Приятелството на Драко и Хърмаяни.Разказ.Глава 1 / Фен клубове / Хари Потър

Тази глава е редактиранаааа!:) Лалаит я редактира!Благодаря лалааааааит.:)

Тайният проход
Двамата приятели се прибраха в замъка. Там не се виждаше жива душа. "Всички ученици спят"-помисли си Хера. Грифиндорката и Драко се запътиха към Голямата зала. Всички маси, с изключение на една, бяха празни. Петима учителели се хранеха на дългата маса от абанос в в края на залата. И петимата бяха бодри, въпреки ранния час. Драко незабележимо подаде книгата на приятелката си и всеки се запъти към масата на дома си. Хера се настани възможно най-далече от погледите на учителите, подпря книгата на коленете си и внимателно я отвори. Момичето прокара пръст по съдържанието. Накрая едно от заглавията я привлече и тя запрелиства книгата, докато не стигна до съответната страница. Прокара пръст по пожълтелите страници. Написаното гласеше:

„Таен проход,излизащ извън „Хогуортс"

Създаден е от основателят на дом „Слидерин". Салазар Слидерин построил прохода тайно от останалите основатели. едва триста години по-късно проходът бива открит от тогавашния директор Албърт Декар. Намира са на петия етаж, зад картина, изобразяваща пуста поляна. За да влезете в тунела, водещ извън училището трябва да почукате картината с магическата си пръчка и да изречете "Дифендиум". Тъмен, спускащ се надолу, тунел ви отвежда до поляната изобразена на картината. Преданието гласи, че там, във високата трева все още се крият много тайни, чакащи да бъдат открити.

На грифиндорката и трябваха няколко минути, за да осмисли невероятното откритие. Озадачена, тя затвори тежката книга, внимателно я прибра в чантата си, и бързо привърши с изстиналата закуска. Огледа се, замаяно. В Голямата зала тъкмо влизаше хърмаяни Грейнджър. Хера и помаха, посочвайки мястото до себе си. Приятелката и се приближи, поздрави я и седна, придърпвайки една от чиниите с традиционна английска закуска. Другата грифиндорка я дръпна грубо за ръкава и зашепна по спомен току-що прочетеното. До края на разказа момичето срещу нея беше зяпнало широко с уста. Хера я погледна с особен блясък в очите, но не добави нищо.
- Да не си намислила, че ще ходим в този проход!?-съвзе се най-сетне Хърмаяни.
- Разбира се!- отговори тя и в очите и заиграха весели пламъчета. -С теб и Драко ще разкрием тези тайни.
- Д-д-добре...-заека Хърмаяни. Тя никога преди не беше нарушавала правилата на училището, но този път изкушението беше прекалено голямо.
- Отлично!- зарадва се приятелката и, след което се запъти към масата на Слидерин, за да сподели с Драко, взетото решение и остави другата грифиндорка да довърши закуската си на спокойствие.

* * *
За огромна нейна изненада слидеринецът оказа дори по- голямо съпротивление. Накрая, обаче, и той се съгласи. Решиха да тръгнат още същата вечер, защото на следващия ден нямаха уроци и никой нямаше да забележи, че ги няма. Хера едва дочака края на деня. Последният звънец най-сетне удари и предизвести края на учебните занятия. За Хера Драко и Хърмаяни това означаваше поредното приключение за тази година. Приятелите нарамиха чантите си и изхвърчаха от класната стая. понесоха се на бегом към петия етаж, където, както Драко беше установил преди един от часовете си, наистина се намираше картината. Зачервени и дишащи тежко, те спряха пред пейзажа. Беше истински късмет, че никой не им обърна особено внимание, докато тичаха по коридорите, блъскайки и разбутвайки съучениците си, но те не мислеха за това. И тримата тръпнеха от очкаване. Огледаха се за случайно минаващи учители, но за щастие, коридорът беше празен. Хера прошепна:
-„Дифендиум".
Нищо не се промени. За няколко секудни и тримата зяпаха очудено картината, чакайки тежката и рамка да се отвори и да ги пусне в тунела. Хера се замисли и реши, че просто ще трябва да я избутат сами, след като вече бяха отстранили защитата й.
- Е, ще се опитам да мина - обърна се тя към другите двама - а ако не стане дано не ме заболи главата твърде много. Ако имам късмет, последвайте ме. - смигна им закачливо момичето и съвсем небрежно се плъзна към картината. В следващият миг усети нещо като ледена вода и вече се плъзгаше по тунелът. Приятеите й я последваха и заедно се спуснаха по гладкият проход...

Sometimes you must be cruel to be kind...