|
Интервю на Джоан Роулинг с представители на фен-сайтовете MuggleNet и The Leaky Cauldron
16 юли 2005 г.
Единбург, Шотландия
Източник:
ВНИМАНИЕ: Цялото съдържание на това интервю засяга шестата книга, което значи, че ако не сте чели още "Нечистокръвният принц" и не желаете за научавате подробности, четенето на това интервю няма да е здравословно за Вас. Предупредени сте!
Превод със съкращения. Включил съм предимно отговорите, засягащи действието в книгите.
Участници:
МА=Melissa Anelli, The Leaky Cauldron
ES=Emerson Spartz, MuggleNet
JKR=Joanne Rowling
...
МА: ОК, големият, голям, голям въпрос на шеста книга. Зъл ли е Снейп?
JKR (почти смеейки се): Е, чели сте книгата, вие как мислите?
ES: Тя се опитва да Ви накара да кажете категорично.
МА: Има теоретици на конспирацията и хора, които твърдят, че...
JKR: Вкопчват се в някаква отчаяна надежда... (смях)
ES: Да!
МА: Да!
ES: Подобно на някои познати клюкари!
(Всички се смеят.)
JKR: Е, добре... това между Хари и Снейп сега е толкова на лична основа, ако не и повече, отколкото онова между Хари и Волдемор. Не мога да отговоря на този въпрос, защото, каквото и да кажа, ще е разкритие, нали така, което очевидно има такова огромно значение за това, какво ще се случи, когато те се срещнат отново, че не мога. И нека си го кажем, това ще породи 10000 теории, прочитът на които ще ми достави огромно удоволствие (смях), така че аз сигурно съм лоша, но просто обичам теориите, аз обожавам теориите.
ES: Знам, че Дъмбълдор обича да вижда доброто у хората, но понякога изглежда доверчив почти до границата на безразсъдството.
JKR (смее се): Да, бих се съгласила. Бих се съгласила.
ES: Как може някой, който е толкова...
JKR: ...умен...
ES: ...да бъде така сляп по отношение на някои неща?
JKR: Е, ще има още сведения относно това, в седмата. Бих казала обаче, че според мен е показано, особено в петата и шестата книги, че огромните умствени способности не предпазват човек от грешки на емоционална основа и мисля, че Дъмбълдор е добър пример за това. Всъщност съм склонна да мисля, че това да си много, ама много умен може да създаде някои затруднения и че това се се случило с Дъмбълдор, защото мъдростта му го е изолирала и мисля, че можете да видите това в книгите, защото къде го неговият равен, къде го неговият довереник, къде го неговият другар? Той няма никой такъв. Той е винаги този, който дава, той е винаги този, който притежава прозрението и знанието. Затова мисля, че макар и да карам читателя да повярва, че Макгонъгол е много подходяща за втора по ранг, тя не му е равна. Давам ви малко заобиколен отговор, но не мога да кажа повече от това.
ES: Не, това беше добър отговор.
МА: Самотата на Дъмбълдор е нещо интересно.
JKR: Виждам го изолиран, а някои хора са ми казвали, и според мен правилно, че той е отчужден. В един момент на неудовлетвореност - това беше, когато Хагрид се беше затворил вкъщи след като Рита Скийтър беше разгласила, че той е нечистокръвен, сестра ми ме попита: "Защо Дъмбълдор не отиде при него по-рано, защо Дъмбълдор не отиде при него по-рано?" Казах, че той наистина е трябвало да остави Хагрид да се попържи известно време, за да види, дали ще се справи сам, понеже ако беше се справил сам, за него щеше да бъде много по-добре. "Ама той е много отчужден, той е твърде студен, той прилича на теб" - каза тя. (Смях.) С което имаше предвид, че тя самата би хукнала незабавно, а аз може би бих поизчакала малко, казвайки си: "Я да почакам и да видя, ще може ли да се оправи". Аз не бих го оставила цяла седмица. Може би щях да изчакам един следобед. Но тя щеше да хукне след него в колибата.
ES: Това е един от парещите ми въпроси след третата книга: защо Волдемор предлага на Лили толкова много възможности да се спаси? Би ли я оставил наистина жива?
JKR: Ммм.
ES: Защо?
JKR (мълчание): Не мога да ви кажа. Но той предлага, съвършено си прав. Не искаш ли да ме попиташ, защо смъртта на Джеймс не е защитила Лили и Хари? Това ти е отговорът, току-що сам отговори на въпроса си: защото тя е можела да се спаси, а е избрала да умре. Джеймс е щял да бъде убит при всички положения. Разбираш ли какво искам да кажа? Не казвам, че Джеймс не е бил готов да го направи; той е загинал, опитвайки се да защити семейството си, но е щял да бъде убит при всички положения. Той не е имал, не му е бил даден избор, така че се е втурнал по някакъв животински начин, мисля, че има различия в храбростта. Джеймс е бил извънредно храбър. Мисля обаче, че в този случай храбростта на Лили е била от по-голям калибър, защото тя би могла да се спаси. Обаче всяка майка, всяка нормална майка би направила същото като Лили. Така че в този смисъл нейната храброст също е била с животинско качество, обаче и е било дадено време да избере. На Джеймс - не. Така става, когато нашественик нахлуе в дома ти, нали така? Ще му се нахвърлиш инстинктивно. Но ако в спокойно състояние ти кажат: "Махни се от пътя ми", какво би сторил? Искам да кажа, че никоя майка не би оставила детето си. Но отговор ли е това? Тя напълно съзнателно жертва живота си. Имала е ясен избор...
ES: А Джеймс не е имал.
JKR: Имал ли е той ясен избор, когато е загинал, опитвайки се да защити Хари? Не. Това е фина разлика и тук има още нещичко, но това е по-голямата част от отговора.
МА: Знаела ли е тя нещо за възможните последици от това да застане пред Хари?
JKR: Не - защото, както се опитах да обясня в поредицата, това никога не се е било случвало дотогава. Никой дотогава не е оживявал. И следователно никой не е знаел какво може да стане.
МА: Значи никой - Волдемор или друг, използващ Авада Кедавра - никога не е давал на никого възможност за избор и той да е избирал тази възможност (да умре)...
JKR: Може и да им е давана възможност за избор, но не по точно този начин.
ES: Когато Сириус е бил набеден за смъртта на Петигрю и на мъгълите, наистина ли се е разсмял, или се е преструвал, за да изглежда още по-луд?
JKR: Дали наистина се е разсмял? Да, бих казала, че така е станало. Добре, така е станало, защото аз съм го създала. За мен Сириус е човек от тия, които живеят на ръба, нямате ли това впечатление от Сириус? Той си пада малко луда глава. Много го харесвам като образ и много хора го харесват много като образ и още ме питат, кога ще се върне (смее се). Но Сириус има своите недостатъци - и преди съм говорила за това - някои доста очебийни недостатъци. Виждам Сириус като случай на прекъснато развитие. Мисля, че това се вижда от отношенията му с Хари във "Феникса". Той сякаш търси в Хари другар, а това, за което Хари копнее, е баща. Хари вече някак е надрасъл това. Сириус не беше в състояние да му даде това.
Смехът... той е бил напълно изкаран от релсите от смъртта на Джеймс. Хари и Сириус много си приличат по начина, по който и двамата жадуват за семейни връзки, които търсят у приятелите си. Така Сириус търси у Джеймс брат, а Хари избира Рон и Хърмаяни за свое семейство. Това е нещо, което намирам за интересно - може да е било в мненията на MuggleNet, това беше доста отдавна, когато всъщност търсех фен-сайтове на месеца (или какъвто там беше период от време) - беше по времето, когато четях мненията за пръв път и там имаше такова, в което децата казваха: "Не разбирам защо той крещи на Рон и Хърмаяни, искам да кажа, аз бих крещял на родителите си, но не и на най-добрите си приятели." Но той си няма никой друг, на когото да крещи. Много беше интересно това от страна на малките деца, защото просто не вярвам те да могат да направят такъв скок на въображението. Той е много самотен. Както и да е, отклоних се далеч от Сириус.
Той е бил изкаран от релсите. Знаел е, какво е изгубил. Бил е невесел смях. Оказало се е, че Петигрю, когото те са оставяли да се върти около тях по един малко покровителствен начин, поне що се отнася до Джеймс и Сириус, се е оказал по-добър магьосник, отколкото са си мислили. Оказало се е, че е можел да пази тайна по-добре, отколкото са предполагали.
МА: Казахте, че при писането на шестата книга нещо Ви е карало пъклено да ликувате. Помните ли, какво беше това?
JKR: О, боже. (Дълга пауза, докато Джо мисли.) Какво беше ли? Всъщност не беше отмъстително (смях)... беше повече образно казано. Знам, какво ми хареса да опиша - нали се сещате за коментара на Луна по време на куидичния мач? (Смях.) Това беше. Наистина се наслаждавах на това. Всъщност много се наслаждавах на това.
Виждате ли, това беше последният куидичен мач. Когато го описвах, аз знаех, че за последен път описвам куидичен мач. За да съм честна пред вас, мачовете по куидич бяха проклятието на живота ми в книгите за Хари Потър. Те са необходими, защото хората очакват Хари да играе куидич, но има граница на това, колко пъти можеш да ги накараш да играят куидич заедно и нещо ново да се случи. И тогава ми дойде това заслепително хрумване. Помислих си, Луна ще коментира, и това беше просто дар. Това е такъв коментар, какъвто аз бих направила на спортен мач, защото съм... (смее се). Както и да е, това беше.
...
ES: Защо Дъмбълдор държи Пийвс в замъка?
JKR: Не може да го изгони.
ES: Това е Дъмбълдор, той може всичко!
JKR: Не, не, не, не, не. Пийвс е подобен на болест. Опитай да го изкорениш. Той си идва със сградата. Нищо не може да се направи. Ако ти дойде пийвс, нищо не можеш да направиш.
ES: Но Пийвс слуша Дъмбълдор...
JKR: Ужким.
ES: Ужким?
JKR: Да. За мен Пийвс е като остър проблем с канализацията на много старо здание, а Дъмбълдор е малко по-сръчен от повечето хора с тръбния ключ, така че той може би успява да я накара да работи по-добре за няколко седмици. После почва отново да тече. Честно, искате ли Пийвс да си иде?
...
МА: Тя [Ъмбридж] още ли е жива?
JKR: Още си е в Министерството.
МА: Ще я видим ли отново? (Джо кимва.) Казвате това със зло кимване.
JKR: Да, твърде забавно е да я мъча, та да не го направя още малко, преди да приключа.
ES: Asrial, на 22 години, победител в конкурса на MuggleNet "Попитай Джо", пита: "Ако Волдемор види богърт, какъв ще е той?"
JKR: Волдемор се страхува от смъртта, от срамната смърт. Искам да кажа, че смята самата смърт за срамна. Мисли, както знаете, че тя е позорна човешка слабост. Той най-много се бои от смъртта, но как един богърт би показал това? Не съм много сигурна. Мислила съм за това, защото знаех, че ще ме попитате това.
ES: Труп?
JKR: Моето заключение е, че би се видял мъртъв.
ES: Като се видя, че този въпрос ще спечели, започнах да получавам купища писма от хора, които ми пишеха, че не трябвало да питам това, защото отговорът бил твърде очевиден. Само дето всички те не бяха на едно мнение, кой е очевидният отговор. Някои бяха сигурни, че това би бил Дъмбълдор, други бяха сигурни, че това би бил Хари, а трети - че би била смъртта. Тогава, малко продължение на това: какво би видял той, ако се изправеше пред огледалото Еиналеж?
JKR: Себе си, всемогъщ и вечен. Той иска това.
ES: Какво би видял Дъмбълдор?
JKR: Не мога да отговоря на този въпрос.
ES: Какъв би бил богъртът на Дъмбълдор?
JKR: И на този въпрос не мога да отговоря, но за да създадете теории, прочетете пак шестата. Там ще видите.
МА: Ако Хари погледнеше в огледалото Еиналеж в края на шестата книга, какво би видял?
JKR: Би трябвало да види Волдемор довършен, мъртъв, нали така? Защото вече знае, че няма да намери покой и почивка, докато това не стане.
ES: "Белег" ли е все още последната дума от седмата книга?
JKR: Засега. Чудя се, дали ще остане така.
МА: Играла ли сте си с нея?
JKR: Всъщност физически не съм си играла. Определено има някои неща, които ще се нуждаят от промяна. Дреболии са, но винаги съм знаела, че ще трябва да ги пренапиша.
...
ES: Какво е накарало хората да започнат да наричат Волдемор Ти-знаеш-кой и Онзи-който-не-бива-да-се-назовава?
JKR: Историята знае много такива случаи - е, вие знаете това, защото сте такива хора, но за тези, които не знаят, табуто върху името е доста често срещано при някои цивилизации. В Африка има племена, които никога не употребяват името. Името е свещена част от теб и те назовават еди-чий си син, еди-чий си брат и ти дават тези псевдоними, защото името ти е нещо, което може по магически начин да се използва против теб, ако е известно. Сякаш то е част от душата ти. Това е могъщо табу в много култури и във фолклора на много народи. Един по-прозаичен пример. През 50-те години в Лондон имало двама бандити, наречени Близнаците Крей. Разказват, че хората не произнасяли името Крей. Просто не го споменавали. Не можело да се говори за тях, защото отмъщението било извънредно безмилостно и кърваво. Мисля, че това да убедиш някого да не използва името ти е впечатляваща демонстрация на сила. Впечатляваща е в смисъл, че показва колко дълбоко е нивото на страха, който можеш да всееш. Това не е нещо, достойно за възхищение.
ES: Имах предвид, имало ли е някакво особено събитие?
JKR: С Волдемор? Станало е постепенно. Той е убивал и е вършил разни много лоши неща. В главата "Искането на лорд Волдемор", когато се връща да иска тази учителска работа в шестата книга, получавате ясно усещане, че той вече е навлязъл твърде дълбоко в Черните изкуства. Дотогава много хора биха избрали да не използват името му. По това време името му никога не се е споменавало, освен от Дъмбълдор и хората, стоящи над суеверието.
...
ES: Грешила ли е някога Разпределителната шапка?
JKR: Не.
ES: Наистина ли?
JKR: М-м. Някаква теория ли имаш?
ES: Чувал съм множество теории.
JKR (смях): Обзалагам се, че си. Не. (смях) Съжалявам.
МА: Това е интересно, защото би загатнало, че гласът идва от собствената глава на човека, а не от самата шапка...
JKR: (издава загадъчен звук)
МА: А може би, че когато говори сама, той идва от...
JKR: Самите основатели.
МА: Да. Интересно. Колко голяма роля ще играят основателите в седмата книга?
JKR: Някаква, както вероятно сте отгатнали от края на шестата. Толкова много неща искам да ви питам, но вие би трябвало да ме интервюрирате, така че давайте (смях).
ES: Знам, че Ви питат във всяко интервю, но дължината на книгата променена ли е изобщо?
JKR: На седмата ли? По-къса от "Феникса", нали разбирате, "Фениксът" винаги е бил еталон за книга, която съвсем, съвсем удря горната граница? Все още мисля, че ще е по-къса от "Феникса".
ES: Значително?
JKR: Не зная. Това е самата истина, не зная. Имам план за седмата, който още не е така подробен, че да мога честно да оценя дължината. Знам, какво ще се случи, знам историята, но не съм сядала да я напиша дотам, че да помисля: "Очаквам 42 глави", или "Очаквам 31 глави". Още не зная.
МА: Р.А.Б.
JKR: Ооох, добре.
(Всички се смеят.)
JKR: Не, радвам се! Да?
МА: Можем ли да се сетим, кой е той от това, което знаем досега?
(Забележка: Тук JKR придоби леко нечестив вид.)
JKR: Имате ли теория?
МА: Излезли сме с Регулус Блек.
JKR: Така ли?
МА: У-оу.
(Смях.)
JKR: Ами аз мисля, че това би било, ъм, едно добро предположение.
МА: И може би като брат на Сириус той е имал друго огледало...
JKR: (барабани с пръсти по кутията с газирана вода)
МА: У него ли е другото огледало, или огледалото на Сириус...
JKR: Изобщо нямам какво да кажа за това огледало. Това огледало не е на масата. (Смях от всички; този на Джо е безумен.)
...
МА: Сега, когато Дъмбълдор умря, ще узнаем ли някога заклинанието, което се опита да направи на Волдемор в Министерството?
JKR: Ъъъъмммм... (цъка с език)
ES: Да се запише, че тя издава странен звук с уста.
(Всички се смеят, Джо - безумно.)
JKR: Възможно е, възможно е да узнаете това. Ще... (пауза) ...ще научите още за Дъмбълдор. Трябва да съм мнооого предпазлива за това.
...
МА: Искам да се върнем на Драко.
JKR: О, добре. Да поговорим за Драко.
МА: В тази книга той е крайно интересен.
JKR: Е, радвам се, че мислиш така, защото аз й се наслаждавах. Драко също порастна много в тази книга. Имах един интересен разговор, май с редакторката си Ема, за Драко. Тя ми каза: "Значи, Малфой може да прави оклумантика", която Хари очевидно не успя да усвои и засега съвсем е зарязал идеята да я прави или опитва. Тя питаше за това и се чудеше, дали би трябвало той да е толкова добър в това, но аз мисля, че Драко за разлика от Хари би трябвало да бъде много надарен в оклумантиката. Затруднението на Хари с нея е в това, че емоциите му винаги са били твърде близо да повърхността и в това, че той е много ощетен в някои отношения. Обаче той е и много наясно с чувствата си относно това, което му се случва. Той не е сдържан, той е много честен спрямо тях и не може да ги потисне, не може да потисне тия спомени. Но аз замислях Драко като човек, който е напълно способен да затваря живота си и емоциите си и който винаги го е правил. Така той е заключил своята милост, което му е позволило ефективно да тормози хората. Той е заключил състраданието - как иначе можеш да станеш смъртожаден? Така той потиска практически всичко добро у себе си. Но после той сяда да играе с големите момчета, както се казва, и внезапно му казват да свърши нещо, което е искал, за пръв път, и това е абсолютно ужасяващо. И аз мисля, че това е едно точно описание на начина, по който някои хора изпадат в този начин на живот и разбират, за какво става дума. Аз съчувствам на Драко. Е, ясно е, че винаги съм знаела, че това ще му се случи, какъвто си е противен.
Хари е прав, като вярва, че Драко не би убил Дъмбълдор, което мисля, че е ясно, когато той отпуска пръчката си и инициативата е взета от ръцете му.
...
ES: Какво бихте искала да Ви попитат и какъв би бил отговорът на този въпрос?
JKR: Ъм... (дълга пауза) ...какъв хубав въпрос. Какво бих искала да ме попитат? (Пауза.) Днес, точно днес, на 16 юли, се надявах много някой да ме попита за Р.А.Б. и вие го направихте. Точно днес, защото мисля, че това е... е, надявах се хората да попитат.
МА: Има ли още нещо, за което трябваше да попитаме относно него?
JKR: Има неща, които ще извлечете от следващите прочити, мисля - е, вие двамата със сигурност... да, аз наистина се надявах, че ще питате за Р.А.Б.
МА: Простете, ако греша, но не беше ли Регулус убит от Волдемор...
JKR: Е, Сириус каза, че надали е било така, защото той не е бил толкова важен, помниш ли?
МА: Но това не би трябвало да е вярно, щом Р.А.Б. пише лична бележка до Волдемор.
JKR: Това не показва задължително, че Волдемор го е убил лично, но самият Сириус подозира, че Регулус се е забъркал доста дълбоко. Като Драко. Това го е привличало, но истинската същност на нещата се е оказала нещо твърде непоносимо. ...
...
МА: Една от победителките в нашия конкурс "Попитай Джо" е theotherhermit, тя е на 50 години и живее в малък град в източната част на САЩ. Мисля, че на това е отговорено в шестата книга, но все пак: "Спомените, запазени в мислоема, реалността ли отразяват, или гледището на своя притежател?"
JKR: Реалността. Важно е, че стигнахме до това, защото Слъгхорн даде на Дъмбълдор онзи глупав кърпен спомен. Не искаше да даде истинския, а много очебийно го скърпи криво-ляво. Така че това, което си спомняте, е точно в мислоема.
ES: Бил съм в ужасна грешка за това.
JKR: Така ли?
ES: Бях сигурен, че това е твоята собствена представа за нещата. Не ми се струваше смислено да си в състояние да изследваш собствените си мисли от гледната точка на независим наблюдател. Това би било почти като измама, тъй като човек винаги би могъл да вижда нещата от нечия чужда гледна точка.
МА: Значи, там има неща, които самият човек може да не е забелязал, но ти можеш да идеш и сам да ги видиш?
JKR: Да, и това е магията на мислоема, това го оживява.
ES: Искам такъв!
JKR: Да. В противен случай той всъщност би бил просто нещо като дневник, нали така? Ограничен до това, което си спомняш. Но мислоемът пресъздава събитията за теб, така че можеш да навлезеш в собствената си памет и да съживиш неща, които не си забелязал навремето. Те са някъде в главата ти, за което аз вярвам, че е така в мозъците на всички нас. Сигурна съм, че ако можем да достигнем дотам, ще видим някъде там неща, които не сме знаели, че помним.
ES: Другият ни въпрос от "Попитай Джо" (за жертвата на Джеймс и Лили) беше на Maria Vlasiou от Холандия, на 25 години. А третият е на Helen Poole, на 18, от Thirsk, Yorkshire - тя е също така една от авторките на "Plot Thickens". Той е относно Гриндълуолд, за когото съм сигурен, че сте се надявала да попитаме.
JKR: Ъхъ.
ES: Очевидно...
JKR: Хайде тогава, припомнете ми. Той мъртъв ли е?
ES: Да, мъртъв ли е той?
JKR: Да, мъртъв е.
ES: Важен ли е?
JKR (със съжаление): Ооох...
ES: Не е нужно да отговаряте, но можете ли да ни кажете нещо повече за него?
JKR: Ще ви кажа толкова, колкото казах на някого, който ме пита по-рано. Познавате ли Оуън, който спечели състезанието [на английската телевизия], за да ме интервюира? Той попита за Гриндълуолд (произнасяйки го "Гринделвалд", ХММ...). Той каза: "Съвпадение ли е, че той е умрял през 1945?", а аз отговорих, че не е. Забавно ми е да загатвам за неща, които са ставали в мъгълския свят, затова моето усещане е, че когато вилнее мъгълска световна война, ще има и световна магьосническа война.
ES: Има ли той някаква връзка с...
JKR: Нямам да кажа нищо по този въпрос.
(Смях.)
МА: Те подхранват ли се взаимно, мъгълските и магьосническите войни?
JKR: Да, така мисля. Да. Мм.
МА: Много мълчалива станахте.
(Всички се смеят; Джо - безумно.)
МА: Харесва ни, когато се умълчавате, това означава, че...
ES: ...очевидно криете нещо.
МА: Въпросът на следващия ни победител е от Delaney Monaghan, която е на 6 години, чрез майка и, Vanessa Monaghan. Те са от Канбера, Австралия. "Какво е значението, ако има такова, на обвивките от дъвки, които г-жа Лонгботъм постоянно дава на Невил?"
ES: Кажи бързо за протокола [какво мислиш], преди тя да отговори...
МА: Мисля, че са тъжен знак на една душевноболна жена.
JKR: Питаха ме същото отзарана. Идеята беше една от много малкото вдъхновени от истинска случка. Мой познат ми разказа една много тъжна, според мен, история за майка си, която имала болестта на Алцхаймер и възрастната жена била в затворено отделение. Тя била много тежко увредена и вече не познавала сина си, но той продължавал предано да я посещава два пъти седмично и й носел сладки. Това била тяхната връзка; тя обичала сладко и го разпознавала като човека, носещ сладки. Това беше много мъчително за мен. Така разкрасих историята. Невил дава на майка си каквото поиска, а (натъжавам се, като си помисля за това) тя иска да му отвърне с нещо, но това, което му дава обратно всъщност е по същество безполезно. Той обаче все пак го взема като нещо ценно, защото тя се опитва да даде, така че то означава нещо в емоционален план.
Теориите за обвивките от дъвки обаче са наистина неуместни.
ES: Не можете да ги вините.
JKR: Искам да кажа, че тя не се опитва да му праща тайни съобщения.
МА: Всъщност тя не е с ума си...
JKR: Не е. Права си. Това обаче е класически пример за "Нека просто я ликвидираме", защото тази теория всъщност не води до нищо интересно, дори и да е грешна.
МА: Това е може би един от най-трогателните моменти в книгите.
JKR: Мисля, че е важен като момент, обрисуващ героите.
МА: Третият печеливш въпрос е на Monique Padelis, на 15 години, от Съри. Как и кога е създадена завесата?
JKR: Завесата я има, откакто го има Министерството на магията, а Министерството на магията съществува отдавна - не толкова отдавна, колкото "Хогуортс", но все пак говорим за стотици години. Не е особено важно да се знае откога, но със сигурност от векове.
МА: Като камера за екзекуции ли е била използвана, или просто за изучаване?
JKR: Не, просто за изучаване. Целият Департамент за мистерии се занимава с изследвания. Изучават съзнанието, Вселената, смъртта...
МА: Ще се върнем ли пак в оная заключена стая?
JKR: Не казвам.
ES: Дъмбълдор няма равен на себе си в познанието си за магията...
JKR: Ммм.
ES: Къде е научил всичко това?
JKR: Виждам го главно като самоук. Обаче на времето си той е имал достъп до превъзходни учители в "Хогуортс", така че се е образовал също така, както и всички останали. Семейството на Дъмбълдор би било една полезна посока за събиране на сведения, по-полезна от бонбонените обвивки.
МА: Семейството му?
JKR: Да, семейството му.
МА: Може ли да поговорим малко повече за това?
JKR: Не. Но вие можете! (Смях.)
МА: Какво ще кажете за семейството на Хари - за бабите и дядовците му - те убити ли са били?
JKR: Не. Това ни води до по-земни неща. От писателска гледна точка беше по-интересно, съобразно сюжета, Хари да е съвсем сам. Така аз доста безмилостно го лиших от всичките му роднини освен леля Петуния. Искам да кажа, Джеймс и Лили бяха много важни за действието, разбира се, но старците? Не. И, понеже харесвам своята версия: родителите на Петуния и Лили, естествена мъгълска смърт. Родителите на Джеймс са били възрастни, вече са застарявали, когато той се е родил, което обяснява, че той е единствено дете, много глезено, гледано като голямо съкровище, появило се късно в живота им, както според мен често става. Те остарели по магическите мерки и умрели. Умрели от магьосническа болест. Това е всичко. Няма нищо сериозно или зловещо в тяхната смърт. Просто исках да не ми се пречкат, така че ги убих.
МА: Това един вид опровергава също така [теориите за] Наследника на Грифиндор.
JKR: (Пауза.) Да. Добре - да.
...
МА: Има много напрегнати моменти на вярност и храброст, които всъщност са свързани със саможертвата - особено в трета книга: "Трябваше по-скоро да умреш, отколкото да предадеш приятелите си". А после това го има през цялото време. Това е твърде силно послание, за да бъде изпратено на някой, да кажем, 8-годишен или 10-годишен, който чете книгата, като му се каже, че трябва да сме готови да умрем за приятелите си.
JKR: Очевидно аз си представям това в контекста на едно много напрегнато положение. Опазил ме бог - надявам се при нормални условия от никой 8-годишен да не се изисква да умира за някого, но ние говорим за съвсем зрял мъж, който се намира в, както аз го намирам, положение на война. Това е истинска военна обстановка. Мисля, че истинският въпрос е дали вие като читатели вярвате, че Сириус би умрял? Защото Сириус го казва.
ES: О, напълно.
МА: Да.
JKR: Е, добре, така си и мислех. Сириус би го направил. Той, при всичките си грешки и недостатъци, притежава в самата си същност изострено чувство за чест и по-скоро би умрял с достойнство, както той го вижда, отколкото да живее в позор и безчестие, съзнавайки, че е изпратил тези трима души на смърт, тези трима, които е обичал повече от всички, защото и той като Хари е дърво без корен, човек без семейство.
Права си, това е силно послание, но в края на краищата аз пиша за злото и както и преди съм казвала, струва ми се, аз се изненадвам, когато понякога хората ми казват: "Ох, вижте, книгите стават толкова мрачни." Мисля си: "Добре, а коя част от "Философския камък" смятате за лека и забавна?" Знаете, че тази книга изглежда невинна, Хари е много малък, когато отива в училището, но книгата започва с двойно убийство. Възможността за смърт според мен присъства през цялото време във "Философския камък" и усещам, че в книгата има няколко много страховити образа. Мисля, че първата книга съдържа повече зловещи картини от втората въпреки гигантската змия, тъй като закачулената фигура, пиеща кръвта на еднорога е дяволски зловеща. Сещала съм се за това винаги, когато съм се замисляла и дори сега, след всичките тези години аз смятам, че идеята за лице на тила [Волдемор, споделящ тялото на Куиръл] е един от най-смущаващите образи в цялата книга. (В цялата книга; наричам я една голяма книга. В цялата поредица.)
Така че то наистина е силно, съгласна съм с теб, но бих казала, че то е твърде силно през цялото време. Вътре има много смущаващи неща и това е нарочно, но аз наистина не смятам, че някога съм преминала чертата на ужасното заради самия ужас. Чувствам, че мога да оправдая всеки ужасяващ образ поотделно в тези книги. Този, за който се чудех, дали ще съм в състояние да го преведа през редакторите, беше физическият облик на Волдемор, преди да влезе в котела, помните ли? Той приличаше на зародиш. Чувствах почти физическо отвращение от това, което бях създала, но има причина то да бъде там и вие ще видите това. И аз обсъждах това с моята редакторка и тя се съгласи с това. Всъщност тя бе обезпокоена повече от идеята за гроба, който се пропуква и отваря. Мисля, че отново става дума за идеята за светотатството, нали. Всъщност там не се вижда нищо - но от друга страна това е нарушение на едно табу.
...
МА: Джини ли прати на Хари картичката на Св.Валентин?
JKR: Да, тя.
МА: Това работа на Том Риддъл ли беше, или на Джини Уизли?
JKR: Не, на Джини Уизли.
МА: Е, плати си за това.
JKR: (смее се) Най-накрая.
...
JKR: Е, всъщност не, защото планът, който много се надявам да съм изпълнила, беше читателят подобно на Хари постепенно да види у Джини идеалното момиче за Хари. Тя е упорита, не по неприятен начин, но е куражлийка. Той има нужда да е с някоя, която да може да устои на изискванията да бъде с Хари Потър, защото той е един страховит в много отношения приятел. Той е белязан човек. Мисля, че тя е забавна и мисля, че е много сърдечна и състрадателна. Това са все неща, от които Хари се нуждае в идеалната за него жена. Но аз чувствах - и говоря за далечните години, когато всичко това се планираше - в началото тя е ужасена от образа му. Искам да кажа, за нея той е малко като някакъв каменен бог, когато го среща за пръв път като 10- или 11-годишна, а той е толкова прочуто момче. Така че Джини също трябваше да измине дълъг път. И също като с Рон аз не исках Джини да е първото момиче, което Хари някога е целунал. Това е нещо, което исках да кажа, и е донякъде свързано.
Един от начините, по който се опитах да покажа, че Хари е направил много в израстването си - във "Феникса", спомняте ли си как Чо идва в купето, а той си мисли по същество така: "Щеше ми се да ме бяха видяли да седя с по-интересни хора"? Той е с Луна и Невил. Буквално същото се случва в "Принца" и той е пак с Луна и Невил, но тоя път той е порасъл, доколкото осъзнава, че е с двама от най-интересните хора във влака. Те може и да не изглеждат толкова интересни. Хари наистина е порасъл. И аз усещам, че Хари и Джини напълно си подхождат в тази книга. Те и двамата са преминали през дълго емоционално пътуване и са преодоляли наистина множество заблуди, да употребя твоята дума, заедно. Затова ми харесваше да пиша това. Джини много ми харесва като герой.
МА: Тя има ли някакво по-голямо значение; това с Том Риддъл, това, че е седмата дъщеря...
JKR: Историята на Джини е такава: тя е първото момиче в семейство Уизли от няколко поколения, но тук съществува онази стара традиция за седмата дъщеря на седмата дъщеря и за седмия син на седмия син, ето защо тя е седмо дете, защото е надарена магьосница. Мисля, че сте получили намеци за това, тъй като сегиз-тогиз тя прави някои доста впечатляващи неща, а и ще видите това отново.
ES: Защо домът "Слидерин" все още...
JKR: ...е разрешен!
(Всички се смеят)
ES: Да! Искам да кажа, той е такова петно.
JKR: Но те не всички са лоши. Те наистина не всички са лоши. (Пауза.) Е, по-дълбокият отговор, невятърничавият отговор би бил, че трябва да приемеш всичко у хората, трябва да ги приемеш с техните недостатъци, а всеки ги има. Същото се отнася за учениците. Ако те можеха някак да постигнат съвършено единство, бихме имали една абсолютно непобедима сила и аз предполагам, че става дума за копнеж за единство и цялостност, което значи, че държат тази четвърт от училището, която може би не съдържа най-великодушните и благородни качества, с надеждата - с най-дъмбълдоровската надежда, че ще постигнат единство, че ще постигнат хармония. Думата е хармония.
ES: Не биха ли могли...
JKR: Не биха ли могли просто да ги застрелят всички? НЕ, Емерсон, наистина не могат!
(Всички се смеят)
ES: Не биха ли могли просто да ги сложат в другите три дома и може би това не би било най-добрата обстановка за всички тях, но би била достатъчно добра и те не биха били в такава отрицателна среда?
JKR: Биха могли. Но трябва да помниш, че съм мислила за това...
ES: Дори общата им стая е една потискаща, мрачна стая...
JKR: Е, не зная, защото смятам, че общата стая на Слидерин притежава призрачна красота.
ES: Вижда ми се лоша идеята да се съберат децата на всички смъртожадни на едно място.
(Всички се разсмиват отново.)
JKR: Но те не са всички... не мисли, че не те разбирам, но... ние, читателят и аз, писателката, защото ви водя всички там... вие винаги виждате дома "Слидерин" от гледната точка на децата на смъртожадните. Те са малка част от общото население на "Слидерин". Не казвам, че всички останали слидеринци са очарователни, но те със сигурност не са като Драко, със сигурност не са като Краб и Гойл, разбирате ме. Не всички са такива, това би било твърде жестоко за описване, нали?
ES: Но в другите домове няма много деца на смъртожадни, нали?
JKR: Да, със сигурност има хора, свързани със смъртожадните и в другите домове.
ES: Доста по-малко.
JKR: Вероятно. Разбирам те. Има традиция да има четири дома, но в този случай исках те да съответстват приблизително на четирите елемента. Така "Грифиндор" е огънят, "Рейвънклоу" - въздуха, "Хафълпаф" - земята, а "Слидерин" - водата, оттам и обстоятелството, че общата им стая е под езерото. И пак, става дума за същата идея за хармония и равновесие, че имаме четири необходими компонента и като ги обединим, бихме получили много голяма сила. Но те остават разединени, както знаем.
ES: Единствено Джеймс ли е изпитвал романтични чувства към Лили?
JKR: Не. (Пауза.) Тя е била като Джини, била е популярно момиче.
МА: Снейп?
JKR: Това е една теория, която нееднократно ми излагат.
ES: А Лупин?
JKR: И на този въпрос не мога да отговоря.
ES: Ами и двамата? Един по един.
JKR: Не мога да отговоря, нали разбираш?
...
ES: какво за бога е вършил Абърфорт Дъмбълдор с ония кози?
(Буен смях от всички.)
JKR: Колкото можеш да предположиш ти, толкова и аз! [Лукав смях!]
...
МА: Ще се появи ли пак победоносното пламъче?
JKR: Това все още е от грамадно значение. И да си кажем направо, не са много нещата, за които съм ви казвала, че са от грамадно значение, тъй че тук можете да пуснете въображението си на воля.
ES: Мисля, че всеки е разбрал, че е важно, като го е прочел, но не го видяхме да се материализира в петата или шестата.
JKR: Ами още е.
ES: Очакваме голямото откровение.
JKR: Безусловно, това е за седмата. Това е за седмата.
МА: Сега накрая Вие сякаш създадохте впечатлението, че сме наясно, какво тръгва да прави Хари, но може ли наистина това да бъде цялата линия на действието на остатъка от историята?
JKR: Не е цялата. Очевидно не е цялата, но все пак това е начинът да бъде убит Волдемор. Никой не казва, че това няма да е извънредно мъчително и лъкатушещо пътешествие, но това е, което той трябва да направи. Сега Хари знае - е, вярва, че знае - срещу какво се изправя. Предположенията на Дъмбълдор никога не са много далеч от истината. Не искам да издавам много тук, но Дъмбълдор казва: "Има четири и ти трябва да се отървеш и от четирите, преди да тръгнеш за Волдемор." Така че ето къде е той и ето какво трябва да извърши.
ES: Това е трудно изпълнима задача.
JKR: Това е огромна задача. Но Дъмбълдор му е дал някои доста ценни следи, а и Хари в хода на предишните шест книги също е натрупал повече знания, отколкото сам съзнава. Това е всичко, което ще кажа.
ES: Изглежда невъзможно. Изглежда, че ако Хари бе отишъл в пещерата, той никога не би се справил сам.
JKR: Готова съм веднага да се обзаложа с теб, че най-много до края на седмицата поне един от хоркръксите ще бъде правилно разкрит от внимателния читател на книгите.
...
МА: Тя (Джини) още ли говори змийски?
JKR: Не.
МА: Задължена ли е на Хари за живота си от втората книга?
JKR: Всъщност не. Опаш е нещо друго. Нали разбираш, част от мен просто копнее да ти обясня всичко, сюжета на седмата книга, нали ме разбираш, наистина бих искала.
...
МА: Доби знаел ли е за пророчеството?
JKR: Не.
...
МА: О, ето един въпрос [от нашите форуми], който непременно трябва да Ви задада. Бил ли е Снейп някога обичан от някого?
JKR: Да, бил е, което в известно отношение го прави по-виновен от Волдемор, който никога не е бил. Добре, още по един!
...
JKR (към Мелиса): Хайде, удари ме с него.
МА: Имало ли е още някой в Годрикс холоу в нощта, когато са загинали родителите на Хари?
JKR: Няма да кажа.
(Всички се смеят.)
JKR: Съжалявам!
Край
|
