Благодаря за разговора беше много съдържателен и полезен за мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първо - очевидно е, че използвам социални категории, защото езика ни е социално творение. И точно това се опитах да ти кажа, да не гледаш едностранчиво на понятието "хищник".

Второ - то всичко се унищожава постоянно. Милиарди организми умират всеки миг, но също така и се раждат. Тогава къде е проблема? Духът дава и отнема съзнание едновременно. Той е главният тиранин, главният хищник. Разбира се метафорично казано. При това го описват като абсолютно безпристрастен - никой не може да му се помоли и да отложи смъртта си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря още веднъж

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е главният тиранин, главният хищник.
Той е И главният създател

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Че кой твърди че човека е само хищник и че е редно да се оправдава с това?

Объркването идва оттам, че както е поставена темата излиза че човек е или хищник, или изпълнен с любов.

А това не е така. Не е това противопоставянето. Човек е хищник при всички случаи. Но той може да бъде хищник изпълнен с любов, или хищник изпълнен със страх. (това най-схематично казано)

Момичето смята че има избор- дали да бъде хищник, или да е възлюбена. Но тя няма този избор. Тя е хищник, който поглъща тези под него и бива погълван от тези над него. Това са фактите, и те не зависят от това дали ни харесва.

Избора ни е дали да бъдем хищници които ще регресират поради страх, омраза, алчност и пр., или ще бъдем хищници които ще прогресират защото ще утвърждават противоположните неща.


Мен лично не ме притеснява факта че за да същестуввам се храня с някакви живи същества, и на свой ред ще бъда храна за други същества. Така е отредено от Този, Който създава Живота и това не е мой избор. Моят избор е с какво да запълня съществуването си на хищник докато то трае.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има един важен момент тук и това е Необходимата вяра. Всеки избира върху какво да акцентира . Върху хищника или върху обичащият. Върху подсъзнателното или свръхсъзнателното (ако използуваме Фройд и Юнг)
нали според същите тези Толтеки никоя истина не е по важна от друга и можем да избираме в какво да вярваме приоритетно. Кое от това в което вярваме ни води към безупречност и кое към самооправдание.
Идеята за хищника ни държи бдителни, но прекаленото акцентиране върху нея ще ни отведе до капаните на старите виждащи.

Ако две твърдения са противоположни и едното от тях е вярно, то нищо не пречи и на другото да е вярно.

Няма vs
Вселената е и такава, и онакава - въпрос на личен избор.

И тази вселена притежава любезното свойство да ни предоставя доказателства за всяка наша визия.


Така че въпросът е некоректно поставен, коректният въпрос е - каква е ЗА ВАС вселената. Не каква е по принцип.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами според мен вселената е хищническа, а вселената изградена от любов е това, което ни се иска да бъде, защото на всеки му е трудно да приеме, че сме си съвсем самички и няма някой, който да се грижи поне мъничко за нас след като цял живот са ни учили, че всъщност има.
Другия вариант е любовта, която си мислим, че чустваме във вселената да е плод на някакво докосване до човешкия модел. Нали дон Хуан разправя, че всички мистици дето казват, че видели Бог, всъщност са се докоснали до човешкия модел.

Редактирано от БoянГeнoв на 18.12.08 21:47.

Аха и майка ти докат те е кърмела се е докосвала до човешкия модел

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите