Сини легенди / Спорт / Футбол / ФК Левски

История

За първи път за привържениците на ЛЕВСКИ се споменава,когато тимът играе първият си официален международен мач-този срещу авторитетния по онова време "Триколорул" Букурещ.В навечерието на срещата всички билети са разграбени,а касиерите започват да продават и кочаните!Часове преди началото(1 юли 1923) игрището е претъпкано с народ,а отвън напират хиляди зрители без билети,под чийто натиск оградата не издържа и рухва.Атмосферата наподобява импозантната глeдка при откриването на лондонския стадион "Уембли",когато конна полиция изтласква зрителите до страничните линии.И в София хиляди сядат на земята до самата странична линия,за да наблюдават мача,като сред тях е и френският посланик със своя секретар,които така и не достигат до официалната ложа.ЛЕВСКИ побеждава именития си съперник с 1:0 и хилядното множество триумфално плисва по софийските улици.

На 17 октомври 1923 ЛЕВСКИ връща визитата и побеждава и в Букурещ с 4:2.Посрещането на тима в столицата е толкова тържествено,че от гарата до паметника на Апостола има факелно шествие.А пред клубната канцелария е поставена първата купа,получавана от български футболисти.Еуфорията у привържениците на ЛЕВСКИ е голяма и при спечелването на първата клубна титла през 1933 година.След финалния мач със "Спортклуб" сините фенове запалват стотици факли и с множество песни преминават по централните софийски улици.Това се повтаря и при спечелването на титлите през 1937 и 1942,както и купата през 1942.След налагането на комунистическата власт у нас през 1944 клубът е обявен за фашистки,както и публиката му.Феновете на ЛЕВСКИ са подложени на множество репресии от страна на тогавашната българска милиция.Открито се преследват последователите на отбора при мачовете му от Софийската лига и в последствие създадения български шампионат.

Безчинствата на новата "демократична и народна"власт стигат до там,че през 1949 се решава да се изгради Национален стадион на мястото на граденото с толкова труд и всеотдайност игрище "ЛЕВСКИ".На клуба е временно разрешено да тренира и играе домакинските си мачове на стадион "Юнак".Следват още няколко такива местения,докато през 1960 на клуба се дава разрешение да строи ново свое игрище в кв."Герена".Стадионът е открит през 1963 година,а за изгражаднето му помагат хиляди привърженици на клуба,които даряват средства,а и участват при градежа.

Но абсурдите на новата власт не спират дотук.През 1949 футболните клубове у нас преминават от териториален на ведомствен принцип.ЛЕВСКИ е преименуван на името "Динамо" и става ведомствен на работещите в леката и хранителната промишленост.През 1957 на клуба отново се връща истинското име ЛЕВСКИ.Но в този си вид тима просъществува до края на 1968,когато е в ход нова реорганизация на футболните клубове у нас.Решението на БКП е ЛЕВСКИ да се обедини с отбора на МВР-"Спартак".В този си вид ЛЕВСКИ е до 1985.

През първите години на реорганизация има голям отлив от домакинските мачове на клуба.Привържениците на тима не могат лесно да преглътнат насилствената гавра с любимия им отбор.При по-възловите мачове на клуба,които събират и по-голям брой зрители нерядко се чуват скандирания за връщане на старото име на отбора.Подстрекателите им биват системно малтретирани от органите на "народната"милицията,като не рядко биват обвинявани във пропагандиране на фашистки идеи по нашите стадиони и подложени на системен тормоз.През тези години се ражда и прословутия рефрен на синята агитка:"ЛЕВСКИ оле-нищо общо с МВР!"

Но въпреки безобразията от страна на властта спрямо ЛЕВСКИ,сините фенове не изоставят клуба си.Въпреки забраната те масово скандират старото име на отбора,като дори засилват подкрепата си към него.

Паметен остава мачът между ЛЕВСКИ и цс*ка през 1968 година на Националния стадион.Тогава мачът завършва 2:7 в полза на сините! Фиестата на стадиона е пълна-армейските фенове се изнасят към изходите още след 4-тия гол в тяхната врата.Но 3/4 от капацитета на спортното съоръжение е пълно с левскари ,които съдават нечувана дотогава шумотевица в София.Часове след двубоя левскарски песни огласят центъра на града.

В началото на 70-те години се отбелязва и един своеобразен рекорд по посещаемост.Той се поставя на ст."Герена",където на 4 март 1970 ЛЕВСКИ приема "Гурник"(Забже).Тогава на Герена присъстват 60 000 зрители,което е и рекорд по посещаемост на този стадион и досега!!!В тези години синята агитка преминава постепенно под влиянието на англо-саксонския начин на правене на такава,т.е.само шалчета и пеене.През този период се налага и традицията най-крайните фенове на клуба да застават в южния сектор зад вратата,а именно в Сектор "Б".От средата на този период започват и първите прояви на синята агитка. Феновете на сините заформят няколко здрави мелета след мачове с цс*ка и Ботев(Пд),съответно през 1976 и 1979.

Но в тези години става и една от най-големите трагедии за привържениците на ЛЕВСКИ.На 30 юни 1971 загива идолът на цели три поколения левскари-великият Георги Аспарухов-Гунди.Той,заедно с друг играч на сините-Никола Котков,стават жертва на автомобилна катастрофа,като фактите от нея са строго прикрити от тогавашния режим.Трагедията за футболните хора у нас е пълна.А погребението на Гунди и Котков става ден на национален траур.По неофициални данни над 550 хил.души се сбогуват с гениалните футболисти.На прощалният ден в София се стичат хиляди хора с насълзени очи и дрехи от всички краища на България.Във влаковете и автобусите няма места,а освен с автомобили,пристигат хора дори и пеша.

На стадион "Герена",където е поклонението,става страшно.Часове,някои даже от предишната нощ чакат да се отворят вратите.Тълпата расте като човешка лавина.В центъра на терена възрастен мъж удря чело в земята и със стенание повтаря:"Защо ни ги взе,Господи!!!"

Цялата милиция,огромен брой военни,пожарникари и цивилни ченгета внасят ред около синият стадион.Но хората прииждат и множеството е неконтролируемо.Всеки иска да се докосне до закованите безмълвни кофчези.

Процесията е безкрайна.Когато челото и достига до централните софийски гробища,опашката на колоната с венците е още на"Герена"!Да не говорим и за стотиците хиляди след тях,които така и не могат да стигнат до гроба.След края на траурната цермония огромни площи от гробищата са практически напълно унищожени.Гробовете на Гунди и Котков месеци наред представляват грандиозни пирамиди от цветя и изписани листове с молитви,поеми,некролози,снимки.Всекидневно тези "послания"на страдащите фенове се изчистват от ДС.Цяла България скърби в тези кошмарни дни!

През този период е и рекордът по посещаемост на български отбор в европейските клубни турнири.Той принадлежи на ЛЕВСКИ и се извършва на 26 ноември 1975,когато сините от София приемат славния "Аякс" в 1/8 финален мач-реванш за купата на УЕФА.Сините печелят с 2:1(5:3 след изпълнение на дузпи) и елиминират Аякс.Фиестата на ст."В. ЛЕВСКИ" е пълна.Над 70 000 сини фенове правят атмосферата на националния стадион адска,а след края на мача нощното небе на София се озарява от огъня на хиляди факли.След края на двубоя стотици запалянковци кръстосват София и пеейки песни,за възхвала на любимия си тим,изразяват радостта си.Същата обстановка се повтаря и при двубоите с "Олимпиакос","Милан" и "Реал Мадрид".За отбелязване е фактът,че вече се създава традицията за оказване на енергична подкрепа на отбора,пеейки се песни в негова възхвала .Традиция стават и битките,които си устройват сини и червени фенове по софийските улици след дербитата между двата отбора.

80-те години на миналия век привържениците на ЛЕВСКИ продължават да се утвърждават,като фактор Номер 1 по нашите стадиони.За синята агитка се говори с респект след гастролите на отбора в провинцията.Паметни обаче остават мачовете с испанската "Севиля"(82 год),"Щутгарт"(83,84години).През този период са и едни от най-големите сблъсъци между привърженици на сините и "органите на реда".Като враг Номер 1 за левскарите се утвърждава полицията,която с постоянни провокации се стреми да опандизи по-изевените лидери на агитката от този период.Някои от тях наистина попадат зад решетките,като са обвинявани в дисидентска и противодържавна дейност!В края на 80-те обаче "народната власт"пада посредством държавен преврат,не и без помоща на тълпата.Студентските и работническите стачки са често явление в София.В предните им редици неизменно присъстват и фенове на ЛЕВСКИ. Ражда се и прословутия рефрен:"И преди и сега ЛЕВСКИ значи свобода!!!"

Началото на 90-те години на миналия век е белязано с много промени,които връхлитат страната.Тези събития не отминават и привържениците на ЛЕВСКИ.В началото на периода се развиват много "забранени"дотогава идеологии,като анархизма,нацизма,фашизма и в най-голяма степен хулиганизма.Последното течение,продукт най-вече на градската субкултура,намира благоприятна почва в България.Корените на "hool's" движението у нас са малко по-дълбоки.То се заражда в края на 80-те,но в началото на 90-те е т.н."първи бум" на хулиганизма у нас.Привържениците на ЛЕВСКИ винаги са били от най-различни обществени прослойки и класи,затова в началото на 90-те не е чудно,че именно в Сектор Б се появяват и първите неонацистки фракции,които постепенно са изтласкани на заден план от хулиганските такива.Проявите на вандализъм съпътстват както гастролите на клуба в провинцията,така и по-възловите дербита в столицата.Обект на агресията на сините фенове стават най-често полицаи,но не рядко има и сблъсъци и с местни фенове.Паметни остават десантите в Бургас-(91,92),Пловдив -(92,94),Перник-(94,96),когато привържениците на сините спретват мелета с месната полиция и привърженици.Особено при гостуването на "Черноморец" след мача са арестувани 23-ма души,а трима от местните фенове са наръгани с ножове и откарани в болница.

В обратния полюс обаче са мачовете с "Глазгоу Рейнджърс"през 29.09.1993 и цс*ка през 1994(резултат 7:1),когато фиестата по трибуните не спира,а часове след тези двубои купона по софийските улици е пълен.

За този период е характерно още,че става окончателното транформиране на синята агитка от англо-саксонски към ULTRA стил,започнало още в края на 80-те.Създават се и първите групировки сред левскарското море.Първата такава обединява фенове на ЛЕВСКИ,които симпатизират на италианския колос "Милан".Фракцията е наречена "Сините Лъвове"по подобие на F.D.L.на Милан.Повечето от членовете на групата са с антифашистки убеждения,като последствие от този факт е и наложилото се разделение сред сините привърженици.Благодарение на "лъвовете" постоянната nazi-пропаганда в Сектор-"Б" е спряна,но не и заличена.Все още голяма част от ултрасите на сините споделят неонацистки убеждения.В последствие част от "лъвовете" се отделят в отделна фракция-"Gruppo Anti c*ska" ,като членовете и са живеещи предмно в центъра на София.Към края на 90-те и двете фракции се разпадат,но ядрото на "лъвовете"формира в последствие "София Запад".Друга групировка от този период е скинбригадата "Butchers"."Месарите" стават известни с това,че са ударното звено на сините ултраси.Най-често те са в центъра на събитията,пропагандирайки и пеейки неонацистки песни.В последствие и тази фракция се разпада.

През 90-те години се създават и първите официални фенсдружения у нас.Учредяват се и първите левскарски фенклубове .Първият фенклуб на ЛЕВСКИ,според съдебните регистри е този в град Червен бряг.Той е регисриран от Плевенски окръжен съд на 26.04.1991.Сред членуващите му тогава са популярни имена в синята агитка като Кънчо Дамянов и Борислав Божков(Боре Пожарната).Няколко месеца по-късно излиза и съдебната регистрация на софийския Клуб на привържениците на ЛЕВСКИ,създаден преди червенобрежкия.Сред проявите са му подписката за връщането на името на отбора,протестът срещу полицията във връзка с побоя в Добрич,ежегодните панихиди на Г.Аспарухов и Н.Котков,изложбата в НДК по случай 50-годишнината от раждането на Гунди,организирането за мачове и др.При създаването на синьото акционерно дружество КПЛС има трима свои членове в клубния съвет на ЛЕВСКИ.

В началото на 92-ра се създава и първият клуб с национални машаби-"Заклети левскари",като седалището на клуба става ул."Тодорини кукли"47.В началото на 1999 "Заклети левскари" сменя името си на "Национален фенклуб ЛЕВСКИ. През 1999 се създава и Клубът на привържениците на ЛЕВСКИ "София-Запад",който до този момент се ползва с най-голяма популярност сред феновете на отбора.В него членуват и много от лидерите на синята агитка."Западите" в настоящия момент произвеждат артикули за сините фанатици.Клубът разполага с два магазина,в които се продават ултрас шалове,знамена,фланелки и транспаранти собствена разработка.Много от фанатиците от "София-Запад" стоят в основата на НФК,но поради непреодолими различия те се отделиха от структурата на първото национално левскарско сдружение.Междувременно мрежата от фенклубове на ЛЕВСКИ в страната непрекъснато се разраства,като до този момент регистрираните такива са 206,но има и над 26 организации в чужбина.

От средата на 90-те,та до края на века е т.н."втори бум"на хулиганското движение у нас.Фирмите са много слабо организирани и се базират най-вече на квартален принцип.След разпадането на първите сини фракции би следвало да се очаква отлив от прояви на вандализъм от страна на сините фенове,но не би!Напротив тези процеси сякаш повлияват"позитивно" за развитието им.Почти навсякъде,където гостува ЛЕВСКИ се стига до сблъсъци на сини фенове с полицията или пък с местни привърженици.На синята публика е наложено клеймото-"най-хулиганска публика".Особено след 97 година положението става взривоопасно.Тенденциозното отношение на БФС спрямо клуба,което организацията следва при управлението на т.н."брокери" продължава и след идването на власт на Иван Славков.Корубцията е основният инструмент на новата власт в българския футбол,а поръчкови съдии биват пращани на "неудобните клубове". ЛЕВСКИ се оказва "неудобен" на новите управници на "Кърнинградска" затова е почната кампания спрямо клуба,която има за цел да измести сините от върха у нас,в което време те са заемали.От тогава се налага и лайтмотива сред привържениците на отбора-"Сами срещу всички",което в последствие става и девиз на агитката.Ултрасите правят няколко протестни шествия против върхушката във Футболния съюз.При едно от тях се стига и до инцидент с феновете,но полицейският произвол бързо-бързо е прикрит от МВР.В тази обстановка напрежението ескалира и сините фантици изкарват яда си при гастролите на тима в провинцията.

Вълната на вандализъм е особено силна в края на 98-те,когато при гостуването на "Литекс"в Ловеч се стига до брутални намеси от страна на органите на реда,които едва oзaптяват разбеснелите се сини ултраси.През 99-та за първи път след много години дербитата между сини и червени се играят на клубните стадиони.Сектор-"Б" на ст."Българска армия" е изпочупен,а до късно през нощта фенове на двата отбора се бият по софийските улици.По време на мача за купата на страната "упражнението"се повтаря,а на другия ден Борисовата градина от страната на "Синьото кафе"е осеяна с "наказани"червени шалчета.Вечерта завършва с 73-ма арестувани фенове.

Следващите няколко години положението на клуба се стабилизира,но за сметка на това проявите на синята публика неизменно присъстват в криминалните хроники.През 2000 година след дерби между ЛЕВСКИ и цс*ка при стълпотворение между двете агитки е ударен с бомба 32-годишният Младен Младенов.Обвинените са двама привърженици на сините .По-късно пострадалият умира,а срещу феновете на ЛЕВСКИ започва дело.Въпреки това агресията от страна на ултрасите на ЛЕВСКИ не спира.В хрониките попадат гастролите в Ловеч(99,00,02),Пловдив(01,02),Перник(00),Бургас(01).Инциденти има и при гостуването на тима в Турция за мача с "Глатасарай"за Шампионската лига.Тогава в центъра на Истанбул сини ултраси се бият с турски фенове.В ответния мач пък има масово меле между привърженици на ЛЕВСКИ и полиция,която затваря два часа по-рано вратите на стадиона,тъй като капацитета му е вече пълен.Над две хиляди запалянковци остават извън съоражението,което разгневява хората.Тълпа от около 100 души атакува един от входовете на стадиона,като в битката с полицаите пострадалите са към 15 души.

Последният инцидент от този род бе на двубоя между ЛЕВСКИ и "Щурм"(Грац)през 2002 за купата на УЕФА ,когато бе ударен с бомбичка фотограф от вестник "24 часа".Като цяло проявите на привържениците на ЛЕВСКИ са повече стихийни,отколкото организирани.

През този период е един от най-срамните моменти в историята на сините привърженици.Бившият председател на НФК-мишо(Юда) цветков продаде билети на привърженици на цс*ка,с което доверието към фенклуба падна драстично,за да се стигне до сегашния момент,когато все още фенструктурата не е особено популярна сред синята общност.

Въпреки всичко и в настоящия момент сините шалчета си остават винаги верни на любовта си към клуба.С години НИЕ феновете на отбора си останахме фактор,с който се съобразяват всички,които гостуват на ст."Георги Аспарухов".Не едни и други световни клубове и футболисти са прекланяли глава пред синята лавина.Неповторимата атмосфера,която феновете създават по трибуните допринася ЛЕВСКИ да не бъде само един от много футболни клубове в Европа,а бъде сред великите тимове на стария континент. А велик го правят не успехите на международното поле,а уникалната синя публика,която винаги се е славела с темперамент и всеотдайност,както и безрезервна и безкористна подкрепа към тима.Защото публиката на ЛЕВСКИ е много по-различна от всяка такава в България.Отношението към ЛЕВСКИ е много по различно от отношението към всеки друг отбор в страната.Останалите се подкрепят,а ЛЕВСКИ се обича,заедно с всичките си символи,емоции и герои.Поклон пред хората,които родиха рефрена :"ЛЕВСКИ, Дубчек,свобода!!!" през 68 година,тези,които се осмелиха да застанат над проблемите си,над болките си,за да се влеят в едно цяло,в една съдба-тази на любимия им син тим!

По материал от

ЛЕВСКИ - "Аякс" 2:1 - Златна страница в "синия" летопис!

10 декември 1975г.
ЛЕВСКИ - "Аякс"
2:1 (1:0) в редовното време и след
продължения, 5:3 след дузпи

ЛЕВСКИ: Стайков, Грънчаров, (106 - Гайдарски), Тишански, Аладжов, Ивков, Павлов, Войнов, (98 - Цветков), Йорданов, Миланов, Панов, Борисов.
"Аякс": Шрийверс, Ван Дорд (111 - Хелинг), Сурбиер, Дусбаба, Крол, Нотен, Хулсхоф, Геелс, Г.Мюрен, Брокамп, Ван Зантен (46 - Щефенхаген).

Голмайстори: 1:0 Тишански (33), 1:1 Геелс (63), 2:1 Панов (66).
При дузпите: 1:0 Тишански, 1:1 Геелс, 2:1 Панов, 2:2 Крол, 3:2 Миланов, 3:3 Нотен, 4:3 Борисов, 4:3 Хелинг (над вратата), 5:3 Йорданов.

Съдия: Шилер (Австрия), ст. "Васил ЛЕВСКИ" - 70 000 зриители.

Загубата с 1:2 в първия двубой даваше реални шансове на "сините" да се опитат да отстранят от пътя си холандския колос. Те обаче много ясно си даваха сметка, че опитният съперник е и коварен и знае как да използва слабостите на своите опоненти. Шест дни преди двубоя ЛЕВСКИ разгроми ЦСКА с 4:1 за първенство и тази победа сякаш бе генерална репетиция преди гигантския сблъсък.

Въпреки зимния студ, 70 000 зриители изпълниха до краен предел националния стадион "Васил ЛЕВСКИ", за да наблюдават мача на годината не само за ЛЕВСКИ, но и за целия български футбол.

Още от началото се разбра, че холандците са респектирани от българите и в София те ще бранят минималния си аванс, като ще разчитат предимно на контраатаки. Напрежението дълго време сковаваше действията на "сините" и те отправиха първия си удар във вратата едва в 33-ата минута. Но този удар се оказа щастлив! Панов се пребори за една топка, напредна и шутът му направи безпомощен Шрийверс - 1:0 за ЛЕВСКИ. Този резултат вече класираше ЛЕВСКИ за четвъртфиналите, но до края имаше още много време. Гостите вече нямаше какво да губят и на свой ред тръгнаха в атака, като към снайпериста Геелс се присъединиха и влезлите по-късно Щефенхаген и Хелинг. Стигна се и до 63-ата минута, когато въпреки зорката охрана Геелс остана за миг непокрит и опитният стрелец не пропусна шанса си - той нанесе страхотен шут в напречната греда и докато бранителите се окопитят, отново той пръв стигна до топката и я насочи в мрежата - 1:1. Това бе шок за "сините", но те бързо излязоха от моментното вцепенение и отново тръгнаха напред. Само след три минути Грънчаров се включи в напред, пребори се с няколко защитници и само отклони топката към Панов, който на празна врата просто нямаше друг избор - 2:1 за ЛЕВСКИ! Общият резултат от двата мача бе изравнен и до края на редовното време, както и на продълженията и двата отбора действаха внимателно, защото всяка грешка можеше да има фатални последици.

Стигна се и до кулминацията с изпълнението на дузпите. Започна се - гол след гол - Тишански 1:0, Геелс 1:1, Панов 2:1, Крол 2:2, Миланов 3:2, Нотен 3:3, Борисов 4:3. И точно тук дойде развръзката! Имено Хелинг, когото треньорът вкара в игра девет минути преди края на продълженията като най-добрия стрелец при дузпи, шутира високо над гредата. Оставаше само ударът на Йорданов - ако вкараше, петата дузпа за "Аякс" ставаше безпредметна, тъй като ЛЕВСКИ се класираше. Майсторски той насочи топката в противоположния на Шрийверс ъгъл и взриви 70-те хиляди по трибуните, които с мощен рев и стотици горящи факли възвестиха краха на холандския колос "Аякс".

След мача двамата треньори бяха в напълно противоположни настроения - Иван Вуцов: "Много съм развълнуван от победата. Само след 4 дни ще навърша 36 години, а тази вечер изпитах най-голямата си радост в живота. Момчетата играха с ясното съзнание, че срещу тях стои един голям отбор, който може да бъде победен само с разумни действия. И те не изпуснаха своя "златен" шанс." Ринус Микелс: "Два силни отбора водиха битка да победата и въпреки че "Аякс" игра по-силно в София, отколкото в Амстердам, успехът на ЛЕВСКИ е заслужен. Ако трябва да отлича някого от българите, това безспорно е Панов - автор на два гола.

А ето и мненията на петимата, които не трепнаха при изпълнението на дузпите - Иван Тишански: "Вълнувах се, защото в последно време бях изпуснал три дузпи. Реших да бия силно и вярвах, че вратарят не може да отрази удара ми, дори и предугади посоката му. Доволен съм, че се оказах с "лека ръка"." Павел Панов: "Само за миг ми мина през ума, че мога да сгреша, но пропъдих тази мисъл. Нарочно тръгнах бавно към вратата, като гледах вратаря. Видях как Шрийверс трепна надясно, но вече бях насочил удара силно и точно. Повече се вълнувах, докато другите трима изпълняваха дузпите." Кирил Миланов: "Бях спокоен. Приех го като работа, която трябва да се свърши на всяка цена. Чак като ударих топката усетих, че краката ми се подкосиха. Сигурно не бих могъл да събера сили за втори такъв удар." Красимир Борисов: "Бил съм и други дузпи, но тази ще я запомня. След пропуска на Хелинг почувствах някаква горчива буца в стомаха си. Сега вече нямаше къде да се мърда. Трябваше да използваме чуждата грешка, а не аз да направя фатален пропуск. Трудно може да се опише това чувство - вратата сякаш се смалява и виждаш само едни очи, тези на вратаря. В последния миг ми дойде някаква страшна злоба и тряснах топката, сякаш целя смъртен враг." Йордан Йорданов: "Хич и не исках дума да става, че аз ще изпълнявам дузпа. Молих се на треньорите да не я бия. Беше ме страх! На всичкото отгоре и петата, последна дузпа ... Сигурно от такова вълнение побеляват косите. И чудно, но когато поставих топката изведнъж се успокоих. Бях видял вече, че този Шрийверс се метна четири пъти все надясно. Забих му топката точно в същия ъгъл. Но той пък бе решил петият път да се хвърли наляво. Този, който е измислил това правило, не е мислил само за тези, които ще изпълняват дузпите."

Старши треньорът на "сините" Иван Вуцов само каза: "Отстраняването на 'Аякс' безспорно е събитие с историческа стойност за ЛЕВСКИ!"

По материал от