Re: ееееее / Фен клубове / Хари Потър

zna4i ot sega kazvam ima sigorno strashno mnogo pravopisni greshki ako nqkoi se navie da redaktira glavite predi da gi pusna ok ako ne shte gi 4etete s tqh :( sori ama ne moga da napraq nishto po vaprosa i se pak se nadqvam da vi haresa.Molq priemam sqkvi zabeleshki edinstveno bez pravopisa shtot i da iskam ne moga da go opravq .... priatno 4etene

1глава :Заминаването

Беше седем вечерта и Хари лежеше в стаята си , както през последните две седмици от началото на ваканцията по това време, пода беше отрупан с книги и весници които тои беше чел.В единия ъгал къкреха два котела с някакви смеси които тои беше омагиосал и беше овладял оганят. Върху един от вестниците стоеше отворения кафез на Хедуик , неговата полярна сова.На него се виждаше голяма снимка на замак над които имаше череп и от устата му излизаха две змии преплитаики се , под снимката имаше текст:
След нападението над Хогуортс и убийството на Дънбакдор министерството на магията преустанови учебните занятия за неупределено време.Ако има ученици които желаят да посещават училището и родители който да им разрешат, учебните занятия ще се извършват в училището Бабатон който любезно предоставиха терен и за възпитаниците на Дурмщранг каза миснистара на магията Скримджер.Учителите от Хогуортс ще се преместят заедно с учениците и ще им бъдат усигорениспални помещения.
………………
Момчето тъкмо се беше унесло когато се почука на вратата.
-Да-викна то.
Вратата се отвори и леля му влезна с поднос в които имаше спупа яхния и няколко препечени филийки.
-Хари трябва да хапнеш нещи, не си ял от три дни за бога!
-Не мерси не съм гладен –отвърна момчето и се убърна по корем на леглото и си сложи възглавницата на главата.
-Както искаш с теб човек не може да излезе на глава.Ще прибера храната в хладилника ако решиш по късно да ядеш стопли си я.-Преди да затвори вратата тя се обърна към него леко разтревожена.
-Някакво новини за онзи побъркания?
-Не.
-Добре и внимаваи дане подпалиш къщата-каза тя хвърляики поглед към котлите.
Момчето се загледа в изреската от вестник която беше сложил сам в рамка на шкафчето си, от там го гледаше добродушен белобрат старец и му насмигаше.
Хари се замисли от както се беше върнал от училище и след като леля му беше получила писмо по сова цялото семеиство се държеше много добре с него.Разрешаваха му да прави каквото си иска единственото което му забраняваха беше да излиза след като се стъмни същото нещо сполетя и братовчет му които беше много ядосън.Хари от своя страна нямаше нищо против стига дане го гледат на криво и постоянно да му марморят но стопати предпочиташе всичко да си е по старо му , като се пребере да му марморят и да го гледат като боклук но едниственият чоек които чувстваше толкова близо колкото Сирус да беше жив.Тои знаеше че някой от ордена е пратил писмото и ги е предупредил за упасноста която в момента съществува.Защото след смърта на Дъмбалдор нямаше никой които да го спре никои освен той.Две сълзи се търкулнаха по бузите му , той ги забърса и каза тихо през зъби:
-Трябва , трябва и ще го направя щв отмъстя за всички мой близки и хора коитое убил този нещастен плуйек Волдемор.
Момчето стана и взе една книга от земята разтвори я някаде по средата и зачете.
Феликс Фелишъс
Изключителна трудна отвара която дарява изпилия с неимуверен късмет т.е всичките му начинанния са успешни
Съставки:
100 грама стрит прах от рог на еднорог
150 грама корени от Валериана
4 зарна Мурит
1 средно голямо перо от феникс
400 грама змииска кръф + 200 грама сок от Ефтуана
6 зърна от Кафгон
.
.
.
Той извади перо и парче пергамент и преписа нужните съставки като пропусна перото от феникс , щеше да вземе едно от Фокус който беше дошул при него една седмица след пристигнаето му на Прийв Драив номер четири и сега беше негов.
Хари беше получил писмо от министара на магията в което лино той му разрешаваше да прави магий.Момчето много добре знаеше че това е още един опит да се опитат да го накарат д астане рекламно лице на министерството в пророчески вести но това не му пречеше да се възползва.
От както се беше върнал той изучаваше мощтни защитни и нападателни заклинания.Беше овладял по пет и от двата вида без да бруи Круцио и Авада Кадавра.Всичките заклинания ги беше упражнявал върхо паяци които беше уголемявал, но защитните заклинания беше решил да ги пробва с Хърмаяни като се срещнат.Едно от наи силните според него предпазващи заклинания които до сега беше научил ,измагиосваше четери щита които се въртят около него и поглъщат всички заклинания.Лошото беше че ако се счупи и един от щитовете и останалите изчезваха.Единственото заклинание което можеше да направи това е Авада Кадавра поне така пишеше в книгата , но щита пак е достатачно силен защото вместо да премине през него както при останалите защитни заклинания щита поглъща заклинанието и се труши.Това до известан степен те предпазва но за кратко.Хари изочаваше не само заклинания но и избираше отвари които щяха евнтоално да му помогнат.До сега тои беше избрал седем.Но понеже беше тук само за две седмици той можеше да направи само две отвари а останалите не можеше даже да ги започне понеже бяха много трудни и нмямаше как да се преместят от едно място на деуго без да се прекрати направата им .Най важанта от седемте е Феликс Фелишъс тъи като и трябва месец и половина зада бъде приготвена.Щеше да я пие само когато търсят Хоркуксите или ако се исправи срешщу Волдемор.Двете утвари които почти завърши са : многоликата – да си променя образа при нужда , когато излизаше сам зада не бъде разпознат и зарастваща – тази утвара лекуваше всички наранявания от средни и някои от тешки заклинания. И двете утвари искаха 14 дена за завършека им ,тази вечер в полонощ щяха да са готови тъкмо когато щеше да тръгне към щаб клвартирата на ордена .
След като довърши съставките Хари остави пергамента до кафеза .Щеше да исчака Хедуиг или Фокус да се върнат зада прати писмото до диагонали зада му изпратят нуйните съставки.
Погледа на момчето се плъзна по весниците и се спря на една отворена книга на която с големи букви пишеше:

СЪЗДАВАНЕТО НА СОБСТВЕНО ЗАКЛИНАНИЕ Е МНОГО СТАРО И ДРЕВНО

Тои се наведе взе я легна на леглото си и с един замах светна лампата тъй като наближаваше осем и навън взе леко да се смрачава което в стаята се усещаше туи като беше спуснал разпокъснаните пердета зада не го виждат саседите докато учи.

Създаването на собствено заклинание е много старо и древно изкуствокоето млацина успяват да я увладеят.През времето знанието и всички ръкописи за това как се създават заклинания са изгубени.Но се знае че зада бъде създадено заклинание магиосника трябва да владее поне начално ниво на олкуматика .Той трябва да се съсредоточи над ефекта на заклинанието , над движението на пръчката и наи важното трябвастрасхно много да го желае.Ако имате нужните качества думите сами ще се появят в съзнанието ви.
До сега историята на нашата страна е известо само за шест чоевка които са увладявали това изкуство малко или много естествени сигурно има и други които са го правили но незнаем за тях тъи като записите за това са изгубени.Наи добър е бил Мерлин които е създал повече от 4000 заклинания след него са Грифиндор ,Слидерин,Хъпълпаф,Реиванхоул и последния известен е Том Ридъл известен под прозвището Волдемор които измисля зловещото заклинание Авада Кадавра.

Хари се замисли , това значеше че тои може да пробва да създаде защитна магия срещу заклинанието Авада Кедавра, вярно шансът да успее беше много малък но пък ако успееше щеше да има много голямо предимство пред Волдемор.Се пак беше увладял десет изклиучително трудни заклинания и то безмълвно само за седмица и половина.Хари зачете отново държеики пръчката си.
-Значи трябва да се съсредоточа първо над ефекта на заклинанието след това и над движението на пръчката и ако успея ще разбера сам думите които се изричат.Хм ще пробвам първо с нещо по обикновенно.
Той стана затвори учи хванъл пръчката си , представи си снежно бял лъч светлина които се разсея малко пред него и там се появи малък кръгал дървен щит.След това светлината в цялата стая изчезна , единствената светлина която идваше беше от една снежно бяла ръка стисната в юмрук ,която седеше на нивото на учите му.Той се огледа но не можа да различи никакъв силоет в тъмнината затовапристъпи към бялата ръка.Тя се полетя към него,спря пред рацете му и се разтвори.Хари постави прчката си, раката се обви около нея ,издигна се на на около метар от него и много бавно описа кръг в въздоха като остави бяла следа след себе си и веднага след това последва нежен глас.
-Хофус-ръката се смъкна до ръцете мъ и мъ подаде пръчката.Хари я пое , след това всичко изведнъж свет и той залитна и падна на пода.

Момчето стана иступа се взе пръчката си от земята завъртя я в кръг и силно и ясно каза
-Хофус!- лъч бяла светлина се стрелна от пръчката ми у пред него се появи малъко дървено щитче.Точно същото каквото си го беше представил.
-Леле ма аз успях-каза съвсем тихо.
-Спокоино успокой се не мисли за това той не трябва да разбира.-Момчето усети страшна болка в белега си и падна на земята държеики се за челото.
-Не, успокй се скрий го дълбоко в съзнанието си и после го изритаи от там!-Момчето присви очи след малко ги отвори.
-За малко!-каза той задъхано след това се изправи и седна на леглото си.
Той въздъхна породължително и се взря в тавана.Сега трябва да помисля какво да прави заклинанието зада успее да ме защити от Авада Кадавра.
Момчето стоя така около петнаисет минути след това се усмихна.Дам защо пък не той няма да го учаква.Поседя още малко с затворени учи след това се изправи застана в средата на стаята и затвори учи представяики си как златна струя излиза от пръчката му кум раката и там се появява щит висок колкото него.Щита изглеждаше точно като на римските легионери но вместо червен той беше снежно бял и на лицевата страна имаше изобразен феникс кацнал на магическа пръчка като неговата.Момчето си представи как го дига и колко беше лек после как се скрива зад него приклекнал и срещо него литнаха четери зашеметителни заклинания , те стигнаха до щита и тои ги погълна без да потрепне дори.След това към него литнаха четери заклинания Авада Кадавра и се блъснаха в щита който леко потрепера.Веднага след това излетяха нови девет заклинания отново в зелен цвят и също се пръснаха в щита но той отново само потрепера.Тази картина се повтаряше докато броя на изпратените заклинания към шита стигнага шеисет.След това отново светлината в цялата стая изчезна едниствената светина идваше отново от раката пред него но този път тя беше златиста.Момчето предложи че цветът на раката зависи от лъчът светлина който излиза от магическата пръчка.Ръката се обърна към него и се разтвори.Той и подаде пръчката тя започна бавно да описва шест елипсови движения над една обикновена ръка която се появи от нищото, след това прокара една диагонална черта над образувалите се златисти елипси след това се чу гърлено:
-Максел- и пръката отново му подаде пръчката.
Този пъ Хари знаеше че ще е заман като отвори учи и се приготви но не му помогна светлината го заслепи и той падна на земята прималял целия запотен , задъхан и жаден.Момчето стана едвам едвам от земята и легна на леглото.
-Акцион шише с вода-след по малко от 10 секунди едно шише с минерална вода влетя през прозореца му и кацна до него.Той стана отвори го и жадно запи.
-Леле за такива последствия не са писали-каза тои и забърса подта от челото си.
Момчето стана държеики пръчката си.
-Максел-каза тои и берзо направи шест елипси над ръката си и след това прокара диагонала линия през измислените елипси.В ръката му се появи бял щит с канцнал феникс върху магическа пръчка като неговата на лицевата страна.Той го дигна беше лекичък точно както си го представи.Момчето отиде до стената и го подпря там след това се отдалечи на около метар от него и се огледа.Той намери един паяк върхо етажерката с мъгълските книги на братоечет си хвана го и го уголеми колкото юмрукат му.Занесе го до щита и го остави зад него като направи препречващо проклятие отвсякаде на шита.
- Е да видим дали ще подеиства –каза той усмихваики се.
- АВАДА КАДАВРА-ревна с цяло гърло и сноп зелена светлина се вряза право в щита които не помръдна дори.
-Така да проверим ка ще се справи с четри едно след друго.Авада Кадавра,Авада Кадавра,Авада Кадавра,Авада Кадавра!-четири сноа зелена светлина се стрелнаха към щита и отново не му направиха нищо само леко потрепера.
-Отлично супер!-момчето махна с пръчката към щита и той изчезна след това седна на леглото и се облегна на стената.
-Сега да погреба този спомен колкото се може по дълбоко .-Той затвори учи успокои дишането си и стоя така около десетина минути след което стана и отиде до прозореца облегна се и се загледа в небето.
Дали Дъмбалдор ,Сирус и родителите му го наблюдаваха от там и дали бяха щастливи сега.Такива мисли минаваха през главата намомчето по няколко пъти на ден.Той погледна часовникът си , оставаха 2 минути докато отварите бъдеха завършени .Той отиде до шкафа си и грабна две стъклени шишета кокакола и две коркови тапи за които беше помолил леля си предния ден.Той клекна до двата котела които спокоино си къкреха.Беше направил магия на оганят точно в двадесет да спре беше я прочел в книгата от кадето беше взел начина на приготвяне на отварите.След малко оганят спре тои напълни двете шишета с отварите и ги запуши с корковите тапи, останалото го преля в две бурканчета и ги сложи в куфарът.Трябваше да мине през диагонали да си вземе малки епроведчици зада може да носи по малко от всички отвари в себеси.
Хари отново се облегна на прозореца и се загледа в луната.Изведнъж нещо влетя в стаята.Хари както обикновенно се стресна .Още не беше свикнал с високоскоростните появявания на Фокус.
-Фокус, пак ми искара ангелите –каза момчето с весела нотка в гласът и го погали по главата.Фениксът само поклати леко и погледна към краката си.Това привлече погледа на Хари .И към двата му крака беше прикрепен огромен кафяв пакет на които пошеше:
За Хари Потър подарак за рожденият му ден от О.Ф. и приателите му.
Момчето тотално беше забравило че днес навършваше седемнадесет години.
Той откачи пакета от феникса който кацна на една забита пръчка в стената която Хари беше збил специално за него.
От пакета излезнаха пет по малки пакета.Хари отвори първия пакет на който беше написано

От Джини Уизли за Хари
Беше получил синджирче с неговите и неините инициали и белешка към него.
Скъпи Хари знам че искаш да се разделим заради опасноста Волдемор да ми навреди както направи с Сирус но ас съм готова да поема този риск.Има още едно такова синджирче и за мен когато е на теб и ти си в опасност започва да свети червно.
С много обич Джини
Пп ще говорим повече като се срещнем което предполагам ще е много скоро. Много целувки.

Момчето се усмихна и сложи синджирчето след това отвори другия пакет на които пишеше от Хърмаяни за Хари от него извади бележка и опасноскоп.Той отвори бележката и зачете:
Честит рожден ден Хари надявам се прекарваш времето си пълноценно като мен.Аз оспях да намеря едно заклинание което потсили магията на опасноскопчето и в момента то е много надежно.Показва на кого може да имаш доверие и когато те грози упасност.
Момчето прибра опасноскопа в джоба си и се пресегна за другия пакет на който пишеше От Рон и цялото семейство за Хари момчео извади отново белешка и още едно пакетче овито в фолио.Момчето взе белешката
Хари честит рожден ден дано леляти и чичо ти да се държат добре с теб защото ако след писмото което им пратих не го направят ще доида и ще испълня заканите си (както знаеш навърших седемнадесет).Надявам се скоро да се срещнем.
Хари отвори пакетчето увито в фолио и от там се показа златен пръстен с инициали П&У и към него още една малка белешка.
С този пръстен семейство Уизли се обвързва със стара древногръдска магия да поммага на семейство Потър при нужда.
Две сълзи се търкулнаха по бузите на момчето.
-Нямаше нужда-каза то и си сложи пръстена и посегна към предпоследния четвърти пакет към който отново имаше писмо.
Скъпи Хари този подарак е от целия орден на феникса подарявамети този подарак с надеждата че наученото от него ще ти помогне много в предстоящите ти приключения.
Момчето отвори пакета и там намери една много голяма дебела стара книга на която заглавието едвам се четеше.
Могъщи древни атакуващи и защитни заклинания.
Момчето разтвори книгата и прегледа съдаржанието.Книгата садържаше над 400 заклинания от които той беше чувал само три – Авада Кадавра , Круцио и Империус.Той остави книгата до последния подарак на който пишеше за Хари от Хагрид .Пакетът беше най обемен от всички досега. Той го отвори и вътре намери още два. И една белешка.
Скъпи Харичестит рожден ден , розовият подарак е от мен а синият подарак е от Дъмбалдор които ми го остави седмица преди да започнете новата учебна година и ми каза да го пазя докато навършиш седемнадесет години и ако се случи нещо с него да ти го дам.
Пп след като разгледаш всички подараци се магипортираи в щаба!!
Момчето отвори розовият подарак и там намери златен часовник с белешчица.
Беше на баща ми сега искам ти да го задържиш.
Момчето сложи часовника на раката си и с разтреперани раце се пресегна към синият който беше от Дъмбалдор.Вътре имаше малък портрет на който беше изобразен образа на дъмбалдор който весело му се осмихваше.
- Здрасти Хари.
- Здраавейте професоре – каза момчето и потекоха салзи по лицето му.
- Не плачи Хари неде.
- Не мога професоре , много ми липсвате!-каза то и започна да хлипа.
- Ще отмъстя за вас ще ги обия и двамата , ще ги накарам да сажеляват.
- Кои двамата Хари ? Професор Снеип ли имаш предвид?
- Да този плужек!-отвърна момчето и стисна юмрука си.
- Няма да правиш нищо на професор Снеип , сега нямаме време да ти обяснявам защо като отидеш при ордена ще разбереш всичко.Сега ако обичаш прибери си стаята –и тои погледна стаята и се усмихна- е виждам че не си прекарал две седмици в пустеене а си се захванал за работа.И Фокус е дошъл дам здравеи Фокус –Феникса литна и кацна до момчето.-Така хари пребираи и се магипортираи в щаба големият ми портред е там аз ще те чакам .
Момчето стан замахна единпат и всичките книги и дрехи се натикаха в куфара.Отиде чукна по единпат на двата котли и те станаха малки като играчки и ги пъхна в джоба.Отиде до леглото и си прибра подараците в куфара след което го смъкна на земята чукна още веднъж по него и тои се смали и него прибра в джоба.Замахна още единпът и метлата му влетя в стаята и застана до краката му.
-Фокус ела-и тои отиде до бюрото си и взе листа с састафките.Феникса кацна до него и му подаде крак.Хари го завърза за него.
-Върви на диагонали и им даи писмото аз сум сложил инструкци ще ме намериш в щаба.-Феникса кимна и отлетя момчето взе кафеза на совата си която беше пратил до Рон като и беше заръчал да остане с него докато се срещнат.Хари затвори учи завартя се чу се леко пук и изчезна.

dano vi haresa utre ako uspeq shte pusna i treta

глава 2втора

Хари се огледа наоколо. Зловещите фасади на заобикалящите къщи бяха неприветливи, прозорците на някои от тях бяха счупени и проблясваха мрачно на светлината на уличното осветление, боята се беше олющила по много от вратите и купчини боклук лежаха пред не една от тях. Той погледна къщите на около те бяха единадесет на борой погледна на ляво и видя номер единадесет погледна на дясно и видя номер тринадесет.Той затвори очи и си припомни парченцето пергамент който му беше дал аврорат Муди преди три години “Главния щаб на ордена на Феникса се намира на улица Гримаулд 12, Лондон”. Олющена врата изплува от нищото между номер единадесет и номер тринадесет , последваха я мръсни стени и опушени прозорци.Хари тръгна към вратата извади магическата си пръчка и похлопана вратата веднж.Чуха се метални скърцащи звуци ,вратата се отвори дой прекрачи прага и след него се затвори.
Вътре нямаше нищо общо с обстановката от преди три години къщата светеше портрета на маиката на Сирус беше смъкнат , миришеше на скара, нямаше го усещането че влиза в къща на мартвец а точно обратното че влиза в място сякаш откъснато от останалия свят , място което не беше засегнато от проблемите.
Врата в края на помещението се отвори и там се появи най омразният човек за момчето можеби дори по мразен от колкото Волдемор.
Мажът срещо Хари беше с мазна черна коса която можеш да си помислиш че е извадена от варел с катран.Носът му беше сякаш счупен и оправн колкото да се одбие номера, а учите му бяха черни като маслини но не добродушни като на Хагрид а от тях лъхаше злоба отвращение и ненавист спрямо всичко което погледнат.
-Потър, закасняваш както винаги!-прошепна той хилеики се.
-Сивърс, как си?Как е службата при Волдемор или предпочиташ да го наричам ТЪМНИЯ ЛОРД?-момчето вече държеше пръчката си в задния джоб.
-Както винаги Потър нямаш грам въспитание!-отвърна вече на висок глас.
-Къв си ти да ми даржиш сметка как се даржа в собствената си къща?-изкрещя момчето вече вбесено.
-Потър ,Потър колко пъти да ти повтарям да окротяваш гнева си?-той погледна момчето право в учите.
-Сивърс няма да те върже!-на свои ред момчето го погледна .
-Виждам че си успял да овладееш окуматиката.Но можеби не достатачно.
-Така ли тогава ми кажи защо Дарко е пищял като жена в краката на господаря ти?Или може би даа , защо не си казал на ордена че Волдемор крои атак срещу министерството ?
-Първо защото чакахме теб.Второ забранявам ти да се ровиш в мозакът ми нещастен хлапак!-отвърна мажът и извади пръчката си.
- И какво ще ми направиш?
В този момент врата се отвори и се появи майката на Рон госпожа Уизли.
-Но какво става тук?Сивърс свали пръчката Хари ти също бива ли такова нещо точно на рождения ти ден да пострадан някой?
-Моли този хлапак си позволява много няма да го търпя!-просъска Снеип през зъби.
-Аз ли си позволявам гаден плужек ако зависеше от мен до сега стопати да съм ти видял сметката.
-Пробваи се Потър но този път ще те накарам да испиташ болка каквато не си изпитвал досега!
-Стига Сивърс момчето преживя достатачно през последните няколко седмици.-умолително се обърна към мажът.-той не знае какво става както и ние докато не ни казахте.
-Това не му дава право да ми държи такъф тон.-одвърна през зъби той без да отделя поглед от момчето.
-Госпожо Уизли искам да помоля бившият си професор по ЗЧС за един практически урок ако може.-каза момчето усмихваики се.
-Мина всякаква граница Потър , моли дръпни се.-той запретна ракави и я избута.
-Готов ли си Потър?
-Да, и не искам да ме наричате сър.-смееики се отвърна момчето.
-Да видим какво можеш Потър .Чакам.
Момчето замахна с пръчката си леко и сноп черна светлина се изстреля към противникът му който се завърта и го одбягна.
- М добре Потър много добре- на свой ред той замахна с пръчката си и сноп бяла светлина изхвърча към Хари които изчезна и се появи зад него на около четри метра.
- Давай Снеип ако искаш исползваи и любимото си заклинание на господаря си нямам нищо против .-каза момчето завартя се замахна като с камшик пръчката си и около него се появиха четери щита които го обградиха.
- Потър незнаеш ли че против Авада Кадавра нямам заклинание?-през това време момчето беше клекнало и тихо прошепна “Максел” правейки елипса над лявата си рака и после една наклонена през тях.Появи се щит на ръката му.
- Авада Кадавра – госпожа Уизли изпишя щитовете които бяха покрили момчето се пръснаха.То на свой ред стана и смеики се показа щитът си.
- И сега какво глопако ?Какво ще правиш сега? Даваи пробваи още веднъж аз само ще стоя зад това.- и посочи щитът с пръчката си.-Но имаш право само на един опит!
- Ти нагло пишлеме Авада Кадавра!-момчето се скри зад щитът който погълна цялото заклинание.
- А сега какво?-мъжът срещо него гледаше втрещенен.Врата зад момчето се отвори още единпът и влезнаха Тонкс,Лупин,Рон и Хърмаяни.
- Хари – изпищя приателката му-Какво правиш Хари?
- Давам урок на този плужек тук, заради когото загина семеиството ми и всички близки които имам.Даваи Сивърс давам ти още един последен шанс.-каза той с доволна усмивка на лицето.
- Авада Кадавра ,Авада Кадавра,подяволите Авада Кадавра.-три лъча зелена светлина се стрелнаха към момчето което просто сложи щитъ пред себе си и той ги пое.
- А сега Снеипчо ще си платиш.Но аз не съм толкова долен като теб.-той замахна пръчката си и го вдигна във въздоха надоло с главата.
- Познато ли ти е това?Бас хфащам че си го правил не един път зад гърба на всички.-момчето замахна още един път и панталоните на мъжет паднаха.
След няколко секунди момчето промълви тихо-Мисля че ти стига толкова!Върнах си!Сега ако изкаш може и двамата да забравим разприте междо теб и бащами както и аз ще забравя мизериите и убидите които ти ми причини последните шест години.-Момчето замахна двапъти с пръчката си и противника му се озова на земята с убути панталони.
- Мир?-подаде ръката си момчето.Снеип постоя малко.-Мир подаде я тои на свои ред.
- А сега Дъмбалдор ми каза че иска да говори нещо с мен преди да тръгна на сам.Каде е портретът му?
-В трапезарията.-отвърна Хърмаяни..
-Хари откаде го изкопа това заклинание?-попита момчето с червената коса и многото луничк по лицето.
-После ще ви кажа на всички.Но първо трябва да говоря с Дъмбалдор и – той се обърна към Снеип-ъъъм
-Снеип-допълни мъжът с усмивка на лицео.
-Да точнота Снеип има да ви казва нещо много важно и ще трябва да решим какво да правим.
Всички влезнаха в трапезарията.Там както преди три години имаше голяма маса на която бяха насядали вече много хора и имаше разпръснати много докоменти.Повечето хора Хари не ги беше виждал но имаше и много познати .Щом момчето влезна всички настанаха от местата си.
-Какво те забави толкова в коридора Хари-чу се познат глас от към стената.Момчето извърна глава и там видя портрет с размерите на човек окачен на стената ,от там го гледаше Дъмбалдор.
-Имах кратак разговор с Снеип професоре.
-Надявам се си изпълнил заръките които ти дадох преди да се магипортираш?
-Поскарахме се но се оправихме-каза той и се огледа.Чак сега разпозна много от присъстващите Невил,Луна,Фред,Джордж но имаше много които не познаваше.
-Седни Хари.-Момчето заобиколи масата и седна между Рон и Хърмаяни , единственото свободно място което беше останало.
-Значи първо Снеип има да ви съобщи нещо много важно, след това искам да остана с него и Хари.Сивърс ако обичаш.
Мажът стан и започна да говори.
-Преди два дена Волдемор съобщи на тесен кръг смъртожадни че ще има нападение над министерството на магията.Смята да нападне с три великана , около стотина Диментори и тридесет от наи добрите и близки до него смъртожадни.Не е съобщил кога точно ще бъде атаката.Предполага се че ще се разбере в последният момент.За това трябва да се подготвим предварително но дане съобщаваме на министерството защото той ще разбере че някой от нас ви е съобщил.-Мжът седна на мястото си и погледна Дъмбалдор, портрета на стената.
-Ще изпратим някой на пост в миистерството.Артар ще можеш ли да отидеш?Знам че свадбата на синъти е вдругиден но ако може върви а ще пратим някои да те смени утре.
-Няма проблеми Дъмбалдор.-Господин Уизли стана и излезна през врата.
-А сега ако обичате отидете се заемете с приготовленията-каза мажът намигайки на Рон и Хърмаяни.- и ни оставете на саме с Снеип и Хари.
Всички станаха от столовете и един поедин излезнаха през врата.Когато останаха сами Хари осъзна колко голяма беше стаята в която се намираше.Той предполагаше че е уголемена с магия.Цялата беше ублицована с дърво , всичко в нея беше дървено.Момчето погледна Дъмбалдор въпростително.
-Така предлагам вие двамата да седнете но първо си стиснете ръцете и обещаите пред мен че ще се държите добре един с друг.Краино време е да забравите дрезгите и неразбирателствата по между си.
-Вече го направихме професоре.Вън в коридора.
-Добре тогава да минем направо на вапроса.Хари преди две седмици ти видя какво се случи на астрономическата кула.Знам че много пъти си съжелявал че съм ти попречил с онова заклинание и че е можело да ме спасиш.Но аз знаех какво правя.Работата беше там че Снеип беше сключил обвързваща магия с маиката на Дарко с която обеща да се грижи за него и да го предпази.Той още е на наш страна но просто ако беше ми помогнал щеше да разкрие себеси и да омре заради деиствието на заклинанието.Аз можех да ги спра всичките но това пак щеше да задейства заклинанието.Снеип не искаше до последния момент да испълни заръката ми но когато му казах моля той разбра че ти си там и всеки момент може да те намерят защото аз му показах спомена си.Преди да тръгнем с теб Хари аз направих мощна магия на този портрет по мощна от тази в Хогуортс, както виждаш този е и по голям.Чрез този портрет аз мога напълно адекватно да комомикирам и да съм в течение на нещата.Той се явява като прозорец за мен през него виждам какво става в този свят.Хари искам да ти кажа че говорих с майкати и бащати.Те много се гордет с теб както и Сирус, пращат ти много поздрави.-Дъмбалдор се усмихна.
-Снеип оспя ли да разбереш кои са останалите хоркукси ?
-Не попитах го веднъж на колко части е разделил душата си и тои ми каза дане питам за това никога повече.-отвърна ядосано той.
-Добре се пак имаме предположение че ги е разделил на седем части дано да се окажем прави дане ги е разделил на повече.-замислено отвърна дъмбалдор.
-Нещо друго имате ли да ми кажете?
-Да професоре-отвърна момчето.-докато бях в семеиство Дърси попаднах на една на една книга в която пишеше как се създава ново заклинание.Инструкциите не бяха пълни но аз оспях да създам две заклинания едното беше само пробно.Но второто е много важно и смятам че ще ни усигори голяма преднина в борбата срещу Волдемор.
-Успял си да създадеш заклинание?-одвърнаха в един глас Снеип и Дъмбалдор.
-Да.
-И какво заклинание създаде Хари ?
-Щит които блокира всички атакуващи проклятия известни до сега, включително и Авада Кадавра.Ако искате можем да ви демонстрираме.В къщи го тествах срещу четри но замисалът ми беше да издържи на шеисет.
-Шеисет.-одвърна невярващо Дъмбалдор.-Това учение до колкото знам е изгубено в времето.До сега в историята са познати смао няколко личности –Мерлин, четеримата създатели на Хогуортс и Волдемор.Хари това е много добре но внимаваи каква магия измисляш защото виждаш какви неприатности докара Волдемор с създаването на Авада Кадавра но това му костваше една седмица в безсъзнание защото явно не беше достатачно силен и от тогава не се е опитвал да създаде дръго. Ще те помоля дане се опитваш дори да съживиш някого.Защото това ще е катастрофално за човека когото съживиш, повярваи ми тук нещата са различни не ми е позволено да говоря за тях но моляте послушаи ме не се опитваи.
-Добре професоре.Да направим ли демонстрацията?
-Би било хубаво да го видя.-отвърна усмихнат Дъмбалдор.
Хари извади пръчката си от задния джоб извика “Максел”, направи шест елипси над лявата си рака и прекара една диагонална линия през тях. Щитът се появи на раката му.Тои го сложи пред себеси.
-Даваи прати няколко.-Шест снопа зелена светлина един след друг литнаха към него и се забиха в щитът които не помръдна.
-Впечетляващо , много добре Сивърс , на теб се пада задачата да атакуваш съзнанието на Хари всеки удобен момент зада се тренира да го затваря зада разбере Волдемор за него.А ти хари трябва да покажесх и убясниш заклинанието на всички от ордена особено сега когато очакваме атака над министерството.Но за сега само на ордена не можем да сме сигорни ,че ако кажем на някои външен той ще замалчи.И Хари като гледам за две седмици си свършил много работа.Би било хубаво ако подновите срещите на ВОДА.А сега вървете че вече ви чакат .-Дъмбалдор изчезна от портрета.
-Хари затвори съзнанието си от сега независимо какви чувства изпитваш постараи се.Твоа е много важно погреби го дълбоко в съзнанието си.
-Добре Снеип а да те питам слочаино да ти се намира в личните запаси рог от еднорог?Трябва ми зада направя една утвара.
-Да имам. Коя твара ще правиш Феликс Фелишъс?
-Да.-отвърна момчето.
-А останалте съставки имаш ли?
-Пратих фокус да ги донесе от диагонали.
-Добре ще проверя мисля че ми беше останало коло 300 грама прах но не съм сигоре, ако нямам ще намеря .Хаиде сега да отидем при останалите.