трябва да те разочаровам... товзи път наистина всичко разбрах. и аз съм го мислела това... много пъти. ти пък го закова точно и ясно.

triabva da si napravia edno ugulche v nas...da go zakutam v cherveno. i da si se zasramvam tihichko. v podhodiashti situacii kato tazi

...Today is where your book begins The rest is still unwritten...

а така, засрамена в ъгъла

putuva mi se s kola.

...Today is where your book begins The rest is still unwritten...

накъде?

niama znachenie. vajni sa shofiora i choveka do nego

...Today is where your book begins The rest is still unwritten...

да пробвам новата сигатура:





<везде хорошо где меня нет>

Хубаво нещо е снегът, скрива боклуците.
Опитвам се да разбера хората, които си изхвърлят боклука през прозорците. В напъни за толерантност си казвам да не ги наричам прасета. Ама те са си.

Вали и вали... и както е тъмно в стаята, по стените се спускат малки безшумни сенки. Като мъртъвци.

Като заговорих за болкуци, ми хрумна, че се каня тази пролет с голям черен чувал да поочистя парка. Много е мръсен, пълен е с пликчета и опаковки. Това не е гнусно за чистене... имам си ръкавици. Не знам как хората ги кефи да живеят в такава мизерия.

Накрая ще взема да се омъжа на село. Само як бой и як физически труд може да ме поправи...

Тази вечер мисля хаотично, значи ще се пише.

<везде хорошо где меня нет>

onzi sniag koito te kara klepachite ti da natejavat zashtoto se trupa po miglite ti ;-)
onzi sniag koito te kara da se usmihvash
onzi sniag koito se topi v ochite ti
onzi sniag koito zaviva durvetata
onzi sniag koito kara noshtta da bude po svetla ot vsiakoga.
onzi sniag koito te kara da vurvish vse po bavno
onzi sniag koito ubiva jelanieto ti da se priberesh u doma
onzi sniag koito rajda snejnite choveci

If there was nothing that I could say
Turned your back and you just walked away
Leaves me numb inside I think of you
Together is all I knew
We moved too fast but I had no signs
I would try to turn the hands of time
I look to you for a reason why
The love we had passed me by
And as the sun would set, you would rise
Fall from the sky into paradise
Is there no light in your heart for me
You've closed your eyes, you no longer see
There were no lies between me and you
You said nothing of what you knew
But there was still something in your eyes
Left me helpless and paralysed
You could give a million reasons change the world and change the tides
Could not give me the secrets of your heart and of your mind
In the darkness that surrounds me now there is no peace of mind
Your careless words undo me, leave the thought of us behind
You could give a million reasons change the world and change the time
Could not give me the secrets of your heart and of your mind
In the darkness that surrounds you know there is no peace of mind
Your careless words undo me, leave the thought of us behind
We moved too fast but I had no signs
I would try to turn the hands of time
I look to you for a reason why
The love we had passed me by

...Today is where your book begins The rest is still unwritten...

Редактирано от eskarina на 24.01.05 23:07.

понякога наистина вярвам, че само насилие и преумора ще ме накарат да не мисля. и да не пиша. само че малко повече от преумора. и малко повече от изпочупени пръсти.

сега си мислех за мъжете в живота си.:))) повечето от тях бяха страхливци. всеки зад своите оправдания и лъжи. това е истината. щедри на обещания, празни откъм дела. с големите си фрази. защо ги казваха? "винаги ще те обичам". wtf е това??? как може някой да изрече тези думи, що не му окапва езика. или онези, за които лудостта ми е била прекалено голяма величина, която ще провали спокойния им живот и безценната им кариера. не бих провалила нечий живот и кариера така или иначе. .
за думите ми е думата:))) защо се говори нещо, което не се мисли. не като благородна лъжа. не защото в момента се вярва в това. просто думи. аз вярвам. гледам да не обещавам големи неща.
може вината да е в мен. била съм гледала с еди какви си очи. трънки. гледам, да. гледам с огромни изяждащи очи.
не знам.
знам, че не съм стока. знам, че винаги съм на крачка от влюбване. но пък не съм непостоянна, дори напротив. ако направя крачката. тя изисква повече усилия от всички предишни крачки.
знам, че съм егоцентрик, а светът ми се стеснява до избухваща нова. може би трябва да се свия и да изчакам следващия взрив.
знам, че много се промених.
знам, че не съм жизнерадостна и че никога няма да бъда. няма да бъда и ведра. но това не пречи да съм щастлива. по своя тъжен начин.

страхливци.


тъжно.

<везде хорошо где меня нет>