че са достатъчни два-три постинга. Важна е и темата, и общото настроение и т.н... Настоявам, че време е нужно. Тук имам и стари приятели и мисля, че ще ме подкрепят.

Чакай са - говорим за различни неща. Ти (или поне на мен така ми се струва) говориш за опознаване на човека, а аз (или поне на мен все още така ми се струва) говоря за смисъла за опознаване. Да, за опознаването на един човек може и един живот да не ти стигне - тук съм съгласен. Освен това ти си на мнение (поправи ме ако греша), че с почти всеки си струва да се опознаваш и как всеки човек е една интересна и симпатична вселена... стига да я опознаеш.

Ето за това последно съм само принципно съгласен. Некои хора толкова нерви костват за да им опознаеш интересната и симпатична част от личността, че цялото удоволствие става доста съмнително. Да не говорим, че ако искам да опознавам някого предпочитам да го правя навън - в реалността. Тук обаче не мога да отделя няколко стотин интернет-карти за да се правя на Жак Кусто в безкрайни опити да открия онова малко добро същество, което се крие в Некфа (примерно) .... ама толкова дълбоко се крие, че и тя е забравила, че го има.

__________
Животът сам по себе си е неква анонимност...

Почти сме се разбрали, но не съвсем... Знаеш ли? Не ми се говори на тази тема. Струва ми се, че някои хора тук познавам, но може и да греша... Не съм изчела всичко...
Хайде, да речем да отворим виртуалния бар... Това е по-безболезнено. Аз изчезвам след 10 минути и черпя с кой каквото пожелае...

Хех, докато си отпивам от биричката (мерси - доста е добра, в тия жеги е направо елексир за тялото и душата) продължавам да си мисля разни работи - за хората, за разговорите, за това че в повечето случаи разговорите са за предпочитане пред войните, че хора секви и разговори секви, че в крайна сметка имаш пълното право да си избираш с кой да си говориш, а с кого не, че никой не е длъжен да те харесва такъв какъвто си, ама това важи със същата сила и в обратната посока и кво да се мъчиш да говориш с човек, когото не харесваш и който не те харесва, че ако си тъп то е за дълго, че ако до всяко зло същество застане по едно добро може и да го промени, а може и то да стане зло... и секви такива мисли за неща от живота ми минават през главата... ама няма да те занимавам, щом не ти е по сърце темата. Ай наздраве

__________
Животът сам по себе си е неква анонимност...

Редактирано от Hekф на 19.06.02 16:13.

batka, vse pak sega e po-dobre ot predi vreme kato imashe samo 25 aktivni temi
ima oshte mnogo da se jelae, no vsichko stava postepenno

kofti beshe perioda v koito v kluba imashe po 5 posta sedmichno

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

така е.

Наздраве! Направо изгубих нишка кой за какво се бори тук. Не може ли просто да се заформи един кръг от хора, на които да им е приятно да общуват тук. Във виртуалното пространство това обикновено става по естествен начин. На никого не можеш да кажеш "Иди си!" или "Ела!", но нормите на етичното общуване са задължителни.

вече и аз загубих нишката - шега ли е тва, почти денонощие се наливам с бира, докато се появиш :-)))

__________
Животът сам по себе си е неква анонимност...

По-полека с бирата! Ще ти се наложи да пренесеш ПС-то в едно сервизно помещение!

Хич не ме мисли с пренасянето - за сервизното помещение съм си предвидил лаптоп.

Имам една идея - да поканя в нашия фен-клуб видни клубари от клуб Пороци. Вярвам те също гледат Шоуто. Би било добре да напишат някоя и друга тема така както само те си могат - с мисъл и чувство за хумор. Какво ще кажеш?