А бе къде / Градове / Кюстендил

Лято е.
И бяхме малко във ваканция.Но за съжаление не успях да се разходя из Кюстендил. Надявам се да го направя след 2-3 седмици. Много е пуст тоя клуб. Не знам толкова ли няма хора от града ни да сърфират. Като поглеждам из другите клубове направо ми става мъчно. То не че се случва и нещо особено, което да се коментира. Като си ходя там след лудницата на големия град имам чувството, че времето е спряло.Но аз сигурно и затова си го харесвам толкова. Зарежда ме невероятно.
Ето сега се размислих за галерията и за картините на Майстора. Колкото и да ти е криво,колкото и проблеми да имаш като влезеш вътре и в душата ти слънце огрява. Май като си отида пак ще я посетя. Трябва да си направя списък, че както съм се засилила пак няма да ми стигне времето доникъде. Искам да видя и музея, че той ми е стара болка, да си заведа детенцето на Хисарлъка, че досега не съм го направила, да послушам старите баби и дядовци с техния неповторим диалект и още колко други неща. Ама пусто времето непрекъснато ме притиска.
Извинявай, че се отплеснах но много рядко имам възможност да си говоря за Кюстендил.
Чао засега.