродя,
на любовта покорна пленница.
Помни ли той всичко сега
или безброй други неща
заличават наш'те летни дни...

Един до друг ний слушахме
вълните, как се плискат...
Забравил ли е той, но аз не съм, не съм,
не мога и не искам...

Чуй есен чуй, не казвай , че плаках
и забрави за мойте сълзи...
Ти раздели наш'те ръце,
но любовта в мойто сърце
ще се върне при мен...

Редактирано от Perdu на 12.02.03 21:11.

текст: Маня Иванова
музика: Асен Гаргов


ЗАКЪСНЕНИЕ
(албум "Лили'86")

Тъй дълго стана мойто закъснение.
Очакваш ли ме още с нетърпение?
Очи, изпълнени с тревога,
съмнения нескрити и желания?

А може би чрез изпитания,
а може би на разстояние
се чувства силата на любовта
и нейната неземна власт.

Ах, как жестоко времето през нас минава!
Поне усмивката си запази!
И тези пламенни стрели в очите,
с които мигновено ме рани.

За отговор ще чакам не слова,
а жарко тръпнещите устни.
Стрели, стопени във тъга,
ръце, които стискат и не пускат.

Редактирано от Perdu на 03.03.03 21:18.

текст: Дамян Дамянов
музика: Тончо Русев
албум: НАЙ-ХУБАВОТО'69, ПАНАИРИ

              За обич съм родена



        ...И пак вървя сред хорските очи.

        И пак ги питам с обичта си плаха:

        кои от вас ме гледат с поглед чист, 

        кои от вас любов ми обещаха?



        Те всичките усмихват се към мен.

        Те всичките любов ми обещават.

        Но се загубват във дъжда студен

        и както обещават, отминават...



           Очи различни със скръб и смях, 

           със нежна болка и глас студен.

           Очи безбройни, но между тях

           до днес не срещанх очи за мен.



        Вървят очите. И цялата земя

        със влюбените погледи ме гледа. 

        И нищо че отново съм сама, 

        аз все пак ги изпращам с вик последен:



        Напразо отминавате сега!

        Напразно вий не спирате до мене!

        Не, аз не съм родена за тъга!

        За щастие и обич съм родена!

           

           Очи различни със скръб и смях, 

           със нежна болка и глас студен.

           Очи безбройни, а между тях

           аз зная греят и две за мен.

Редактирано от Perdu на 18.07.03 20:17.

музика: Митко Щерев
текст: Лозан Такев

Нямо кино

С теб седим в нямо кино,
филмът - за учащи забранен.
Помниш ли мойто име
или си забравил оня ден?

С теб седим в нямо кино,
но мълчим виновни пред света.
Някъде теб те има
в нямо кино - звук от любовта...

Не ме обичай! Забрави ме с песента!
Едно момиче в нямо кино отлетя.
Не се завръщай, не оставяй обич в мен!
Тя пак е съща, но го няма оня ден...

Помниш ли още филма -
оня филм за двама забранен?
С теб седим в нямо кино -
споменът е ням за теб и мен...

Не ме обичай, забрави ме с песента!
Едно момиче в нямо кино отлетя...
Не се завръщай, не оставяй обич в мен!
Тя пак е същата, но го няма оня ден.

Не се завръщай,
не оставяй обич в мен!
Тя пак е съща,
но го няма оня ден...

Редактирано от Perdu на 22.02.04 21:46.

текст: Павел Матев
музика: Александър Йосифов


МАРТ
(албум "Искам те")

Южен вятър. И изтокът свети.
Светлините кръстосаха знак.
Плаче само последният сняг.
И доволно се смее небето.

Ще умре тишината безмълвна
и пред нашите зимни очи
с глуха музика вече звучи
възкресена от някого мълния.

Като същи деца на Земята
ще приемем и звук, и контраст,
равновесие, обич и страст,
необятност, греховност и святост.

От надеждите чак до звездите
се отприщва едно тържество
и се връща при свойто дърво
всяка сянка, избягала скришом.

Предусетили земна кора
вече няма да бъдем безлични,
че една канонична първичност
включва всичко във сложна игра.

Редактирано от Perdu на 22.02.04 21:47.

Текст:Дамян Дамянов
Музика: Бенцион Елиезер

ЧУДО

Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта,
някакъв човек, незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.

Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня,
не изми лицето си щастливо,
че с него би измило и съня.

Щастие с мечти неповторими,
има ли те по света голям?
Или само в сънища те има,
та човек те търси само там?

Гонеше момичето мечтата,
но мечтата с присмехулен звън,
тихо, тихо и пошепна на душата
пак ще дойда, само че на сън.

Редактирано от Perdu на 26.02.03 10:36.

текст: Павел Матев
музика: Александър Йосифов
албум: Стари мой приятелю


ВЯРА


Случайност, ти бъди благословена!
Опазена от сенки и от дъжд,
ти се яви пред мене изведнъж
и като синя птица вдъхновена.
И аз не мога, да не обожавам мига,
когато след безброй беди сърцата ни -
разбити от вражди, възкръсват от любов и си прощават.

Сега си тука. Обич ли те кара
да бъдеш с мене тиха и добра-
от страдала душа- излъчена зора
и от невяра- безусловна вяра.

Редактирано от Perdu на 09.11.03 18:57.

музика: Светозар Русинов
албум: Щурче


ПО ЖЪТВА


Михаил Белчев


От изпуснато Слънце изгарят ръцете ти.
Прегърни ме за сбогом и тръгвай!
По жътва се връщат, когато се мръкне.
Тогава светулките лепнат по пръстите.
И сърпът отдъхва на нивата.
А в стърнище забодени птиците,
до плашилото, чакат да съмне.

От неказани думи изгарят устата ти.
Не целувай преди да се стъмни!
По жътва лумват пожари сред снопите.
Тогава змиите се впиват в корена.
И пръскат отрова в безсилие.
А в стърнище догаря на клада
плашило и много усилия.

Нека под мен жарава да гори,
тръгвам аз, със здравец към теб
и в нестинарски танц да се роди обич.
Лятната жега нека ми тежи ден и нощ
и любовта ми в теб дано да продължи цял живот.

Редактирано от Perdu на 22.03.03 10:27.

(музика и ар.: Румен Бояджиев)
1989г.

Спектакъл

Дамян Дамянов


Как хубава си госпожа Печал!
Събрала в купом ти лицата всички,
който до полуда съм обичала,
ме гледаш пак с ирония и жал.

И пак така насреща ми седиш
и през дима на моята цигара
ме гледаш с любов а не с поквара.

Играеш с мен най-страшния театър,
живота ми... И в тъмното към нас са
вперени безбройните очи на дамички
с лисичи маниери, на техните лисичи кавалери..

Не гледай в тях, играй и не плачи!
Завесата щом падне, цял салон щом гръмне
щом гръмне той в ръкопляскания луди,
подай ръка актрисо моя чудна,
да ги накажем с по един поклон.

Редактирано от Perdu на 22.02.04 21:54.

МОЛБА

текст: Павел Матев
музика: Александър Йосифов
аранжимент: Консгантин Драгнев

Ти идеш от снега.
И толкова, и толкова си бяла.
Простри ръце!Простри ръце!
Под снежно наметало.
Навярно всички ангели вървят.

И щом отминат зимните недели,
ти остани при мен в зелените предели.
Ти остани при мен - пак бяла.
Цвят от момина сълза.

Редактирано от Perdu на 14.02.03 21:07.

текст: Димитър Василев
музика: Николай Арабаджиев


ЕЛА С ПРОЛЕТТА
(албум "Море на младостта")

Колко често стоя на балкона
и поглеждам и чакам с дни!
Или моля наум телефона:
Позвъни! Позвъни! Позвъни!

Къде си ти тогава?
С друга ли си ти?
Дали, дали не трябва
сърцето ми за теб да тупти?

Къде си ти? Къде си?
Така те викам аз...
И пролетния вятър,
и пролетните птици
разнасят моя глас...

Колко често те виждам до мене
и ръцете ти милвам дори!
И усещам дъхът ти и стена:
Говори! Говори! Говори!

Къде си ти тогава?
С друга ли си ти?
Дали, дали не трябва
сърцето ми за теб да тупти?

Къде си ти? Къде си?
Ела с пролетта!
И пролетния вятър,
и пролетните птици
разнасят моя глас...

Къде си ти? Къде си ти?
Ела при мен с пролетта!

Редактирано от Perdu на 03.03.03 21:20.

АБРАКАДАБРА




И всичко бе така отдавна,
но до днес помня аз оня час -
ти промълви две думи странни
и със тях ме закле да мълча.

Абракадабра, абракадабра
магия има скрита в тези две слова.
Абракадабра, абракадабра
аз искам да вярвам в това.

Че времето за нас ще спре
и млади ще сме ний.
И любовта ще грей
през всичките ни дни.

Абракадабра, абракадабра
аз искам пак да вярвам в това.

Но аз мълчах, в сърцето пазех
тези две думи и любовта.
Навярно ти на друг ги каза
сила днес няма в тях, няма в тях.

Абракадабра, абракадабра
магия има скрита в тези две слова.
Абракадабра, абракадабра
аз искам да вярвам в това.

Но времето лети, раздяля ни без жал.
Знам, нашта тайна ти на друга си издал.

Абракадабра, абракадабра
магия има скрита в тези две слова.
Абракадабра, абракадабра
аз искам да вярвам в това.

Абракадабра, абракадабра
магия има скрита в тези две слова.
Абракадабра, абракадабра
аз искам да вярвам в това.

Редактирано от Perdu на 22.03.03 14:05.

Письмо

У всех – Судьба своя,
Письмо лежит на моём столе,
Теперь уже не поверю
Я твоим словам о заре…

Прощай, любовь моя.
Прощай, любовь… сново ночь как лет,
Теперь уже не поверю
Я твоим словам о весне…

Но всё-же помять жива,
Пусть надо мной пролетят года,
Клянусь, эти слова я сохраню навсегда, навсегда…

У всех – Судьба своя,
Дожди негде и снега негде,
Теперь уже не поверю
Я твоим словам о мечте…

Прошла мечта моя,
И ты не плачь и письмо порви,
Теперь уже не поверю
Я твоим словам о любви…

Но всё-же помять жива,
Пусть надо мной пролетят года,
Клянусь, эти слова я сохраню навсегда, навсегда…

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Perdu на 22.03.03 14:12.

музика: Найден Андреев
албум: ИСКАМ ТЕ


ПОСЛЕДНОТО ЛИСТО


Дамян Дамянов


Единствено на клона то остана,
най-горе на върха там сам само.
От пролетта последното писмо,
от идващата зима - първа рана.

Ръждиво златно и нямо и горестно,
напомнящо простреляно сърце,
издигнато в молитвени ръце
над ветровити клон и простори...

Видях как падна, чух как викна,
как каза мълком сбогом, сбогом на света
Земята гладна го грабна мигом
и тъжният му вик потъна, потъна в пръстта.

Сега е пролет, люшка се света.
С камбанките на хиляди листа.
Но то не може, не може да поникне,
ни на дърво, ни нийде.

Във мойте мисли единствено ще се люлее то,
последното, най-страшното листо,
умряло, за да дойдат други листи,
за да дойдат други листи.

Редактирано от Perdu на 22.03.03 14:28.

музика: Виктор Веселовски
текст: Борис Миланов
албум: ПОЕТ ЛИЛИ ИВАНОВА (Мелодия, 1968г.)

Ти

Ти, ти толкоз си ми близка -
сън полюляван леко, ти...
Знам - дори да си далеко,
зорница си в небето.

Знам - прелестта омайна ми дари,
а тя носи други прелести -
две сърца в един копнеж ще туптят,
две крила простора син ще браздят.

Ти, заря си що бележи
във вечността вовеки, да ти...

Редактирано от Perdu на 22.02.04 21:58.

музика: Александър Кипров
неиздавана


СЪДБА


Александър Петров


Дълъг път изминах в този малък свят,
неведнъж се спирах, връщах се назад.
Колко ли любов раздадох и събрах?
Много срещи помня, но не ги броя.
Може би това е моята съдба,
някъде почти до мен пристъпва есента.

Всяко утро дава своя нов живот.
Нова е дори последната любов.
Нови са минутите и всеки час.
Нови са мечтите ми дори и аз.
Може би това е моята съдба,
но защо почти до мен пристъпва есента.

Всички мои истини, илюзии, мечти,
разпиляни с вятъра тя ще подреди.
Всички мои спомени, пръснати назад
в миг ще върне тя в целия ми свят.

Редактирано от Perdu на 22.02.04 22:02.

музика: Александър Кипров
албум: ГОТОВИ ЛИ СТЕ ЗА ЛЮБОВ?


ДАНСИНГЪТ НА САМОТАТА


Даниела Кузманова


Събирах обич разпиляна,
тъй както просякът трохи.
От минало неизживяно
мигът изгаря и тежи.

Пребродих пътища незнайни,
завръщах се в живота нов,
от ласки парещи, ревниви
и шепот, молещ за любов.

Сега съм тук и всяка сянка
пробужда старата тъга.
От време скъпо, проиграно
и болка с евтина цена.

Танцувам в залеза на дните
забравен танц на любовта.
А дансингът на самотата
е мой единствен съдия.

Редактирано от Perdu на 22.03.03 14:29.

текст: Димитър Ценов
музика: Морис Аладжем
албум: ОБИЧАМ ТЕ


Спомен мой

Ти си в мен истина,
скрита в сърцето ми,
но тъй безмилостно
грабна те времето...

Спомен мой, при мене спри,
сгрей със обич таз земя,
ти, жар птица,
във мен гори, гори...

Чувствам от пламъка,
в който изгарям днес -
вечно и паметно
как се повтаряш ти.

Спомен мой, от злато цял,
теб загубих, теб в света,
но остана твоят блясък
в мен изгрял...

Ти не умирай в мен,
птица измислена -
в тебе намирам аз
радост и истина.

Спомен мой, от злато цял,
теб загубих, теб в света,
но остана твоят блясък
в мен изгрял...

Спомен,
ти спомен мой...

Спомен мой!

Редактирано от Perdu на 22.03.03 14:20.

текст и музика: М. Манолов
албум: МОРЕ НА МЛАДОСТТА

Витоша

На Витоша, във пазухите нежни,
облак пренощува,
с утрото издигна се в лазура
и далеч отплува.

Стой, върни се, скитнико незнаен,
Витоша те чака
и по тебе - неин гост омаен -
със росата плака.

Но далеч е облакът, не чува -
плува в синевата -
странник странен,
влюбен в свободата...

Стой, върни се, скитнико незнаен -
Витоша те чака
и по тебе - неин гост омаен -
със росата плака...

Ла, ла, ла...

Редактирано от Perdu на 22.03.03 14:26.

преводна песен

Сбогом, момчета

Но "Сбогом" каза ти -
край нас бавно пада мрак.
Ето - идва твоят влак...

"Сбогом" ми кажи! Много не тъжи!
Миг постой така,
дай ми твойта ръка,
Пак към мен погледни,
сетен път ме целуни!

"Сбогом" ми кажи! Много не тъжи!
Вечер у дома аз ще пиша писма,
моят малък портрет
всеки ден ще е пред теб...

Отиваш ти в далечен край,
в съня си ти за мен мечтай!

Ааа, ааа...

Мойте думи помни!
Вярвай в нашата любов!
Вярвай в наште бъдни дни!

"Сбогом" ми кажи! Много не тъжи!
Миг постой така,
дай ми твойта ръка,
Пак към мен погледни,
сетен път ме целуни!

"Сбогом" каза ти...

Редактирано от Perdu на 22.03.03 14:18.

текст: Дамян Дамянов
музика: Тончо Русев
албум: ПАНАИРИ


Стъпки

Бавни, ни веднъж
до днес несрещнати,
идват в пясъка насреща ми
стъпките със топъл звън.

Тръпна... Ах дали тези същите,
дето всяка нощ ме връщаха
в света на моя сън?

Стъпки ласкави, с мойта обич вие дишате
и по пясъка и в сърцето вие пишете.
Щом по пясъка я отвее утре вятърът,
ще остане да живее във душата ми...

Няма, няма ветрове на този свят,
дето стъпките да заличат,
стъпките остават в нас...

Редактирано от Perdu на 22.03.03 14:30.

текст: Волен Николаев
музика: Тодор Филков
албум: ТИ МЕ ПОВИКА


Невероятно

Любовта е полет над бездна,
последен дъх на душата,
но кога, но кога изчезна?

Невероятно!

После страх, страх от нас самите,
няма връщане, има само умора,
със часовник спрял се скиташ
сред хората...

Всичко е обяснимо,
всичко се преживява...
Ти разбра ли какво си имал
и какво остава?

Любовта беше полет над бездна над бездна,
последен дъх на душата,
но кога, но кога изчезна...

Невероятно...

Всичко е обяснимо,
всичко се преживява...
Ти разбра ли какво си имал
и какво остава...

Редактирано от Perdu на 22.03.03 14:30.

Музика: Luccio Batisti


Io penso a te


Io lavoro e penso a te,
torno a casa e penso a te,
le telefono intanto penso a te...

"Come stai?..." e penso a te,
"Dove andiamo?..." e penso a te,
le sorrido, passo gli occhi e penso a te...

Non so con chi adesso sei,
non so che cosa fai,
ma so di certo cosa stai pensando...

E' troppo grande la citta'
per due che come noi non sperano
pero' si stanno cercando...

"-Scusa, e' tardi..." e penso a te,
"-T'accompagno!" e penso a te,
"-Non son stata divertente..." e penso a te...

Solo nel buio penso a te,
chiudo gli occhi e penso a te,
io non dormo e penso a te...

Pa-da-ba-da-dam-ba-da...


Превод:


Мисля за теб

Аз работя и мисля за теб,
връщам се вкъщи и мисля за теб,
обаждам й се и мисля за теб...

"Как си?..." и мисля за теб.
"Къде ще ходим?" и мисля за теб,
усмихвам й се, извръщам очи и мисля за теб.

Не знам с кого си ти сега,
не знам какво правиш,
но със сигурност знам за какво си мислиш.

Твърде голям е градът
за двама, които, като нас, не се надяват,
но мислят един за друг.

"-Извинявай, късно е..." и мисля за теб.
"-Ще те изпратя!" и мисля за теб.
"-Не бях забавна..." и мисля за теб...

Сам в тъмнината и мисля за теб.
затварям очи и мисля за теб.
Аз не спя и мисля за теб.

Па-да-ба-да-бам-ба-да...

Редактирано от Perdu на 22.03.03 14:37.

ЧАСТЕН СЛУЧАЙ


29-тият албум в кариерата на ЛИЛИ ИВАНОВА.
"....нов стил, ново звучене. Аз не лежа на стара слава..."


1. Частен случай.
2. Сънувах те.
3. Нощта на късите разстояния.
4. Животът.
5. Такава ще остана.
6. На сцената.
7. Пристанала.
8. На "И".
9. Обичай ме.
10. Само тази нощ.
11. Джелем, джелем.
12. Равносметка.

ЧАСТЕН СЛУЧАЙ


Александър Петров


Не искам бъдещето си да зная.
Каквото писано е - нека да се случи.
Една любов, или една раздяла -
това е просто частен случай.

Не искам в миналото да се връщам.
Със спомени животът става скучен.
Назад, ако случайно се обръщам -
това е просто само частен случай.

И знам, че и каквото да се случи -
една любов или една раздяла,
това е просто само частен случай...
А после пак животът продължава.

Научих се на много. И на нищо.
Във днешното си време да живея.
Разбрах, че всичко друго е излишно.
Научих се да губя. И спечелих

СЪНУВАХ ТЕ


Александър Петров


Събудих се във утрото.
Сънувах нов живот.
Събудих се с предчувствие,
че те има - теб, любов.

Събудих се от щастие,
във ранните зори.
Попитах вятъра,
дали, дали ще дойдеш ти.

Събудих се в очакване,
в един случаен ден.
Предчувствие за щастие,
докосна се до мен.

Дочувам ехото -
от един далечен зов.
Долавям шепота,
че всичко е любов.

Защо животът бавно, ден след ден,
отнема тайно по един момент.
Защо с любов не можем
времето да спрем,
нима не можем времето да спрем...

И нека спре за малко колелото,
на времето във този мой живот.
Дано да спре сега... Сега, защото...
Сънувах те. Сънувах те любов.

НОЩТА НА КЪСИТЕ РАЗСТОЯНИЯ


Михаил Белчев


Беше нощта на късите разстояния
на една крачка от сутринта.
Само на една педя от лятото
и на една сълза от устните ти мълчах.

Беше нощта на късите разстояния
и аз само протегнах ръка.
Дяволски хубаво беше да се събличам
пред изумения поглед на кръгла луна.

Беше нощта на късите разстояния
жената силно крещеше в мен.
Сама на ръба на едно отчаяние,
танцувах пред силуета ти неосветен.

Така те запомних, така остани,
както съдбата за път те прекръсти.
До мен ти бъди в тази най-дълга нощ
да стоплиш премръзналите ми пръсти.

Така те запомних, така и завинаги.
Сред пламъци буйни, додето жарта,
превърна се в слънце и в път за никъде.
След най-дългата нощ в света.

ЖИВОТЪТ


Александър Петров


Животът, това е чудо.
Магия, надежда, лудост.
Откривам всеки ден -
животът тупти във мен.

Животът, това сме ние.
От него не ще се скрием.
Пътувам, но се завръщам пак
и търся отново бряг.

Върти се колелото на рулетката.
Животът, като барман носи сметката,
с печалбите случайни и загуби нетрайни,
които ще си платим.

За него няма бъдеще и минало,
любезен и студен е както винаги.
Надежда ни оставя,
но нищо не забравя...
И чака да си платим.

ТАКАВА ЩЕ ОСТАНА

Александър Петров


Да подредя живота си опитах.
Реших в душата си да сложа ред.
Навярно тя се умори да скита,
като случаен спътник без билет.

Но не успях да променя съдбата.
Загубих времето си, може би...
Неподреден - светът е на душата ми
и затова е свят неповторим.

Да подредя живота си опитах.
Дали е рано или закъснях?
Омръзнало ми беше да подритвам,
безбройни спомени като листа.

Разбрах едно - че времето минава.
За кой ли път сама се преоткрих.
Усмихнах се на мойто огледало,
за миг се спрях. А после продължих.

Каквато съм, такава ще остана.
Сезоните не ще ме променят.
Един живот - комедия и драма,
а между тях - случаен кръстопът.

НА СЦЕНАТА


Александър Петров


На сцената, аз знам, не съм родена,
но днес дължа на сцената поклон.
И някой ден, след време, щастливо уморена
ще срещна тук последния сезон.

Оттук видях кълбото на Земята.
Научих се, че времето лети.
Прожектори блестяха в очите и в душата,
но щастието неведнъж боли.

На сцената един живот обречен,
минава като шеметен сезон.
Раздавам всичко да остане нещо -
любов, мечти, надежда. И много светлина...

ПРИСТАНАЛА
в чест на 150 годишнината от рождението на ХРИСТО БОТЕВ - 1998г.

Христо Ботев



Кавал свири на поляна,
на поляна край горица;
Млада хубава Стояна,
тича с менци за водица.

Из градини крещи, вика,
омразната нейна стрика.
Полудя ли мар Стояно,
та отиваш толкоз рано?

Стой, почакай д'идем двама -
па се впусна к' нейна мама
да ковлади тя Стояна,
че отива на поляна.

Ей, дружина, хей станете,
ей я, иде, погледнете:
Туй е мойта горска птица,
туй е мойта годеница.

НА "И"


Александър Петров


Не съм те търсила, но ти дойде.
Внезапно, неочаквано, случайно...
Като вълна във тихото море;
и всичко стана в миг необичайно.

Не съм те търсила, но ти дойде.
Възбуждащо, нехайно, романтично...
Събудих се във твоите ръце;
и всичко беше истински различно.

Не съм те търсила, но ти дойде.
И в този миг, когато ме погледна,
открих, че искам в моето сърце,
да бъдеш точно ти! - любов последна.

Внезапно заживях във друг живот.
Отново тръгна времето ми спряло...
Намерих те... Намерих те, любов -
и всичко пак започна отначало.

ОБИЧАЙ МЕ


Стефка Димитрова


Обичай ме, когато моят смях
звъни край теб като камбана
и в живи въглени горя
заради едничка обич само.

Обичай ме, когато сме сами
и силна страст ни подлудява
и тя в единствена дори
сълза от обич се удавя.

Обичай ме по всяко време,
безумна слънчева унила
и повече от мен да вземеш
пак всичко бих ти подарила.

Обичай ме, обичай ме сега,
защото утре ще ме няма
прахът ми ще е разпилян
за друг живот навярно.

САМО ТАЗИ НОЩ
В чест на Емил Димитров

Емил Димитров


Само тази нощ искам да съм с тебе
само тази нощ искам да те гледам.
Не забравяй ти, че съм те обичала
теб и песента в тази нощ красива
и не спомняй си с тъга.

Ти отлетя със песента,
но ми остави любовта.
Ти отлетя във есента
като лист отронен. Но тази нощ,
но тази нощ, когато бяхме само двама
да тази нощ, да тази нощ
аз няма да забравя.

Но песента, която пях
морето тихо я разлива.
Звучи тя в моята душа и не си отива,
но тази нощ, но тази нощ,
когато бяхме само двама
да тази нощ, да тази нощ
аз няма да забравя.

ДЖЕЛЕМ, ДЖЕЛЕМ


Александър Петров


Джелем, джелем...
пътища незнайни;
срещала съм цигани случайни...
Циганките - страстни и красиви,
циганите - диви и ревниви...

А..., ах съдби цигански...
А..., ах цигани...

Шатрите разпъват под звездите.
Огън палят и блестят очите.
Песните им - весели и жални...
Танците им крият свойте тайни...

А..., ах съдби цигански...
А..., ах цигани...

РАВНОСМЕТКА


Александър Петров


Веднъж в годината разчиствам,
ненужни дрехи или спомен,
а телефоните преписвам,
преди да позвъня отново.

Веднъж в годината събирам,
надеждите си разпилени,
подреждам ги и ги прибирам
до мислите несподелени.

Веднъж в годината - напролет,
или пък може би наесен,
веднъж в годината изпявам
последната си нова песен.

Веднъж в годината умирам.
веднъж в годината се раждам,
когато любовта откривам,
а след това я разпилявам.

Веднъж в годината си мисля,
че ако литна през балкона,
на някой може и да липсвам,
във моя град... Едномилионен.



Написа jj, с малки корекции от мен.

музика: Александър Кипров
албум: ГОТОВИ ЛИ СТЕ ЗА ЛЮБОВ?


СЪЛЗА


Надежда Захариева



Нарисувай ми художнико, сълза
четките вземи, не ми отказвай!
Лека - като капката роса,
тежка - като зрънцето омраза.

Нарисувай ми художнико, сълза
от душата ми вземи боите.
Искам с нея аз да изразя
чувствата, които в мен са скрити.

Щом изтръгне тя със своя зов
даже от душите вледенени
стон от болка или от любов
знай, че ти си нарисувал мене.

Нежна като тихи небеса,
тъмна като вихър разбушуван
нарисувай ми художнико сълза
истинска сълза ми нарисувай.

Редактирано от Perdu на 22.02.04 22:06.

музика: Развигор Попов
аранжимент: Александър Кипров
албум: ГОТОВИ ЛИ СТЕ ЗА ЛЮБОВ?


ГОРЧИВА ЧАША

Развигор Попов


Последна чаша пия аз за сбогом,
последна е и толкова горчи,
не ми наливай, повече не мога,
не настоявай, моля те, мълчи.

В живота много чаши съм изпила,
наливаха ми влюбени ръце,
от любовта аз черпех свойта сила,
до край отдавах моето сърце.

Извърлях всяка празна чаша
и исках на парчета, на прах
да стане в моите нозе.
Не търся упреците ваши
и мъдрите съвети
ЖИВОТ НА ЗАЕМ НИКОГА НЕ ВЗЕХ.

Но някота на всичко идва края -
отново ще се върна у дома,
умората ще ме надвие, зная
и с теб да бъда, пак ще съм сама.

Ще си налея тази чаша хладна,
наздраве ще си кажа, ей така, на себе си,
но ще остана жадна
мъничко човешка топлина.

Ще хвърля всяка празна чаша
и нека на парчета, на прах
да стане в моите нозе.
Не търся упреците ваши
и мъдрите съвети,
любов на заем никога не взех

ПОСЛЕДНА ЧАША ПИЯ НА РАЗДЯЛА,
ОСТАНА МИ НАКРАЯ ДА ГОРЧИ...
СЛЕД ВСИЧКОТО, КОЕТО СЪМ РАЗДАЛА...
ЕДНА СЪЛЗА ВЪВ МОИТЕ ОЧИ.

Редактирано от Perdu на 22.02.04 22:09.

музика и арнжимент: Развигор Попов
албум: ИСКАМ ТЕ

СЪДБА ЗА ДВАМА


Богомил Гудев


И пак е нощ, и пак е късно.
И пак за сън не стига време.
Пак вятър лош прозорец нейде блъсна...
И пак навън е сънна тишина.

Един щурец запя и млъкна,
незнам кое е вече време.
А ти крадец, защо при мен замръкна?
Защо пое и моята вина?

За теб любов, за мен любов
за двамата е общата вина
и две съдби, а може би
съдбата е за двамата една.

Кажи каква ни е вината?
Нима е грях или сме луди?
Часът е два, постой, ще те изпратя...
Не ме страх, от ъгъла свирни.

А птици вън люлеят клони
и скоро ден ще се пробуди...
Това бе сън или това бе спомен,
това бе плен и някой ме плени.

Редактирано от Perdu на 22.11.03 18:06.

текст: Иля Велчев
музика: Митко Щерев


СТАРИ МОЙ ПРИЯТЕЛЮ
(албум "Стари мой приятелю")

Стари мой приятелю, чуй годините!
Всеки има своя дом и свойто рамо.
Всеки има своя път и свойта съвест.
Виж децата ни колко са пораснали.

Не, недей да ми припомняш,
не, недей да ме поглеждаш
тъй отчаяно и нежно, не!
Както преди...

Моля те не ме докосвай,
моля те не ме целувай
тъй погубващо и страстно, не!
Както преди...

Стари мой приятелю, чуй годините!
Всеки има своя миг - единствен миг.
Всеки има своя сън - несбъднат сън.
Виж очите ни колко уморени са.

Редактирано от Perdu на 03.03.03 21:19.

текст: Дамян Дамянов
музика: Тончо Русев


У ДОМА
(албум "Стари мой приятелю")

И пак онази стряха вита, ясна.
И пак над нея оня заник тих.
И пак тъй вечерта смирено гасне,
тъй както в Дебеляновия стих.

Но вече тук живеят чужди хора
и камъчето, хвърлено в нощта,
днес не отваря малкия прозорец,
заключена е пътната врата.

Посрещни ме - ида отдалече.
Нося ти таз земя.
Но кому да кажа "Добър вечер!"?
Няма никой у дома...

Къде ли не замръквах с пътя свирещ?
Къде ли не намирах друг свой дом?
А моят чакал, чакал... Най-подире
за всичко отмъстил си мълчешком.

Завинаги вратата си затворил
и аз на прага мълком се теша,
че вишната, отсечена от двора,
е оцеляла в моята душа.

Редактирано от Perdu на 03.03.03 21:19.

Cuore


Mio cuore, tu stai soffrendo!
Cosa posso fare per te?
Mi sono innamorata e per te
pace no, non c'e'!

Al mondo, se rido e se piango,
e solo tu dividi con me
ogni lacrima, ogni palpito,
ogni attimo d'amor...

Sto videndo con te i miei primi tormenti,
le mie prime felicita'!
Da quando l'ho conosciuto
per me piu' pace non c'e'!

Io ti voglio bene, sai, sai un mondo di bene
e tu batti dentro di me
ad ogni piccola, ad ogni tenera
sensazione d'amor!...

Ogni giorno lo so, sempre piu', sempre di piu'
tu, tu, tu soffrirai, o, mio povero cuor,
soffrirai di piu', ogni giorno di piu'
di piu'...

...ad ogni piccola, ad ogni tenera
sensazione d'amor!...
Ogni giorno lo so, sempre piu', sempre di piu'
tu, tu, tu soffrirai, o, mio povero cuor!...

Редактирано от Perdu на 22.03.03 14:47.

музика: Илия Ангелов
аранжимент: Иван Лечев
албум: ИЛЮЗИЯ НАРЕЧЕНА ЛЮБОВ


СЕНКИ В НОЩТА


Александър Петров


Танцуват сенките във мрака
и скоро ще се зазори.
Опитваше се в тъмнината
една от тях да приближи.

Да ме прегърне в тишината
и да се слее бавно с мен,
да срещнем заедно светлината
на закъсняващия ден.

Сенки в нощта нежно танцуват,
а после в утрото ще се стопят.
Сенки в нощта идват, отплуват,
след тях остава тишина.


Така минават дни и нощи -
до днес хиляда и една.
Ще минат може би и още -
една от тях ще избера.


Губим и печелим хиляди неща,
срещи и раздели с любовта неуловима.
Няма да заспивам, аз ще си реша,
приказката как да продължа.
Разбрах, това е моята съдба!


Сенки в нощта!

Написа Friend - Специални Благодарности!

Редактирано от Perdu на 05.01.04 12:54.

музика: Емил Коларов
албум: ЛИЛИ'86

ОБИЧАЙ МЕ ДНЕС

Надежда Захариева

Утре, казваш ти, аз съм при теб.
Вечно ли за мен ти си зает?
Днес ела, днес те чакам аз,
в този миг, сега.
Радост днес, а утре болка, тъга
е за нас любовта

Припев: Всеки ден, всеки миг с теб е тъй красив!
Всеки ден, всеки миг с теб е тъй щастлив!
С мен бъди вечно ти, с теб ще бъда аз
и така любовта ще живее в нас.

Днес очаквам аз обич от теб.
Днес ела, днес стопли ме ти,
в този миг, сега.
Радост днес, а утре болка, тъга
е за нас любовта.

Припев: Всеки ден, всеки миг с теб е тъй красив!
Всеки ден, всеки миг с теб е тъй щастлив!
С мен бъди вечно ти, с теб ще бъда аз
и така любовта ще живее в нас.

Редактирано от Perdu на 22.03.03 14:49.

Ако ме забравиш

м. и ар.Асен Гаргов, т. Надежда Захариева
албум: Лили '86

Аз от никого не скрих
свойта любов към теб.
С птици и цветя
тайно от теб я споделих:
с огненото слънце,с безбройните звезди,
с ясната луна, с вятъра дори.
Исках да превърна
в дом за нашата обич
този свят голям.

Пр: Мен и любовта ми забравиш ли ти,
вятъра край теб с моя глас да шепти;
плахите звезди с блясък нежен и чист
тихо да напомнят за моите очи;
слънцето за моето горещо сърце,
а луната ясна за моето лице -
всичко да ти спомня за мен,
моя любов.

И където и да си в този свят голям,
споменът за мен вечно край тебе да върви.
Огненото слънце и безбройните звезди,
ясната луна, вятъра дори-
всичко покрай тебе да ти спомня за мен и за любовта.

Пр:...

Редактирано от Perdu на 22.03.03 14:51.

Безсъние
м. и ар. Асен Гаргов и Надежда Захариева
албум: Лили '86

Дълга е нощта и далече- денят.
Час по час летят и от тях капки самота.
Ту разплакан, ту щастлив дъжд от спомени вали.
Сякаш този свят литва в миг назад.

В мен се връщаш ти, пак изгряват твоите черти,
две очи- слънца изгряват и оживява любовта.

Живей ти в нас, любов!
А дъждът вали и във миг от мен
чезнеш ти.

Може би така, в някой тих нощен час
в безсънен мрак
идвам аз в твоите мисли пак.
Спомените като дъжд рукват в тебе изведнъж.
Сякаш този свят литва в миг назад.

Пак се връщам аз, звънва нежно в тебе моя глас,
две очи- звезди изгряват и оживява любовта!

Живей ти в нас, любов!
А дъждът вали и във миг от теб чезна аз,
чезна аз.

Редактирано от Perdu на 22.03.03 14:51.