All of You

I've never had this feeling before
I've never wanted anyone more
And something in your eyes tells me
You feel the way that I do

I feel like you do
If you would like to stay here all night
You know that I would say it's all right
Though I'm saying yes, I confess
I've got more on my mind 'cause I want
More of you than your time

All of you, your body and soul
Every kind of love you can express
All the secret dreams you've never told
I want everything, and I'll take nothing less

All of you as long as you live
Everything you've never shared before
I want all of you that you can give
All your joys and all your sorrows
Your todays and your tomorrows

How I long to feel the warmth of your touch
And then if I'm not asking too much
I'd like to spend my life wand'ring through
All the wonders of you

And when we're lying close in the dark
So close I feel each beat of your heart
I want you to reveal what you feel
All you hold deep inside
There is nothing I want you to hide

All of you, your body and soul
Everything you want this love to be
I want all of you all that you can give
And in return for all your giving
Let me give you all of me

All of you, your body and soul
Every kind of love you can express
All the secret dreams you've never told
I want everything, everything, everything

All of you as long as you live
Everything you want this love to be
I want all of you, all that you can give
In return I wanna give you, let me give you

ТЕЖКА СВАТБА

пародия

Бях мила мамо, на тежка сватба
и всичко стана, тъй както трябва.
Виното тежко, булката тежка,
свекъра само с мъка човешка.

Свекъра, мамо, с мъка човешка,
че тежка сметка му се отрежда
и за да стане малко по-леко,
чашата с вино вдигаше често.

Канят ме, мамо, на тежка сватба,
дали да ида или не трябва.
Защото, мамо, няма да крия,
аз не обичам блага ракия.

Редактирано от Perdu на 18.08.03 18:14.

муз: народна песен
обработка: Александър Кипров
албум: Тежка сватба

ТЕЖКА СВАТБА


Канят ме мамо, на тежка сватба,
на тежка сватба, млад кум да стана,
на първо либе, аз да кумувам,
на първо либе, на първа севда.


Я научи ме, стара ле майко,
на първо либе, как се кумува?
С кои очи ще я погледна?
Какви ли думи да й продумам?

Я слушай сине, стара си майка,
на първо либе кум се не става,
че ли земята ще се разтвори
и двама ви ще да погълне.

На първо либе кум се не става.
На първо либе кум се не става.

Редактирано от Perdu на 18.08.03 18:20.

НЕ ОТНЕМАЙ ВСИЧКО

муз. Зорница Попова
текст Йордан Янков

/албум "Щурче", Балкантон, 1982 г./


Аз не вярвам в това,
че човек веднъж обича.
Знам, че дългите пътища
други съдби пресичат.
След безсънната нощ
най-красива зора настъпва
и голямото щастие
всеки от нас ще търси.

Светлината вземи, топлината вземи,
но не спирай до мен без мечта.
От съня ми вземи, от дъха ми вземи,
но не вземай от мен любовта.

Аз не вярвам в това,
че човек веднъж изгаря.
Неуморно сезоните
стария кръг повтарят.
След най-тъмната нощ
най-безоблачен ден настъпва
и голямото щастие
всеки от нас ще търси.

Светлината вземи, топлината вземи,
но не спирай до мен без мечта.
От съня ми вземи, от дъха ми вземи,
но не вземай от мен любовта.

УПОВАНИЕ

муз. Ал. Йосифов
текст Павел Матев

/албум "Щурче", Балкантон 1982 г./

Осветени от любов места,
храмове на праведни заблуди,
стонове на кратка красота,
пепелища от безумно луди.
Аз ви посещавам и насън,
като летописец ви се кланям.
Слушам пак изменчивия звън -
отглас от захвърлени камбани.

И нагазвам старата трева,
спирам се при шепота й нежен.
Слушам как нетрайните слова
известяват края неизбежен.

Може би това е суета -
да вървим по минали пожари.
Може би ме вика любовта
и от прежни срутени олтари.

ЛИСТОПАД

муз. Георги Костов
текст Кръстю Станишев

/албум "Щурче", Балкантон 1982 г./

Както винаги падат листа,
неизбежно и странно сияем.
Пламва огънят на есента
или може би пламва безкраен
огънят на любовта?

Както винаги - вятър, мъгли
неизбежно и странно повяват.
Сякаш някой върви мълчалив,
сякаш някой без глас се прощава
с огъня на любовта.

Падат листа и угасват печално.
Колко е дълга нощта!
Падат листа и проблясва прощално
огъня на любовта.

Както винаги падат листа.
Колко дълго? - не искам да питам.
Но защо няма блясък в нощта
и защо като птица отлита
огънят на любовта?

Падат листа и угасват печално.
Колко е дълга нощта!
Падат листа и проблясва прощално
огъня на любовта.

ВЕЧЕРНА ПТИЦА

муз. Ал. Йосифов
текст Кр. Станишев

/албум "Щурче", Балкантон 1982 г./

Изчезна вечерното твое лице,
но твоята вечер не чезне.
Аз виждам копнеещи, светли ръце
с крилата на песен вечерна.
Вечерната песен на нашта любов
копнее небе неизгряло.
Зад тъмен прозорец от порив и зов
просветва лице закопняло.

Не питам за слънце, за радостен ден,
не търся звезда утешима.
Небе незалязващо има във мен
и пее там птица незрима.

Дали ме докосна, дали е била
за миг любовта тази вечер?
Аз виждам копнеещи, звездни крила -
ръцете на радост далечна.
Вечерната песен на нашта любов
лети като птица вечерна.
Но вече разбирам, без порив и зов,
че вечната песен не чезне.

Не питам за слънце, за радостен ден,
не търся звезда утешима.
Небе незалязващо има във мен
и пее там птица незрима.

ЧУЖДО ЩАСТИЕ

муз. Н. Андреев
текст Орлин Орлинов

/албум "Щурче", Балкантон 1982 г./

Защо боли от чуждата прегръдка,
защо стрели са милите писма?
Защо, защо лети душата като хрътка
във тъмното останала сама?
Тъгата твоя щом е поделена
тя става мигом половин тъга.
В какво е на щастливите вината
освен че са щастливи? Боже мой!
И свърши, свърши ли у нас човещината
от чуждо щастие да нямаме покой!
А чужда радост щом е разделена,
тя става твоя радост на мига.

Най-мъчно се понася чуждо щастие,
за нас е горест чуждата любов.
А щастието е Свето причастие,
а любовта е от звездите зов.

НАЕСЕН

муз. М. Щерев
текст Дим. Василев

/албум "Щурче", Балкантон 1982 г./

Наесен, наесен,
приятелите се броят наесен.
Само наесен,
когато вятърът илюзиите разпилява.
Когато в клоните зъзне
безпредметната слава.
Такова щастие кой ще понесе -
да има верен приятел до края?

Дъх до дъх, дъх до дъх
като спомен за два живота.
Гръд до гръд, гръд до гръд
като два кръста от една Голгота.

Наесен, наесен.
Безпощадната есен ни проверява.
Отлитат наесен
в страни по-топли птиците кресливи.
И само вятъра, само вятъра
денем самотно повява.
Такова щастие кой ще понесе -
да има верен приятел до края?

КАТО СПОМЕН

муз. Ал. Бръзицов
текст М. Белчев

/албум "Щурче", Балкантон 1982 г./

По косите нощта пълзи,
по ръцете полепва мрак,
а ние с теб се търсим
още в този град.

Неслучайно този път вали
и потъват къщите в мъгли.
Дано да можем с теб да се срещнем пак!

Тази нощ защо ми горчи?
Може би от дъжд или сълзи?
Или рана от някоя дума, казана вчера?
Тази нощ защо ми тежи?
А дъждът вали, вали -
като спомен за нещо, което загубихме с тебе.

По косите нощта пълзи,
по ръцете полепва мрак,
а ние с теб се търсим
още в този град.

Неслучайно този път вали
и потъват къщите в мъгли.
Дано да можем с теб да се срещнем пак!

Тази нощ защо ми горчи?
Може би от дъжд или сълзи?
Или рана от някоя дума, казана вчера?
Тази нощ защо ми тежи?
А дъждът вали, вали -
като спомен за нещо, което загубихме с тебе.

Тази нощ ми тежи.
А дъждът вали, вали -
като спомен за нещо, което загубихме с тебе.

Моят дом е празен без теб.
Скрита в ъгъла тъгата спи.
А аз очаквам ти да дойдеш призори.