Тук след малко ще публикувам моя разказ. Надявам се да ви хареса.
Приятно четене!

Първа глава

Писмото

Улица “ Привит драйв” №4. Всичко беше спокойно. Петуния, Върнън и Дъдли седяха на масата и гледаха телевизор, докато чакаха Хари да им приготви и сервира вечерята. Вуйчо Върнън през една минута се провикваше:
- Побързай, момче! Няма да те чакаме цяла вечер!
Най – после Хари беше готов. За да сервира храната на леля си и на вуйчо си, Хари мина покрай мястото, където седеше Дъдли и Хари забеляза, че братовчед му по много странен начин си държи ръцете под масата, все едно крие нещо. Кога то сложи на масата вечерята на Дъдли, момчето се загледа по-внимателно в братовчед си и забеляза, че той си играе на някаква електронна игра под масата. Дъдли разбра, че е разкрит и хвърли ледено-стедин поглед на Хари, който тъкмо сядаше на масата.
След като видя, че вниманието на родителите му е насочено към новините по телевизора, Дъдли реши да се възползва от случая и внимателно постави електронната си игра в скута на Хари. Докато момчето се усети, Дъдли вече крещеше:
- Вижте го! - посочи той Хари – Откраднал ми е новата електронна игра и я крие под масата!
Вуйчо Върнън побесня и скочи, приближи се до Хари и каза през зъби:
- Така, значи! Крадеш от братовчед си, а!
- Ама аз нищо не съм….
Хари не успя да довърши изречението си, защото бе прекъснат от разярения си вуйчо:
-Лъжеш! Лъжеш! Ти проклето момче!
-Не е вярно! Дъдли я сложи в скута ми, за да ме обвини! – опита се да се оправдае Хари.
Върнън вече кипеше от ярост:
-Как смееш да говориш против сина ми! Моето Дъденце! И не ми излизай с тези евтини лъжи! Тази нощ ще спиш гладен и освен това си наказан! Ще те заключа, за да не ти скимне посред нощ да станеш да откраднеш нещо и от хладилника! Сега ИЗЧЕЗВАЙ! – изкрещя вуйчо Върнън.
Хари напусна стаята, като тръшна вратата след себе си. Въпреки, че беше свикнал с това все той да е виновният, беше толкова ядосан! Как можеше да го обвиняват за нещо, което изобщо не е правил!
Той седна на леглото си, извади албума със снимките на майка си и баща си, който Хагрид му беше подарил и започна да го разгръща. Опитваше се да си спомни всички хубави моменти, които бе прекарал заедно с приятелите си в Хогуортс. Неусетно той се унесе в сън. Когато се събуди навън беше вече светло. Времето не беше много хубаво – слънцето ту изгряваше, ту се скриваше зад облаците.
Хари стана от леглото си, протегна се да си сложи очилата и под тях на нощното си шкафче напипа писмо. До прозореца стоеше Хедуиг и го гледаше.
Момчето се зачете:

Хари,

Ще дойдем да те вземем днес в 19.00h. Ще летим с летежна пудра. И Джини ще дойде.

П.П. Не забравяй да предупредиш леля си и вуйчо си, че ще идваме, за да не се уплашат и да не те пуснат.
Рон

Хари много се зарадва на писмото. Той беше весел през целия ден, за разлика от другите обитатели на къщата, които щом разбраха, че вечерта ще посрещат гости веднага лицата има станаха необичайно мрачни. Но за щастие сем. Дърсли позволиха на Хари да прекара остатъка от ваканцията си в Хралупата. Те го пуснаха само и само да им се махне от очите.
Щом получи разрешение, Хари се втурна в стаята си и си опакова багажа със светкавична бързина. С нетърпение чакаше часовникът да удари 19.00h и да напусне къщата. От рано той беше свалил багажа си в дневната и се беше паркирал на дивана да чака.
Най – после дългоочакваният момент дойде. Госпожа Уизли, Рон, Джини, Фред и Джорд излязоха от камината на Дърсли и ги поздравиха:
-Добър вечер! Дойдохме да вземем Хари. Готов ли си момчето ми? – попита госпожа Уизли.
Върнън и Петуния изобщо не бяха очаровани от това, че дневната им е пълна с магьосници, но затова пък нищо не продумаха с надеждата всички да се изнесат от къщата им колкото се може по – скоро. Госпожа Уизли подаде на Хари една шепа летежна пудра, той я взе, влезе в камината и извика силно и ясно:
- Хралупата!
Момчето лумна в пламъци и изчезна. Само след броени секунди Хари вече се намираше в кухнята на сем. Уизли. След малко дойдоха и останалите обитатели на дома – госпожа уизли, Рон и Джини, следвани от близнаците Фред и Джордж.


КРАЙ НА ПЪРВА ГЛАВА.



Написал: Аз
Редактирал: Аз

Глава втора

Заминаването


-Добре дошъл отново, Хари! – любезно каза госпожа Уизли. – Сигурно си гладен. Ето хапни си! – и тя му посочи масата в кухнята, която беше отрупана с всякакви видове ястия.
- Благодаря, госпожо! – отвърна той. Беше толкова щастлив, че отново е с приятелите си, че изобщо не му беше до ядене.
- Здравей, Хари! – обади се Джини. – Малко си прашен! – усмихна се момичето и посочи пепелта по косата и раменете му.
- О, ей сега ще го изчистя – провикна се госпожа Уизли, която беше отишла за малко в съседната стая, но бе чула за какво си говорят. Тя дойде, замахна пръчката си и всичката мръсотия изчезна.
- Хари, трябва да ти съобща нещо важно! – каза разпалено Рон. – Брат ми Чарли сега е в Румъния и ни покани да прекараме остатъка от ваканцията при него. Заминаваме след два дни. Само, че ти….
- Няма проблем, ще се оправя.
На сутринта всички слязоха на закуска. Цялото семейство беше в добро настроение заради заминаването. Всички, освен Хари. Господин и госпожа Уизли разбираха как се чувства Хари и се опитваха всячески да му отклонят вниманието:
- Леле, Хари, колко си пораснал за едно лято! Още малко и ще настигнеш Фред и Джордж на височина! – падхвана господин Уизли.
Джини не можа да да се сдържи повече и каза:
- Не е честно спрямо Хари! Защо трябва да остава тук сам?
-Аз мога да остана с него. – предложи Рон.
-Да, да свършите куп глупости! Как не! – взе участие в разговора госпожа Уизли. С него трябва да остане някой по – надежден от Рон.
Хари разбра, че като госпожа Уизли каза “някой по-надежден” тя има предвид някой възрастен или с една дума или тя, или Артър. Той много уважаваше семейство Уизли и не искаше да им създава повече проблеми. Все пак господин и госпожа Уизли не бяха виждали Чарли от почти 3 години и Хари реши, че имат право да видят сина си за малко. Той не искаше да им разваля ваканцията, затова каза:
- Аз ще отида на Диагон-али. Ще си намеря къде да спя. Не се тревожете за мен. И без това трябва да свърша някои неща.
Какви неща трябваше да свърши, и той самият не знаеше, но наистина не желаеше повече да се натрапва на семейство Уизли. И без това им беше задължен за дето го измъкнаха от Дърсли.А пък и в края на краищата оставаха само още две седмици до началото на учебната година, така че Хари нямаше да е сам много дълго.
Всички неохотно се съгласиха с идеята на Хари. Според тях Диагон-али беше добро място.
Следобед Хари изпрати семейство Уизли, които отпътуваха за Румъния с летежната пудра, а той се отправи към Диагон-али.

Край на втора глава


Написал: Аз
Редактирал: Аз

Изглежда доста добре на пръв прочит, но защо главите са толкова дяволски кратки?!

бива,ама прави главите по-дълги. о4акваме развитие ина4е добре е написано

I tried to see things from your point of view but I couldn't stick my head that far up my ass!

и после ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми утре ще ви пусна трета и четвърта глава. Радвам се, че ви харесва разказа, /значи ставам за писателка/. Ми кратки са главите, щото да не става много омално. Ама мога да се постарая малко да ги удължа. Аз съм написала за сега само първите шест глави. Ще се постарая да пиша по-бързо.
Искам също така да кажа, че в глава трета също се появява нов герой. Казвам, защото някои ще кажат: " А, тя тая прекопирва от бела", ама не ! Моят разказ е много по-различен от нейният! Вие сами ще проследите развитието му. Вече съм си изяснила всички подробности и знам какво ще пиша, така,
че мисля ще стане бързо.
ЧАО.

Има и по-дълги глави. За сега втора глава е най-малка.

ne e napisano losho. Obache vsi4ko se razviva mnogo barzo. Napravi neshtata po podrobni, i glavite - po dylgi. Moje i da se poluchi neshto

bravo!razkaza e mn dobur!!!o4akvame produljenieto skoro!