|
ей ви още един фен-фик.не съм аз авторът.как е хари в такава светлина,а?
КРЪСТНИКЪТ
".. тъмното небе затъмняваше пейзажа.. вятъра духаше като лутънска проститутка..." неее.. той не можеше да продължи така мемоарите си ..
твърде безвкусно беше .. и се пак наистина беше тъмно .. и размазано...
-Хари свали си цъкитата ве ман - извика рон - приличаш на муха с тях ... и стига си се блъскал във вратата на купето .. ето ти нормалните очила с диоптри ..
-Рон , разваляш новия ми имидж ве нига ... Няма значение .. ела да съберем квото имаме да зимаме от пътниците във влака ...
двамата тръгнаха по Коридора ... Отидоха направо в купето на Малфой ..
-бене , бене - промърмори Хари - носиш ли парите блондинко ? - пророни той презрително.
-спокойно доне , стига да носиш стоката сичко ще бъде уредено в хогуортс ...
Вечерта на масата на грифиндор беше спокойно .. дона вечеряше необезпокояван от никого кротко наблюдаван от гадовете си ..
-кажете на Хърмаяни че ще я чакам в 11.30 в общата стая да не закъснява - властно нареди той , намести мантията правена по поръчка от мадам...(ае от оная дето ги праи на Диагон-Али) , оправи шала , намести кърпичката точно на 2 сантиметра над джобчето и потегли следван от горилите си ... - имаме среща с братята Уизли за новите пръчки чух че били доста здрави ...
-Стоката си я биха - одобрително даде мнението си Донът - здрави са .. правят ли магии ?
-Това е бъдещето - заяви Фред , и по белязаното му лице се появи усмивка до ушите , буквално! - идеални са за битка когато съотношението не е във ваша полза сър ...
-добре .. скоро може да стане нещо .. тази година конкуренцията е мн голяма ... - каза кръстникът и завъртя бухалката в ръката си - отивам да видя Хърмаяни , бъдете внимателни момчета
Току влязъл в общата стая на врата му се нахвърли момиче :
-Цяло лято едвам живях без теб Хари , толкова толкова те обичам -говореше мутресата в кратките паузи между целувките й - толкова се притеснявах , говореше се че са те видели до плимут и са щели да те убият... щях да полудея преди да получа писмото ти ...
-Млъкни , знаеш че не обичам да говоря по време на акта .. хайде , загаси огъня и го лапай !
-Но аз ще се опаря .. - да беше доста заглупяла от първите 3-4 години от запознанството им , но бе доста секси .. а и той нямаше намерение да говорят мн мн ..
На другата сутрин донът се събуди и доволно поразмачка топките си ..
даа... тя беше доста добра ,дали не бе тренирала с друг през лятото ? несъмнено трябваше да проучи това ... Закъсняваше за срещата с Малфой , нищо , той можеше да почака. Хари бавно се изправи и стана от леглото с балдахин докаран със специална пратка от Арабия. Огледа внимателно плаката от Playboy който беше закачен на стената , мдаа... благодарение на тази магия определено беше доста по възбуждащ , бавно движещото се тяло на Моника Белучи го накра бързо да забрави нощните си преживявания .. Отиде до банята взе си душ и излезе пред потрета на старата дама , там го чакаха гардовете му .. дааа предани както винаги.Разбрала накъде са тръгнали Дебелата овца промърмори нещо .. ГОЛЯМА ГРЕШКА :
-Научете я как да се отнася с нашия бизнес - каза Хари и продължи спокойно напред , под звуците на писъците на дамата от портрета ..
Нямаше от какво да се притеснява , Снейп още не бе излязъл от болничното крило след последния му опит да направи забележка на най-големия в хогуортс .. Дъмбълдор пък не знаеше за криминалните му действия , донът го уважаваше като човек и сърце не му даваше да му признае какво наистина представлява той ... още белязаният не се бе устремил към властта в училището , но и това щеше да стане .. Сградата беше идеална за убежище и развитие на престъпната му империя ..
В един момент гангстерът се изтръгна от мислите си и се озова лице в лице с малфой , настъпи кратка тишина ... Хари изчкаваше драко да му отправи коментар по повод закъснението му , отдавна чакаше повод да разбие главата му както направи с Луциус малфой при изпробването на бухалките любезно предотставени от братята Уизли ..
-Добро утро доне , носите ли стоката ?
-Нетърпелив си Малфой , това не ми харесва - каза Хари като намекващо придръпна мантията си за да разкрие криещия се отдолу Макаров ... При първото му докосване до този предмет Драко само се изсмя , но трите месеца в инвалидна количка го накараха да разбере че с това шега не бива...
-съжалявам , но искам да приключим по-бързо , трябва да видя професора в болничното ..
Донът направи неодобрителна физиономия :
-Рон донеси стоката - месеците във фитнес залата бяха дали отражение и сега рон приличаше на Силвестър Сталоун и лесно пренесе трите куфарчета - Хероин чиста проба .. ако плана ми се развие скоро Спраут ще го отглежда за мен , което доста ще улесни и ускори бъдещите ни сделки
-няма значе...
-Всичко което казвам има значение , Малфой ! - С леден тон каза кръстникът
-както кажете сър - разтреперано отговори драко
-хайде дай ми номера на трезора в който са парите и сичко ще е ОК !
-319
-знаеш че имам силни връзки в Гринготс , нали блондинке ? Не би посмял да излъжеш кръстника , нали ?
-н-н-неее .. - едвам промълви слидеринеца.
-добре , вярвам ти , но внимавай ... хайде целуни пръстена и се разкарай!
Малфой стори това без оплакване ..
Да ... вече бе абсолютно респектиран от дона , помисли си доволно Хари...
Бяха изминали три седмици от сделката и всичко бе спокойно .. живота в мъгълския свят бе помогнал доста на големия мафиот да прави успешни сделки сред магьосниците .. малфой още не се бе осъзнал че получи прах за пране вместо хероина си , явно всичко щеше да бъде наред.. Донът се качи на метлата си - Светкавица SL500 и потегли към Хогсмийд където имаше среща с трола който управляваше територията му в планините.
Той бавно набираше височина , не бързаше.. 10 .. 20 ..30 ..50 .. 100 .. 250 метра ... Когато се издигна на 500 обаче почна да му мирише на изгоряло .. тъкмо бе изпушил кубинската си пура .. не беше това ... той се обърна и видя - метличината му беше избухнала в пламъци ... бомба .. само един човек го правеше , но сега нямаше време да се мисли за това .. телохранителите му го чакаха в началото на селото .. нямаше как да стигне до там .. мобилният му телефон пък не работеше тук .. защо не успя да накара дъмбълдор да сложи една антена на покрива на северната кула ... Той тупна на земята ... повъртя се малко и се обездвижи ...
-Май е мъртъв - каза Малфой приближавайки се до трупа - никой не може да ме мами .. дори и той .. това е края на ерата Потреоне ...
Запази миг мълчание .. дааа .. щастлив ден , идеята за атентата бе брилянтна .. нямаше издънки .. Позволи си да се разсмее сатанински .. Това беше отмъщение за Баща му , за Волдемор , за всички които т.нар. дон беше наранявал някога .. За парвати която сега бе чистачка в луксозното имение на белязания .. Даа .. никога повече , сега той - Драко Малфой беше господарят на престъпния свят ..
-Грешиш глупако - чу се злокобен глас зад него - не съм умрял !!
Преди да се усети русокосият мафиот бе проснат на земята , наритан брутално от поне тринайсет чифта крака обуди в черни обувки от драконова кожа с прекалено остри върхове .. Окървавения труп скоро бе под земята ...
-Мисля че е по-добре да заминеш преди края на учебната година Хърмаяни - каза донът - не се притеснявай , всичко ще бъде наред ...
Просто тук ще стане леко пренаселено .. - продължи той разтърквайки пистолета си ...
|
|
още(аз не съм авторът):
Хари се събуди с ужасна болка в челото.Помисли,че е от белега му,но изведнъж се сети за якия снощен запой с Волдемор.
-Знаех си,че последните пет чаши Карнобатска ще ми дойдат в повече!-каза си той.-Ама то на пича(Волдемор)може ли да му откаже човек?!
Той понечи да стане,без да усеща,че е на горния креват,който бе на около 1,5 м от пода.
-Ау!-извика той,когато се строполи на пода.Беше си изкълчил китката и левия глезен-АААА!Мама!Мама!-разплака се той.
-Стига си зял,бе!-обади се Рон от другото легло.-Трябва да спя!Да не мислиш,че ми беше лесно снощи да те мъкна на гръб в 4 ч.през нощта?!
Хари стана подсмърчайки и с мъка стигна до огледалото.Погледна се и на лицето си видя...СОПОЛ!
"Хм,нищо особено"помисли си той"Имал съм си и по-големи"
После видя,че косата му не е достатъчно рошава и започна да работи по въпроса-все пак такъв му бе имиджът,да е винаги чорлав.
-Аз отивам да муам!-каза той на Рон.
-Да к'во?-не разбра другият.
-Да ручам,бе!
-Да к'во?-пак не разбра той.
-Да мачкам!
-Да к'во?-продължаваше да не разбира Уизли.
-Да кльопам,да ям,да се храня...ААААА!!!!-избесня Хари.
-К'во?
-Ще ти кажа"к'во"!-ядосано каза Хари и срита набързо лежащия Рон.След това тръгна да излиза,когато точно до вратата чу отново гласа на Рон зад гърба си:
-Ъъъ...Хари...
-К'ъв Хари,бе?!
-А,да извинявай!Бате Хари,исках само да ти напомня,че си по нощница!
Хари се погледна-наистина бе по нощница,но не обикновена нощница,а нощница-ВИДИМКА,през която се виждаше всичко под нея(ако може да се каже,че под нея имаше нещо интересно...).Хари отиде до куфара си,откъдето непослушно стърчаха чорапите,които не бе прал от 6 месеца.Започна да рови из дрехите си,като ги нахвърля върху лицето на Рон,който скоро щеше да припадне от ужасната им воня.Най-накрая Хари откри мантията си и я облече.
-Що смърди,така,бе?!-ЛЮБЕЗНО попита той.
-Ами,бате Хари,нали знаеш,че не носиш много на алкохол и снощи я...-Рон замлъкна.
-Я...к'во?!-Попита Хари,който не си спомняше почти нищо от предишната нощ.
-Я...
-К'во,бе?!
-Я...Абе,ти блондинка ли си?!-разяри се Рон-ОПОВРЪЩА Я!
Хари се затича към кревата му с боен вик:
-Как ше говориш такива мръсни думи в мое присъствие,бе?!-и точно преди да стигне до леглото му,се спъна в един от ботушите си и падна по лице в купчината мръсно бельо.После стана,показа среден пръст на Рон и се запъти към Голямата зала.Слизаше по стълбите на Грифиндорската кула,когато не пропусна възможността да ги вземе накратко и се затъркаля надолу.
-Хари,какво правиш?-Пред него беше застанала проф.Макгонагъл и го гледаше строго.
-Ами...аз...такова...бия се с един димен...димен...А сега де!Как беше!А,ТОР!
-Тук има тор?Дай малко,че магарешкия ми трън изсъхна.
-Не,ма!ДИМЕН-ТОР!-развика се Хари,избута я и се затича към Голямата зала.
Но за негова най-голяма изненада,там нямаше никаква храна.
-Къде е кльопачката,бе?!-развика се той.
-Невил отупа всичко!-обади се плачещият Гойл.
Хари погледна към Невил,който,видно преял,се беше трополясал полужив между два стола.Отиде до него и го хвана за омацаната яка.
-Ти знаеш ли кой съм аз,бе?!-развика му се той.-Аз съм Хари Потър,момчето,което оцелява...дори след най-големия запой!А снощи победих Волдемор...по пиене!
След като видя,че няма смисъл да губи ЦЕННОТО си време тук,Хари се запъти към часа по трансфигурация при проф.Макгонагъл.Влезе в стаята,където с редовния кравешки поглед го гледаше Хърмаяни.
-Ето те и тебе,кранто!-викна той-Ела ми сега тука!Ти що не си ми изпрала дрехите,ма?!
Тя скочи от мястото си и започна да бяга около чиновете в опит да се спаси от разбеснелия се Потър.Той я подгони.
В този момент обаче влезе проф.Макгонагъл.
-Какво правите?-строго извика тя.
-А...Играем на гоненица!-побърза да каже Хърмаяни.
-Я не ми отговаряй,ма пикло!АВАДА КЕДАВРА!-викна учителката към Хърмаяни.Тя обаче успя да избегне заклинанието.
-В името на Астор!Ти щеше да ме утепаш,ма,дзвер!-викна Хърмаяни.
-Йе!Женски бой!-зарадва се Хари.
За негово най-голямо съжаление обаче звънецът изби и трябваше да започват с уроците.
-И така,ученици-започна Макгонагъл-днес ще ви науча как да се трансфигурирате в овца.Заклинанието е...е...как беше,бе?Не,ученици,днес ще се занимаваме с това как да се трансфигурирате в муха.Сега демонстрация.МУХОС ТОТАЛОС!-извика тя и се превърна в някакво насекомо,подобно на търтей,но с дълга опашка и рога на гърба.След това горе-долу възвърна човешкия си вид(тъй като носът й беше на лявото й рамо)и се развика:
-К'во ме гледате?!Аре заминавайте за другия си час!
Те се запътиха към подземията,където трябваше да имат час по отвари при проф.Снейп.Той обаче дойде с половин час закъснение.
-Извинете ме за закъснението,изроди,просто градският транспорт е пълен отврат!Така,днес ще се занимаваме с приготвянето на една много полезна отвара...ХЕРОИН!
След това на дъската написа какво трябва да правят и те започнаха работа.След около 5 минути Снейп се приближи до Хари и изсъска:
-Потър,пак ли,бе?!Пак ли,бе?!-и го удари с пръчката си по главата.-Казах ХЕРОИН,а не лекарство против СПИН!-и натика главата на Хари в странната смес.
След това отиде до Драко Малфой,чийто котел бе празен.
-Къде е отварата ти,Драко?-попита учителят.
-Я,вижте к'ви ангелчета летят!-отвърна той.
-Той реши да изпробва отварата,господине,и ето какво стана-каза Краб.
-Ето,ученици,вижте един успешен опит!-похвали Снейп полузаспалия Драко.
Следващият им час бе при Хагрид.
-И така,деца,днес ще се занимаем с едни много опасни зверове-ВЪШКИТЕ!Щото нещо целия са ме налазили!-в това време по челото му полази една дебела въшка,която доволно се уригна и се загнезди в гъстата му вежда.А от косматите му гърди скочи една бълха,която отиде при другото насекомо и започнаха да се чифтосват.Този час беше просто непоносим!Хари,който никога не бе оставал без такива гадинки,не се уплаши много,но Хърмаяни буквално изпадна в шок!
Следващият им час бе по билкология при проф.Спраут.
-И така-започна тя-днес ще се занимаем с едно много интересно и приятно растение.Нарича се марихуана.Някой може ли да ни каже къде се отглежда тази хубава тревичка?
Както винаги Хърмаяни щеше да й извади очите с високо вдигнатата си ръка.Тъкмо щеше да й даде думата,когато с периферното си зрение видя,че Хари също вдига ръка и се зарадва,че най-накрая и някой друг ще вземе участие.
-Да,Хари?
-Може ли до тоалетната?-попита той.
Спраут беше видимо разочарована.
-Аре заминавай!Кажи сега,Хърмаяни.
-Ами,баба ми си я отглежда в градината.
Хари отиде в тоалетната.Там миришеше ужасно.Той се заключи в първата кабинка,попаднала пред очите му,тъй като вчерашните мезета,които ядоха с Волдемор,му действаха доста разхлабително.И тогава започна голямото мъчение.Напъни,викове,напъни,викове...След час и половина Хърмаяни дойде в тоалетните.
-Хари,какво става?
-Ъъъъ...БОЛИ!
-Какво?Белегът ли?
-Ъъъъ...Не,ма!Хемороидите!Уф,я поне донеси едно...ъъъъ...Плейбой да си чета,а и да се избърша после.
-Ами,имам само "Шок" и "Знахар"...А,и "Лична драма"!
-Добре...ъъъъ...дай"Лична драма",че най-много отговаря на случая ми!
Тя му подаде вестника под вратата,но подът беше мокър и той подгизна.
-Тъпачка!Ъъъъ...сега ше се избърша с косата ти!
След около 5 минути Хърмаяни не издържа:
-Хари,тук мирише непоносимо!
-Ами,приложи Алахамора на прозореца!-отвърна той.
-К'во?!
-Отвори прозореца,мъъъъъъъ!!!
-А ти кога свършваш?
-А,аз свършвам бавно!УА!-каза той и се чу едно яко ПЛЬОС!-Добре,айде,ставам.Опа!
-К'во?-попита Хърмаяни.
-Ти друга дума не знаеш ли,бе?Ох,кенефната чиния ми е засмукала...седалището и не мога да стана.
-Хари,това е магия!Знам това заклинание,нарича се ГЪЗОСМУК!
-А знаеш ли как да го махнеш?-попита Хари.
-Е,аз да не съм Айнщайн?!
-Ами поне на външен вид си-промърмори той.
-Добре,идвам да ти помогна!Отключи!
-Не мога да стигна до вратата!
-Тогава ще се наложи да приложа сила-каза момичето и вдигна заплашително десния си крак.Видяха се кафявите й гащи.Тя тръгна да рита вратата,но не можа да запази равновесие и падна назад.След това се изправи и този път успешно разби вратата.Тя(вратата)падна върху седящия Хари,а той се развика:
-Излез,ма!Не съм обут!
Тя отиде да извика помощ и след малко там се напълни с учители,но въпреки всички заклинания,които приложиха,единственият резултат бе,че Хари освен късоглед вече бе и разноглед и не можеше да прибере езика в устата си.Тогава нещо отвътре на тоалетната чиния започна да го гъделичка по...задните части.
-Кой е там?-попита Хари.
-Аз съм Стенещата Миртъл!Мога да ти кажа как да се отървеш от това проклятие.Почувствай силата в себе си,Хари,и я освободи,пусни я навън!
И Хари усети напиращите си газове.Сега ударът бе неизбежен.Наближаваше.Затишие.И изведнъж тоалетната чиния избухна под мощния взрив.Хари изхвърча,удари празната си глава в тавана и падна на пода.Всички се приближика към него.Загледаха се там,където би трябвало да има отличителен полов белег,но той бе толкова малък,че Макгонагъл трябваше няколко пъти да забърше очилата си,за да го види.
Дойде вечерта.Още не се бе разбрало кой е направил онзи гаден номер на Хари.Всички се събраха в Голямата зала за вечеря.Но Дъмбълдор го нямаше на учителската маса.Всички ученици криеха храната си от Невил,който гледаше свирепо.След малко дойде Дъмбълдор с накривена шапка,заливащ се от смях и яко залитащ.Отиде до учителската маса.
-А!В коя кръчма съм аз,бе?-каза той през смях.-А'е наздраве!
И падна върху масата,като я събори.
-Ау!Ойде мезето!
После докато другите учители оправяха масата,той седна на един стол и задърпа Снейп:
-Ччч,ей!Сивиръсчо,да ти е останала малко Пещерска?
После извади GSM-a си и набра някакъв номер.Някой обаче му беше направил гаден трик и беше пуснал телефона на високоговорител,така че всички в залата чуваха разговора.Като начало се обади някаква жена,която каза:
-Сумата по вашата сметка намалява,моля презаредете!
А след това се чу един мъжки глас:
-Ало?
-Волди?К'во пра'йш?
-Мисля си за теб,Алби!-отвърна Волдемор.
-Стига,че ще разберат за снощи!-каза Дъмбълдор и затвори.
Гробна тишина....Изведнъж Драко стана от мястото си,видимо развеселен:
-Хари,миличък,вече не е нужно да пазим връзката си в тайна!
-Ние също!-казаха Краб и Гойл и започнаха да се прегръщат.
-О,мили Сивиръс!-каза Хагрид и двамата започнаха да се целуват.
После всички влюбени започнаха да показват чувствата си открито.
Хари и Рон отидоха в спалните,като Хари отново беше мъртво пиян.Влязоха в помещението,а той се опита да седне на един стол,но не го уцели и тупна на пода.Рон ядеше една шоколадова жаба,която всъщност не беше шоколадова,защото някой бе решил да си направи лоша шега с него и вместо шоколад беше сложил друго кафяво вещество.Помогна на Хари да легне на леглото на Невил,а Невил беше в кревата си.Хари вече бе върху него и когато Невил разбра,че не може да го махне от себе си,го използва за одеяло.
-Бате Хари?-обади се Рон.
-К'во?-полузаспало отвърна Потър.
-Мога да ти кажа кой ти направи гадния номер с кенефната чиния.
-Кой?-каза Хари и скочи толкова рязко,че се изтърси на пода.
-Ами...-продължи Рон.-Аз бях!Виждаш ли,аз цял живот ти се натискам,а ти така и не ми пусна!
Тогава обаче се задави с "шоколадовата" жаба и започна да кашля и да се задушава.Хари отиде при него и започна яко да го удря по гърба.Така обаче не се получи и той отиде да вземе метлата си от ъгъла.Падна 1-2 пъти,но накрая се добра до нея.
-К'во тре'аше да напра'йм сега?А,да!Да изметем.-и той започна да мете пода,когато чу,че Рон продължава да кашля.
-Стига си кашлял бе!Не вдигам чак толкова прах!Ау!-той се сети за какво му беше метлата в действителност и започна да "буха"Уизли по гърба.Но и това на помогна.И тогава той се сети за "Снежанка и седемте джуджета".Сложи Рон да легне и го целуна.Той изплю парчето от жабата и промълви:
-О,бате Хари,това развали проклятието!Цял живот чакам тази целувка!Ако не ме беше целунал,щях да умра!И между другото...абе,брато,имаш отвратителен дъх!
|
Яко!!
