ТИ МЕ ПОВИКА

муз. Любомир Дамянов
текст Тодор Лозанов

/албум "Ти ме повика", "Балкантон" 1987/

В миг останах сама, нямах твойта ръка
и в съня се загубих.
Но отново е ден, виждам твойте очи
да ме галят със нежност.
Пея за радостта, пея за обичта -
те са мойта опора.
В тези нежни неща аз не чувствам умора.
Протегни ми ръка, искам пак да съм с теб,
да отидем далече.
Твойта нежност сега ме окриля в деня
и ме носи в простора.
Пея за радостта, пея за обичта -
те са мойта опора.
В тези нежни неща аз не чувствам умора.

Ти ме повика с мойто име,
с поглед ми каза ти "Прегърни ме".
В кратките срещи с длани горещи
всяка минута споделяше с мен от сърце.

Протегни ми ръка, искам пак да съм с теб,
да отидем далече.
Твойта нежност сега ме окриля в деня
и ме носи в простора.
Пея за радостта, пея за обичта -
те са мойта опора.
В тези нежни неща аз не чувствам умора.

ЕДНА МЕЧТА

муз. Димитър Ковачев
текст Тодор Лозанов

/албум "Ти ме повика", "Балкантон" 1987 г./

Бях от сутринта в жълтата гора
някой ме докосна с дъх - една мечта.
Там, по пътя бял - знак на любовта,
идваше за първи път една мечта.

Спри до мен, спри до мен,
с думи шепнещи под жълти дървета
и есенни листа.

Там по пътя бял - знак на любовта,
идваше за първи път една мечта.
Идва вечерта в жълтата гора,
тръгвам си по пътя бял с една мечта.

КОЯ Е ТЯ

муз. Димитър Ковачев
текст Александър Петров

/албум "Ти ме повика", "Балкантон" 1987 г./

Не зная как, но ето че сега
с годините забравям имената,
забравям дати, спомени, лица
на много от случайните познати.
Забравям ала още е във мен
и може би до края ще остава
една любов за сетния ми ден
във зимата студена да ме сгрява.

"Коя е тя?", се питам неведнъж
и все не мога да си отговоря.
Дано да се излее като дъжд,
дано да ме опари като огън.

Безименна така ще си остане
надеждата във всеки порив нов.
Надеждата, че в зимата ни сгрява
не първата, а сетната любов.

БЕЗ ТЕБ

муз. Ал. Йосифов
текст: Живко Колев

/албум "Ти ме повика", "Балкантон" 1987 г./

Не чакам без звук,
моят спомен е тук,
щом заспи градът.
Той е с твойто лице,
с твойте ръце,
както всеки път.
И пак съм във плен,
пак се ражда във мен
и гори всеки миг
моят зов, моят вик:

Без теб, без любов, без приятел,
без теб сякаш пуста е земята.
Дълги са дните, до болка познати
без теб, без любов, без приятел.

С колко тъга
се завръщам сега
към онези дни!
Беше кратка нощта,
сами с любовта
бяхме аз и ти.
Сякаш твоя глас
още, още чувам аз.
И се лута в сърцето
горещият стон:

Без теб, без любов, без приятел,
без теб сякаш пуста е земята.
Дълги са дните, до болка познати
без теб, без любов, без приятел.

ТАКА ЖИВЕЯ

муз. Любомир Дамянов
текст Живко Колев

/албум "Ти ме повика", "Балкантон" 1987 г./

Пак влюбена, декор, партньорът - нов,
на сцената в поредната си роля.
Така че пак играя на любов,
но винаги се питам аз защо ли
в живота вечно се изплъзва тя.
А толкова е чакана, желана.
Веднъж дошла е радост - любовта,
очакването пари като рана.

Така живея с моя вечен зов
на кръстопът пред двойната си роля.
На сцената изгарям от любов,
в живота за любов се моля.

Но зная - ще я срещна някой ден,
в нечий поглед ще открия: "Ти си!".
Ще изгарям в доброволен плен,
в житейската си роля на актриса.

САМОТА

муз. М. Щерев
текст Н. Захариева

/албум "Ти ме повика", "Балкантон" 1987 г. /

Този, дето чаках, не дойде,
идваха случайните му двойници.
Не любими мои, а любовници,
шумни спътници на моя ден.
Жаждата за слава и пари
може би към мене ги привличаше.
Лъжехме се с тях, че се обичаме,
днес не знам къде са те дори.

Но в живота няма път назад.
Бягат дните, с тях отлита този свят.
Само в спомена жив, със красиви лъжи
в миг незнаен те се връщат пък във мен.

Помня ги без болка и без гняв,
спомням ги без обич и вълнение.
Прегорели чувства и съмнения,
отшумели вече времена.

Но в живота няма път назад.
Бягат дните, с тях отлита този свят.
Но дори сега - в мойта самота,
тайно вярвам аз в любовта.

ЗА ВСИЧКО

муз. А. Гаргов
текст Волен Николаев

/албум "Искам те", "Балкантон", 1984 г./

За любовта ми, грешна или свята,
и за часа на всяка самота,
за този вятър пролетен, когато
не можеш да заспиш в нощта.
За всеотдайно верния приятел,
за всеки труден час във моя ден,
за всяка моя пролет или лято
аз пазя спомена във мен.

Отново аз вървя в този свят огромен,
аз мълвя: "Не ставай спомен".
Аз зова всеки миг отронен,
зова дъжда връхлитащ и нечакан,
зова далечна светлина във мрака.
Дали отново някой там ме чака още?

За този сняг изгарящ мойте длани
със свойта крехка, чиста белота,
за всеки мой нечакан порив странен
от болката за красота.
За всеки стих, дошъл във самотата,
донесъл светла радост и тъга,
за този свят безкрайно необятен
откривам истини сега.

СМЪЛЧАНО МОРЕ

муз. Мария Ганева
текст Дим. Керелезов

/албум "Искам те", "Балкантон" 1984 г./

Земята спи тревожен сън,
сънува тя в нощта раздяла.
Но след нощта ще звънне вън
денят на радост оживяла.
Тъмнее тих брегът сега,
едно море замря смълчано.
Недей тъжи. Та за тъга
и късно е, и много рано.

Тръгваш ти. Защо, кажи.
Защо, защо мълчим,
дълбоко в нас нали една любов гори?

И твоят глас и моят смях
нали докрай със мен остават?
За теб любов не ме е страх -
след всяка скръб по-силна ставаш.

НЕДЕЙ МЕ ПИТА

муз. Т. Филков
текст Волен Николаев

/албум "Искам те", "Балкантон" 1984 г./

Дали сме ние с теб като вълните -
посреща ни брегът и ни разделя.
А другото, за другото не питай.
Съдбата носи своята повеля.
Дали животът ни ще се повтори
отново пак така неповторимо?
А другото, за него не говоря.
Навярно стига ми, че теб те има.

Дали със теб ще стигнеме далече,
да бъдем други късно ни е вече.
Във нас, повярвай, има нещо скрито,
а другото, за другото не питай.

И този бряг - убежище последно
за чувствата ни, във очите скрити,
ще ни посрещне пак и двамата със тебе.
Ще тръгнем. Накъде? Недей ме пита.

ОБИЧ

муз. Атанас Косев
текст М. Белчев

/албум "Искам те", "Балкантон" 1984 г./

Ще те подгоня, даже да си птица,
даже да си сянка и неуловима.
Ще те откривам, скрита в плетивото,
което мама всяка нощ разплита.

Ще те рисувам даже да си въздух,
даже да си нежност и неотразима.
Ще те настига старият часовник,
до който татко вече не заспива.

Ще те сънувам даже да си песен,
ще те сънувам даже да си грешка.
Ще те целувам моя свята обич,
дори когато няма да те има.

Ще те прегръщам, даже да си зима,
даже да си жажда и неутолима.
Ще те изпращам заедно с писмото,
което никой никога не писа.

Ще те сънувам даже да си песен,
ще те сънувам даже да си грешка.
Ще те целувам моя свята обич,
дори когато няма да те има.

Ще те целувам моя свята обич,
дори когато няма да те има.