Това, което ще напиша по-долу, е откъс от една интересна книга, която ми попадна преди няколко дни и която прочетох с голямо удоволствие. Реших, че може би и на някои от вас ще им хареса да прочетат нещичко от нея и затова сега се захващам да преведа тук увода и първата глава. Книгата се казва "The Magical Worlds of Harry Potter" и отначало си помислих, че ще бъде нещо от рода на "Магьосническия наръчник", който "Бард" пуснаха преди време. Тя обаче се оказа много по-подробна и интересна и затова ми се иска да споделя и с вас удоволствието си от нея. И така...

Въведение
Едно от удоволствията при четенето на Дж. К. Роулинг е в откриването на умелите препратки към историята, легендите и литературата, скрити в книгите й. Например сфинксът в лабиринта по време на Тримагическия турнир задава ганка, също както Сфинксът от древногръцката митология. Любимото куче на Хагрид, Пухчо, е всъщност още един прочут звяр от гръцката митология - Цербер. "Дурмщранг", името на училището за магьосници, което приема само чистокръвни магьосници и има съмнителни връзки с лорд Волдемор, идва от германско течение в изкуството, наречено "Sturm und Drang", любимо на нацистка Германия. Освен това, учениците от "Дурмщранг" пристигат в "Хогуортс" с кораб, подобен на онзи, изключително добре изобразен в една известна опера от течението "Sturm und Drang" . Внимателните читатели знаят, че освен това в имената, които Роулинг избира за героите си, се крият забавни напътствия. Заклетият враг на Хари, Драко, получава името си от латинската дума за "дракон" или "змия". Фениксът на Дъмбълдор, Фоукс, е наречен на историческа личност, свързана с пожарите томно така, както за фениксите се твърди, че се възраждат сред огън.
Тази книга разшифрова насоките на Роулинг и разкрива изкусно скритите значения. В онлайн разговор с почитатели, тя насърчава един читател, попитал за произхода на точно определена фраза, да я провери. Роулинг явно смята, че нейните читатели би трябвало да предприемат малко собствено "разследване". Точно такова е преднадначението на "Магическите светове на Хари Потър": малко разследване, поднесено по забавен начин. Целта на тази книга е да развлича, забавлява и увлича.
Можете дори да се посмеете заедно със самата Роулинг. Както писа списание "Тайм", когато отбеляза, че името на пазача Аргус Филч идва от това на стоокия пазачАргус от гръцката митология, "това е едно от онези попадения, които могат да накарат един автор да се усмихне вътрешно".
Ако никога не сте забелязвали тези препратки, не смятайте, че сте единствените. Една от удивителните дарби на Роулинг е умението й просто да ги "подмята", без да нарушава ритъма си в разказването на историята. Например, тя се радва, че е успяла само мимоходом да спомене в "Хари Потър и затворникът от Азкабан" мантикора - противен, човекояден измислен звяр. Да пропуснеш чудесната възможност да опишеш с подробности това същество изисква дисциплина. Но за Роулинг това е само небрежна препратка. И все пак, когато знаете какво е мантикор и че той се е появявал в легендите в продължение на хиляди години, историятана Роулинг е още по-задоволяваща.
Дж. Р. Р. Толкин, автор на "Властелинът на пръстените", говори за "котел с идеи", за да опише непрекаснато врящия "съд" с идеи, теми и герои, от който всеки автор взаимства и който всеки автор допълва. Макар въображаемият свят, създаден от Дж. К. Роулинг, да е уникален, той израства от дълбока основа на митове и фолклор, издържали проверката на разстоянието и времето. Популярността на книгите на Роулинг свидетелства за широтата на културата, от която тя извлича много от своите образи, герои и теми. Тази книга разкрива това по-обширно царство пред почитателите, чието съзнание е било пробудено, след като са прочели книгите на Роулинг. Както ще видите, тя създава нещо изцяло ново с късчетата материал, от който черпи; и въпреки това тя остава забележително вярна на същността на всяко от тях.

Запомни, тишината е злато,
даже щом ни навява тъга.

В отговор на:

---

Ако никога не сте забелязвали тези препратки, не смятайте, че сте единствените. Една от удивителните дарби на Роулинг е умението й просто да ги "подмята", без да нарушава ритъма си в разказването на историята.

---

Редактирано от lalait на 11.02.06 20:38.

Наистина ми беше приятно да го прочета. дай нещо за източника.

Наистина ли алхимиците са търсили магически камък?
"Камъкът ще подейства. Тя ще чувства злато, ще усеща вкуса на злато, ще чува злато, ще спи златни сънища..." /Бен Джонсън, "Алхимикът", 1610 г./

Какво точно са се опитвали да направят алхимиците? Дали наистина са постигнали нещо или цялата им работа е изчезвала сред облак дим?
Всеки, който е чел "Хари Потър и философският камък", знае, че алхимията е древна смесица от химия и магия. Алхимиците се опитвали да направят злато от по-малко ценни метали и да забъркат отвара, която може да лекува всички болести и да направи изпилия я безсмъртен.
Счита се, че алхимията води началото си от арабския свят. Името идва от ареабския термин ал-кимия, от който произлиза също и думата "химия". Някои историци обаче твърдят, че коренът на тази арабска дума е древногръцкото Khmia,което означава "Египет". Те смятат, че е възможно египетски алхимици да са съществували много преди арабският свят да започне тази практика.Във всеки случай, алхимията всъщност се е развивала по целия свят, включително в Китай и Индия.
Точно както от арабската дума al-kimia произлизат термините "алхимия" и "химия", от арабската математика пък, някога най-напредналата в света, идва един друг термин, който днес чуваме в класната стая: al-gebr Той означава "изравнявам" - именно това, което правят учениците с двете страни на едно уравнение в часовете по алгебра.
Ние сме склонни да смятаме алхимиците за алчни, и безскрупурни, обсебени от мисълта за богатство и безсмъртие. Някои хора обаче твърдят, че работата на алхимиците е положила основите за съвременната химия. Всъщност, и истински учени са изучавали алхимия. Физикът и математик Исак Нютон е написал милиони думи по тази тема. За да спази традицията обаче, Нютон бил доста потаен относно алхимичните си експерименти и в някакъв момент настоял пред друг алхимик да пази "в дълбоко мълчание" работата.
Първоначалното заглавие на първото приключение1 "Хари Потър и философският камък", се появява по кориците на книгите в Обединеното кралство, Канада, Австралия и други страни. ЕАмериканското издателство го променя на "Магьосническия" /камък/, защото това звучало по-вълнуващо.
МЕТРОПОЛИСЪТ НА АЛХИМИЯТА
Към края на 16 в. двама императори наели най-прочутите алхимици в света да работят в Прага, намираща се в днешната Чешка Република. Това спечелило на града прозвището "Метрополисът на алхимията". Императорите обаче могат да проявяват непостоянство. Когато един британски алхимик, Едуард Кели, не успял да направи злато, бил хвърлен в тъмница. Дори усилията на британската кралица Елизабет Първа не могли да му спечелят освобождаване. Той умрял по време на опит за бягство.
Разбира се, имало много измамници. Разказва се история за пристигнал по това време в Прага странник от Арабия, който поканил най-заможните мъже от града на пиршество, по време на което обещал да умнзлатото, което носели. След като събрал каквото му дали, той приготвил смес от химикали и странни съставки, като яйчени черупки и конски тор. Тази смес се оказала воняща бомба, което позволило на шарлатанина бързо да избяга със златото.
ФИЛОСОФСКИЯТ КАМЪК
Един източник нарича следвания от алхимиците процес "безнадеждно усложнен". Основата обаче била проста. Според стандартната теория всички метали били смес от живак и сяра. Колкото по-жълт е металът, толкова повече сяра има в сместта. Следователно при смесването на сяра и живак, в подходящата пропорция и предприемайки правилната поредица от стъпки, щяло да се получи злато.
В крайна сметка на алхимиците им омръзнали простите методи, които не действали. Те започнали да търсят някаква магическа съставка, която нарекли философски камък. Някои алхимици продължили да вярват, че магическата съставка е просто сяра. В "Хари Потър и философският амък" обаче тя е описана като "кървавочервена", така че Роулинг вероятно е имала предвид една от по-интересните формули.

Запомни, тишината е злато,
даже щом ни навява тъга.

Значи:
Книжката е на английски.
Авторът е Дейвид Колбърт.
Пише "Puffin Books", но това явно е някакъв клон на "Penguin" , защото отдолу пише "Published by the Penguin Group".
Аз я прочетох много внимателно и ми се стори наистина добре написана и предоставяща доста информация по някои въпроси, а смея да твърдя, че разбирам от книги. Ако искаш, утре мога да ти изпратя на бележка това, което те интересува.

Запомни, тишината е злато,
даже щом ни навява тъга.

Ако може, мерси :)

I'm sorry for the times that I made you scream
for the times that I killed your dreams

Ами в отговора си до Lalait споменах името на автора и заглавието на книгата - David Colbert, "The Magical Worlds of Harry Potter" Авторът не ми беше известен, за пръв път виждам това име, но явно се е специализирал в писане на такива неща, защото има подобна книга и за "Властелинът на пръстените". На мен тази книга ми попадна съвсем случайно, но ми хареса много. Има интересни неща за първоизточника на Ордена на Феникса, за отварите, и за още доста неща, за които доста съм се чудила .

Запомни, тишината е злато,
даже щом ни навява тъга.

КОЙ Е БИЛ НАЙ-УДИВИТЕЛНИЯТ ЗООМАГ?

Добавяйки magus /латинската дума за "магьосник" / към корена на гръцката дума за "животно", Дж. К. Роулинг изковава термина "зоомаг": магьосник, който може да се превръща в животно, запазвайки въпреки това магическите си сили.
Способността за превръщане в животно е толкова стара, колкото и легндите. В келтската митология преобразяването в елени, глигани, лебеди, орли и гарвани е често срещано. Шаманите в различните култури на коренните американци често се преобразяват в животни, обикновено в птици.
Един от първите магьосници, показал това умение, е Протей от гръцката митология. Той бил слуга на Посейдон, бога на моретата. Протей бил надарен с особен талант: познание за миналото, настоящето и бъдещето. За нещастие, това означавало, че от него често искали да прави предсказания. За да избяга от хората, той бързо се преобразявал в най-различни животни и ужасяващи същества. За нещо, което променя формата си, все още се казва, че е "протеево". Оттук произлиза и Протеевата магия в "Ордена на Феникса", която Хърмаяни прави на галеоните, които членовете на Войнството на Дъмбълдор носят у себе си. Тази магия кара серийните номера на монетите да съобщават на членовете кога ще има сбирка. В съответствие с високото положение на Протей в митологията, Протеевата магия е наистина трудна: тя е нещо, което обикновено дори петокурстник в "Хогуортс" не знае. Останалите ученици са впечатлени.

ДВУБОЙ СЪС ЗООМАГОВЕ
За тази светкавична промяна на формата си спомня писателят Т. Х. Уайт, чийто роман "Мечът в камъка" разказва легендата за младия крал Артур и неговия учител Мерлин /чието име Уайт пише като "Мърлин"./ Мерлин се сражава с мадам Мим - един от най-живо описаните дуели в литературата:

Целта на магьосника в дуела била да се превърне в животно, растение или минерал, което да унищожи конкретното животно, растение или минерал, в който е избрал да се превърне противникът му. Понякога това продължавало с часове...
При първия гонг мадам Мим незабавно се превърнала в дракон. Това бил общоприетият начален ход и в отговор Мърлин трябвало да се превърне в гръмотевична буря или нещо подобно. Вместо това, той предизвикал доста голямо предварително объркване, превръщайки се в полска мишка, която била почти невидима в тревата, и започнал да гризе опашката на мадам Мим, докато тя се взирала във всички посоки в продължение на близо 5 минути, преди да го забележи. Но когато забелязала гризача, с две трепвания тя се превърнала в разярена котка.
Уарт /Артур/ затаил дъх, за да види какво ще е следващото превъплъщение на мишката - помислил си, че може би тя ще се превърне в тигър, който може да убие котката, - но Мърлин просто се превърнал в друга котка. Застанал срещу първата котка и започнал да прави гримаси. Това съвсем нестандартно действие до голяма степен извадило мадам Мим от равновесие, и й трябвала повече от минута да си възвърне самообладанието и да се превърне в куче. Още преди превъплъщението й да е завършило, Мърлин също се бил превърнал в куче от същата порода, застанало срещу нея.
Освен това описаният от Т. Х. Уайт Мърлин превръщал Артур в различни животни, за да го научи на уменията на всяко от тях.
-О, браво, сър! - извикал Уорт, започвайки да проумява плана.
Мадам Мим изпаднала в ярост. .. По-добре било и тя самата да промени тактиката си и да изненада Мърлин...
Била решила да изпробва уловка, оставяйки Мърлин да напада, започвайки с това, самата тя да приеме форма, в която да се отбранява. Превърнала се в клонест дъб.
Няколко сукунди Мърлин стоял объркан под дъба. След това доста дръзко -, както се оказало, прибързано - се превърнал в малка сивосиня птичка, която подхвръкнала нагоре и къцнала върху клоните на мадам Мим. Можете да си представите как за миг дъбът закипял от възмущение; но после яростта му станала леденостудена и изведнъж птичката се оказала кацнала не върху дъб, а върху змия. Устата на змията била отворена и птичката всъщност се оказала кацнала върху челюстите й. Челюстите се захлопнали само с миг закъснение и птичката, превърнала се в комар, избръмчала и излетяла в безопасност във въздуха. Мадам Мим обаче я била подгонила, и сега скоростта на състезанието станала объркваща. Колкото по-бързо нападателят можел да приеме дадена форма, толкова по-малко време имал беглецът, за да измисли превъплъщение, в което може да избяга от него, и сега преображенията се извършвали с бързината на мисълта.
Двубоят в "Мечът и камъкът" е вдъхновен от уелската легенда за Серидун и Талесиан.
Битката свършва, когато мадам Мим се преобразява в aullay - животно, приличащо на огромен кон със слонски хобот. Тя напада Мърлин, но той просто изчезва. Внезапно:

...започнали да се случват странни неща. Огромният кон започва да хълца, почервенява, видимо се издул, започнал да се тресе от кашлица, по него избили петна, той залитнал три пъти, върти очи и се стоварил с конвулсии на земята. Започнал да стене, да рита и казал: "Сбогом"...
Находчивият магьосник бил успял да се превърне във все още неоткритите микроби на хълцането, скарлатината, заушката, магарешката кашлица и пришките от сгорещяване, и от усложнението, предизвикано от всички тези оплакванияопозорената мадам Мим накрая издъхнала.

ПРАВИЛАТА НА РОУЛИНГ
Дж. К. Роулинг казва, че личността и характерът на човека са решаващ фактор за това, в какво животно може да се превръща. Веднъж тя казва, че самата тя би искала да се превърне във видра, тъй като това е любимото й животно. Както научаваме в "Орденът на Феникса", това е формата на покровителя на Хърмаяни. Това не е изненадващо, тъй като Роулинг казва, че Хърмаяни прилича много на нея.

Една голяма разлика между света на Роулинг и този, създаден от други автори, са ограниченията, налагани на зоомаговете. Според Роулинг, тази способност е стриктно контролирана от Министерството на магията, което води отчет за магьосниците, притежаващи това умение. В повечето други измислени светове, магьосниците могат да се превръщат в каквото животно поискат.
Навярно Роулинг си дава сметка за рисковете при приемането на животински образи. В "Куидичът през вековете" тя предупреждава: "Магьосницата или магьосникът, преобразили се в прилеп, могат да полетят във въздуха, но, тъй като имат мозък на прилеп, в мига, в който полетят, те ще забравят къде искат да отидат". Друга известна авторка, Урсула К. Ле Гуин, описва в една история, наречена "Светът на Землемория", какво може да се случи на невнимателните магьосници:

Като момче, и Огион като всички момчета си беше мислил, че ще е много приятна игра да може чрез съчетание от изкуство и магия да приемаш каквато форма поискаш - човек или звяр, дърво или облак - и по този начин да си играеш, превръщайки се в хиляди същества. Но като магьосник той беше научил цената на играта, а именно: опасността да изгубиш самия себе си, проигравайки истината. Колкото по-дълго човек остава в образ, който не е неговият, толкова по-голяма е тази опасност. Всеки начинаещ магьосник научава приказката за магьосника Борджър от Уей, който обожавал да приема мечешки образ и го правел все по-често и по-често, докато у него пораснала мечката, а човекът умрял, и той се превърнал в мечка и убил собствения си малък син в гората, а после бил проследен и убит. И никой не знае колко ли от делфините, които подскачат във водите на Вътрешното море, някога са били хора, мъдри хора, забравили мъдростта си и своята същност заради радостта от бурното море.

Точно такъв е рискът, с който Хари, често пъти прекрачващ обичайните граници, може да очаква да се сблъска. Но Дж. К. Роулинг казва, че Хари няма да стане зоомаг като баща си и кръстника си. Обучението отнема твърде много време, а той е твърде зает да се сражава с Волдемор.

Один, върховният бог в норвежката митология, е магьосник, който често се превръща в животни. Зевс, върховният бог в гръцката митология, прави същото в много легенди.

ДА ЖИВЕЕШ КАТО НАСЕКОМО

В "Орденът на Феникса" Роулинг представя нов вид магьосник, който може да променя вида си - Нимфадора Тонкс, която е метаморфмаг. Роулинг измисля тази дума по същия начин като "зоомаг". Тя съчетава "magus" бмаг/ с "метаморфоза", което на английски означава същото както и на древногръцки: да се променяш или преобразяваш.
Името на Нимфадора е препратка към същата идея. На пръв поглед, то може да напомни на читателите за нимфите - горски духове в образа на млади жени в гръцката митология. И точно както майката на Нимфадора Тонкс се казва андромеда, така и гръцките нимфи са свързани с една митологична Андромеда. Тази героиня, принцеса, била сурово наказана от бога на морето, Посейдон, когато нейната майка казала, че е красива като морските нимфи. С гръцката дума "нимфа" отначало наричали младите невести, които преминавали от един етап на живота в друг. По-късно учените използвали тази дума, за да опишат насекомите, преминаващи през процеса на пром4еняне на формата си.

Запомни, тишината е злато,
даже щом ни навява тъга.

тъй като тази тема стана прекалено онтопик, мисля да кажа нещо наистина умно:

кзл

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз имам една книжка в същия дух за Толкин И една за Матрицата! Много благодаря за публикуваното тук инфо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите