Съграждани, нека ви разкажа моята история. Извинявам се предварително ако ви се стори прекалено изпъстрена с епитети, но как другояче да предам кошмарните си спомени от моите няколко дни в лоното на МБАЛ Св. Панталеймон - гр. Ямбол.
Хора, стъпвали ли сте скоро в някое от ужасяващите отделения на китната ямболска болница? Факт е, че здравеопазването е в криза, но ми се струва, че в нашата болница нещата са най-зле или поне се борят за челното място. Бих предпочел да ме застрелят, но не и да попадна под грижовния поглед на някои от нейните специалисти (знам, че там работят и прекрасни хора, но те са пренебрежимо малко). Болните делят дневната си дажба оризова помия с хлебарките. Те (хлебарките) са навсякъде - по таваните, в леглата, по стените. Шокираща е некомпетентността на някои от назначените 'здравни служители', но още по-обледеняваща е тяхната арогантност и нагла надменност. Когато към това тяхно CV се добави и мързела, нещата стават още по-реални. Трябва да се предприеме нещо - репортажи, подписки, но аз се ужасявам от мисълта, че някога може на мен да се наложи да пренощувам там. Страх ме е, че ще ми се случи това, което съвсем наскоро видях да се случва на мой близък. Молбите и сълзите не стигат, за да привлечете височайшия поглед на някой Божи наместник за Ямбол и региона. Не крия моите горещи чувства към топлата усмивка и грижовен поглед на господарката д-р Христова. Когато осъзнах, че тя до такава степен е овладяла изкуството на жестокостта и подлостта, поисках да подам оплакване, насочих се към главатарят на отделението, в което тя се грижи за живота на хората - д-р Димитров. Говорих му, ръкомахах, поревах. Той ме изслуша загрижено, но не спираше да ме увещава, че моите очи не виждат професионализмът на неговите служители. Малко по-късн о разбрах, че господинът е съпруг на златокосата д-р Христова, от която аз се жалвах. Не продължих да се жалвам, нямах сили, а и ми предстоеше да подготвям погребение. Сигурно е здравословно понякога човек да изпитва безсилие, за да бъде твърде горделив. Но безсилието, което обгражда пациентите на ямболската болница е като че ли доставено по каталог от Ада. Молете се случаят ви да е от най-лесните, тези дето ги дават за примерни ситуации на студенти Първи курс медицина. А ако ви объркат лечението (а те непременно ще сбъркат, пропуснат или пожелаят да прескочат нещо), дано имате здрав организъм, а и смели роднини, които да реагират адекватно. Съвестно ми е, че не споменавам лекари от нашата болница, които заслужават чистосърдечно уважение, но след като изредих имената на гореспоменатото семейство, всичко хубаво би прозвучало някак странно и не на място. Идва м иединствено да насоча вашия поглед към пропуканата мазилка по стените и таваните. Иска ми се да открехна рецептата за лечение на по-сложни случаи - подаване на евтини лекарства тип 'лекува всичко' и търпеливо изчакване докато настъпи смъртта. А смъртта удивително често присъства в сенките на ямболската болница. Може би живее там. Бях в този ад по-малко от седмица, но успях да чуя плачеща баба, немощно паднала в тоалетната. Когато съкилийничките на възрастната жена притичаха до стаята на сестрите, за да получат помощ, отговорът, който потъна в стените бе: "Не ми плащат за да вадя баби от кенефа". Не знам къде е разковничето за проблемите в тази болница. Едва ли е само заплащането, защото и сега гори в съзнанието ми спомена за отегчението и отвращението, с което някои лекари вършеха своята работа. Дори телевизията и вестникът не са сладки на дежурния през нощта лекар, добре че може да се заключи и да поспи. Ако някой болен получи криза, изпадне в шок или просто реве от страх, на помощ идват приспивателните. В ямболската болница приспивателни да търсите. Дават ги за всичко. С тях лекуват всички заболявания при това доста успешно. Поне няма оплакали се. Докато в позиция мат се опитвах да разбера какво се случва с моя близък и къде е причината за внезапното влошаване на състоянието му (по правило най-великите лекари в ямболската болница избягват да разговарят с пациентите си, защото им се струва някак унизително да дават отчет на смъртници), виждах как в отделението (Второ вътрешно отделение) постъпват нови болни и как като мен гледат с надежда своите спасители. В ямболската болница някои хора успяват да получат медицинска помощ. Методите са два. Метод 1: демонстрирате завидно финансово състояние, както и готовност да сторите всичко възможно, само и само да се излекувате. Всъщност опитните очи на лекаря-специалист са ви преценили още с вашето постъпване "колко струвате" и дали си струва да живеете. Метод 2: Да предизвикате скандал, да си служите със заплахи, а също така и да оставите на отговорно пазене денонощна роднинска стража около вашето легло. Поставените роднини трябва да са максимално устати и да не показват страховете си. Навсякъде има некачествени хора, но в МБАЛ Св. Панталеймон те са като у дома си. Тук и сега е тяхното царство. Моля ви, споделете свои преживявания в тази болница, няма кой, от нас зависи дали нещата ще продължат така.

Да, така е. И на мен ми се случи да попадна там с мой близък и бях отвратена от отделението на д-р Минева - неврологично. Баща ми беше с тежък инсулт и преживях същите ужаси. а тя е отвратителна. За да те погледне някоя от санитарките се плаща.Лекарката те преценява още като се появиш и загубва интерес към болния.Нашата торбичка с почерпка за 50 лв беше смешна.Тя си я взе пренебрежително и не се срещнахме повече, въпреки нашите отчаяни опити да разберем нещо повече за състоянието на баща ни. Всичко за условията, което описвате е точно така. Установихме го, след като го преместиха от интензивното отделение. Там бяха нахвърляни като в концентрационен лагер - завивките отметнати, катетрите се виждат, голи, просто ужасно. На моите момичета, дошли да видят дядо си, им прилоша. После, на 8-ия ден,лечението по пътека изтече, въпреки молбите ми, го изписаха.Състоянието му не се беше променило, но те бързаха.В носилката изнесохме баща ми, платихме на линейката като на градско такси и си го взехме.Плаках, молих се на лекарката в отделението за рехабилитация да го приеме там веднага, но тя беше непреклонна. Откарахме си го в къщи и след два дни го върнахме обратно в нейното отделение, защото се беше освободило легло.Разбирам ви и ви съчувствам.Жестоки и непреклонни са. отвратителни. А не след дълго бяхме в Сливен. Разликата е от земята до небето. Това е. За жалост.

Не са луди хората от Ямбол че ходят в Сливенската частна болница. И аз съм имал вземане даване с някой от "светилата" на медицината в т.н. болница. Говоря за небезисвестния Цингов, който е дерматолог. За щастие отидох само на консултация при него. Но т.к. исках да се допитам до най-добрия специалист в града ми препоръчаха него. Пълен нещастник. Взе ми 15лв. само за да ме погледнв за около 2-3 секунди и ми каза - О'К си, нямаш проблеми, но ако искаш се консултирай и с някой от София или Варна.
И мои близки са лежали в болницата и мизерията там определено е пълна. Иначе разправяха как били една от много малкото болници без дългове и със заплати от по 1000лв. Тея не заслужават и 5 лв на месец, защото си играят с човешките съдби и живот все едно не значи нищо. Повярвайте ми знам го от човек който има пряк поглед върху нещата. Изроди. Как иначе да наречеш тоя дето прави операция на безнадеждно болен само и само да измъкне хилядарка от близките му. Те разбира се си мислят че има шанс и правят всичко с готовност. Направо нямам думи. Лекарската професия може и да е благородна, но работещите в тази т.н. болница са живи престъпници и убийци!

Точно за Сливенската частна става дума. Там като че ли не си в България. Особено след като си бил в Ямболската касапница. А за една ужасна лекарка в Стралджа чували ли сте?! Вълова се казва. Гадна шарлатанка. Стоят стари хора и най-вече роми в приемната й и тя не ги пуска тоалетна да ползват, защото не знаели как се ползва. Заключена за нея и мед.сестра. И като на конвейер минават-плащат си таксата и държат рецепта, за 10 минути. Мръсно и в приемната и в кабинета й. А тя разтропана, с дънки и развлечен пуловер, без престилка, с клисава коса, наложи й се да дава инструкции дълго-дълго на разглезения си син и бабите чакат. Чакат, защото била много добра-някой им казал. Държа се отвратително с болните, докато чакахме, обиждаше ги, че говорят, а те бяха толкова безпомощни. После бях в депресия месец.

Като заговорихме за състоянието на ямболските здравни заведения, мога да изкажа съвсем пресните си впечатления (възмущения) от ДКЦ2, по-известно като Каргонската поликлиника. Що за умници ще направят тоалетна само на 3-тия етаж, до който няма асансьор. Все пак това е поликлиника и е логично да се предположи че ще идват хора които не могат да припкат по стъпалата както си пожелаят. За смрадта (само така мога да го определя) която се носи от въпросната тоалетна нямам думи. Естествено на този фон думи като тоалетна хартия и топла вода звучат някак еретично!

искренно ти съчуствам,защото и аз минах през ада на д-р Димитров/,а след това и 2 мои позноти/Идиота ми каза в присъствието на дъщеря ми,че не може да ми преброи разсейките.Представи си за детето-не за мен.Отивам аз раковата в сОФИЯ,ЗА ДА МЕ НАПРАВЯТ НА П....И ПАРЦАЛИ КЪДЕ МИ Е РАКА-САМО ДЕТО НЕ МЕ БИХА,че нямам рак и им губя времето.И ми обясниха,че д-р Менгеле се е преродил в Ямбол.Минаха 2,9г-рака ми още не ми е взел живота,защото го нямам-а идиота д-р Димитров/ямболския вариант на Менгеле!/ме накара да подпиша декларация,че се прибирам в къщи,за да умра при мъжа и децата си.

Това е няправо отвратително бодилче! Няма ли начин този изрод да се изгони от болницата?!

Преди няколко години дядо ми беше в отделението на споменатия д-р Димитров и също му каза че има рак и че не може нищо да се направи и да си го прибираме и т.н.
И имаше един друг доктор в отделението не се сещам вече как се казваше но е около 120-130 кг. и той ме извика след обяд да отида в частния му кабинет и ми каза че ще излекува дядо ми като го оперират в една частна нелегална болница само да сме готови да си платим .
И бяхме готови да го направим но след консултация в Бургас с хирург от онкологична болница ни каза че този доктор просто иска да ни вземе парите и че няма смисъл да се опрерира човека просто болеста беше много напреднала а и той беше около 70 год.
Просто това им е практика на тези двамата единия да съобщава лошите неща а другия да дава надежда срещу доста пари.

Изключително безкрупулно, няма спор. Не знам обаче тези хора нямат ли поне грам съвест. Да търгуваш с човешкия живот няма да те направи богат!

На няколко метра от работното си място тоя д-р Димитров има ЧАСТЕН кабинет, където прекарва по-голямата част от работното си време за болницата