ТАКА УЖАСНО Е ДА СИ МОМИЧЕ!

от албума "Море на младостта"

Не знам защо, така ужасно е да си момиче!
Ако съм силен мъж, ще мога всичко -
по цял ден вън ще бъда от къщи
и никой няма да ми се мръщи.
Това за всеки мъж е тъй естествено.

Но само като си представя за миг,
че ще трябва да отивам войник.
И никой няма да е нежен съм мен,
никой няма да ми шепне "Любима, чаровна, не мога без теб"

Не знам защо, така ужасно е да си момиче!
Ако съм силен мъж, кола ще карам,
ще се боксирам, футбол ще ритам,
по цяла нощ ще мога да скитам.
Това за всеки мъж е тъй естествено.

Но само като си представя за миг,
че ще трябва да отивам войник.
И никой няма да е нежен съм мен,
никой няма да ми шепне "Любима, чаровна, не мога без теб"

Не знам защо, ха-ха, така ужасно е да си момиче!
Ако съм силен мъж, ще мога всичко -
на мач ще ходя, щом си поискам
кой да ме кара аз ще избирам.
Това за всеки мъж е тъй естествено.

Но само като си представя за миг,
че ще трябва да отивам войник.
И никой няма да е нежен съм мен,
никой няма да ми шепне "Любима, чаровна, не мога без теб"

Така ужасно е да си момиче!

АЗ ТЕ МИСЛЯ

муз. А. Йосифов
текст Павел Матев

/неиздавана, запис - 1979 г./

Аз те мисля, Родино, и чувам -
като музика стенеш у мен.
Твоите нощни дървета целувам
и осъмвам от птици пленен.
Аз те мисля, Родино, и чувам -
като музика стенеш у мен.
Твоите нощни дървета целувам
и осъмвам от птици пленен.

Грешна селянка с болка доби
върху сламата в селския пруст
един малък и немного силен
един български анти-Исус.
Който тръгна по тебе невесел
с кама и тракийска торба
и от юноша още се вмеси
в зигзага на твойта съдба.

Аз те мисля, Родино, и чувам -
като музика стенеш у мен.
Твоите нощни дървета целувам
и осъмвам от птици пленен.
Аз те мисля, Родино, и чувам -
като музика стенеш у мен.
Твоите нощни дървета целувам
и осъмвам от птици пленен.

Редактирано от Perdu на 11.06.03 22:47.

НА ДОБЪР ПЪТ

муз. Т. Русев
текст Д. Дамянов

/от албума "Стари мой приятелю", Балкантон 1976 г/

От где не тръгвам аз, от где се връщам,
пак ли колела в мене свистят?
Пак ли този свят - най-свидна къща,
маха подир мен: "На добър път!"
В пръстта, в камък, в цвят, във топка прашна
лудо се въртя и чезна аз.
Себе си все срещам, изпращам
себе си или сама своя глас.

Препускай с мен ти, небосвод
земя, лети с мен в моя път.
Че само вий сте моят живот,
че само с вас жив е светът.

Колко свят зад мен и колко още
чака неоткрит живот и смърт.
С очи, с лица, с песен и прошка
и с една ръка: "На добър път!"

Препускай с мен ти, небосвод
земя, лети с мен в моя път.
Че само вий сте моят живот,
че само с вас жив е светът.

РОМАНС

муз. Лили Иванова
текст Иля Велчев

от албума "Стари мой приятелю"

Помоли ме за малко обич
но малко може ли да се обича?
И знаете ли вий едно сърце
любов от милост да раздава?
Не ме моли, а ме вземи
жената трябва да я грабват.
Жената е жена със силните мъже,
страхливците не могат да обичат.

Любов, любов, любов,
човешка земна мъко,
кому, кому си вярна ти,
кому, кому си вярна ти?
На младите или на старите сърца,
на грубите или на нежните ръце?

Намерих те, за да те нямам
погледна ме така, че ослепях.
Душата ми не ще я стопли вече никой
дори една вселенна нежност.

Любов, любов, любов,
човешка земна мъко,
кому, кому си вярна ти,
кому, кому си вярна ти?
На младите или на старите сърца,
на грубите или на нежните ръце?

ЖЕНА

муз. Иван Калчинов
текст: Стефан Банков

Отплува ти, моя радост
и пак нощта с остър хлад
отекна в мен болка стара,
дошла от друг странен свят.

Но любовта пътува по света,
от бряг на бряг пътува тя.
И може би отново с пролетта
ще дойде любовта,
ще дойде светла тя при мен.

Отплува с теб мойта песен,
брегът висок опустя.
Нахлу тъга, мрак и есен,
сама аз, пак сама.

Но любовта пътува по света,
от бряг на бряг пътува тя.
И може би отново с пролетта
ще дойде любовта,
ще дойде светла тя при мен.

НА ЗАГИНАЛИТЕ РЕМСИСТИ

муз. Ал. Йосифов
т. Павел Матев

Памет, ти си пак на изпитание.
Туй, което знаеш, разкажи.
Още от предсмъртните дихания
болката в душата ми тежи.
Вятър вя и подвизи разнесе,
дъжд валя - кръвта им не изми.
Чуваш ли? И в днешните ни песни
тази кръв напира и шуми.

И като орлите ненагледни
падаха от стръмни висоти.
Падналите раждаха легенди
и познахме легендарните черти.

Аз не знам проверка по-голяма
нямаше ни марш, ни тръба.
С истината на делата само
мереха човешката съдба.
Пареха им дланите горещи
на червени позиви жарта.
Любеха, но ходеха на срещи
не с девойки, а със смъртта.

И като орлите ненагледни
падаха от стръмни висоти.
Падналите раждаха легенди
и познахме легендарните черти.

ИЗМИСЛИЦА

муз. Тончо Русев
текст: Илия Буржев

И в най-дъждовните ни дни, неотменими
в градините навлезе любовта.
Нима наивни още има, още има
да вярват неотклонно в любовта?

Измислица! И ний си я създадохме.
и може би по-първата бях аз.
Как глупаво и смешно й се радвахме
и вярвахме, че вечно ще е в нас.

Навярно сме били ний други хора
и толкова наивни сме били.
Щом можехме тъй дълго да говорим
под стрехите и дъжд да ни вали.

Измислица! И ний си я създадохме.
и може би по-първата бях аз.
Как глупаво и смешно й се радвахме
и вярвахме, че вечно ще е в нас.

Наивни сме били, но нека, нека
все пак - благословена да е любовта!
Щом има сили да роди човека,
измислица не може да е тя.

ПРОЩАЛНО

муз. Ал. Йосифов
текст Павел Матев

Аз може би ще си замина.
С предчувствие за земетръс
ме чака таз необяснима,
населена от мъртви пръст.

Вървях със тях неотклонимо
тъй както сянка от дърво
затуй във мойта смърт ще има
и паузи от тържество.

А вие скъпи, вие живи
ще станете при моя зов
необясними и ревниви
като детинство и любов


Прозрачни облаци понесъл
ще свири вятърът навън
и само в малката песен
ще бъдем заедно насън.

НЕ ВСИЧКО Е ПАРИ ПРИЯТЕЛЮ

текст: Михаил Белчев
музика: Тончо Русев
албум: Готови ли сте за любов?

Не всичко е пари, приятелю
не всичко е пари!
Когато гръм удари ни,
щом вечер свечери,
подай ръка приятелю,
и мен ме погледни.
Аз ще поема удара-
светкавица си ти.

Ще онемее утрото,
когато разбере,
че само с теб във нощите
било ми е добре.

И понеси, приятелю,
съдбата ми на гръб.
Раздай я на когото щеш!
Но мене запомни!
Да знаят, че приятеля
не съм сменила с друг.
Да знаят, че жената
не е случаен звук.

Редактирано от Perdu на 09.11.03 18:50.

ДАЛИ

/дует с Асен Гаргов/

муз. М. Аладжем
текст Жива Кюлджиева

/издадена на малка плоча от Балкантон 1978/

Дали във събота или в неделя,
дали във ден обикновен
една неписана повеля
ще ти открие път към мен.
Аз само знам, че съществуваш
гадая твоите черти
и непохватно те рисувам,
но вярвам, че това си ти.

Плахо е във мен това изкуство -
да те създам от мисъл в плът.
Прости, прости ти моите чувства,
които ваят и рушат.