можете да прочетете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Това е така, защото е така и иначе не би могло да бъде."

След това умотворение, мисля, че няма какво да коментираме...

It's only after you've lost everything that you're free to do anything.

ъ...а това : "Рекламирана като “най-добре въплъщаваща духа на новото хилядолетие”, книгата на Джоан Роулинг едва ли притежава повече достойнства от баналните комикси за Мики Маус или Супермен"

Е, това го написах в свободен преразказ. В статията не е точно така, но явно това се има пред вид.

Да започвам ли?

На първо място, авторът на това писание действително е прочел само първата книга, която сама по себе си беше писана точно за 10-11 годишни деца. Фактът, че много по-възрастни хора успяха да прозрат през нея, да вникнат в посланията зад "плитките" приключения, говори сам по себе си за интелектуалния потенциал на г-н Флеминг.

Сега един кратък разбор на по-фрапиращите моменти.

Обвинява Роулинг, че стилът е взаимстван от Толки, Луис и любимия не всички на Лукас. Като доказателство привежда факта, че "неслучайно и нейните зли магьосници принадлежат към “тъмната страна” на Вселената". Много ми е интересно какво щеше да стане, ако от желание за оригиналност ги беше причислила към "светлата страна на Вселената". Някак си не мога да си представя детска книга да възхвалява злото, издигайки го до светло учение, достойно да бъде последвано от децата, възприето като начин на живот и най-висше благо. Честно казано, това никак не ми се връзва с последвалите брътвежи на тема "християнски ценности".
А точно те са най-слабата точка от доводите на този човек. В цялата статия думата "християнски" се среща на всеки ред, понякога по-често. Възмущава се от това, че Роулинг не се съобразява с тези ценности, че се е отдалечила, дори откъснала от тях. По-лошо, че се опитва да откъсне невръстните си читатели от лоното на християнството. Тук логично се налага въпросът дали същият този господин Флеминг е чувал за друга религия. Според мен това е много малко вероятно. Още по-малко вероятно е да е чувал, че християнството има три големи клона (моля светпен да не се лови за терминологията, аз съм лаик ) - католицизъм, протестантство, православие. Всичко останало (дори и англиканството, към което принадлежи самата Роулинг) се води малко ли много за вид ерес, а съответните църкви - за секти. По тази логика методиста Флеминг, ще или не ще, може с чиста съвест да бъде обявен за сектант. Между другото, в статията на няколко места се споменава методистката църква и нейните неделни училища и оттам си вадя и извода, че авторът не е мърдал от родния си средно големия средностатистически американски град, който и да е той. Та по тази логика едва ли точно представител на християнска ерес трябва да говори за християнски ценности.
И какво, собствено, разбира Томас Флеминг под "християнски ценности"? Да видим, според десетте божи заповеди това са семейството (почитай родителите си), любовта (обичай ближния си), приятелството (не пожелавай нито жената, нито вола или каквото там беше), честността (не лъжи), добрият и достоен начин на живот (не кради, не убивай). Хайде моля някой да ми посочи момент от "Философския камък" (за когото все пак говорим), в който се отрича която и да била от тези ценности. Всъщност единственото, което Хари и неговите приятели отхвърлят, е примиренчеството. Те не са готови да обърнат и другата буза, вместо това се борят. Ако това е лошо, антихристиянско, покваряващо, лично ще отида и ще стисна ръката на Томас Флеминг.
Другата слаба точка на господина е поставянето на романа на класова основа. За бога, "Философският камък" е бил замислен, написан и издаден като детска книга. Кое дете би разбрало понятието "класова разлика". Хари бил беден, пък чичо му богат и хоп - класово разделение. Господин Флеминг и тук се изказва неподготвен. Много бързо се разбира, че всъщност Хари Потър и семейството му са били доста заможни. Хърмаяни е от семейство на зъболекари, а те, както всички знаем, далеч не са от най-бедните и необразовани прослойки на обществото. Рон също не е от пролетариата - все пак родителите му може да нямат достатъчно средства, че да обличат всичките си (колко, 5 деца?) в кадифе и сатен, но и не работят по 12 часа в някоя фабрика и не живеят в землянка. Извинете, но в случая противоставянето "буржоазия - пролетариат" е просто нелепо. Както и противопоставянето "бедни - богати". Вярно, Драко се държи гадно и е богат, но Хари не е по-беден. Разликата тук не е в количеството пари, а в отношението към и заради тях. Май тук е моментът да контрирам г-н Флеминг - а да не би една от библейските ценности да не казва "блажени са низшите духом"? И как така хем Роулинг ще отхърля християнските ценности, хем като се придържа към тях.. нали! Няма логика!

И понеже виждам, че моето писание излезе извън контрол, а на многоуважаемия, достопочтения г-н Флеминг много му се събра, просто ще обобщя. Авторът на статията е просто един закостенял, остарял, оглупял, уморен сектант-методист, надъхан с консерваторски лозунги от времето на макартизма. Само и единствено на това отдавам пълната му неспособност да вникне в същината на книгата, да види под повърхността, да схване посланието.

На коментарите му относно талантите на Роулинг изобщо няма да се спирам. С две думи - безпочвено становище на човек, отхвърлил тотална съвременната култура.

но след безсънни дълги нощи станах силен и голям
и вече знам, че мога да се справя сам

Кефиш ме...

Да допълня: дали едно произведение е "литературно въобще" или не, дали е "блестящ образец" или не, ще кажат в крайна сметка не изветрялите и бетонирано-арматурирани схоластици като въпросния автор, а широката и мислеща нормално публика. Трудно мога да си представя по-обективна, разкрепостена и свободомислеща публика от ДЕЦАТА и нейното мнение май е твърде далеч от г-н Флеминговото. Така казаното с ироничен тон от г-н Флеминг: "Младите винаги са и по-добри, и по-искрени от старите, а авторитетите не струват пукната пара" - всъщност не е много далеч от истината.

Колкото до твърдението, че "Джоан Роулинг със сигурност нито притежава критичен ум, нито въображението и надхвърля границите на стандартните истории с Мики Маус или Супермен", то е просто смешно в устата на човек, чието "въображение и критичен ум" по моя бегла преценка надали имат и 1/1000 от тази на Роулинг. Тя определено умее да "хипнотизира" читателя. Но ако това тя успява да направи само с "проповядване на негативистка добродетел", без помощта на “огромно въображение”, то съвсем сигурно е, че това няма как да стане без помощта на Нечиста сила - анатема трижди! - и само по себе си е достатъчно, за да ни убеди във връзките и с дявола и да оправдае изгарянето и на клада като вещица...

Жално е, че подобни писания намират трибуна в България.

Ами аз май няма какво да допълня, освен че това да определят книгата като "антихристиянска" само защото се говори за магии, е пълна глупост. В коя религия се въздига култа към злото и към черната магия ? Аз не знам дали има такава... още по-малко пък Роулинг игнорира християнството, напротив, тя се опитва да се придържа (до някаква степен) към ценностите, на които ни учи то.

Аз изобщо не мисля, че Роулинг се стреми да измести книгите на Толкин или някой друг, разбира се, че е хубаво книгата й да е напред в книьните класации, но да ги измести-едва ли.

Това твърдение, че самотността на Роулинг (т.е., че е самотна майка), както и това, че деляла хората на богати и бедни, не мисля, че се е отразило на творчеството й...но ясно господин Флеминг не мисли така.

Вие казахте всичко останало общо взето, така че аз искам да кажа само в заключение, че човек, който хване една книга с предрасъдъци и малко сбъркани религиозни разбирания (като г-н Флеминг), не може да има трезвено мнение по даден въпрос, свързан с нея, а да не говорим, ако човекът даже не е стигнал до края на историята(Филосовския камък изобщо не е основателна причина за такава тема).

По този въпрос аз съм писал и говорил много (вкл. по местнатата телевизия в Русе). Но на хора от рода на този нищо не им влиза м глават, тъй че няма никакъв смисъл да се коментира.
Има,обаче, нещо вярно в това, че има много заимствания но $Властелина на пръстените$ В това се убедих, след като ,най-после, се сдобих с видео и гледах първата и втората серия на въпросния филм. Това, обаче, се нарича творческо влияние и е естествено в литературата.
Освен това, фантастиката на Властелина е много страшна, напомня ми за древноиндийските епоси, а тази на Хари Потър , често пъти,е весела, близка до обикновения живот (като се изключат сцените на двубоите с Волдемор). Именно това предизвиква силната идентификация на читателя с героите и успеха на книгата.

хахахахах тия не им ли писна бе???

Zufall, Leere und sinnlose Verlorenheit.