начинът, по който възприемахте поредицата за Хари Потър в самото й начало, различно ли я възприемате сега? За себе си признавам, че ме увлече истински от средата на третата книга нататък. Не че преди това не ми беше интересно, но нещата бяха някак си по-предвидими, дори бих казала "по-класически". От третата книга нататък вече имаше неща, които ме стряскаха не само защото бяха страховито описани, а защото намирах в тях известна аналогия с "истинския" свят. След четвъртата книга вече се връщах по няколко пъти към едни и същи неща и се улавях, че се опитвам да открия какво може да е подтикнало авторката към създаване точно на тези образи. Сега, след седмата и последна книга, определено намирам промяна не само в това - разбираемо е защо вече няма въведени нови образи, но откривам някои похвати, които правят книгата вече съвсем не детска. И в същото време, в самия край на книгата, сякаш детското и недетското се сливат, смесват се някак си. Аз почти настръхнах точно от тази комбинация - тази решимост да се изправиш срещу противника, защото знаеш, че ти, именно и само ти трябва да го направиш, и в същото време този детински въпрос: "Does it hurt"? Не знам, не знам, просто тази книга ми разби представите...

Oh, tell me how many roads must a man walk down, before you call him a man...

Редактирано от denny на 16.08.07 17:51.

Последната книга вдигна летвата за цялостното представяне на поредицата. Невероятен завършек. Единственият момент, когато изпитах страх четейки беше моментът във втората книга, когато Хари върви по тунела и отива към Стаята. Може би защото най-големият ми страх е неизвестното...

Но като цяло начинът по който приемам книгата не се промени въобще. Винаги е имало интерес, напрежение, моментите в които очаквам неочакваното са се преплитали.

----------------------------------------------------
Behold the power of the mighty Cartman!

не знам, обаче пфанер зелена ябълка е райски сок

п.п що не си затваряте таговете в сигнатурите бе

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

1: Сок не пия
2: Не разбрах какъв ти е проблемът със сигнатурата ми.
3. Въпросът беше сериозен.

Oh, tell me how many roads must a man walk down, before you call him a man...

Да, определено смятам, че е най-добра от всичките. Колкото до страха - сега си давам сметка, че може би една от причините, по които с предишните книги някак не можех да изпитам истински страх, беше, че просто се подразбираше, че Хари ще оцелее - иначе просто поредицата би свършила. Но при последната книга вече в нищо не бях сигурна: да, наистина очаквах неочакваното, но чак пък такъв завършек...
Но за мен определено имаше промяна в начина на възприятие - от нещо тип "вълшебна приказка", през "още по-вълшебна, но вече и по-страховита", та до нещо, на което просто не мога да дам име... някои реплики от шестата и седмата книга вече ми напомняха по-скоро за криминален роман или ситуация с взети заложници. Да, напрежението го е имало винаги, но като че ли самият му вид някак се промени.

Oh, tell me how many roads must a man walk down, before you call him a man...

Приятно съм изненадан от седмата книга. По простата причина че най-накрая се изгради поне един пълен, по-скоро пълнокръвен персонаж в нея - образа на Дъмбълдор. Едва сега той излезе от клишето на велик, недостижим, не-човек и стана просто човек - със своите страхове, загуби и величие. Иначе, честно казано харесвам поредицата, но..... абе мрънкам си не ми обръщайте внимание.

Напълно съм съгласна за Дъмбълдор. И на мен през цялото време /до седмата книга/ той ми се струваше някак нереално добър, благороден и каквото там още се сетиш в този ред на мисли, та се чудех как е възможно - такива хора просто няма, та дори и в магьосническия свят. И, честно казано, след вси
ко, което се разбра за миналото му, той като че ли ми стана някак си по-... не, може би не точно по-симпатичен, но едва сега като че ли наистина го възприех като по-реалистичен образ. Но имаше и нещо малко плашещо, или по-скоро, отрезвяващо в тези разкрития. Май така става винаги, когато някой, когото сме смятали за неуязвим, несъкрушим и каквото друго се сетиш в този ред на мисли, се окаже... ами, просто човек.

Oh, tell me how many roads must a man walk down, before you call him a man...

"Не си прави кумир нито от това що ходи по земята....." и т.н. една от всичките абсурди там в библията. Не може всички да са като Мастър Йода, я...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мен лично Дъмбълдор винаги ми е бил любим герой и доизграждането на образа му в седмата книга стана причина да ми стане още по-любим!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абсолютно съм съгласна с всички ... Но едно не ми става ясно .. кой ли ще е новия директор на Хогуортс ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите