Re: Предимства и недостатъци на ПГМТ / Фен клубове / Хари Потър

Последните няколко дена и разните случки в тези дни ме накараха да се замисля, аджеба аз късметлия ли съм или не с училището си(или примерно класът, в който съм попаднал). Хората, с които комуникирам, за да разбера тяхното отношение, относно моето учебно заведение(забелязал съм, че ако го казваш достатъчно бързо "учебно" звучи досущ като "лечебно") имат различни мнения, които варират от "Бахти дупката, никога няма да ида да уча там" до "Живот си живеете вие в механото". Естествено, който не е препатил, няма кво да говори.

Нека започнем от негативите

Може би във всяко училище отношението към директорката и нейните помощници е малко по-различно, от колкото към злите учители, но смея да твърдя, че положението тук не може да се сравни с никое друго. Ако смятате, че директорката във вашето училище не е наред с всичкия си, то тогава не идвайте тук. Най-краткия път до стаите е затворен и забранен за преминаване от учениците, тъй като е официално класифициран като "Стълбище само за учители и гости на училището".
Не са много директорите, които влизат в стаята, по време на учебен час, мълчаливо правят десет крачки навътре в стъпка тип Джеймс Бонс Не Събуждай Злодея Нищо Че Паркета Скърца, след това в същия мълчалив тон се обръща и си излиза от стаята. 20-тина ученици си преглъщат слюнката, а учителят прави онзи познат знак с ръка, сякаш държи ябълка и я върти, ама без ябълката, иначе казано "Тая е луда".
Едната заместничка е без коментар. Бюрокрация до небето.
Лъчът надежда, който според мен също е рядко срещан из училищата е заместник директора. Учител по физическо, не познава половината клас, тъй като от 8-и клас не е карал учебен час, предусещам, че 90% от случаите на намалени часове са по негово предложение, всички имаме шестици по физическо, въпреки че съм сигурен, че има поне 7-8 човека, които не могат да избягат пет километра за по-малко от едно денонощие.

Обстановката също е от голямо значение

Навремето на входа на училището те посрещаше дружелюбно куче, което си клатеше главата в ритъма на Mr Jackson на Outcast, но явно в изминалата ваканция го е сполетяла някаква тежка болест, или просто главата му най-накрая е паднала.
Онзи ден пък бях потресен, като видях, че в двора на училището, скътан зад някакви храсти има гроб, на починал мъж през 1921-а година в "неравен бой". Нямам си представа за какво става дума, но е факт - гроб, с 50-сантиметрова оградка, цветя и надгробен камък. В двора на училището.
След като влезнете в сградата пък, на едно от таблата, на които са окачени кандидатстудентски реклами и някакви плакати, които те призовават да се разделиш с еднамалкабира кръв срещу усмивка и потупване по рамото, е окачен некролог. Нищо против почитта към мъртвите, момчето загина в катастрофа с мотоциклет, но все пак това е училище, в което 13-14 годишни деца правят първите си крачки в истинския живот. Не е кой знае колко приятно.
Говорейки за смърт не мога да пропусна и факта, че това сполетя и съученичка от 8-и клас, която после беше преместена една буква по-нагоре. Въпреки, че не изглеждаше много депресирана, даже напротив(поне по спомени), след година се оказа, че се е самоубила.
Година по-късно съученик прекара една нощ в изтрезвителното(и оттогава не пие алкохол междудругото), но това не го броя за кой-знае какво, тъй като и аз съм минал по този път и единствено факта, че бях доста далече от цивилизацията на 21-ви или дори 20-ти век ме спаси от това да бера срам пред нашите.
Миналата година пък момче от 9-и клас постъпи в болница с мозъчни сътресения и някакви кръвоизливи и някакви такива сложни лекарски думи, след като друг 9-окласник му блъскал главата в оградата на училището.
На фона на горния абзац разговорите с ученичка от Математическата гимназия, че са гонили ученици за "бой в час", звучат като виц от последната страница на "24 часа". Все пак и аз съм минал по този път(бой в час, не изгонване за каквото и да е).
Продължавам нататъка, де, съседа отсреща го били изгонили от училище за непристойно поведение и отсъствия или нещо от този род. За съжаление случващото се в училището ми не може да се опише с каквито и да е било думи, но ако мога да ползвам магията на математиката, то "непристойно поведение" е 5 точки, случващото се в ПГМТ е 377 точки.
Случки:
*Клас нарежда всички чинове един върху друг и напуска часа в междучасието, като в стаята остава само зубара на класа на единствения не-в-купчината чин. Учителката в последствие го изпитала.
*Клас нарежда чиновете в тясна стая така, че вратата та не може да бъде отворена.
*Ученик пали дневника. Случва се ежеседмично
*Клас нарежда чиновете един върху друг и на въпроса "кой го направи" от учителя се лъже в очите "не бяхме ние, те си бяха така като дойдохме"

Алкохол в час и оръжие в училище са другите провинения

за които са били изключвани ученици от другите училища. Преди 2 години в час по немски си наредихме 4 чина един до друг, изкарахме си фъстъци, леблебия, газирано и ракия и почнахме да се гощаваме, докато течеше урока. Поне трима, само от моя клас са носили оръжие в училище.

Може да звучи като много забавно място, но никога не знаеш какво ще ти се случи. Въпреки всичко животът в ПГМТ не е всичко, в края на краищата това е училище в което трябва от време на време, макар и сравнително рядко, да се показват някакви знания.
Който има желание, да го направи:

а=1/8{2L-п(d1+d1)+sqrt[(2L-п(d1+d2))^2-8(d2-d1)^2[}

Една от 10-тина формули, които трябва да се изчислят, проверят в таблици, сравнят с няколко неща, начертаят отговорите прилежно и обяснят на учителя за 40 минути. Приятно прекарване, а?

п.п. Не всичко, което написах е всичко, което би било интересно да се прочете от читателите, но гарантирам, че е истина. В последствие ще допълня каквото още трябва, а ако на някой му се струва тъпо, че такава тема същестува, то значи не е преживял носталгията по свършващите ученически години, която признавам си, е доста приятно чувство всъщност.

to be continued
Следващият път:
- За учениците и даренията за сираци
- За учениците и храненето в час
- За учениците и спорта
- За родителските срещи
- Още за "некролозите"

Реакциите ви не ме изненадват, достатъчно са ми познати и от други ученици, които си надценяват простотията, която се шири и из техните училища. Как се чувстват горди, че са избягали от час, след като са го направили с триста зора, самоубеждаване и горене на тамян.
Като стана дума за бягане от час се сетих, че може да задълбаем и в друга сфера:

Задружието на учениците

Щом опре до абитуриентския бал всички почват масово да им става мъчно за добрите ученици, с които са прекарали 5 години от живота си в неспирни игри, неудобни спорове, откриване на живота и всяккви други шитове[в превод от английски(по което имаше олимпиада, за която учителката ми каза, че ще ми пише висока оценка само, ако ида на нея, но въпреки всичко, не ми каза кога е тая олимпиада) - лайна], мъчно им е за учителите, за класната стая и така на татъка. Аз лично сигурно баш абитуриентския бал ще си го проспя или нещо от тоя род, както направих с екскурзията на края на седми клас, когато се сбогувах с един доста по-сдружен клас, от този в механото, а и от който и да е в механото.
Да си представим един средностатистически задружен клас от средностатистическа гимназия(примерно оная до син сити). Ученикът с номер 8 примерно е с три поредни забележки и предупреждение за изключване от училище, когато в едно междучасие той слага миризлива бомбичка в чантата на учителиката по физика. Да, обаче като един задружен клас, номер 13 и 15 едновременно поемат вината, щото те пък нямат забележки и могат да го спасят.
Сега мислено да се пренесем във всичко друго, но не и средностатистическа професионална гимназия(онази до данъчното и фирмата за чистота, от където постоянно излизат камиони за боклук). В какъв момент един клас от тази гимназия би се съюзил срещу някакъв проблем?
Пример: Влиза стара жена, която изнася петминутна лекция пред класа и учителя за това как бедните деца от дом за сираци "Незнамсикойси" се нуждаят от помощи, от стотинки от всеки ученик, или дори не стотинки, а стари учебници, дрехи, одеала, каквото и да е, за да прекарат Коледа по един по-добър начин. След въпроса дали някой ще помогне, момче от първия ред се обръща към целия клас с думите: "Е, ако някой мисли да помогне с нещо, да си вдигне ръката".

30 секундно мълчание, никой не помръдва. Горката женица - тва й се е случило сигурно 30 пъти в това училище, преди да се пренесе в някоя клиника за психични разстройства.
Доста хора си търсят прехраната, предлагайки услуги на ученици и търсейки заплащане. Във всяко училище е минавал фотограф, който да предложи да снима класа и после да даде по една снимка за спомен на символичната цена от левче. Но не във всяко училище му е отговаряно с "Не ни трябват снимки, довиждане" без дори да каже "добър ден ученици".
В почти всички училища, за които съм си говорил с някого, когато влезне лелка да прочете някаква заповед, за намалени часове, ваканция или нещо такова, всички вкупом стават, за да отдадат почит или нещо от този род; не са много обаче училищата, в които невинната жена е посрещната с възгласи "кво става зурлооо".

Естествено, когато опре до някакъв наистина важен въпрос, който не засяга това да се нарани нечия душа, класът веднага спира да бъде единен и задружен. Докато дискутирахме това дали абитуриентския бал да бъде в хотел Санкт Петербург, на море, и двете, се появиха доста повече от 3 мнения по въпроса и никой не слушаше другия. Така се провалиха всякакви планове за добро прекарване, докато не се намеси класната, която реши, че ще сме на бал в Сант Петербург с Ана-Май(ако не се лъжа), пък после може да се нарежем като свине на някава хижа в Родопите, няма проблеми.
Фактът, че почти всеки ден някой се бие с някого сам по себе си говори за задружието на хората, още повече, че доста от тези боеве са записани на видео файлове с телефони. В крайна сметка всичките тези различия не пречат ученици от моя клас да печелят в 3 поредни години шампионатът по шах, но това го казвам, само междудругото.
Тъй като музата ми се загуби, ще пропусна да кажа всички, което казах, че ще кажа този път и в крайна сметка.. ту би кънтинюд и продължавайте да си мечтаете за такава простотия