Кво да се прави - имам щастието или нещастието да съм жител на столицата. По-скоро е нещастие, защото баси колко народ се изсипа напоследък в тая пуста София. Направо вече не се диша. Ако се съди само по местоживеенето май половин България в момента са софиянци.

Но друга ми беше мисълта. Живея в голям квартал - хубав квартал, хубави хора. Дет се вика - във всеки жилищен блок живее по едно село народ. А аз живея в наистина голям блок - по численост можем да се мерим дори с някое градче от по-малките. Освен това живея на висок етаж. От балкона ми се открива гледка към близките двайсе-трийсе блока. Дето се вика - имам пряк визуален контакт с близо десет-петнайсе хиляди души. Не е шега работа това.

Но защо ви разправям всички тия неща? Много е интересно да се гледа от моя балкон вечер, щото се виждат присветванията на телевизорите от прозорците на моите "съседи". Май още никой не се е сетил колко лесно може да се прави медийно прочване кой какво гледа само по тия присветвания. Абе - забавно е. Ето - там на третия етаж в осеметажния блок, на петия във входа по средата и на първия в крайния вход явно гледат една и съща програма. В епекато отдясно пък са се разделили на два лагера. Едните гледат bTV новините, а другите - новините по Нова. Тук-там единични прозорци показват, че и кабеларките са на почит. В доста прозорци нищо не присветва - явно не им се гледа телевизия.

Но става 22:30. Тържествен момент. Всички прозорци грейват едновременно и в пълен синхрон - почва Шоуто на Слави...

__________
Животът сам по себе си е неква анонимност...

От този филм - връх на руската соцпредкласика - си спомням един много любопитен диалог с едно отче. Нашия човек го пита "И какво деде - има ли още хора, които вярват в Господ". А дедето най-невъзмутимо му отговори: "Всички вярват в Господ, сине. Вярващите вярват, че го има. Атеистите вярват, че го няма"

Искам да кажа: всички гледат Шоуто на Слави. Едни - защото Шоуто им харесва, други - защото Шоуто изобщо не им харесва, но са любопитни каква нова простотия ще измисли Слави, трети - защото няма какво друго да гледат, четвърти... , пети..., шести... Казано по друг начин - не всички харесват Шоуто на Слави, но всички са му... фенове

__________
Животът сам по себе си е неква анонимност...

И сега какво? Трябва да напишем сценария. Първо - презантацията на водещия, направена от Годжи...
Трябва да представим водещия. Хайде, давай предложение!

Сега сериозно. Много точно си намерил метафората и не това, че Слави е Господ, а това, че се коментира. Фактът, че се коментира толкова много, независимо на кого харесва, на кого - не, вече показва, че шоуто е явление. Нещо, което така или иначе буди любопитство. За що не се говори за шоуто на Къци? Защото са шепа хора тези, които се интересуват въобще какво става там. Не може едно всекидневно предаване винаги да е с върховно постижение, а и разочарованието е толкова голямо, колкото са големи очакванията. В повечето случаи обаче, то дава почва за размисъл.

Абе хич не им е лесно - и на сценаристите, и на Слави. Шега ли е тва - да се изтъпаниш пред два-три милиона души и да ги забавляваш по един час, пет дни в седмицата? Естествено, че не можеш да угодиш на всички - това което е смешно за едни, изобщо не е такова за други. И обратното - това, което според едни е важна и сериозна тема, за други е некфа глупост.

А колко лесно изглежда отстрани...

__________
Животът сам по себе си е неква анонимност...

И аз сега сериозно. Не мислиш ли, че ситуацията прилича на тези от Рим, когато девизът "Хляб и зрелища" е бил водещ? И да, буди размисъл. Но не самото шоу, а потребността от него (и в частност от Слави), за да изливаме безсилния си гняв от жалкото ни съществуване. На пръв поглед всичко е шоу, но на втори ми се струва, че има нещо повече (и за мен самата това е тревожно).

Темата за размисъл в повечето случаи идва от гостите или от определена ситуация. Онази вечер си мислех за морето, а снощи - за българската песен. Неща, на пръв поглед дребни, но в същност много по важни от всекидневното ни блъскане за достигане на съмнителни върхове.

На мен Слави ми е слабост. Не, че винаги го харесвам, но не виждам пък и нещо по-свястно да ми се предлага като забавление.

Много зависи от гледната точка на конкретния човек. На мен лично Шоуто ми действа разтоварващо. Да, вярно е, че е до голяма степен "зрелище", но... има си и своите звездни откровения, заради които изпитвам мъничко повече гордост, че съм българин. И тези моменти на откровение са много повече отколкото в предаванията "Другата България" или "Далекоглед" (примерно)

Ей такива неща мен ме карат да се замисля... От къде сме тръгнали? Какво искаме от живота? Накъде отиваме?

Мила, шоуто се прави от Слави и екипа му, не от гостите му. За радостта от малките неща нищо не казвам. Но дали не се преувеличава значението на този един час? И ако ти умееш да улавяш красотата на морето и българската песен, нужно ли е някой да те подсеща да размишляваш за тези неща?