Супер е!
Отделен въпрос е, че тая тема така ще си отмре. Забелязвам: 1. Че в тоя клуб почти никой не влиза, а ако влезе и реши да пише нещо, то е поредното "нещо" и нищо повече. Слава Богу, обаче, че още не са се преселили и тука темите от клубове ТВ и РАДИО за двойнствения живот на Радост Драганова или сексуалните предпочитания на Милен Цветков; 2. Подобни (разбирай и сериозни) теми в клубовете не виреят; 3. Ако изобщо "доживее някакъв клубен пубертет", почти съм абсолютно убеден, че след 2-ия-3-ия постинг вече изобщо няма да се говори по първоначалната тема, а ще се премине пак на "Системата "Ойлендорф", както казваше една моя стара шефка. Обясняваше я с примера "Ами, добър ден, ама сестра ми обича сладко от ягоди".
Все пак, аз лично ти БЛАГОДАРЯ за това, че си си направила труда да пуснеш това - не го бях чел, но ми хареса много!

поредното нещо,което всички прекрасно съзнаваме.
и какво като се познаем в обрисувания тип "момиченца"?
1.-да теглим една звучна майна,с което да покажем колко ни пука на хурките и същевременно да затвърдим представата за професионалното изкривяване-циничността.
2.-да сдадем багажа по примера на "старите кучета" и да се оттеглим от арената. обречени да си ближем раните забравени и неразбрани.
3.-да си стегнем здраво връзките на обувките и да се напънем да опровергаваме кьосев?

'ми вземете изсипете камъните по главите на медийните босове! щото те подхранват тази тенденция. интересно е,че тя не се наблюдава само в частните медии,но и в държавните. където "момиченцата" и "момченцата" навремето бяха на прицел по други ,сродни причини.

мисля си,че в тази тенденция няма нищо нарочно. толкова е естествена,нормална и очаквана колкото и всички останали обществени драми. ще трае дълго, ако доведе до криза- чудесно,но най-вероятно не. така че-какво мислите за негативизма?

Редактирано от com_pot на 09.08.04 13:37.

струва ми се, че не си ме разбрала нито Сашо Кьосев, нито мен защо го пускам.

"няма защо да обвиняваме самите момиченца. Те са перфектни жертви на офисно-национална манипулация Ятото им е резултат на продължителен подбор, премислена кадрова политика и целенасочена обработка от страна на техните гуру: заместници и главни редактори.... "момиченцата" са симптом и ако сме имали подозрение, то е справедливо. Тяхното множество сигнализира за увреждане на четвъртата власт."

патосът на Кьосев е насочен към разкриването на истината за тежко деформираната четвърта власт. не "момиченцата" са му на прицела. ако обвинява някого, то са именно медийните босове.

пуснах текста с почти безнадеждната идея за дискусия за деформациите на четвъртата власт - за механизмите, за проявите, за резултатите и за пътища за преодоляване.

а ти побърза да се разпознаеш в обрисувания типаж и агресивно да се защитаваш от несъществуващи нападки. оценявам въпроса ти за негативизма затова ще ти отговоря - вид инфантилизъм. както и самото задаване на такъв въпрос

хайде да опитаме все пак да се върнем на сериозното ниво. защо мислиш, че в това няма нищо нарочно, че е естествено и нормално? не твърдя, че не е така, просто са ми интересни твоите аргументите.

а симптоми на криза някакви има - тиражите на националните всекидневници драстично спаднаха. за сметка на което се увеличиха тиражите на списанията, неполитическите вестници - особено на жълтите и на евтините (с цени 20, 30, 40, 50 ст.), и на регионалните вестници. знаеш ли, че тигърът на печата жълтият "Шок" продава 300 000? знаеш ли, че в Пловдив "24 часа" продава около 5-6000, докато "Марица днес" - към 40 000? "Труд" продава реално под 200 000. и т.н.

с електронните медии е по-различно. там кризата по-трудно се оценява. но пък там положението, имам предвид националните, е малко по-добро от описаното от Кьосев. ей това например е интересно - защо в националните електронни медии като че започва да се усеща начало на нормализация?

усмихни се

IMAGINE...

Джейн, защо мислиш, че положението в националните електронни медии се нормализира и в какъв аспект?
Ако е така, къде може да се потърси причината? В босовете ли?
Имам чувството, че тези, които наложиха медийния стил от началото на 90-те години /стила 24 часа в началото/, сами попаднаха в него. Появиха се издания, за които дори и този стил е академичен.

да мислиш,че тази ситуация е резултат на нечия хитра игра ни се автоматизира напоследък като първосигнална реакция на проблеми от този род.сигурно има защо,но ако се дадеш на порива- съвсем спокойно можеш да откачиш. защото по същия начин си обясняваш некомпетентните парламентаристи, неграмотните учители, алчните полицаи,подкупните съдии и прокурори,безсъвестните лекари- представящи съответните власти и институции в държавата.

виждаш една матрица и никакъв изход.

ако смениш перспективата- възможните решения стават даже няколко на брой. познаваш що за хора са онези с власт,пари и идеи. имаш глобален поглед върху политиката и икономиката. но не губиш и логиката ,съгласно която всяко сложно нещо е изградено от съвсем простички елементи.
е,тогава цялата тази ситуация не прилича ли на вирус, срещу който има ефикасни и профилактика,и ваксина. зараза от тези,дето трябва да ги преболедуваш все някога.

нима са непреодолими онези фактори,извън теб самия,което те спират да станеш кадърен и достоен журналист? злобната среда,малкото пари,рисковете за твоя сметка.....преглъщат се някак. и имаме достатъчно примери за журналисти, които са успели да устискат и да пробият,но не само защото са случили на редакционна политика и богати родители.

и защо идеалът за журналист да е човек на възраст,който си има приказка с онези,които дърпат конците,знае защо се пускат такива и такива материали, осигурил си е свободата да говори без санкция срещу силните на деня,което пък го прави сензационен... а не се възхищаваме полагаемо и на другите типове,които моделират нещата встрани от политиката.имам предвид онези, които мислят за аудиторията повече,отколкото за кариерата си?

мисля си,че хората го усещат и затова са се ориентирали към магазинните списания и вестниците за 20-сет стотинки. предпочитат да виждат себе си,а не да инвестират в словестните и барутни престрелки между напудрените главни актьори на втръсналата им до тука екшън-продукция по български.

тази тема е просто кавърверсия на предишните за неграмотността на бг журлналистиката,за късогледството й,претенциите без покритие.... които за мен са резултат на другия синдром:"криворазбраната цивилизация".
и понеже медийните босове се адаптират към новите изисквания на пазара и на останалия свят-стъпвайки на различна по дебелина пачка- виждаме и разделението на медиите спрямо въпросното поколение "момиченца".
които все някога ще пораснат.

Редактирано от com_pot на 11.08.04 10:25.

права си, че не е конспирация - както ти се изразяваш "хитра игра". тове е естествен резултат и проява на обществени закономерности, действащи във всички обществени сфери. Валери Найденов директно и цинично формулира тази политика в началото на 90-те, но това не значи, че той я създаде. просто се оказа, че е печеливша, че обществото има нужда от това.

права си и за друго - един от пътищата си го посочила - обществото вече се промени, хората се отдръпнаха от политизираните издания и се обръщат към "човешките" (списания, жълти вестници и евтини вестници), тези, които им разказват за тях, за техния живот, за техните радости, болки, желания, нужди..., които ги отпускат, развличат, информират...

възхищавам се именно на онези млади журналисти, за които говориш - които без неистовата амбиция да станат национално известни звезди (ала Кеворк, В.Велева и пр.под.), работят за своята аудитория

някои от момиченцата ще се пораснат - убедена съм. това също е част от шанса на журналистиката ни.

но за всичко това се иска време....

IMAGINE...

Да. Прави сте. Журналистиката не може да бъде по-различна от обществото. Те са функции една на друга - журналистика и общество. Свързани са. Влияят си. И се формират една-друга. Заедно.
А момиченцата... Те рано или късно порасват. А какви ще бъдат когато пораснат - нека решат сами. Имат избор. Поне на теория. Нали?

стига някой да им подаде ръка-порастват.
а и "плевелите" да не ги задушат.

под плевели-разбирам поколението на онези 30-сет 40-сет годишни професионалисти в плетенето на интриги,които живеят с единствената мисъл да не бъдат изместени от позициите си и как да се пенсионират на работното място. за целта някак успяват да се сдружат с когото трябва,за да ти избодат очите и да ти попарят амбициите .

за мен плевелите са по-необяснимия симптом на болестта.не за друго,а защото са икономически неизгодни. и на принципа,съгласно който се раждат момиченцата -не би трябвало да съществуват изхабени и безидейни журналисти. но ги има.

Някак ми е трудно да дискутирам, при положение, че съм от "онези 30-40 годишни "професионалисти"... Просто не съм обективен. И искам или не ще заема позицията на страна.
Сигурно ли е, че момиченцата и плевелите са от различни страни на барикадата. Няма ли доста момиченца, които твърде добре се чувстват сред плевелите? Даже които без плевели няма да могат да дишат?
Че съществуват изхабени и безидейни журналисти - това си е факт. Времето и еднообразието смилат таланта... Липсата на стимул и мотивация и куп още фактори, които бяха вече изброени по-горе. Донякъде и плевелите са резулат от обществените процеси. Както и момиченцата. Да не забравяме, че сред тях са и много утрешни плевели... Май пак стигаме до избора.

за барикади -не ми се мисли.
за еднообразието и останалите фактори,които смилат таланта... просто плевелите и момиченцата могат да си дадат рамо едни на други. за едните гарантирам,че нямат нужда от много кандърдисване. но за другите- не ми ясно защо им е толкова трудно да си дадат занаята без бой.