... да споделяме, какво ни е харесало и какво не в последната книга.

Аз в момента я чета и за първи път книга от поредицата за Хари Потър ми е интересна от началото, защото до сега се началото на книгите са ми били малко поснички. Единственото което не ми хареса до тук е, че на моменти авторката все едно прескача, т.е. в края на главата обяснява как се магипортират и някой изпищява и новата глава започва как те лежат примерно. Само това не ми хареса до тук иначе ми е страшно увлекателна.

С риск да ме изгорите на кладата, ще дръзна да кажа, че това, което най не ми хареса, беше... Снейп.

За мен мотивацията на Снейп е отстъпление от цялостния реализъм на повествованието. Той е обрисуван като човек, отрасъл във враждебна и жестока среда, която е действала в съюз с очевидното му предразположение към силата и болезнената му амбициозност, за да формира един злобен, високомерен и студен характер. С две думи - характера на идеалния смъртожаден.

После обаче ни се казва, че този човек е бил обладан от толкова силна и трагична несподелена любов, че само в името на СПОМЕНА (!) за нея без колебание загърбва всичко, към което го тласка самата му природа, и става верен съюзник на типа хора, които винаги е презирал.

За мен лично, колкото и красиво и възвишено да звучи това, то е просто... невероятно. Аз не мисля, че може да има такива хора. Душевността на човека е една, тя не се дели на "любовна" и "нелюбовна" част.

Хайде сега, яжте ме.

На мен също ми беше много странна тази пълна трансформация. Да, съгласна съм, че едно такова чувство като любовта може донякъде да промени характера на човек, но чак такава пълна промяна, такова извъртане на 180 градуса - е, хайде, извинявайте, ама такова чудо даже и в книга не може да стане. То си е казано: вълкът козината си мени...

Oh, tell me how many roads must a man walk down, before you call him a man...

Друго нещо, което ми се вижда... хм... неудовлетворително, е описанието на смъртта. В книгите (а и в свои интервюта) Джо казва, че смъртта е едно от невъзвратимите и неподлежащи на отмяна посредством магия неща; тази позиция очевидно е в много важна връзка с разказа. В същото време виждам заиграване с някаква форма на съществуване "там отвъд": духовете в "Хогуортс", говорещите и мислещи портрети на умрели хора, "чистилището", в което се срещат Хари, Дъмбълдор и Волдемор, неколкократното общуване на Хари с духовете на родителите му, присъствието на Воала в Отдел "Мистерии" на Министерството... Това ми се вижда непоследователно. Не разбирам, защо Джо отваря тези вратички към идеята за задгробен живот или каквото там го наречем.

мен не ми хареса корицата и цената

с друга част от книгата не съм се запознал

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а модераторката?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е така. Има много примери за хора, които са си останали свестни въпреки средата и тормоза, който са преживели. Това със средата е по-скоро за оправдание на келешите. А и колко хора има, които са израстнали в прекрасна среда, а са станали говеда?

Ето и темичка за размисъл:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ако не носи остри предмети със себе си - може

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напълно прав си, само средата не е достатъчна, Хари също не е расъл сред рози, затова и написах, че средата в случая на Снейп е спомогнала да се пръкне говедо, а не, че сама го е създала. Крайният резултат е бил обаче твърде ясен и на мен той не ми се връзва с ролята му.