ВСЯКА МЪКА ИЗТРЪГНИ

муз. Т. Русев
т. Д. Дамянов

/албум "Вечност", Балкантон 1974 г./

Всяка мъка изтръгни,
като камък насред път.
Гледай - светлина вали, грей денят.
В този ден тъй мигновен
нямаш много време ти.
Радостта в живота
ден не пести.

Изживей го ти, изживей го цял
този ден - той е твой.
Изпрати го ти, но без капка жал
щом с любов и добро е минал той.

Изпълни го с красота,
за да знай светът - оттук
с красота си минал ти, а не друг.
Всяка мъка изтръгни,
вместо нея в свойта гръд,
цялата земя вдигни ти на път.

Изживей го ти, изживей го цял
този ден - той е твой.
Изпрати го ти, но без капка жал
щом с любов и добро е минал той.

ВЛЮБЕНИЯТ ОРКЕСТЪР

муз. и текст: Ал. Събев

/"Електрекорд" 1963 г./

Боже мой, какво направих аз!
Ах, защо постъпих в този джаз!
Вижте ги до мене -
те всички са ергени,
всеки ме задиря в този час.
Пианистът влюбен е във мен,
той това ми шепне всеки ден.
Топъл и лиричен, много симпатичен
той за мене просто е роден.
Всеки миг и този саксофон
ме задиря с нежния си тон.
Ужким аз нехая, а цяла съм в омая,
ала за любов не е сезон.
Може би вината е у мен самата.
Че съм си красива, палава и жива
и наверно - доста талантлива.
Вечер връщам ли се в къщи пак,
чувам стъпки в падналия мрак.
В часовете късни сърцето ще се пръсне -
барабанът ме преследва пак.
Сутрин още с първите лъчи
контрабасът почва да звучи.
А аз съм вече будна
от музиката чудна.
Ах, любов, любов, не ме мъчи!

Може би вината е у мен самата.
Че съм си красива, палава и жива
и наверно - доста талантлива.

Боже мой, какво направих аз!
Ах, защо постъпих в този джаз!
Палава и жива, разбих аз колектива
и виновната съм аз.

МОРСКОТО МОМИЧЕ ВАРНА

муз. Дим. Вълчев

/"Електрекорд" 1963 г./

Морското момиче Варна
има години ...
но измамна и коварна
е моряшката любов.

Кажете, ветри залудели,
ще се завърне ли, ще спре ли?
За нощ поне, за ден поне.
Кажи, небе, кажи, вода.
Приливът каза "не", отливът каза "не".

Кажете, ветри залудели
ще се завърне ли, ще спре ли?
Приливът каза "да", отливът каза "да",
каза "да", каза "да".

музика: Л. Иванова
текст: Н. Захариева

СТРЕЛКИТЕ СЕ ВЪРТЯТ

Препускат пак стрелките без пощада,
безмълвни и неумолими.
Броените минути наша радост,
заключват в кръгове незрими.

Стрелките се въртят и се надсмиват,
че сме безпомощни и жалки.
Тези мигове така щастливи,
ще отлетят от нас след малко.

Моля те смутено,
към тях недей поглежда.
Ти открадни за мене
една минута радост.

Часовниците спри да не усещам,
че нашто щастие отнасят.
И само със сърцата си горещи,
с теб нека мерим любовта си.

музика: Л. Иванова
текст: Ас. Ошанов
Двоен албум Балкантон 1979г., ВТА 10312


ЕДНА ЛЮБОВ

Разкъсвана от вечните съмнения,
не исках да повярвам в любовта,
защото с нея идвад огорчения
и в нея има повече тъга.

Аз никога не вярвах да я срещна,
но ето тя наистина дойде,
посрещнала ме в твоята прегръдка,
прегръдката на твоите ръце.

Люлей ме в твоита обич непрестанно,
люлей едно лудуващо сърце.
Една любов до днес неизживяна,
завинаги за двама ни дойде.

Измислена, едва ли не измислена,
нечакана дойде тя само в миг.
Една любов невероятно истинска,
единствено към нас се устреми.

Редактирано от Дaмян на 04.03.05 16:34.

музика: Ал. Йосифов
текст: П. Матев

СПОМЕНИ ЗА ПТИЦИ

Какво ли става с двама ни кажи,
къде нощуват облаците вечер,
та съмне ли нахлуват в нашите души
и всеки е от мълния насечен.

Моления не ще ни утешат,
защото са отминали и лични.
Под стъпките ни зее страшен водовърт,
расте пелин - пелинът е поличба.

Какво ни пази? Тебе - моя път,
извивал през бодили и пшеници,
а мене, мене, мен ще ме спасят
нечаканите спомени за птици.

И нищо, че просторът е смрачен,
аз пак се вглеждам в облачната пазва,
за да съзра безгрижния ми ден,
от сенките на птиците опазен.

музика: М. Ваклинов
текст: З. Петров

АКО МОЖЕШ, НАСТИГНИ МЕ

Аз съм волна като вятър - идвам изведнъж,
в моите длани аз ти нося капки весел дъжд.
Във безгрижен танц край мене всичко се върти,
ако можеш, настигни ме ти.

Ту пристигам аз от север, ту съм топъл юг.
Днес от тебе съм далече, утре пак съм тук
и земята покрай мене шеметно лети.
Ако можеш, настигни ме ти.

Не питай ще се спре ли някой ден,
ще се спре ли някъде
тоя бърз и вечен бяг.
Да те чакам аз.

Ако ти не си до мен,
ако ти си някъде,
някой друг ще има пак
да ме гони всеки час.

Искаш ли да бъда твоя - спри на кръстопът
детом вечер, уморени ветровете спят,
улови ме, прегърни ме и ме укроти.
Ако можеш, настигни ме ти.

Редактирано от Grisha на 23.06.03 20:42.

музика: А. Гаргов
текст: Д. Дамянов

КОГАТО ПЪРВИ ПЪТ ТЕ СРЕЩНАХ

Когато първи път те срещнах,
прости ми ти не те познах,
но ти ми спомняше за нещо
което дълги дни копнях.

Което в сънищата пазех
и крих от хорските очи,
за да не стане на омраза
и после за да не горчи.

За туй когато стисках здраво
за поздрав твоите ръце,
във тези две ръце забравих
две ласки и едно сърце.

Че този свят е много глупав
и малко трябва на човек
едно сърце за да го люби
и песен литнала далеч.

Когато първи път те срещнах,
прости ми ти не те познах,
но ти ми спомняше за нещо
което цял живот копнях.

музика: М. Ваклинов
текст: Н. Захариева

КАТО ПТИЦА

Не ме моли, недей от мен да просиш
със страстни думи ни едничко чувство,
че не сърце, а птица в мене нося,
задържаш ли я знай ще я изпуснеш.

А птиците обичат свободата
и свободата е която вечно
във малките килии на гнездата
ги връща от просторите далечни.

И със невидима решетка
ме заграждат твоите думи,
недей превръща в клетка любовта,
ако си умен.

И как просторът необятен
да сменя със дом спокоен.
Ти оставими ми свободата,
ако искаш да съм твоя.

Обичам като птица свободата
и само тя е силата вълшебна,
която чак от края на земята
отново би ме върнала при тебе.

ДА ИМА ВСИЧКО СМИСЪЛ

текст : Надежда Захариева
музика : Тончо Русев
албум: Танго

Знам има дни, в които
в теб блъска упорито
един въпрос от мрак до мрак.
На тези думи стари -
любов и дълг, и вяра
какъв е смисълът, все пак?
Щом туй, което чакаш,
без право взел е някой,
щом те излъже любовта,
щом верният приятел
неверен е, когато
попаднеш в някаква беда

В този свят, идваш ти,
тъй богат на мечти.
Вечно тях, ти пази,
и през смях и сълзи.

Разбирам твойта болка.
Разбирам също, колко
са грозни техните лъжи,
но мрачен и намръщен
да се затвориш вкъщи,
не е ли подлост пак, кажи ?
Да се живее честно,
съвсем не е тъй лесно
и ти помни, помни това,
че и от теб зависи
да има всичко смисъл,
което сторим в този свят...

Редактирано от Perdu на 23.07.03 20:28.