Ами...май е време за още една тема,защото старата-както обикновенно става-е прекалено дълга...Трябва да се гордеете!На Word-а излязоха 64 стр!!!!

*********

breathless:

Цялата зала утихна, след като професор Индепендент влезе, следвана от група мокри до кости първокурсници.Тя спря пред учителската маса, обърна се с гръб към учителите и каза обичайното “Когато ви извикам сядате на столчето и си слагате шапката”.Те я изгледаха уплашено.
-И ние изглеждахме точно така, спомняш ли си?-прошепна Лориен на Брет.
Първото дете беше вече седнало на столчето.Остана така около минута след което шапката извика “Хафълпав!” и то бързо изтича при масата на справедливите и лоялните.
След като чу името си, второто се приближи смело към шапката и я сложи на главата си.Още с допира й тя извика “Слидерин” и момичето отиде и седна на масата при слидеринци, които й ръкопляскаха.
-Добер дошла,-каза Галеуз и й се усмихна.-добре дошла при най-готините хора от цялото училище...
Тя не можа да довърши защото се чу викът на Разпределителната шапка, която прати едно момче в Грифиндор.То отиде бързо и седна близо до Хари.
-Поредният почитател на сдухльото-каза с презрение Меджика и всички, напълно съгласни с думите му, погледнаха към масата на грифиндорци.
-Те кога ще разберат, че досега все е оцелявал благодарение на късмет и на нищо друго?!-възмущаваше се Лориен.
След като и последното момче беше разпределено в Рейвънклоу и отиде да седне на масата, Дъмбълдор се изправи:
-Добре дошли отново в Хогуортс!Надявам се, че сте готови да започнете да учите с пълни сили след почивката...
-Което ми напомни...-обърна се Галеуз към Брет-ти как прекара в Италия?
-Ами..беше наистина...-не можа да довърши, защото усети, че полгеда на Индепендент кръжи около нея.
-...и сега разбира се, трябва да ви представя новият ви учител по защита срещу черните изкуства.Ученици, мисля че добре познавате професор Снейп.Тази година той ще ви преподава защита срещу черни изкуства а неговото място като преподавател по отвари ще заеме професор Хъмбрийдж.
Бурни аплодисменти от масата на Слидерин последваха последното изречение.
-Най-накрая!-каза Малфой.
-Ура!-извика Галеуз.
След вечерята всички тръгнаха към общите стаи на домовете си.На вратата на залата Бамфи изчака Брет.
-Е, честито!Най-накрая и на вашият мил учител да му се сбъдне мечтата.Поздравления...
-Мерси!Само че нещо не мога да възприема факта, че никой друг не е проявил желание за учител по защита...Аз ще тръгвам...Лека....
И трите с Лориен и Галеуз последваха останалите слидеринци към подземието.
***
В общата стая на Слидерин се вдигаше голям шум.Всички се радваха, че техният отговорник най-накрая беше получил поста, за който беше мечтал.Най-много шум вдигаха седмокурсниците-те бяха най от отдавна и познаваха любимият си учител най-добре.Но най-голямата радост за слидеринци беше че сега щеше да се утежни живота на Хари Потър, защото Защитата срещу черни изкуства беше много по-важен предмет от Отвари.
Галеуз седеше отстрани на шумната група и само слушаше.Мислеше си за новият учител по отвари.Хъмбрийдж.Това име й беше познато отнякъде.Но не можеше да си спомни откъде.Беше потънала в мисли, когато Брет я извика:
-Ти пак нещо мислиш, а?Защо не празнуваш с нас, мислех че Снейп е любимият ти учител...
-А...да...просто...
-Хайде, ела-каза Брет и я издърпа от ъгъла на стаята.
-Годината започна добре...-каза Лориен-надявам се че ще продължи да бъде такава до края...
-Не се и съмнявам, че ще бъде така-обади се Меджика.
-Хм...А ти нямаш ли изпити тази година?
-А?Имам, да..И какво?
-Ами..не се ли притесняваш?!
-Ние не се съмняваме в него, нали така?-обади се Брет.-Ние всички знаем че той ще присъства във всички часове и ще си учи много старателно и изобщо няма да излиза извън библиотеката...
-Това шега ли трябва да бъде?-обърна се към нея Меджика.
-Шега?Къде?
-По-точно кое...
-Става дума за това че Брет каза че Меджика ще присъства във всички часове и...-каза Галеуз, но спря защото въпросителните погледи на останалите я подсетиха че колкото и да се стараеше нямаше да може да докара някакъв ред в разговорите между Брет и Меджика.-Та...как прекарахте ваканцията?
***
На следващата сутрин всички седяха на масата в Голямата зала и ядяха закуските си.Някой пък не ядяха а просто зяпаха в пространството.Ежедневната поща, носена от стотици сови влетя в залата и се насочи към учениците.Един голям бухал се спусна право надолу към масата на слидеринци и кацна пред Брет.Носеше продълговат пакет в който след като Брет го отвори се разбра че имаше плакати.
-Ти винаги ще си останеш мъгълче с тези картини...-каза й Галеуз.
-Мда...да не би да виждаш някой който да има против моите плакати?
-Аз не!-каза Лориен която също като Брет обожаваше магьосническата група “Линкин Парк” и много се радваше на плакатите.
-Програмата.-съобщи професор Индепендент и им раздаде листчетата, на които бяха написани часовете им.
-О!Я вижте, първият ми час е със професор Снейп-зарадвана каза Галеуз.
-А ние имаме трансфигурация-обърна се Брет към Лориен.-А после история на магията...А после отвари...Направо чудесна програма, няма що!
-Не се съмнявам че ще ни затрупат с домашни още в началото...-каза тъжно Лориен.
-И все пак трябва да намерите време за тренировките по куидич.-подсети ги Меджика.-Нали знаете че съм за последна година...Ще е хубаво да спечелим купата...
-Разбира се-стига тази година да не се издъним като миналата...-каза Брет-Глупавият Потър както винаги спечели...Това обаче няма да се повтори тази година.Обещавам.Всъщност това не зависи само от мен...Зависи от капитана-тя погледна към Меджика.
-Зависи от всички-каза Лориен.-Всички ще се стараем.И ще вземем купата!
По-късно през деня всички бяха в часовете си, кой по защита, кой по отвари, кой по трансфигурация.На Галеуз й беше най-забавно.Беше с любимият си учител, любимият си предмет и най-любимото си нещо - да гледа как Хари Потър се мъчи в първият си час на четвъртата си година в Хогуортс.Мислеше си колко е приятно всяка седмица да й започва по този начин-настроението й щеше да се запазва добро цяла седмица.Малфой прекъсна мислите й:
-Хей, случайно да знаеш нещо за тренировките по куидич?
-А...какво?Ами забравих...Май от утре започваме...
-От утре?Не е ли прекалено рано?
-Ами незнам..Тази година трябва много да тренираме...Не искаме той пак да победи-и тя посочи с глава Хари.
-Разбира се...
Снейп пишеше на дъската а ученици прелистваха учебника.Хари изглеждаше в невероятно лошо настроение което караше слидеринците да се подхилкват.
В същият момент един етаж по-нагоре Лориен и Брет стиснали перата си усилено се опитваха да си спомнят формулата за превръщане на чайник в морско свинче на изненадващото входно ниво с което ги беше изненадала професор Индепендент.Тя беше много весела и добра учителка, но обичаше да дава изненадващи контролни, единственият й недостатък беше че беше грифиндорка.Но в момента никой нямаше време да й се възхищава защото всички бяха заети с контролните.
За сметка на това, долу в подземията, Меджика се забавляваше повече от останалите- новият учител по отвари закъсняваше с 20 минути и както изглеждаше нямаше намерение да влиза в час.Седмокурсниците използваха свободното време за всичко друго, но не и да учат.Беше предвидено слидеринци и грифиндорци да имат общ час по отвари.Повечето слидеринци бяха в някаква схватка с грифиндорците включително разбира се на Иги и Меджика които се заяждаха непрекъснато, всички обаче знаеха че те са добри приятели и това е просто проява на невероятното им чувство за хумор.Всички седмокурсници бяха свикнали с тяхното държание а Меджика винаги казваше че мястото на Иги е в Слидерин а не в Грифиндор.Но самият Иги не беше съгласен.
Малко по-късно Лориен и Брет влязоха в Голямата зала, за да обядват.Седнаха до Галеуз, която изглеждаше в невероятно добро настроение.Тя ги погледна с учуден поглед:
-Как така ви се развали доброто настроение още от първият ден?!Как мина първият ви час?
В отговор от Брет се чу нещо наподобяващо ръмжене което изглежда трябваше да представлява “имахме контролно”.За сметка на това Лориен която беше почти винаги беше в добро настроение каза:
-А, супер...Не се съмнявам че ще го изкараме с добри оценки.А как мина твоят първи час със Снейп?
-Прекрасно!Много по-забавно е да гледаш как Потър се мъчи в час по защита отколкото по отвари.А особено когато губи точките на дома си още в началото на часа..-Галеуз се усмихна и всички погледнаха към масата на Грифиндор следвайки примера й.-Ами твоят първи час с новият учител как мина, Меджик?
-А?Къде?-вдигна глава Меджика.
-Значи, кое?А какво пишеш?-каза Брет и се взе пергамента на който Меджика пишеше с едно червено перо.-Какво е това?”Подписка за сервирането на...чай с ром”?!
-Аха...Я се подпишете ако обичате.
Подписката мина между всички и точно преди да се върне при своят създател се озова в ръцете на професор Индепендент, която се ококори докато я четеше.После последва една лекция “как може децата на тази възраст да не ги е срам да пият” и т .н. след което пергаментът и перото бяха конфискувани.Индепендент се обърна и точно преди да тръгне нанякъде с едно бързо и ловко движение Меджика си върна подписката без учителката дори да усети.
-Много жалко само за перото-каза Меджика гледайки как Индепендент отива към учителската маса.
-Защо?-попита Лориен.
-Беше на Иги…


galeuse:

Вечерта всички се събраха в общата стая на Слидерин, в подземието. За разлика от предната вечер всички бяха тихи и се приготвяха за следващия ден...В единия ъгъл беше застанала Галеуз, която прелистваше учебника по аритмантика, за да си припомни изученото от миналата година.
-Престани с тая аритмантика....професор Вектор няма да ви измъчи първия час с контролно...-каза Малфой като хвърли един пергамент с изчисления по астрономия
-Брет и Лориен са ги измъчили вече...Пък и тъпата Хърмаяни все ще натяква колко важно е да се правят входни...-тя погледна към Брет, която се мъчеше да преяведе нещо, написано с Руни -Измъчи ли ви Бинс?
-О...-отнесено казаха Лориен и Брет в един глас-Не...беше както обикновено ... тъпо...
-Имахте ли отвари? -попита Малфой.
-Не-отвърна Брет...нямахме...Мисля че и ти нямаше, нали, Меджик?
-Кое?
-Не кое, а какво-поправи го Брет. От ъгъла, където стоеше Галеуз се чу изпъшкване- О..няма значение, можеш ли да ми помогмеш?
-Кажи с какво, но по-бързо, защото се опитвам да си спомня магия, която може да накара Иги да забрави за перото си.
-Виж сега...тук има едни руни, които...
-Седни и виж, тази означава бокал, а тази-вино и когато двете...
-Вие двамата се оправяйте...аз си лягам-подвикна Лориен, пожелавайки лека нощ на всички в стаята.


Nynaeve:

Изведнъж в общата стая влезе Нинив мрачна като буреносен облак.Брет и Галеуз попитаха:
-Защо си толкова мрачна?Да не би и ти да си имала контролно?
-Не.Тоест имах по Грижа за магическите създания,но не това е причината!Направих кракозаключващо заклинание на Потър понеже не ме пускаше да мина.-Нинив замълча.
-Че тогава защо си разстроена?-попита Малфлой,който също слушаше разговора-Би трябвало да се радваш.
-Професор Индипендънт ме видя и ме наказа да чистя болничното крило.-Още по мрачно каза Нинив.-Да не говорим ,че утре ще ме изпита по трансфигурация!-Вече изгубила спокойствие каза Нинив.Останалите изглеждаха малко объркани.Нинив се запъти към най–крайното и ненаселено кътче от стаята ,извади учебниците си, отвори този по трансфигурация и се зачете в съдържанието


galeuse:

На сутринта всички бяха седнали на заккуска както обикновено.
- Пак ли плакати на лп? -попита сънена Галеуз, галейки забулената си сова и развързвайки Пророчески вести от крачето й.
-Да...-отбеляза Брет сияеща-виж колко сладко е излязъл Честър...
-И да не забравите-прекъсна я Меджика-Днес имаме тренировки...
-Да...добре-обади се Малфой, като си взимаше филийка-ще кажа на Краб и Гойл...
-А те къде са?-попита Лориен.
-При Трелони -обесни Малфой- вчера счупиха една "много важна стъкленица".
Всички се засмяха и след няколко минути голямата зала се изпразни и всикчи отидоха по часовете си.
Щом свършиха с обяда всички слидеринци, които играеха куидич се насочиха към игрището.
-Взвеми куофъла, Брет! Вземи го!-викаше капитанът Меджика-Да...браво..много добре й го взе..продължавай все така- И сега..искам да вкараш...КАААКВО НАПРАВИИИ!-Брет слезе на поляната и наведе глава -Не можеш ли най-накрая да се научиш да вкарваш?! Галеуз даже не направи голямо усилие да спре куофъла! –шептеше стиснал зъби Меджика.
-Остави я! - викна отгоре Галеуз следвана от Лориен, която беше на същото мнение - Пък и вече стана много късно..хайде да се прибираме..когато решиш пак можем да тренираме..имате ли нещо против?-Краб, Гойл и Малфой поклатиха отрицателно глава
-Хайде да се връщаме, защото имам да си уча - вдигна метлата си Лореин и всички с бърза крачка се насочиха към замъка.
***
Годината за слидеринци беше започнала много добре...всички се радваха за Снейп, учителят им по защита срещу черни изкуства и отговорник, а също така и се радваха на всеки повод, който караше Хари Потър да се излага в часовете им. Но най-много се радваха, че наближава първият куидичен мач, а те бяха в отлична форма.
-Добре-започна Меджика-утре е първият мач срещу Рейвънклоу-Аз мисля че няма да имаме много трудност..само ако-и той погледна студено Брет, която наведе глава.
-Надявам се...-каза тя тихо.
-Добре..ами тогава...ако искате да направим една малка тренировка преди утре и...да се надяваме..какво говоря..да ги бием!-развълнувано каза Галеуз и погледна към Малфой и Лориен като очакваше подкрепата им.
-Ами..да-започна Лориен- утре ще направим една тренировка и..и..
-И ще ги бием-продължи Малфой, койтпо не отделяше очи от Меджика.
-Добре-най-накрая проговори и самият той-Утре тогава ...към...към 3
-Добре...тогава към 3 ...и в 5 е мача..отлично -каза Лориен.
***
-Добра тренировка!-извика Галеуз
-Добре-каза Меджика-след 1 час отново тук, разбрахме ли се?!
-Да..да...естествено-отвърна Малфой
***
-Добре дошли на днешния мач Слидерин срещу Рейвънклоу- викаше Лий Джордън - грифиндорец, който винаги беше пристрастен в мачовете Слидерин срещу Грифиндор-Ето го и куофъла..страхотен пас на Джейми, но..ето я Брет от Слидерин, която майсторски й отне топката от ръцете..ето тя се насочва и..отлично хвърляне на Брет 10 на 0 за Слидерин. Ето една атака на рейвънклоуци, но топката е отнесена на другия край на игрището в ръцете на слидеринката Лориен от съотборницата й Галеуз. И отново атака на Брет и.. още един невероятен гол за Слидерин..а..а ето там Малфой се е устремил и не позволява на Чо от Рейвънклоу да го доближи и...един блъджър за малко да и отнесе ръката..Краб и Гойл никак не си поплюват...отличен пас на Кел, но куофъла е отнет от Брет и тя подава на Лориен, която вкарва без никакво усилие .. резултатът е 30 на 0 за Слидерин...и май май...онова в ръката на Малфой май е... да, сничът е...Слидерин бие Рейвънклоу без никакво усилие с 180 на 0!
-Браво-каза Меджика на Брет-така вече е по-добре!


Lorien:

Всички се отправиха към общата стая на Слидерин и коментираха добрата игра, която са направили на мача. Меджика беше особено доволен - радваше се, че са спечелили и се надяваше и предстоящите мачове да завършат така.Но най-голямо удоволствие би му донесло да победят Потър.Ззатова и не възнамеряваше да остави съотборниците си да почиват след мача, а веднага щеше да ги хване за още тренировки. Но в момента той беше твърде зает да се радва на победата, за да прави планове кога ще са следващите тренировки.
Брет едва успя да си пробие път през радостните слидеринци и да се добере до него.
- Надявам се, че си доволен от мача? - го попита най-после Брет, след като едва не беше смазана от един седмокурсник, който много бурно показваше радостта си от крайният резултат на играта.
- А?!?Кое?!?
- Не кое, а какво? Попитах те дали си доволен от играта - успя да надвика Брет останалите.
- Да, добре се справихте.Радвам се, че не стана като на тренировката. Но въпреки това има какво още да се иска.
- Никога няма да останеш доволен.
- Защо да оставаме на сегашното ниво, като знам, че можете и още? А и.....- Но не успя да довърши, защото един негов приятел го дръпна за ръкава, за да го поздрави за победата.
Брет се обърна и се опита да намери приятелките си , за да се върне при тях.
Всички се събраха в Общата стая на Слидерин и започнаха да празнуват.Радостта им беше голяма.
- Тази година определно ще бъде добра - отбеляза Лориен - Първо назначиха Снейп за професор по Защита с/у черни изкуства, а сега победихме Рейвънклоу!
- Да. Единственото по-хубаво нещо може да е, да победим Сдухльото - съгласи се Галеуз - Ей, къде зачезна Брет?
Двете с Лориен се огледаха.В тълпата от празнуващи Слидеринци беше почти невъзможно да я намерят.
- Ето я там - възкликна Галеуз и посочи към един ъгъл в другият край на стаята. Двете с Лориен се одправиха на там.
- Какво правиш? - Я попитаха, след като достигнаха мястото, където стоеше Брет.
- А?!?Нищо. Мисля за мача.
- Е какво има да му мислиш?Нали победихме.
- Да, ама...
- Никакво, ама - прекъсна я Лориен - Айде идвай с нас да се присъединим към тях и да празнуваме - и тя посочи към Меджика и групичката, която го беше заобиколила
- Трябва да се радваме докато е време - допълни Галеуз - Утре пак ще ни мъчат с контролни и поне сега да се позабавляваме.
***
На другият ден, почти всички от Слидерин пристигнаха в Голямата зала доста по-късно от нормалното им появяване на закуска. По заспалото изражение украсяващо лицата им, можеше да се разбере, че почти не са спали.Празненството в чест на победата им, беше продължило до късно и малко бяха тези, които осъзнали се навреме, са се отправили към леглата си в по-нормален час.
Към масата на Слидерин се запътиха Лориен, Брет и Галеуз. Едвам гледаха и на никоя не й беше до разговори.
Докато вървеше, покрай Брет с бясна скорост мина Лалаит от дом Грифиндор. За малко щеше да я отнесе.
Момичето се спря и започна да се извинява.
- О, много извинявай...бързах, защото закъснявам за час.Аз....
- Няма нищо. Добре съм. - измънка заспало Брет
- Ти не си ли от Грифиндор? - попита подозрително Галеуз момичето, което все още се извиняваше на Брет, че едва не я е претрепала в бързината си.
- Амиии....да
- Ми не е ли странно, че се извиняваш на Слидеринец, защото си го блъснала?А и вчера те видях да гледаш не много доброжелателно Потър.
- Това че с Потър сме в един дом, не значи че трябва да му се прекланям или да се прехласвам като мина покрай него. - отговори малко ядосано Лалаит. Като че ли вече осъзнаваше, че говори със Слидеринки и трябваше да започне да се заяжда.След това тръгна отново с бърза крачка и остави Галеуз, Брет и Лориен да се чудят как е възможно някой от Грифиндор да не харесва Потър.
Седнаха на масата на Слидерин и видяха, че Меджика вече закусва. Неговото настроение не беше по-добро от тяхното. Явно и той не беше спал достатъчно.Преди да стане и да тръгне за час, той се приближи до тях и им съобщи, че днес ще имат тренировка. Лориен беше готова да спори, защото й се струваше много рано след мача, веднага да почнат с тренировките. Имаха нужда от почивка. Но в момента , в който понечи да каже нещо Брет я удари по кракът.
- Защо го направи? - я попита Лориен, след като Меджика се отдалечи от масата
- Не го ли видя в какво настроение е?Ако бяхме започнали да спорим, на тренировката щеше да си изкара целия яд в/у нас.
- Вярно. Не съобразих..........Вчера къде се загуби? - се обърна изведнъж Лориен към току-що седналата до тях Нинив .След мача никаква те нямаше.
-А?!Какво?!?Амиии..забравих.Заговорих се с Малфлой мисля и затова останах по-назад.
Беше ясно, че и на нея не й се говореше особено.Всички тази сутрин бяха готови да се развикат на първият който започне да им досажда.
След като се наядоха, четирите се отправиха към кабинетите, в които щяха да имат часове.


rabbit:

Рабит влезе в Голямата зала. По принцип сутрините не бяха любимото му време от деня, но днес се чувстваше още по-отвратително. Отчасти защото за пореден път се беше успал, и отчасти защото вчера беше гледал мача между Слидерин и Рейвънклоу. И това, което видя не беше никак хубаво. Слидеринци имаха добър отбор – въобще не виждаше как ще ги бият следващия мач. Нямаха нито достатъчно добър синхрон, нито бяха направили някакви що годе свестни тренировки от началото на годината. На всичкото отгоре той не се разбираше с никой друг от отбора, освен с близнаците Уизли. Рабит, като пазач, чувстваше как Грифиндор ще бъде размазан от Слидеринци. Това още повече скапа настроението му и той се тръшна на масата, без да се огледа.
-Ей, я по-полека.
Рабит се огледа изнервено и видя до себе си онова изчадие, Рон Уизли. Той му се озъби и без да го удостои с дори с поглед измърмори:
-Ако не ти харесва, просто изчезвай.
-Няма да се махна. Пазя мястото, на което си седнал, за Хари.
Това вече беше върха на айсберга и на Рабит тотално му кипна. Значи той трябва да стане, за да седне Потър. Да, ама не. Понякога наистина беше съгласен със Малфой, колкото и да му беше антипатичен – Потър това, Потър онова.
-Съжалявам, но ако Потър се домъкне скоро и реши да ни удостои с присъствието си, ще трябва да седна другаде, а сега млъквай!
Не беше усетил кога се е развикал. Цялата зала го слушаше, а професор Индипендънт вече се носеше към него, заплашителна като буреносен облак, за да му направи забележка.
Рабит обаче не я изчака, а бързо се изнесе от залата, гладен, ядосан и поздравявайки на ум цялата рода на Уизли до девето коляно.
Минавайки покрай стълбището, той се натъкна на групичка слидеринци, явно недоспали и ги изгледа мрачно – това беше половината отбор на Слидерин, Малфой включително. Явно вчера докъсно бяха празнували победата. Готов да се заяжда с всичко, което мърда, Рабит каза на единия от чейсърите, май и викаха Брет:
-Направо ме учуди вчера на мача – не изпусна нито един път куофъла. Това определено е постижение за тебе. Добре че е Меджика да ви спасява.
Колосална грешка. Изведнъж цялата група се хвърли да защитава съученичката си, нещо напълно непознато за Грифиндор, където всеки беше готов да забие нож в гърба на другия. Всъщност, с изключение на близнаците, май с никой друг не се разбираше нормално. А, да и онова момиче Лалаит даваше надежди за нещо по-ралично от типичния средностатистически грифиндорец. Чак го хващаше яд, че шапката го постави в Грифиндор, макар че се колебаеше и между Слидерин, но му каза, че не притежавал достатъчно амбиция за този дом, т.е. че го мързи.
Лориен, опитвайки се да удържи Галеуз да не го нападне, каза:
-Рабит, я не се дръж толкова тъпо.
Той само изсумтя и реши да се оттегли от полесражението преди да се е сбил с някого.
По пътя към стаята по История на магията срещна още едно момиче от Слидерин, което направи грешка, като го погледна, поне според него накриво, и той й се озъби вбесено.
-Какво зяпаш, а? Я си гледай твоята работа.
Отминавайки нататък, се сети, че това май беше Нинив или както там се казваше. Стана му съвестно, защото реши, че не е много възпитано да ходи по коридорите и да вика на хората около него, особено на по-малки ученици. Нали трябва да дава пример на другите. Рабит ядосано хвърли чантата си на чина – префектите да дават пример, не той.
Освен това нямаше причина да се радва, ще дойде Хелоуин, ще отмине, ще дойде мача срещу Слидерин и Грифиндор ще го загубят. Особено ако Потър не спре да зяпа в публиката и започне да внимава поне малко в играта.
Не, днес определено не му беше ден.


Nynaeve:

Нинив все още гледаше след грифиндореца,но толкова и се спеше,че не го позна.Влезе в кабинета по трансфигурация,молейки се да не я изпитат.
След часа всички се запътиха към Голямата зала за обяд.Нинив видя Брет,Лориен и Галеуз и трите в ужасно настроение.
-Какво има?-попита Нинив-Пак ли контролно?
-Не-отвърна Галеуз-Един грифиндорец...-и й разказаха.
После четирите седнаха на масата на "Слидерин" и започнаха да се хранят.Покрай тях мина неблагосклонно настроения грифиндорец ,който и се беше озъбил сутринта, и чак сега тя го позна.Това беше Рабит!Гневът се надигна в нея,пък и до колкото разбра и в Галеуз,Лориен и Брет.По едно време на масата до тях седна Меджика и всички се обърнаха към него.
-Е как ти мина часа?-попита го Брет.
-Ъ...какво..а добре-отговори Меджика.После се обърна към Брет,Лориен,Галеуз и Малфлой.-Утре отиваме да тренираме за да може да сме във форма за мача срещу "Грифиндор".-всички кимнаха в знак на съгласие и после се заловиха да се хранят.Нинив погледна към масата на "Грифиндор" и по-точно към Лалаит.Тя се хранеше с мрачно изражение.
Лориен,Брет,Галеуз и останалите се запътиха към часовете си.


breathless:

Наближи Хелоуин и в замъка започна трескава подготовка.Всички украсяваха а учениците усилено се опитваха да измислят колкото се може по-оригинален костюм за конкурсът обявен от Дъмбълдор.Спечелилите щяха да получат 300 точки за дома си.Всички много се вълнуваха.Особено грифиндорци, които бяха много дребнави и се радваха и на най-мижавата си победа.Разбира се и другите домове се подготвяха усилено, дори слидеринци, които това не ги вълнуваше чак толкова много.Но всички искаха да спечелят точките за дома си.
***
В петък вечерта в Голямата зала седяха Лориен и Брет които обсъждаха какви интересни костюми да си изберат, но без да се сещат за нещо по-уникално.Към тях се присъедини и Галеуз.Но дори и на нея не й идваха оригинални идеи.Привършиха да вечерят и тръгнаха към общата стая.Не им се лягаше, а още по-малко им се пишеха домашни.Всеки седеше и беше потънал в собствените си мисли когато Брет каза тихо:
-Имам идея за костюми.
-Така ли?Каква?
-Първо ми кажете какво бихте избрали:да сте аврори или да сте смъртожадни?-тя го каза съвсем тихо.
-А...ами...Защо питаш?-каза малко стресната Лориен.
-Просто кажете.
-Смъртожадни, разбира се-каза Галеуз, без да се замисля, но едва шепнейки-поне аз, но и за Лориен се съмнявам да избере другото.
-Тогава?!Защо просто не се облечем като смъртожадни?
-Това...ще...Дъмбълдор-започна Лориен-Ще бъде велико!Съгласна съм!
-Супер идея!-каза Галеуз
Останалата част от вечерта обсъждаха как ще си направят костюмите и на кой друг ще предложат.Решиха, че тъй като на другият ден щяха да ходят в Хогсмийд оттам да си набавят материали за костюмите.А решиха че трябва да уведомят най-вече Малфой и Меджика за тази своя идея защото те винаги бяха казвали че предпочитат да бъдат смъртожадни пред всичко друго.Галеуз щеше да каже на Малфой още утре защото него го нямаше а другите две трябваше да измсилят как ще убедят седмокурсниците също да участват в тази тяхна идея.Нещо им подсказваше че Меджика няма да се съгласи на такава детинщина но все пак решиха да пробват.За тяхна изненада на другият ден не само Меджика се съгласи а с него и още един седмокурсник.Това беше прекрасно-сега щяха да бъдат повече и щеше да стане по-весело.
***
В денят на Хелоуин на никой не му се учеше.Всички се вълнуваха за празничната вечеря, дори и слидеринци.Разбира се те имаха по-различни причини да чакат с нетърпение вечерта, а не като грифиндорците които искаха само да спечелят наградата.Слидеринци бяха уверени че и без тези 300 точки ще вземат купата на домовете.Тях ги вълнуваше повече веселбата която щеше да стане когато влязат в Голямата зала облечени като смъртожадни.Разбира се осъзнаваха че могат да си навлекат големи неприятности но знаеха че ще си заслужава.А това което щеше да придаде най-голям ефект беше че покрай Потър се беше появил слухът че Волдемор ще се върне на власт в най-скоро време.
***
Вечерта Голямата зала беше пълна.Всички бяха там и грифиндорци и хафълпавци и рейвънклоуци-и всички бяха в какви ли не костюми/наистина беше трудно да измислиш нещо необичайно за магическият свят/.Само че няколко човека липсваха.Да, на масата на Слидерин имаше няколко свободни места.Брет, Лориен, Галеуз,Скуиъл, Малфой, Краб, Гойл, Меджика, Нинив и още един седмокурсник липсваха.Почто никой не забелязваше защото всички бяха напрегнати.Дъмбълдор се изправи и се подготви да тормози всички с поредната си отегчителна реч когато се чу трясък и вратата на Голямата зала се отвори.Чу се някакво заклинание и през залата се понесе черен облак който придоби формата на Черният знак-личеше си че е доста елементарно призован, определено не беше истиснкият но сякаш никой не обърна чак такова внимание.Черният дим беше последван от десет тъмни фигури които бяха покрити с черни роби така че дори лицата им да не се виждат.Следващото нещо което последва беше паника.Първокурсниците започнаха да пищят а по-големите опитвайки се да запазят спокойствие викаха и се опитваха да въдворят ред-разбира се, без успех.Още по-голяма паника настана когато една от качулатите фигури извика “Врагове на Наследника, пазете се.Мътнороди, вие сте следващите!”.Дъмбълдор извика силно някакво заклинание и изведнъж всички се успокоиха.Цялата зала беше светнала и не се чуваше никакъв звук.Всички погледнаха към мястото където бяха стояли десетте тъмни фигури.Сега, на светло, нямаше как да сбъркат няколкото ученика със смъртожадни.Но чак сега ли трябваше да видят заблудата, след цялата паника?!
***
Половин час по-късно десетимата слидеринци стояха в кабинета на Дъмбълдор обградени от група разярени учители между които Индепендент и Снейп.Всички бяха навели глави, не толкова от чувство за вина колкото от страх да не се разсмеят-това беше станал велик номер и никой не съжаляваше.Половин час слушаха лекции след което последва времето да разберат наказанието си.Очакваха най-лошото но когато някой каза “изключване” Брет вдигна рязко глава и понечи да спори което щеше да им навлезе повече неприятности.Лориен която стоеше от едната й страна я ритна а Галеуз, от другата я погледна строго.След като се усети погледна към Дъмбълдор.Той не даваше признаци на готов на милосърдие и точно когато всички бяха решили че трябва да тръгват да си стягат багажа се обади Снейп:
-Не смятам че трябва да се прибягва до изключване-погледна той към Дъмбълдор.
-Северъс, тези ученици напълно умишлено създадоха паника в училището опитвайки се да приличат на слуги на Черният лорд.
-Те просто са се опитвали да измислят най-оригинален костюм за вашият налудничав конкурс.Ако не беше той те нямаше да се облекат като смъртожадни.Пък и аз съм отговорник за този дом така че аз също трябва да реша дали да бъдат изключени.
По лицата на слидеринците се показаха усмивки.
-Но те няма да се разминат поне с наказание-намеси се Индепендент.
-Разбира се-каза Снейп.
-Добре, в такъв случай забранявам им да ходят в Хогсмийд до края на тази учебна година и в следващите 3 седмици да остават за извънкласна работа след часовете.И разбира се, най-важното, това НЕ ТРЯБВА да се разчува.Ясно ли е?
-Да-кимнаха и десетимата напълно успокоени и доволни.
Обърнаха се и тръгнаха към общата стая а на стъклото на прозореца една буболечка на име Рита Скийтър си мислеше”О, да..определено няма да се разчуе...Поне не и сред конкуренцията...Но от това ще стане сензация в Пророчески вести...Слава, чакай ме!”


Lalait:

Когато излизаха от кабинета на директора,срещнаха Лалаит.Малфой беше готов да се заяжда с грифиндорката,но тя само им каза:
-Браво,страхотно беше!-и продължи към кулата на Грифиндор.Слидеринци гледаха учудено след нея...


breathless:

Когато Брет заспа тази нощ изобщо не очакваше че само след няколко седмици тя и приятелите й щяха да бъдат известни и познавани от всички-от министерството, през всички магьоснически семейства, до Волдемор и слугите му...


Lalait:

Лалаит се събуди рано сутринта(доста рядко срещано явление)и започна да се приготвя за закуска.Беше в добро настроение(още по-рядко срещано явление).Преди да излезе,шумно провери,дали куфара й е заключен.Съученичките и се спогледаха.Лалаит много добре знаеше,че се чудят,какво толково ценно има,че да го държи под ключ."Всичко и нищо"-прошепна на себе си.За нея си бяха важни неща,но едва ли някой щеше толкова да държи да ги види,ако не ги заключваше....това си беше един вид шега.Метна демонстративно ключето на врата си и излезе от спалнята на момичетата.
Запъти се към голямата зала с широка усивка,а хората,които я познаваха,се обръщаха учудено след нея.Дори махна на онова момиче,което блъсна миналата вечер в голямата зала.
Причината?
Най-сетне беше получила колет от родителите си с мечтаната метла!Нимбус2001!!!В главата и се въртяха какви ли не планове,които започваха с отбора по куидич и свршваха с бягство от Хогуортс!
Седна на масата на Грифиндор,до Рабит.
-Хубав ден,а?
-Че какво му е хубавото?Днес е първият мач на Грифидор срещу Слидерин.-дори на Лалаит и беше трудно да постигне толкова кисело изражение.
-И ти мислиш че ще загубим?
Не можа да чуе отговора,защото стотици сови влетяхя с пощата.Нейният колет беше пристигнал вечерта,така че тя се запъти към първия си час-отвари,със Слидерин.Часовете им бяха станали доста скучни,след като Снейп стана преподавател по защита.
На вратата се срещна с Брет.
-Ти махна ли ми сутринта?-попита момичето.
-Объркала си се!-заяви хапливо Лалаит.Настроението и беше спаднало до нормалното си заядливо ниво, а и си мислеше за мача на Грифиндор с/у Слидерин.Ако загубеха,вероятността да спечелят Купата на домовете беше минимален.И в момента Брет й беше особено виновна,защото се беше справила много добре на предишния мач на Слидерин.
***
Два часа по-късно вървеше към игрището за куидич.Една групичка грифиндорци с червено-златни шалчета я подмина,като я изгледа злобно.
-Какъв ви е проблема,нали съм от грифиндор!-провикна след тях.
-Някой е метнал слидеринско шалче на гърба ти-подсказа й някой.
-А,Фред,ти ли си.Единствения свястен човек на тая планета.-отговори Лалаит дакато сваляше шалчето.
-ВТОРИЯТ,искаш да кажеш.-обади се обидено Джордж от другата и страна.
-Какво значение има,вие сте еднакви...да де,вторият-поправи се.
***
-Шшшшшшшт!Започва!-беше Рон.
-Добре де!Да не сме на опера!


galeuse:

Разнесоха се силни аплодисменти, което значеше, че отборът на Слидерин са излезли на игрището. Всички величествено се премятаха във въздуха и правеха сложни маневри, за да забавляват другите слидеринци. Новите им мантии за куидич бяха както обикновено в зелено и сребърно, но много по-хубави от предишните. Бащата на Малфой им ги беше подарил по случай победата им над Рейвънклоу. На игрището излязоха и Грифиндорци,но посрещнати не само с аплодисменти, но и с викове от страна на Слидеринци, които много се гордееха със своя отбор.
Лий Джордън седна до професор Индипендънт и се приготви да коментира мача.
-Успех на всички-каза Гальоз като се насочи към трите кола.
-Мерси-казаха Лориен, Меджика и Брет като заеха позиция, очаквайки свирката на Хууч.
-Ето един прекрасен ден за куидич-започна грифиндорецът.
-Престани, Рон-чу се викът на Лалаит-Стига си мятал! Той да не е на световно първенство!
-Здравейте, Рон, Хърмаяни-помаха радостен Потър.
-И ето вече всички топки са в играта. С Коуфъла е Рабит от Грифиндор, но той светкавично му е отнет от Брет, която се насочва към Ууд..и...тя пропуска..пропуска страхотно положение...
-Не се безпокой..-каза минаващата покрай нея Лориен.
-Хайде, стегни се-мина покрай нея и Меджика.
Силни викове се чуха от страна на Грифиндорци
-УРА!-викаше Лалаит-Хайде, давай Рабит!
-И ето куофъла все още е в Слидерин, макар неуспеха на гончията им...Хари все още търси снича, следван от Малфой...Грифиндорци владеят топката..един невероятен удар на Анджелина и 10 точки за Грифиндор... давайте все така! Явно гончиите от Слидерин не се предават и топката е в тях...удар на капитана Меджика и ..10 точки за Слидерин..в момента резултатът е равен и... още един пропуск на пазачът на Грифиндор и още едно попълнение в точките на Слидерин, благодарение на Лориен 20 : 10...Ууд май няма да е в много добро настроение утре...но все пак..едно отклонение от страна на пазача на Слидерин и...още 10 точки..още едно изравняване..Давай, Грифиндор!
-Джордън!-сепна се професор Индипендънт
-О..да..извинете, професоре...но Слидеринци не си поплюват и само за секунди отново повеждат в играта...още един майсторски пас на Брет от Слидерин към Меджика, той подава на Лориен...тя връща паса и... 30 : 20 Куофъла е в ръцете на Матю и..опит..куофъла е избит от Слидеринката Гальоз и попада точно в ръцете на Меджика, който за пореден път вкарва... Внимание, блъджър, насочен от Фред..или Джордж Уизли..и върнат от Гойл към ръцете на Анджелина, която изпуска куофъла...и той попада отново в Брет, която се устремява към головото поле и.. 40 : 30...Слидеринци нямат намерение да загубят.. отлично подаване на Меджика и....без усилие резултатът става 50 : 30..Малфой избягва един блъджър докато се спуска, за да улови снича...Хари дори не забелязва устремения Драко...Хари, снича!
-Господин Джордън!
-О..да..Хари отделя поглед от публиката и най-накрая забелязва снича..но резултатът е станал вече 70 : 30... 20 точки са дело на Лориен...Грифиндорци се опитват да завладяет куофъла, но без успех...-отстрани на трибуната бяха застанали г-н Луциус Малфой и професор Снейп, които видимо бяха доволни от играта - Хари отвлече вниманието на Малфой, като се опита да наклони неговата Нимбус 2001, но така той изгуби снича от поглед и едва не бе ударен от блъджъра на Краб... през това време тримата гончии на Слидерин вкараха по 1 гол и резулатът се закръгли на 100 : 30...още един смел опит на Рабит да вкара и... куофъла отново е запратен от другата страна на игрището и без никаква съпротива Слидеринци правят още 20 точки в тяхна полза..единственото, което може да спаси Гридиндор сега е Хари Потър...-Хари се обърна към трибуната от където чу името си сякаш очакваще някаква подкрепа
-К'во зяпаш,бе! Влизай в играта! - той се обърна и видя разгневената Лалаит
От другата страна обаче, там, където стояха Слидеринци се вдигаше такъв шум, че никой не можеше да чуе думите си..
-Само така! Давайте Слидерин! -викаше с все сила Нинив.
-Стегнете се, Грифиндор...стана вече 160 : 30..Слидерин владеят мача...но всичко зависи от Хари и Драко...Малфой явно отново е забелязал снича, защото се хвърля устремено надолу...Този път Хари одтегли поглед от публиката малко по-рано и го забеляза...Блъджърите на братята Уизли препречват пътя, но не и силата на Слидеринци..още 10 точки за отбора на Меджика. Драко и Хари гонят снича и не чуват силните възгласи на тълпата..великолепен удар на Брет... 180 : 30..сега дори и Хари да хване снича мачът ще завърши равен..хайде Грифиндор! Ето..Малфой и Потър следят снича и...Хари сваля Малфой от метлата-от дясната страна се чуват възмутените Слидеринци..не..той се задържа..но Хари пак се опитва да го събори..Малфой полита, но все още е устремен към снича...Хари хваща снича! Мачът е равен..но какво е това...реферът Мадам Хууч отсъжда победа за Слидерин...10 точки на гончийката Брет в последната минута носят победата на Слидерин!
Slytherin : Gryffindor - 190 : 180


Alaxiel:

Алаксиел се събуди рано сутринта.Облече традиционният анорак на любимата й магьосническа група Линкин Парк,широките черни панталони и училищната мантия.Взе учебниците си и се запъти към Общата стая на Грифиндор.По това врема нямаше никой и тя спокойно щеше да си преговори уроците преди закуска.Отправи се към най-закътаното място в стаята,седна пред една малка масичка и извади парче пергамент.
- Хм-каза ядно тя.-Билкология,История на магията,Пророкуване и двоен час Аритмантика.Чудесна програма няма що.
След няколко минути се чуха стъпки и гласове.В Общата стая влязоха две момчета.Едното слабо с черна,разрошена коса и мълниевиден белег на челото.Беше Потър и негововият най-добър приятел Рон Уизли.Алаксиел почувства силен прилив на гняв.Искаше и се да му направи едно хубаво проклятие и да срине високото му самочувствие.Той,Уизли и Хърмаяни Грейнджър никога не пропускаха шанса да коментират подигравателно или розовата коса на Алаксиел ,или способността й да руши всичко до което се докосне.
Без дори да я забележат двамата се настаниха на обичайните си места пред камината и започнаха шумно да коментират как накаква първокурсничка поискала автограф от Потър вчера вечерта.Разговорът спря и Алаксиел знаеше че вече са я забелязали.Очите им се срещнаха.И двамата се гледаха по-злобно от всякога.В очакване на поредната подигравка, тя стисна магическата си пръчка, готова да изпълни мечтата си от години насам.Щеше да го прокълне и окото й нямаше да мигне.Изведнъж стаята се напълни с Грифиндорци и Алаксиел за миг намрази всички за това че са провалили намеренията й.Тя наведе глава за да довърши домашното по Пророкуване, което беше започнала късно вечерта.След като свърши се огледа внимателно.Никога не беше виждала толкова тъжни лица.Още повече, че в Общата стая сега цареше пълна тишина.Алаксиел прекрасно знаеше, че причината е загубата не Грифиндор от Слидерин предният ден.
Тяхният отбор беше наистина много добър.Не ,че отбора на Грифиндор беше слаб,но с търсач като Хари Потър трудно можеха да се надяват на победа.Всеки мач той беше зает да подхранва самочувствето си, а не да търси снича. "Той дори няма да го види, даже да прелети и пред него."- помисли си тя.Но най-дразнещото от всичко беше че Потър се смееше с цяло гърло сякаш нищо не се е случило.
Алаксиел съзря в края на стаята ,близо до стълбите близнаците Уизли и пазача на Грифиндор -Рабит.И тримата гледаха с ненавист към Потър и си шепнеха нещо.От далеч си личеше че в този момента те също споделяха мечтата й.След малко към тях се присъедени Лалайт и четеримата напуснаха стаята.Алаксиел не я познаваше добре.Срещаше я винаги сама или в компанията на Близнаците и Рабит.Явно те бяха единствените Грифиндорци с които се разбираше.И с пълно право.
Алаксиел се откъсна от мислите си ,стана и се отправи към Голямата зала.Нямаше особено желание да закусва.Още с влизането си усети няколко погледа върху себе си.Докато вървеше си помисли колко учудващо беше че все още не се е препънала някакъде както обикновено.
Седна на масата на Грифиндор точно срещу Лалайт и се протегна лениво към препечените филийки.След това се обърна към масата на Слидерин и видя отбора им по куидич да ликува и да се весели.С гордост някои размахваха зелено-сребърни знамена.Най-щастливи от всички бяха гончийките Галеуз,Брет и Лориен заедно с капитана Меджика,търсача Малфой и останалите играчи. След тази зашеметяваща игра, те направо сияеха.За разлика от Грифиндорците.
Алаксиел продалжи със закуската си ,когато пронизителен смях наруши тишината на масата.Беше Хърмаяни.Явно се смееше на някоя от плоските шеги на Потър.Няколко гневни погледа се стрелнаха към нея,но тя сякаш не искаше да им обърне внимание и продължаваше да се смее.
-Не е ли достатъчно че загубихме ,та сега да търпим и истеричния смях на Грейнджър и наглостта на Потър?-попита Алаксиел.
-Явно не е.-отговори Лалайт.
-Незнам за другите ,но аз не мога да стоя нито миг повече на една маса с тези тримата.-заяви Алаксиел и погледна злобно към Хари,Рон и Хърмаяни.
Тя стана и се отправи към оранжерията.


Lorien:

Голямата зала утихна. Професор Дъмбълдор бе станал от стола си.
- За да не ви лишавам от удоволствието да похапнете добре след мача Слидерин-Грифиндор - при тези думи грифиндорци сведоха глави,а слидеринци се заусмихваха горди от победата си - ще карам на право. Другата седмица, в сряда, ще бъде първото ви посещение в Хогсмийд. Знаете, че ходенето в Хогсмийд е позволено само за ученици от трети курс на горе и с писмено позволение от вашите родители/настойници.И като допълнение искам да кажа, че сме направили посещението през учебно време, защото групата Линкин Парк ще имат концерт.
Дъмбълдор явно беше решил да помрачи настроението им. Бяха забравили за наказанието, което им наложиха, покрай победата над Грифиндор. И сега знанието, че няма да могат да ходят в Хогсмйид до края на учебната година, бе помрачило всякаква радост.А на всичкото отгоре ЛП щяха да имат концерт.
- Не е честно. И ние имаме право да ходим в Хогсмйид.А ЛП ще имат концерт.И ние ще го пропуснем?Това няма да се случи - се обади Брет.По гласът й си личеше, че всякакъв признак за радостно настроение е изчезнал някъде безследно, след думите на Дъмбълдор.
- Я помисли какво направихме на Хелоуин и ми кажи след това , дали е честно или не - й отговори Лориен, не по-радостна от съобщението.
- Искаш да ми кажеш, че не си е заслужавало? - възкликна Нинив от другата страна на масата
- Искаш да кажеш, че предпочиташ Хогсмйид пред смразеното лице на стотици грифиндорци, включително това на Потър? - се включи и в разговора Гальоз, която беше седнала от ляво на Лориен
- Някой чу ли ме да казвам такова нещо? - отговори вече ядосано Лориен - Нужно ли е да ми се нахвърляте така?
- Кой ти се на.... - опита да възрази Гальоз, но бе безмилостно прекъсната от Лориен
- Казах, че не сме някакви невинни душички, които не са направили нищо лошо и просто са били наказани, защото на някой от професорите им е щукнало така. Вярно, забавлявахме се страхотно на Хелоуин - тя се огледа, като че ли очакваше някой да възрази, че са се позабавлявали с изпълнението си на Вси Светии, но всички я гледаха стреснато. Никой, никога не беше очаквал, че тя може да реагира така. - но това не мина безнаказано.
- Извинявай - пророни тихо Брет, от дясно на Лориен.
- Моля? - Лориен се извърна към нея с такава бързина, че събори чашата пред нея - За какво се извиняваш?
- Ами започнахте да спорите, само защото аз казах, че не е честно. За което се извинявам
- Не си ти виновна. Стига си се самообвинявала за всичко.
Последва неловка тишина, през която явно, всички бяха решили, че днес Голямата зала е много интересна.
Лориен се отпусна на стола.
- Изивнявайте за глупавото си държание. Не знам какво ми стана. Просто много ми се ходи в Хогсмийд и искам да видя концерта, а знам , че не можем.
През цялото време само Меджика беше стоял тих. Всички се извърнаха към него.Лицето му беше замислено и на него грееше усмивка. Всички се спогледаха очудени. Явно беше измислил начин да се измъкнат от Хогуортс.

galeuse:


Последната седмица Гальоз трескаво мислеше от къде й е познато името на новия учител по отвари. Беше сигурна, че е чела това име в някой от книгите, с които се беше затрупала цяло лято. Тя обичаше да се представя добре пред учителите, които харесваше, а Снейп беше любимият й учител. Тя много се дразнеше, когато Грейнджър се справяше добре в часовете по отвари, затова реши, че трябва да се подготвя през ваканцията. От две-три години тя се бе хванала да прочете всичко, свързано с отвари. От началото наистина и беше скучно, но после й хареса и четеше с удоволствие за новооткритите отвари и за най-добрите в приготовлението им. Мислеше си, че може професор Хъмбрийдж да е един от споменатите. Тя взе една от книгите пред нея и започна бързо да я разлиства.
Беше около два часа след полунощ, когато от леко осветеното ъгълче на Гальоз, още будните слидеринци чуха радостните й възгласи.
-Знаех си! Знаех си, че съм чувала това име някъде!
-Какво стана?!- приближиха се към нея Лориен и Брет с плакати на лп в ръце.
-Открих от къде ми е познато името на новия ни учител по отвари...чуйте сега:
Един от най-добрите в направата на сънетлеещата отвара... (по лицата на Брет и Лориен се появиха изрази на наразбиране, които Гальоз видя и поясни)
-Отвара, която те кара да сънуваш нещата, които се случват около теб, за да не изпуснеш нещо...та
Един от няй-добрите в направата на сънетлеещата отвара Сафри Хъбрийдж получи награда за откриването на мърмитежната отвара (вече без да чака тя обесни)
-Отвара, която се пие след използването на всякакви отвари, които целят откриването на някаква тайна. Тя кара гласните струни да бръмчат и не може да се разбере нищо от това, което казваш.
-Ама то си има такова прости магии за това-обади се Лориен
-Да ама точно, защото са "прости" имат съответно такива "прости", които да могат да я премахнат...Затова обичам толкова отварите...рядко има противоотвара...- и продължи да чете
...За нещастие той изчезна преди 14 години и вести от него няма.-но изведнъж книгата започна да се дописва - до края на август тази година, когато той се появи като учител в училището за магия и вълшебства Хогуортс.
-Това е много странно ...сякаш..е следял нещо... -започна Брет
-Нещо..или някой..-допълни Гальоз и затвори книгата, която й пожела лека вечер.-А сега...какво ще кажете да си лягаме?
-Добра идея-прозя се Лориен и трите се отправиха към спалните на момичетата.

Lalait:

-Добро утро!Как спа?-Фред се ухили ехидно.
-Добре-отговори Лалаит-Скърцането на перото,което ми даде,беше музика за ушите ми!Какво му бяхте направили?
-Изобретихме го специално за Пърси!Перо което не може да спре да пише:)Решихме да го пробваме,преди да му го изпратим.
Лалаит се смръщи.
-Скоро ще си оправиш настроението!Днес е второто ни посещение в Хогсмийд...
-На вас не ви е второто!
-...и ще вземем последното нещо,което ни трябва,за да довършим едно блестящо произведение!
-Какво!?
-Ооооо!Ще бъде изненада!
-Хайде да тръгваме!-обади се Джордж.
***
-Първа спирка-"Зонко"-ухилиха се близнаците.
-Днес има някакъв концерт тук,знаете ли?-попита Лалаит.
-Ами да.Видях една групичка слидеринци да се измъкват през тайния тунел на 3я етаж-сигурно са наказани-но на концерта никой няма да ги види.Ще е пълно с хора,а и учителите сигурно няма да отидат...
-Виж!!!-ококори се изведнъж Лалаит.-Акцио!
-Първокурсничката извика,когато "Пророчески вести" изхвърча от ръцете и.


Смъртожадни в Хогуортс???


Под заглавието имаше 10-15 снимки.
-Какво е това?
-Това са слидеринците,които се появиха като смъртожадни на Вси Светии.Как са разбрали?Учителите ще побеснеят!Не трябва ли да ги предупредим?
-Ама те са слидеринци!-възмути се Джордж.
-Е,все пак.....
Точно тогава покрай тях мина Малфой и се провикна към Лалаит:
-Хей,мътнород,тук е за истински магьосници не зна....
Лалаит замахна с пръчката се.В следващия момент Драко се беше свил на земята,обаче....
-ЛАЛАИТ БРЕТИЛ!-проф. Индипендънт се приближаваше и беше бясня.-Много добре знаеш,че ти е забранено...!Веднага с мен в замъка!
-Ама,професоре...
Краб и Гойл бяха измъкнали Малфой,за да не го види учителката и тя нямаше никакво оправдание,така че се примири и тръгна след нея.
-Спокойно!-прошепна Фред-Ще те измъкнем...А после ще е най-добре и ние да идем на тоя концерт,а?
-Само че първо ще видим сметката на това хлапенце Малфой!-добави Джордж и се усмихна злорадо.
-Хей!И да върнете вестника на онова момиче!

breathless:

Брет влезе в Голямата зала и тръгна към масата на Слидерин.Неочаквано пред нея изскочи Лалаит и се блъснаха.Брет падна на земята.Лалаит й подаде ръка. Брет се изправи и веднага се подготви да се заяде.
-Извинявай-каза й Лалаит-Просто бързам.
-Защо не внимаваш?!Всички грифиндорци сте...
-Трябва да тръгвам...Чао.
Бретлес седна на масата на Слидерин и се обърна към Лориен:
- Какво й става на онази грифиндорка...ъъъ...как беше?Лалаит?Не искаше да се заяжда с мен...
-На кой?А...Ами не знам..Не съм забелязала нищо особено...-отвърна Лориен и захапа една препечена филийка.
-Аз знам-каза Галеуз и се усмихна на Брет-Тя ходи с Фред Уизли...Или май с Джордж...Доста е трудно да се каже...
-Така ли?Ааа...не е затова...Щастлива е, защото тя е новият гончия в грифиндорският куидичен отбор...-каза Нинив, която тъкмо беше седнала на масата.
-Така ли?!Хей..дали двете нямат общо?Все пак...точно в един и същи ден да тръгне с член на отбора и вече и тя е там...Не ви ли се струва странно?
-Не ми се занимава с грифиндорските любовни интриги-каза Брет, която не беше гладна и зяпаше тавана, който беше покрит с гъсти, черни облаци.-Хайде, Лори.
-Ок, чао хора...
Двете станаха и излязоха от залата.По-късно през деня, на път към кабинета по прорукуване, пак се натъкнаха на Лалаит която вървеше ръка за ръка с Фред Уизли.На Брет липсата на храна й се отрази доста зле.Беше ядосана и се заяждаше с всички.Щом видя Лалаит реши да не пропуска възможността и да си изкара яда:
-Хей!Знаем, че отборът ви така или иначе *съкс*, но щом започвате и да влизате с помощта на връзки, значи сте много затънали...-в следващият момент Брет си мислеше колко голям изглежда Фред спрямо нея самата.Реши, че вече трябва да се съобразява, че е толкова дребна, когато се заяжда с по-големи.
Фред я гледаше с ярост, беше извадил пръчката си и я беше насочил между очите на Брет.Тя заотстъпва назад, но още не й беше минало настроението да се заяжда и каза:
-А ти, Уизли, много хубаво правиш, че вкарваш нови хора в отбора...Все пак рано или късно ще трябва да го смените тоя Потър...Пък и ти и брат ти за нищо не ставате...
-Не!Фред!Тя те провокира!Недей да правиш глупости!-Лалаит се опитваше да издърпа Фред назад.
Но след секунда Брет вече беше на земята и притискаше главата си от болка.Тя извика и се изправи бавно.Пред очите й имаше черна мъгла, но извади пръчката си и се опита да я насочи към близнака Уизли.Отвори уста да каже заклинанието, но някой хвана ръката й и й взе пръчката.Тя погледна през рамо, но пред очите й чернееше и не можа да види кой.После припадна.
Събуди се в болничното крило, а до нея седяха Лориен и Галеуз.
-Знаеш ли, мисля, че трябва да започнеш да се съобразяваш с кой се зяждаш...-каза плахо Галеуз и погледна подозрително Брет-Добре ли си?
-За какво питаш?За физическо или за психическо състояние?-каза Лориен-Защото аз със сигурност мога да ти кажа за кое определено не е добре...
-Ама...ама...Брет, ти наистина ли си казала това на шестокурсник?!
-Не, Галеуз, той просто реши да ме прокълне насред коридора, ей така-без причина-каза малко ядно Бретлес и се изправи-Колко е часът?
-Осем-каза Лориен и погледна укорително Брет.
-Осем?!Ооо...Много съм спала...
-Да, а ако не беше Меджика да ти вземе пръчката и да те спре да отвърнеш на Уизли, нямаше само със зашеметяващо заклинание да се разминеш и сигурно още щеше да спиш...
-Да, да...И един мармот завива шоколада в станьол...Хайде да се махаме от тук...

Alaxiel:
Алаксиел пробяга през общата стая на Грифиндор .Там нямаше никой и бледата светлината сякаш напираше да огрее тъмната стая.Всички още спяха.....но не за дълго.Качи се забързано по стълбите и влезе в спалното помещение на момичетата.Само след няколко секунди гробната тишина се наруши от мощен,истеричен писък.След още няколко секунди Алаксиел чу как вратите на спалните помещения се отварят, и уплашени гласове се разнасят по коридорите.Алаксиел отвори вратата и подаде глава за да види каква е тази олелия,макар че тя прекрасно знаеше.Опита се да изгежда притеснена и уплашена,но изпитваше прекалено голямо задоволство за да скрие усмивката си.Една първокурсничка по пижама,със стаписано лице пробяга покрай нея.
-Хей,каква е тази паника?-попита Алаксиел,с престорено разтревожен глас.
Първокурсничката се спря и задъхано каза:
-Не знаеш ли?!-очудено попита момичето.
-Не,какво да знам?-излъга Алаксиел.
-Някой е направил залепващо заклинание на самия Хари Потър и го е приковал за леглото.Но не е само това.Измагьосал е огромен буреносен облак,който сипе дъжд върху него като из ведро.Не може да се мръдне от там и целият трепери.Ей,ти вече си се облякла.Значи си станала по-рано от всички нас.Нищо ли не знаеш?—попита подозрително първокурсничката.
-Аз?!!Не разбира се,че нищо незнам.Просто бях станала преди вас и се обличах,когато чух,че някой крещи.—каза Алаксиел с невинно гласче,сякаш се оправдаваше.
Двете момичета извъртяха глави и видяха професор Индепендънт да се приближава с икривено от ярост лице.
-Виновникът ,който е напрвил целият този цирк ще съжалява много,много лошо.Лично аз ще се погрижа да разбера кой е той.—каза професорор Индепендент и влезе в стаята на Потър.
Алакиел си помисли за момент какво ли ще стане,ако Дъмбълдор разбере,че неговият любимец в момента е безсилен срещу една простичка магия за залепване.Това още повече я развесели и тя се запъти към Голямата зала.
Седна на Грифиндорската маса и си наля чаша тиквен сок.Огледа се наоколо,както обичайно,и погледа й се спря върху влизащите три момичета—Брет,Лориен и Галеуз.Слидеринките се отправиха към масата на техният дом когато едната от тях – Брет, се извърна и погледна към масата на Грифиндор.От нея беше станал Фред Уизли и тръгна към входа заедно с приятелката си Лалайт.Очите им се срещнаха и Фред хвана магическата си пръчка,готов всеки момент да отправи още едно зашметяващо заклинание,както предният ден.Напрежението между тях двамата се си личеше от километри.Алаксиел се надигна нагоре за да види по-добре какво ще се случи и изведнъж се чу разгневен глас:
-Внимавай малко!!!—извика Рабит,който стоеше до нея.
-Какво?!!—каза отнесено Алаксиел.
-Настъпа ме!
-Извинявай, аз....
В паниката си,Алаксиел разля чашата с тиквения си сок и отново чу:
-Хей,виж какво направи!Как може да си толкова непохватна?!!
Джини Уизли изтърсваще сока от дрехите си и й крещеше.Още по стъписана, Алаксиел понече да й помогне,но се подхлъзна на долу разлятия се сок и падна назад.Удари главата си в земята,а краката й още стояха на дългата пейка.Повечето ученици се смееха.Ех,ако можеше сега да измагьоса още едно огромно буреносно небе...

Lalait:
Тази вечер грифиндорската обща стая беше необичайно шумна.Лалаит неуспешно се опитваше да надвика тълпата,събрала се около Фред Уизли,за да говори с него.Всички се опитваха да разберат,защо съученикът им е пред изключване.Половин час по-късно през прозореца влетя една сова и пусна в краката на близнака червен плик.Той направи кисела физиономия и понечи да отвори конското,преди да е избухнало,но Лалаит го изпревари и хвърли плика в огъня.Той се изпепели за секунди,а крясъците на г-жа Уизли се изгубиха в огъня.Грифиндорци се успокоиха едва късно вечерта(или пък рано сутринта...)и един по един се отправиха към спалните си.
***
На другата сутрин,отивайки към голямата зала за закуска,Лалаит се сблъска с симпатично(е,зависи от гледната точка,все пак косата и беше розова),което бегло познаваше,но знаеше че е от 5-ти курс.
-Здрасти-поздравиха се и двете.
-Към голямата зала ли отиваш?-попита Alaxiel.
-Да.Хайде заедно?
-О.К.А къде е Фред?-подкачи я момичето.
-О.....при Индипендънт-смръщи се Лалаит.-за поредната поучителна лекция,предполагам.....
-Е какво толкова е направил!?Аз така и не разбрах...
-Нищо особено...едно зашеметяващо проклятие,не вярвам да го изкл....
Лалаит млъкна и хвърли жлъчен поглед на минаващата покрай нея Брет.След малко двете момичета се разделиха и всяка се запъти към първия си час.Пред кабинета по Защита Лалаит най-сетне се видя с Фред и го разпита за разговора му с Индипендънт.
-Цял час със Слидерин!Успех!-пожела и Фред преди да се разделят.
Освен че трябваше да изкара този час със Слидерин,момичето трябваше да търпи и досадните погледи на съучениците си,които гледаха нея и Брет така,сякаш очакваха двете всеки момент да започнат да си отправят проклятия.Двете,обаче,упорито избягваха дори да се погледнат.На излизане от стаята,след часа,Лалаит не се стърпя и подметна злобно:
-Жалко за стария ни учител...този час беше ужасно скучен!
Слидеринци я погледнаха злобно,а Брет извади пръчката си,но Лориен я издърпа от ръката и я избута настрани.Лалаит продължи към грифиндорската кула,минавайки покрай Меджика и Иги,които се караха за някакво перо и накрая се строполи на едно кресло до Фред,който тъкмо подчертаваше в/у листа пред себе си “торови бомбички”.
-Какво е това?попита подозрително тя,измъквайки листа от ръцете му.
-Подчертах какво да взема при следващото си посещение в Хогсмийд.
-Но то е чак след месец!
-Моето е утре!-заяви убедено Фред.
-Ама ти трябва да внимаваш!Ами ако те изключат!!!
-Спокойно!-прегърна я Фред-Никой няма да ме види!
***
На другата вечер Лий Джордан едва не помете Лалаит,която вървеше към часа си по Вълшебство.
-Хей,закъде си се разбързал така?
-Теб търся!-момичето го погледно учудено.-Индипендънт е видяла Фред и Джордж в Хогсмийд!Сега вече Фред няма да се измъкне!
Двадесет минути по-късно Фред,Джордж,Лий,Рабит и Лалаит седяха мълчаливо около огъня.Всеки си беше избрал един предмет от стаята и усърдно го наблюдаваше.Лалаит късаше парченца от един пергамент и ги хвърляше в огъня.Накрая Фред не издържа:
-Всъщност е само временно изключване....-започна той.-Дъмбълдор ще ми позволи да се върна за втория срок....
Обаче обстановката не стана по-весела,така че накрая всички се разотидоха по спалните.На др сутрин,когато и другите грифиндорци разбраха за изключването на Фред в грифиндорската кула цареше страшна суматоха.След заминаването на Фред обстановката в училището мн се промени.Никой не пускаше торови бомбички или фоерверки,а Филч не търчеше ядосано по коридорите на всики пет мин.Джордж също се държеше “съвсем прилично”.По Коледа,когато учениците спряха да мислят за уроците си,липсата на пакостите на близнаците се усещаше болезнено.
Два дена преди Коледа на Лалаит й хрумна една идея.Вечерта тя извика Рабит и Джордж и им разказа какво е намислила.Няколко минути двамата я гледаха втренчено,после Джордж схвана за какво става въпрос и попита делово:
-А как ще стигнем до Хралупата?
-С летекод!-ухили се Лалаит.
-Но това е много трудна магия!-учуди се Рабит.
-Упражнявям се от години......-Лалаит се впусна на дълго и на широко да обяснява какво точно ще правят.Накрая се разбраха да се срещнат на другия ден след закуска в кабинета по Вълшебство.
Лалаит взе една книга от библиотеката за да да я превърне в летекод и се запъти към кабинета.На средата на пътя я спряха Джордж и Рабит я спряха и й обясниха,че Флитуик е в кабинета си и също че сега могат да отидат само в кабинета на Снейп.На момичето тази идея хич не й хареса,но нямаха избор.След 5мин.тримата се бяха събрали около книгата в/у бюрото на учителя им по Защита.
-Е,ами сега?-попита Рабит.
-Ами ето какво...-започна Лалаит-Портус!
Книгата засвети за малко в синьо и след няколко секунди си върна предишния вид.
-Ами това е.Хайде на три...едно,две...три!-тримата едновременно посегнаха към книгата,но точно преди кабинета да изчезне от очите им Лалаит видя Бретлес на вратата.Когато краката им(а при Лалаит и гърба й) усетиха твърдия под в стаята на Фред,момичето огледа притеснено приятелите си.Те обаче не изглеждаха да са забелязали слидеринката. Фред помогна на Лалаит да стане,явно много щастлив да ги види и тя реши че няма да е честно да им разваля прекарването,така че си замълча.Знаеше че когато се приберат пред стаята ще ги чакат сума учители на чело с Индипендънт и директора....е надяваше се да не ги изключат.....В Хралупата,обаче,си прекараха толкова добре,че тя съвсем забрави за това,докато не се озоваха отново в кабинета на Снейп.Тогава сърцето и се сви от страх че ще ги изключат и от вина,задето не е казала на Рабит е Джордж.Пет минути по късно се зарече,че поне ще опита да не се заяжда със Слидеринци.......поне до следващия мач на Грифиндор....
На другия ден Лалаит срещна Брет в соварника.Двете се спогледаха изпитателно и накрая Брет попита:
-Какво правиш тук?
-Изпращам коледните подаръци на родителите се и на Фред....а ти?
-Същото.....
Двете помълчаха малко,но накрая Лалаит попита:
-Защо не ни издаде?
-Ами...заради мен изключиха Уизли не исках да изключат и вас...-започна несигурно тя.
-Както и да е!-прекъсна я Лалаит.-Благодаря!-каза тя е двете момичета се разделиха.

Редактирано от Evil vampire на 01.04.04 20:24.

Lalait:

В средата на стаята в красиво кресло седеше мъж с черна мантия и отметната качулка.Плашещо червените му очи обхождаха кръга от хора.Всички те бяха облечени в черни мантии и имаха маски на лицата.Мъжът в средата държеше вестник,на който с едри букви се виждаше заглавието:СМЪРТОЖАДНИ В ХОГУОРТС.и се усмихваше.Накрая се изправи и хвърли Пророчески вести в краката на слугите си.Когато им заговори усмивката му се разтегна още повече:
-Ето няколко ученика на моя скъп приятел Дъмбълдор(тук в очите на Волдемор проблеснха гневни искри,а хората в кръга се размърдаха нервно),които са готови да ме последват по верния път.....и да предадат НЕГО-завърши той победоносно.Посочи двама от мъжете с маските и една жена,а после направи знак на останалите да си вървят.Когато останалите се магипотираха,Волдемор заговори отново на тези,които беше посочил:
-Скъпи мои най-верни смъртожадни...вие ще ми доведете тези ученици.Ще влезете в Хогуортс тайно!Никой не трябва да ви вижда!Дъмбълдор не трябва да научава,докато не излезете от замъка.
-Да господарю-казаха тримата.Белатрикс Лестранж,Луциус Малфой и Питър Петигрю излязоха от стаята.


breathless:

Лориен разтърси Брет за четвърти път:
-Хей!Хайде де, ставай!БРЕТ!
-А?ААААА!
Лориен я беше поляла с чаша ледена вода.Брет подскочи и се огледа уплашено.
-Какво ти става?!-яростно погледна тя Лориен.
-Брет, в общата стая има двама смъртожадни.Дошли са за нас.
-Какво?!
-Заради твоята идея за Хелоуин, Брет.Те са слуги на Волдемор.Дошли са да ни вземат, ще ни направят истински смъртожадни.
-Лори, добре ли си?!Да не си сънувала?!Как така ще правят нас смърожадни?
-Просто се облечи и слез долу.
Пет минути по-късно Брет слезе в общата стая с Лори.Погледна учудено двете високи тъмни фигури и заекна:
-В-в-вие сте смъртожадни?!
-Ти ли си инициаторката на всичко?-едната тъмна фигура се беше приближила.Свали качулката си и Брет видя че това е жена.
-Аз?Да.
Брет беше нервна.Огледа се наоколо за подкрепа и срещна погледа на Галеуз, която изглеждаше не по-малко стресната.
Четвърт час по-късно тя седеше между двамата смъртожадни и все още разказваше за празника на Хелоуин.Около нея се бяха настанили другите деветима бъдещи смъртожадни.Брет свърши разказа си и се отдръпна настрана.Смъртожадните започнаха да си говорят нещо а съучениците й се приближиха до нея.Тя ги погледна и в очите на някой видя същото чувсвто на уплаха което я беше обладало.Тя погледна към Малфой, който изглеждаше невероятно спокоен.
-Те как са влезли?-попита Брет която уж трябваше да е най-запозната с подробностите, а всъщност не знаеше нищо.
-Благодарение на мен.-каза Меджика и Брет видя че той също е спокоен като Драко.
-Те казаха, че имаме право да решим дали...да станем смъртожадни.-каза Гала.
-А ако не искаме?-попита плахо Брет.
-Ами другият вариант се определя от Черният лорд.
Брет потрепери.Знаеше, че тя беше тази която беше предложила да се облекат като смъртожадни на Хелоуин, но не беше предполагала че ще стане толкова сериозно.Чувстваше се истинска слидеринка.И беше чистокръвна.Но не знаеше дали е готова да стане слуга на Волдемор.Тя се изправи и се обърна към смъртожадните:
-Мога ли да отида до спалнята?
Жената кимна и Брет се качи по стълбата.
***
-Нея я няма там!-извика Скуиъл.
-Как така?!-учудено погледна Белатрикс.
-Тя е отишла да ни издаде-прошепна Малфой.
-Луциус, Опаш обикаля из замъка, нали?
***
Брет се приближи страхливо и погледна през прозореца.Веднага осттъпи две крачки назад.Услуша се пак за стърженето отвън но не чу нищо.Всичко беше утихнало сякаш времето беше спряло.Брет извика но никой не отговори.Пак се приближи и се наведе.Погледна надолу и въздъхна.В следващият момент усети една студена ръка на врата си и изпищя.Опита се да се освободи от хватката но усети опряната пръчка в гърба си и застана мирно.Последва студен, хриптящ глас:
-Къде са другите?
-К-к-кои други?-заекна момичето и се опита да се обърне но без успех.
-Къде са слугите на Лорд Волдемор?
-А...аз..ами...в общата стая на слидерин...аз...
-Заведи ме!
Без да говори и много сковано Брет се обърна.Пред нея стоеше нисък, плешив
мъж с черти на плъх.Тя се опита да го огледа по-старателно но той изцвърча ”Води ме!” и насочи пръчката между очите й.Тя се подчини.Бавно отвори вратата на стаята и излезе в коридора.Слезе по стълбите, задмина Голямата зала, тръгна към подземията но през цялото време усещаше дребният човек да я следва.Щом стигна до статуята която беше вход за общата стая се замисли.Тя наистина си беше слидеринка-чистокръвна слидеринка, но все се страхуваше от Черния лорд.Не знаеше дали все още е готова да стане част от слугите му, да стане смъртожадна.Помисли дали ще е удачно да откаже да отвори входа но се сети че все пак в гърба й беше опряна пръчката на плъховидният човек и реши да не опитва.Каза “Змийска кръв” и статуята се премести.Зад нея се откри входа към общата стая на Слидерин и гласовете които се чуха за около секунда утихнаха:
-Опаш?
-Аз.-отговори Опаш.
Брет влезе в стаята и се озова пред двамата смъртожадни които я гледаха с ярост, а Белатрикс й посочи с глава едно кресло в сянката на стълбите.Зад тях, по към ъгъла на стаята Брет видя някой слидеринци, свои съученици и дори най-добри приятели.Между тях беше Галеуз, която я погледна с укор и извърна погледа си.Видя също така и Меджика който също не желаеше да я гледа.Очевидно предпочиташе тъмният таван.Брет се сви в отсрещният ъгъл и заби поглед в обувките си.Имаше чувството че ако проговори ше я убият.
Смъртожадните говореха нещо с Опаш от някъде четвърт час когато Брет вдигна очи.Те срещнаха тези на Галеуз която вече не я гледаше толкова страшно и й направи знак да се приближи.Опитвайки се да не вдига много шум, тя се изправи и бавно отиде и седна при Галеуз и Меджика.
-И ти все пак отиде, а?-каза тя с укор.
-Аз...да.Просто се страхувах че всички...
-Но не каза на никой, нали?
-...Не..разбира се, че не.-каза плахо Брет.
-Сигурна ли си?-погледна я много сериозно Галеуз.
-Аз..ами...
-Остави я, нали сега ще проверят с отвара на истината/абе хора как се казваше тази отвара?!/.-обади се Меджика за миг срещайки погледа на Брет но бързо поглеждайки пак към тавана.-Ако е казала...
-Не съм казала!-възможно най-тихо изскърца със зъби момичето.
-Щом не си защо отиде?
-Защото...аз...не знам.
Последва още половин час мълчание.За Бретлес беше много трудно да не казва нищо цял половин час затова с риск пак да и кажат да млъкне се обърна към Галеуз:
-А Лориен...тя не пожела ли да се присъедини?
-Тя е при първокурсниците.Пази да не направят някоя глупост.
На Бретлес й се стори че долява някакъв намек в това изречение.
-А..вие..всичките сте решили така ли?
-Мда...а ти надявам се да си решила също...
-Честно да ви кажа, живее ми се...
-Тоест избрала си да дойдеш?
-Май...да..


Nynaeve:

Мина повече от час докато стигнаха до мястото,където се намираше Черния лорд.Беше мрачно,неоютно и подтискащо.Волдемор огледа новодошлите сетне се усмихна и каза:
-Добре дошли мои смъртожадни!Надявам се,че вече знаете:или сте с мен или...-на лицето му се появи свирепо изражение.
От лявата и страна Брет,Лори и Гальоз си говореха тихичко и леко уплашено.Лицата на Меджика и на Малфлой бяха съвсем спокойни и уверени.Нинив стоеше в страни от тях с безизразно изражение.Беше се научила да прикрива чувствата си и това и вършеше страхотна работа.Нин беше виждала това място,когато беше малка.Трябваше да каже на някой.Страхуваше се от това място.Волдемор в момента говореше с Луциус Малфлой и не забеляза как Нин отиде при Брет,Лори и Гальоз.Тя сподели с тях,но те изглежда не обърнаха особено внимание.
Изведнъж гласът на Черния лорд отново прокънтя и всички го погледнаха .
-Новите смъртожадни да се приближат.Трябва да ви бележа с Черния знак.Останалите-вървете си!
Брет,Гальоз,Лори,Меджика и останалите бавно и несигурно се приближиха.Волдемор ги беляза с Черния знак един по един.Когато доближи Нин за миг се вгледа в ,нея след това я беляза."Е-помисли си Нинив нервно-поне ще ми отива на татуировката"-изсмя се на ум и се присъедини към останалите.
-Имам една много важна задача за вас.-заговори Волдемор-свързана е с Дъмбълдор.Трябва да..........


galeuse:

-Става дума за Дъмбълдор....вие трябва да...
В същия момент се чу конски тропот. Бяха се събрали в един много отдалечен от Хогуортс край на Забранената гора и срещу тях настъпваха 7-8 кентавъра. Но те така подминаха уплашените ученици, както биха ги подминали ако не ги виждаха. Уплашена, Гальоз погледна към обкръжението на Волдеморт и по-точно към Малфой, който и направи знак да не задава въпроси. Тя се обърна към Лориен и Брет и забеляза същото изражение по лицата им. След това Волдеморт продължи..
-Вие трябва да разберете КАКВО е намислил Дъмбълдор, защото това ще е първата съпротива на мъгълокръвните.
Брет и Лориен се спогледаха и започнаха да търсят погледите на другите им съученици. Всички бяха наобиколили смъртожадните, освен Гальоз, тя се беше отделила от тях и бе вперила поглед в гората, Нинив също се бе загледала на там. Някои от смъртожадните ги забелязаха и се извърнаха към тях, което ги накара да се изчервят и да се обърнат отново към Волдеморт.
- И така...ако имате информация просто трябва да насочите пръчките си към Черния знак на (мисля че беше на дясната) си ръка и да кажете само часа.. в уреденото време в соварника ще има една тъмно сива горска сова...на нея можете да поверите информацията, но не както знаете - чрез писма...Кажете това, което имате за казване... А сега...мисля че не трябва да бъдем подозрителни.. това ще е всичко..за сега
Брет, Лориен, Гальоз и Нинив отново изглеждаха объркани, за разлика от Меджика и от Драко. Меджика забеляза лицата им и кимна към един смъртожаден, който се поклони, повдигна брадичката си и ..излетя под формата на същата птица, която им описа Волдеморт.
-А вие..мисля че трябва да сте по леглата по това време..нали?-попита Луциус Малфой. Драко кимна.- Тогава..приятни сънища- пожела им той и слидеринците изчезнаха в облак дим и няколко секунди по-късно се озоваха по стаите си.
***
На сутринта всички слидеринци, които присъстваха на срещата в края на Забранената гора изглеждаха развълнувани, но и малко объркани. Нито знаеха какво трябва да правят, нито разбираха в какво се бяха забъркали. Волдеморт очакваше от тях преданност, но също така и много информация, до която малцина биха могли да се доберат. Брет и Лориен от вчерашната вечер се питаха какво толкова видяха Нинив и Гальоз измежду дърветата. Те многократно ги питаха, но и двете изглеждаха объркани и същевременно нищо не казваха по този случай.
-Какво им става?-попита Брет
-Ако знаех щях да ти кажа-побърза да отговори Лориен
Но най-странното беше, че самите Гальоз и Нинив избягваха погледите си.
-Какво е станало?-попита след закуска Малфой разсеяната слидеринка
-А..нищо-измънка Гальоз - Хайде че закъсняваме за ЗСЧИ
***
През следващите седмици новите смъртожадни се вслушваха все по-внимателно в тъпите речи на Дъмбълдор, което, за щастие, грифиндорци, както и другите ученици, не забелязаха. Но Нинив и Гальоз ставаха все по-странно с всяко минаване покрай Забранената гора.
-Кажи ни какво става!-ядоса се Брет
-Ами...ами..ами вие не го ли видяхте?
-Кое да видим?- не се стърпя и Лориен .
-Хм...явно тогава ТО е нещо като...като тестрали.
-КАКВО?!
-Ами...всички смъртожадни го видяха..а вие-не
-И..какво представляваше това?-немеси се Драко
-Ами...явно е нещо като създание, което може да бъде видяно само от "определени" хора
- И какво представлявааше това създание?
-Ами...аз го виждах като...като..
-Като какво?-ядосано викнаха тримата
-Като...-започна да заеква вече Гальоз, тя гледаше така разтревожено Брет, както никога до сега.
-Като теб, Брет- каза мрачно Нинив, седна до тях и скри лице в шепите си.
-И..какво лошо има в това, че сте ме видели? - попита Брет
-Ами...тези същества..те..те са странни..не мислите ли?-попита Лориен
-И най-лошото е че те са деселмани (това сама го измислих)..-измънка Гальоз
-Те са какво?!
-Преди седмица го открих...това са създания, които се въплъщават в определен човек, до когото са близо...нещо като богъртите, но тяхната цел не е да плашат, а да предупреждават...
-Нещо ще се случи, Брет...и мисля, че те искаха да ни го кажат...
-Ама..защо точно..аз?
-Не знам..не трябваше да ви го казвам...сега ще запо нете да се притеснявате и мисля, че така ще бъде по-зле! - Гальоз стана от мястото си и нервно започна да събира учебниците си от масата.
-Какво и става?- попита Брет, проследявайки я с поглед
-Има час с Потър...-отговори Драко
-Е..да..това вече е причина-усмихна се Лориен и двете с Брет се насочиха към оранжериите и тихо разсъждаваха потова, което бяха чули.
Нинив обаче стоеше на масата и прокарваше пръст по китката на дясната си ръка, разглеждайки Черния знак.


breathless:

Брет лежеше на леглото си и се опитваше да измисли някаква логична причина за видяният от Гала и Нин деселман.Но тъй като логиката не беше силната й страна не стигна до никаква разумно обяснение и само я заболя главата...След още половин час глупави предположения тя се унесе в дрямка, която се превърна в дълбок сън.Брет засънува...Засънува гората:
тя се разхождаше бавно по поляните, скрити от високите дървета, полюлявани от тихият вятър.Лунните лъчи огряваха пътя по който вървеше и я водеха напред и навътре в мрака.Брет стъпваше по зелената трева и се оглеждаше по-скоро любопитно отколкото предпазливо.На няколко пъти пред нея се изпречваха паднали дървета или малки изворчета.Тя ги заобикаляше и продължаваше да следва паяжината от лунна светлина навътре в гората.Колкото повече навлизаше и колкото повече време минаваше Брет все повече осъзнаваше че не се намира телом на това място.Но не се чувстваше странно, нито усещаше липсата на нещо.Тя се примиряваше с мисълта в момента в който я осъзнаваше и продължаваше да върви надолу по пътеката.Лунните лъчи започнаха да се губят във все по гъстите корони на дъветата които се бяха надвесили над Брет.Но тя продължаваше да върви, може би чувството че сънува й даваше смелост.Шумоленето на листата под краката й и тихото свистене на вятъра в дърветата спря изведнъж.Брет застана на място и се огледа.Нe се виждаше почти нищо от гъстия мрак, погълнал гората.Брет се изплаши, чувстото за сигурност беше изчезнало заедно с лунната светлина.Тя се затича по обратния път но не можа да се ориентира в тъмнината.Беше изгубила пътеката затова тръгна направо към вътрешността на гората.На няколко пъти се спъна но продължи да тича.Изведнъж пред нея блесна лъч.Тя се затича към него и когато спря задъхана на средата на осветената поляна осъзна че се намира точно в единият край на гората.Огледа се стреснато и погледът й спря на внезапно появилата се група от хора на няколко метра от нея.Загледа се внимателно в тях но изведнъж тропот на копита я стресна.Тя вдигна леко наведената си глава и отскочи няколко крачки в страни от приближаващото се стадо кентаври.Вече беше започнала да осъзнава къде се намира и какво означаваше всичко това.Тя се приближи тихо към групата, облечени в черни роби хора.Ето, сега Галеуз и Нинив я гледаха втренчено...Тя видя себе си да стои сковано на няколко метра от Черния лорд и разбра всичко.
А сега искаше да се върне.Обърна се и се затича нагоре по склона който се беше появил от нищото.Брет вече напълно разбираше че се намира в съня си и затова не се учуди и когато дърветата зад нея започнаха да изчезват оставяйки място на огромна поляна.Луната пак започна да се показва когато Брет стъпи на светлата полянка от която беше тръгнала след като беше заспала.Тя въздъхна с облекчение и зачака всеки момент да изчезне от това място и да се събуди в спалнята на слидерин.Затвори очи и ги отвори.Но вместо да види балдахиновите си завеси видя пак зелената поляна, все така равна и огряна от ярката лунна светлина.Брет затрепери, за миг почувства че никогя няма да се измъкне оттук.Пак затвори очи но когато ги отвори пред нея вече нямаше поляна.Брет падна на коленете си с отворена уста и ококорени очи.Сърцето й започна да бие лудо.Тя сложи ръце на безжизненото студено лице на трупа, за да се вгледа по внимателно в него и изпищя.Следващото което си спомняше бяха лицата на Лори и Галеуз над нея, в спалнята на слидерин.
*******


Naia:

Първия час за деня беше при любимия им професор Снейп, но с омразните Грифиндор. Брет измънка нещо неразбираемо и отказа да разкаже съня си. Лори и Галеуз се спогледаха многозначително.
Когато излязоха в коридара навън гъмжеше от ученици. Решиха да не закусват, за да не закъснеят за часа по защита и без това и трите се бяха успали Току пред кабинета Лори опита още веднъж да задава въпроси.
- Ще говорим след училище - гнивно изръмжа Брет и се дръпна рязко назад, за да се освободи от ръката на приятелката си. Усети, че се блъска в някого, обърна се и видя едни хладни жълтозелени очи, които направо заповядваха извинение.
- Аз ...ъъъ извинете! - изрече момичето и побърза да се шмугне в кабинета, догонвайки останалите. - Коя може пък да е ТАЯ?! - запита тихо.
- Само това ни липсваше-нареждаше молко в страни Хърмаяни с досадния си припрян тон. -Едва понасяме него, а той си довел и асистентка...
- Видяхте очите й?! - изшептя облешено Рон. - Като на змия са... Дори, като на нещо по-лошо...
- Хищник! Може би е зоомаг! - изкоментира веднага Хърмаяни.
Брет се ухили доволно. $Още мъки за гадния Потър
В това време в кабинета влезе Снейп, представи на бързо асистентката си, която макар че се казваше Валанс Димориел или нещо подобно и обезателно шантаво, трябваше да наричат Ная Професора изглеждаше явно доволен в присъствието на младата си помощничка, която се усмихваше тънко и оглеждаше учениците с проницателния си, хищен взор.
- Кълна се, че е зоомаг!-шептеше Хърмаяни задъхано. - Била е в дом Грифиндор, сега си спомних името има брат близнак, който изненадващо е прекъснал в трети курс... Трябва да проверя в книгите...
Брет изгледа презрително зубрачката и отмести поглед върху новата асистентка. Имаше странно лице, в което сега откри нещо познато. Косата й гъста и огненочервена беше сплетена в тежка плитка и зализана отгоре с тлкова много гел, че спокойна можеше да конкурира тази на Снейп В този момент, жълтозеления поглед се спря върху момичето. Брит усети ледени тръпки по тялото си. Ная имаше връзка със ужасния й кошмар. Не знаеше, каква, но със сегурност беше свързана с трупа...
............
Веднага след часа се случиха няколко неща. Хърмаяни хукна към библиотеката. Потър и Уизли решиха да изчакат всички да напуснат кабенета, защото белязания ученик беше намислил нещо.
- Мантията е в мен - прошепна той. - Мислех да я използвам за друго, но да ги проследим! Можем да научм нещо и без да ходим до библиотекота...
Двете мочета станаха невидими и бързо изтърчаха след професор Снейп и Ная. Тъкмо за да ги хванат в странен спор.
- Не можеш да направиш това! Аз гарантипрах за теб!- гневеше се професора.
І Трябва да се срещна с него! Само той може да ми помогне, ако все още има някакъв шанс да върнем брат ми.
-Твърде рисковано е! Казах ти да изпиеш отварата и да продължиш да правиш това за което те е назначил Дъмбълдор...
-Вече пратих совата... Аз вярвам в това Сивиръс!
-Истинси смъртожадни в моя дом... Пълни глупости! Това беше просто игра...
В този момент Ная се обърна назад и спря страховития си проницателен взор точно върху белега на уж невидимия Потър. Двете момчета се заковаха на място облещени.
-Прочутия Хари!-усмихна се новата асистентка.
Снейп се обърна рязко готов да отнеме поне 100 точки на Грифиндор но не видя никого в коридора.
-Къде е той?!-попита объркано.
-Беше в класната стая...- загадъчно се усмихна Ная. - Сега не знам къде е! - след това смигна незабелязано на момчетата и обръщайки се към Снейп довърши.
-Да отидем в моята стая... Не искам да говорим за толкова въжни неща тук!

Късно след обед Хърмаяни влетя в общата стая на грифиндор и издърпа Рон и Хари на едно усамотено място до прозореца.
-Валанс и Франсоа Димориел...-изрече задъхано тя. - Наричали са ги още Лунните близнаци, Ная и Нио, не знам защо са останали известни повече с тези имена. И двамата са върколаци. Били са в дом Грифиндор. Нио е нападнал и убил ученик, а след това е избягал и станал смъртожаден... И двамата са били отличниците на випуска си. Не знам защо в един момент брата започва да изхвърля отварите които лично Снеип им е носел. Може би от там датира дружбата на Ная с професора, а и е била най- силна по отвари и Защита... Уххх- пое си дъх Хърмаяни. - Асистентка върколк със брат смъртожаден... Какво ли ни чака още?!
-Смъртожадни сред учениците!-облещен от ужас изхриптя Рон. - Тя каза нещо такова и май си вярва....
-Снейп го опроверга! - намеси се Хари.
-Мисля, че просто защитава дома си...-възрази Рон. - Ная е на наша страна. Не ни предаде, въпреки че имаше пълното право.... А зябеляза ли как се гледаха с Брет?!
-А и Брет изглеждаше толкова сранно този сутрин- спомни си Хари.
-Освен това та беше сред групата Слидеринци, преоблечини като смъртожадни-напомни Хърмаяни.
-Трябва да не я изпускаме от очи-замислено каза рон.
-Но едно не ми е ясно-учуди се Хари. - От къде един обикновен върколак, може да ни вижда през мантията...
-Била е олицницка,Хари-важно напомни Хърмаяни. - Нормално е да научи повече от колкото можеш да си обясниш...
......................
Lalait:

Когато дойде следващият час по Защита на Лалаит,из у-щето вече се беше разнесла новината за новата асистентка на Снейп.
-Тази да не е някоя твоя роднина?-ухили се момичето към Фред,като видя огнено червената й коса.
-Как пък не!-смръщи се близнакът-Никой Уизли не би работил с Снейп!
Въпреки явното неодобрение на останалите грифиндорци,Лалаит реши че Ная и се вижда дори симпатична...въпреки че след 15 мин. едва ли би избрала точно тази дума."какво пък,"каза си тя"малко лицемерие никога не е излишно"и се приближи към нея.
-Добре дошли.....-започна тя,а след това не спря да се чуди,що за човек има такива очи.По някакава причина,момичето не можеше да си избие този поглед от главата.На другия ден отиде в библиотеката и се зарови в куп книги,търсейки...дори не знаеше какво точно търси.
"Каква глупачка!"-ядосваше се сама на себе си,след часове прекарани в търсене,без особен успех-"Че какво очакваше да откриеш!"
Накрая се предаде,събра книгите си и се запъти към кулата на грифиндор.Погледът на Ная,обаче,не спираше да я тормози.Беше й познат,но не можеше да разбере от къде.Сякаш нечие съзнание,или дори нейното собствено,и пречеше да си спомни....
Беше късно и по коридарите вече нямаше ученици,освен един двама,забавили си в библиотеката,като нея,и загубили представа за времето.Докато вървеше към кулата,тя не преставаше да месли за Ная и същевременно се ядосваше че е изгубила талкова много време в...
АААААААА!-Изведнъж пред нея изникна Ная-"сякаш изкочи от стената"-спомняше си по-късно Лалаит.Момичето така се стресна че изпусна книгите,които носеше и една от тях се отгърна на урока по Защита-"как да разпознаем върколаците" .Ная се наведе и събра книгите от пода.Падавайки ги на Лалаит тя прошепна:
-Трябва повече да внимаваш!
-Благодаря.....г-це Димориел.-отвърна тя с леден тон,без каквато и да е причина.Не се плашеше от Ная...нито пък изпитваше някаква неприязън към нея...плашеше я фактът,че не може да си спомни.

Naia:

Ден след като новата асистентка се беше появила, тя мистериозно изчезна. През това време се случиха няколко много важни неща. Рон и Хари не изпускаха Брет от очи, но случайно забелязаха на ръката на Драко Малфой знака, който го уличаваше, че е суга на черния лорд.
Хагрид разкри тайната на Лунните близнаци пред Хърмаяни, Рон и Хари, тъй като беше запазил тайния дневник на ная от ученическите й години. Оказа се че след като Дъмбълдор вече е имал успешен опит да обучава върколок в училището си, той допуснал двамата нови учиници с подобен проблем, тъй кото те му станали симпатични от пръв поглед. Историята на близнаците се оказа покъртителна и дори Хърмаяни започна да съчуваства на сдбата им, макар да не харесваше Ная, въобще.
Когато момичето било застигнато и ухапано от звяра, осем годишния й брат е имал шанс да се спаси, но той извадил ножа си и го напъхал във вълчата паст. Бил ухапан, но убил бърколака. Франсоа или Нио, както всички го наричали, бил странно момче и по нищо не приличал на сестра си. Той бил удивително красив, косите му били далги и черни, кожата бледа а очите тъмни и дълбоки като опасно езеро. Нио бил самовглъбено дете. Не общувал с никого освен със сестра си и проявевал дар слово само когато го изпитвали. Близнаците обичали да стоят под звездното небе и да наблюдават Луната. От там идва и названието Лунни близнаци. по неизвестни причини професор Снейп приел твърде лично съдбата им и ги обучавал дори в допълнителни часове. В дневника на Ная, Хърваяни с отвращение откри стихове писани за най-омразния й учител. Когато Нио, станал смъртожаден, Снейп и Ная се сближили още повече. От там датира приятелството им и никой освен те двамата не може да го обясни, тъй като Ная била типична Грифиндорка и такава останала.

Когато Луната отново започнала да се начева, а гората запазила тайните срещи дълбоко в сърцето си, новата асистентка на снейп се появи в първия час по защита с бледо но строго лице. В жълтозелените й очи се четеше нещо ново, но те оставаха животинско хищни. Брет с напрежение откри, че асистентката не сваля очи от потър.
-Не разбирам, какво става?-прошепна тя на Малфой.
-Мисля, че всичко е наред! - смънка несигурно момчето.
-Потър!-почти изсъска Ная, която най-сетне беше хванала момчето в нарушение. - Излез отвън и приеми достойно наказанието, което ще ти измисля... Твоята разсеянаст, започва да вреди и на останалите.
Снейп се усмихна доволно, а Драко направо се изсмя. Брет обаче се намръщи. Защо трябваше да излизат навън?!
-Извинявай Хари, но нямаше друг начин да те видя без да направим впечатление...-започна Ная, когата излязоха в коридора. - Имаш нещо, от което се нуждая. Искам да го заема за тази вечер... Трябва да доведа незабелязано някого в стаята си....
-Върколак ли е?!-тихо попита Хари.
-Не би сторил зло на никого... Нужна ми е перелината. Кълна се, че няма да навредя никому...
-Върколаците, не се срещат под път и над път-измърмори Хари. - Имам един приятел сред тях. Кажи ми име, бих искал...
-Не мога!-отсече Ная и стана строга. -Заради безопасността на този, който ще ми помогне...
-Нека кажа аз едно име-настояваше Хари.- Ако позная, ако наистина е той... бих искал да го видя..
-Хари...
-Лупин-тихо изрече момчето.
-Ще ми помогнеш ли?!
-Да...аз.Моля те кажи ме той лие?!
-Ще видиш приятеля си Хари, ако докажеш че умееш да пазиш тайна и всички около теб не научат кой се крие в стаята ми... Споразумяхмие ли се?
-Да-тихо отрони момчето. Но му се искаше да заподскача.
-Не с това лице!-отряза го Ная. - Ти се наказан да изчистиш стаята ми. Искам те там веднага след часовете! Постарай се всички да видят колко си обеден и разгневен... Иначе няма да се видиш с никого.
-Ще се старая! -ухили се хари но срещайки вълчия поглед на асистенката изведнъж доби трагично изражение. - Ще бъда там и ще нося перелината!


galeuse:

След последния час със Снейп и новата му асистентка Ная, Гальоз, Драко, Краб и Гойл хвърлиха по още един поглед на "неразделното трио" и се запътиха към общата стая на Слидерин, където вече за трета вечер се коментираше присъствието на Валанс Димориел.
-А ти какво мислиш, Лори?-попита Гальоз, задъхана и зачервена от толкова много разгорещени спорове.
-Ами не знам, малко е..странно
-Кое е ..
-Например, че от Грифиндор, а преподава със Снейп, а доколкото знам той е преподавал по времето, когато с брат й са били съученици...-подхвърли Драко
Трите момичета се спогледаха. Краб и Гойл отдавна бяха изоставили спора и се бяха отпуснали върху меките кресла. В стаята се чуваше само лекото пукане на огъня, от който вече почти нмаше нужда, защото пролетта беше в своя разгар.
-Тя..тя има брат?-попита Брет
-Ами да, близнак. Бща ми каза че са ги наричла ощя лунните братя, но не знам защо.
-Поне знаем нещо.-поуспокоена Гальоз разхлаждаше зачервените се страни със студените си пръсти - Добре де, ама не ви ли се вижда малко странна. Не на външен вид..не...но отношението й към Потър е странно.. Днес го наказа..ами и аз не знам защо...не че го защитавам, но...и все пак..дори Снейп не би го наказал за такова нещо...
-Да....не знам..-Лори се обърна към Брет, която втренчено гледаше огъня и припомняше съня си. Всяка вечер щом останеха така, малко преди полунощ тя ставаше неописуемо тиха, нещо непривично за Брет, която всички познаваха.
-Брет, Брет! -Гальоз и Лориен бяха застанали зад нея и я побутваха - Хайде, няма да стоим тук цяла вечер нали така!

На другата сутрин всичко беше както обикновено, само едно нещо дразнеше Слидеринци - Потър беше в учудващо добро настроение.
-Какво? Да не са му залепили устата с ушите?! Не може ли да спре да се хили!
-Стига, Гала!- каза Брет - Да...малко е разсейващо...е..като се замисля всъщност е доста разсейващо...ама тоя няма ли да тръгва за тъпите си уроци и да се махне с безкрайната си усмивка?!
Денят за Слидеринци не се очертаваше добре... Малко след началото на часа по отвари с Грифиндор, асистенката на Снейп - Ная влезе в класната стая, покрита от горе до долу с мензури и със странни вътрешности, обрърнати със слузеста жълтеникава обвивка, затворени в огромни пршасали буркани. Всички в подземието чуха стъпките й, които отекнаха и спряха пред чина на Потър.
-Хари, навън за момент - прошушна му тя - Хъбрийдж я изгледа под вежди, но все пак пусна Потър с нея, като не изпускаше младата червенокоса жена.
-А сега - каза той - да прибавим и щипка орлови нокти -като все още гледаше вратата все едно очакваше всеки момент да се отвори.
-Хари, носиш ли мантията?
-Да, ето я, но вие ми обещахте, че ще видя...
-По-късно, момче - каза Ная като започна да понижава гласа си и почти започна да шепти - не искам никой да разбере за това, чу ли?
-Ъъъ..да-каза Потър и се прибра в стаята.



breathless:

Брет седеше на стълбите на входа на замъка и зяпаше някъде в далечината.Лори и Гала стояха до нея и я наблюдаваха в очакване.Нито едната от тях не смееше да зададе въпорс на Брет.А тя, загледана към Забранената гора, не даваше признаци скоро да започне да разказва съня си.Тя въздъхна дълбоко и се обърна към Лори и Гала които с облекчение че няма да чакат повече се усмихнаха.
-Гала, спомняш ли си деселмана който видя?
-Разбира се, обаче си мислех че нямат особено значение за теб деселманите...
-Аз бях деселмана, Гала!-Брет я погледна сякаш се страхуваше че няма да я разберат.
-Знаем, че беше деселмана, Брет, нали те видяхме докато бяхме при Вол...При ти-знаеш-кой...-Лори гледаше Брет със съчувствие.
-Не, не разбираш, аз наистина бях там...-Брет я погледна ядосано, но видя неразбиращите изражения по лицата на Гала и Лори и каза-Добре, забравете, няма значение вече...Беше просто сън, не би трябвало да означава нищо...
В същият момент Брет млъкна усещайки нечие присъствие зад гърба си.Тя се обърна рязко и се озова точно пред Рон Уизли.
-Какво искаш, Уизли?!-тросна му се Брет.
-Ъъъ...нищо..аз само...дойдох да ви питам...да ви кажа...честито че победихте на мача!
-Уизли, мача беше преди 2 месеца!
-Ъъъ...ами да, но тогава забравих да ви кажа честито...-Рон се изчерви и се обърна.Изтича към поляната където го чакаха Хърмаяни и Хари.
Брет повдигна вежда и се обърна към Лори и Гала, които също гледаха към отдалечаващия се Рон с неприязън:
-Какво ви говорех?
-За съня си...-каза бързо Лориен, горяща от нетърпение да научи какво беше взело страха на Брет през последните няколко дни.
-А...ами...беше...странно...страшно...сънувах че...-Брет изведнъж млъкна.
Лори и Гала я погледнаха с очакване.
-З-каза появилият се зад тях Меджика, гледайки в очите Брет, които бяха придобили странно стъклен вид.
-Меджик, здравей-каза с усмивка Лори-Не сме те виждали от няколко дни, къде се изгуби?
-А?Ами уча...
-Кофти...Меджик, за тренировка ли ще ни викаш?
-Не, идвах да ви кажа че следващата ни среща с вие-знаете-кой е тази вечер.В Забранената гора...Брет, какво ти има?
-Кое?-Брет сякаш се събуди от някакъв сън, погледна Меджика със заспал поглед и каза-Тази вечер, полунощ?
-Да.Среща в общата стая в 11:30.
-Ок-казаха Лори и Гала.-Хайде на вечеря.
Брет ги последва по стълбите към Голямата зала и проклинаше безоблачното небе.Пълната луна се виждаше перфектно, а Брет много добре си спомняше че в съня й луната беше в пълнолуние...
....
Тази вечер, забранената гора беше кръстосвана от много хора.Към единият й край се приближаваше малка група, състояща се от Ная, Снейп и Хари Потър.Те вървяха бавно покрити от мантията невидимка на Хари.Пристъпваха бавно и тихо и се молеха малките облачета да не открият луната поне докато с Ная не навлязат по навътре в гората.
В другият край пък Меджика водеше своите съученици и приятели към вътрешността на гората.Лори и Гала го следваха с любопитство.Но Брет се двоумеше при всяка своя стъпка.Най-накрая достигнаха една равна зелена поляна и спряха.Брет се приближи треперейки към Лори и Гала и им каза заеквайки:
-Т-т-това е м-мястот-т-о...
Меджика се обърна към нея.Тя го погледан и пребледня още повече.Спомни си съня си още по-добре, сякаш се намираше в него, а всъщност това и ставаше...Тя си спомни и мъртвешко бялото лице и как лунната светлина го огряваше...Брет почуства слабост и падна на тревата...
....
От третата страна на гората пък навлизаше трети човек.Професор Хъмбрийдж, новият учител по отвари се приближаваше към сърцевината на гората и беше на няколко крачки Ная, Снейп, Потър и групата смъртожадни.
Нито една от трите групи не осъзнаваше и не подозираше присъствието на другите две.Смъртожадните стояха и чакаха на поляната, Ная, Снейп и Потър се криеха в сенките на дърветата, а проф. Хъмбрийдж приближаваше измежду храсталаците мястото на евентуалната среща на първите две групи от хора.Точно в този момент вой раздра тишината и накара всички да застанат на ноктите си.Лунен лъч се прокрадна през короните на дърветата и освети лицето на Ная което се беше изкривило от болка.Лунен лъч освети и Брет, чиито очи, отново станали стъклени, се рееха из нищото и издаваха невероятен ужас.
-Върколак!-прошепна Меджика и Брет изпищя в съня си, спомняйки си най-накрая от какво беше раната на шията на мъртвият в съня й.Това го беше убило.
-Върколак!-извика и Хари Потър гледайки с ужас преобразяващата се Ная.Снейп го дръпна на страна в сенките на дърветата и двамата зачакаха.
Хъмбрийдж се сепна и издави пръчката си.”Лумос”прошепна професорът и върхът на пръчката му блесна.
“Върколак”беше единсвтената мисъл в главите на всички които се намираха в Забранената гора в този момент.Но никой не осъзнаваше че върколакът който всички бяха чули се приближаваше към някой от тях в този момент...Готов да убие първата си жертва от миналото пълнолуние насам...
***


Naia:

Групите бяха три и върколаците трима!
Когато Лори и Гала осъзнаха това смушкаха Брет въпросително. *Какво слидва?! Защо ни се струва че знаеш?!*-сякаш питаха погледите им.
- Единият от тях е той!!! - извика гласът на Хари, но никой не видя момчето наоколо.
- Млъквай глупако!-изсъска в ухото му Снейп. - Или отново ще объркаш всичко.
- Какво трябва да означава това?! - суетеше се Меджика, макар да го правеше тихо и предпазливо. - Мислех, че тук беше НАШАТА среща.
В този момент тримата върколаци се подредиха в кръг и се заоглеждаха ръмжейки хищно. Нямаше как да се разбере кой, кой е.
Хъмбрийдж се появи на лунната светлина. В ръкато му проблясна нещо, което Хари разпозна като мъгълска спринцовка. Професорът по отвари се прицели и хвърли спринцовката към единия върколак, заби я в гърба му и извика нещо размахвайки пръчката си от разстояние.
Улученият върколак се надигна с гротески вик, сгърчи се и започна да се превъплъщава в човек. Гледката беше ужасяваща. Всички прикриха очи и пропуснаха да видят следното: втория върколак се хвърли върху професора по отвари, вкопчи зъби в гърлото му и кръвта от раната плисна в лицето му. Професорът обаче успя да забие втората игла в лапата му, когато третия звяр се хвърли да спре втория.
Излязъл от прикритието си професор Снейп размахваше пръчката си и крещеше заклинания в дует с вече преобразения Лупин, който изглеждаше ужасно изтощен и блед на лунната светлина. Гласът на Хари, който все още не се виждаше наоколо, крещеше нещо неразбираемо от мрака.
Изпаднали в ням ужас представителите на третата група се озъртаха напосоки, търсейки изход, докато Ная и Нио също се преобразяваха със сърцераздерателен вой В Шумата точно пред краката им лежеше новият преподавател по отвари в локва от собствената си кръв, а от устата му излизаха приглушени стонове.
Снейп и Лупин се бяха отказали да въздействат магически върху близнаците. Бяха закъснели и сега трябваше да се погрижат за тежко раненият професор.
- Волдемор!-изшептя в този момент Хари, който беше изтичал помежду им и изведнъж Снейп и Лупин се изпариха във въздуха.
Само Брет успя да зябележи нечии крака, които се отдалечаваха към храстите и това я озадачи, но бързо го забрави, защото имаше по-сериозни грижи. Преди Лорда да се приближи достатъчно, Нио бутна Ная в зад най-гъстия храст и й изръмжа нещо, бършейки с ръкав окървавената си уста.
Беше висок, фигурата му изглеждаше стройна и жилава изпод наметалото, а бялота му лице сребрееше на лунната светлина. Брет се загледа в черната му коса, която се спускаше като буйна река по раменете и гърба му. Лунните отблясъци се отразяваха в нея и създаваха илюзията, че е посипана със звезди. Очите на върколака и момичето се срещнаха. Тези на Нио бяха по-черни от нощта, по хладни от студен зимен вятър и по-дълбоки от космоса над тях. Неизмерната болка в която поглъщаха и завъртаха душата ти можеше да те накара да крещиш от ужас.
Беше толкова красив и ужасяващ, че Брет разтреперана извърна глава... за да срещне едно друго, още по-смразяващо дъха лице. Лицето на Волдемор.
.................


galeuse:

Тя се отдръпна, ужасена от къревавочервените му зеници, обгърнати от зелено-черна "мантия". Тя никога не бе виждала очите на Волдеморт и това я уплаши. Започна да отстъпва, търсейки някой, за когото да се опре, докато най-накрая не усети нещо копринено меко. Брет го дръпна към себе си, за да се изправи и ужасеният Хари Потър стана видим за всички на поляната. Слидеринката му хвърли един рязък поглед, изпит с омраза, но и със страх и потърси приятелите си измежду сенките на дърветата. Тя се изправи и дотича заднешком до Гала и Лориен, които вече бяха свели глави и бяха придърпали към земята Краб и Гойл, които бяха ококорилои очи и се бяха свили зад Драко.
Погледите на Снейп и Волдеморт се срещнаха, а Потър се опитваше да се свие зад един храст.
-Стой където си! -извърна се Волдеморт - Потър се стресна и от храсталака, зад който се скри се чу изписукване.
Лупин и Снейп бяха запретнали ръкавите на мантиите си и огненият поглед на Волдеморт спря върху Черния знак на ръката на професора. По бледото му лице се появи лека усмивка. Двата преобразени въколака до гледаха и не можеха да повярват. Тя бяха от това поколение, което само се страхуваше от Волдемор, но знаеше наистина малко. Ная се доближи до Лупин като се изчерви леко и се опита да помогне на двамата да спасят Хубрийдж. За щастие той не беше тежко ранен, а и Снейп се бе заредил с достатъчно отвари, които щяха да помогнат в случай като този. Волдеморт наблюдаваше окървавеният професор и неговитя спасители, които вече поуспокоени от положението. Чак сега Снейп забеляза, присъствието на най-добрите му ученици, с поглед в земята, очакващи заповеди.
-И така - започна Волдеморт, но се още остана с ръце в ръкавите на мантията си - Виждам че сте си довели някои приятели, някои от тях мои стари такива...
Докато говореше Брет, Лори и Гальоз почти не го слушаха.
-И какво си се уплашила толкова от смъртта на Хъмбрийдж?-попита Лориен
-Това е странното..не видях него, видях...
-...И все пак си мисля че някой ще трябва да ни запознае...нали - Волдеморт хвърли нервен поглед върху шушукащата си групичка, но после се обърна и кимна на Меджика, който се приближи и с леко треперещ глас, но все пак без да издава страха си посочи двойката Лунни близнаци, които не знаеха какво да правят.
- Т-това са Ная и Нио Димориел, те са....
-Върколаци, това го разбрахме всички..-прекъсна го Волдеморт - А..да..и още един от този вид...Лупин? Само ти остана от "Незабравимата четворка" - Той се изсмя и се обърна отново към Меджика
-Ами това са всички...другите ги познавате...
-Добре, момче. Искам само още едно нещо..Измъкни скимтящото момче от храста.
Меджика се приближи да храста и завари Потър, който се бе свил на кълбо и трепереше.
-Излез от там, или искаш аз да те извадя?-Меджика искаше да изглежда колкото се можеше по-властен, за да не се забележи спазъмът, който се появяваше често при пълнолуние и който го правеше слаб. Той мразеше пълнолунието, имаше лоши спомени. Беше спасен точно както беше и Хъбрийдж...чувстваше се ужасно.
Потър закрачи, присвил мантията невидимка, готов да избяха всеки момент. Той бегло погледна Лупин, чиито поглед бе вперен във Волдеморт, а ръцете му - свити в юмруци. Нямаше да допуне да се подиграват с приятелите му. Снейп все още разглеждаше удивен поляната. Той хвърляше погледи ту към Ная и брат й, ту към седмокурсникът, който стоеше като вкаменен в средата, ту към шестимата, които сега гледаха Волдеморт. Професор Хъмбрийдж стоеше на земята и беше облян в кръв, но спасен. Гальоз следеше с крайчица на окото си Снейп, който обходи цялата поляна и тогава тя се сети.
-Хъм е търс въркл -изхъмка тя и за нейно щастие Брет и Лори я разбраха. Те погледнаха Лунните близнаци и Лупин и леко поклатиха глави в съгласие.
-Тъй като се надявах на малко повече уединение мисля че ще е по-добре ако ранените отидат там, където им е мястото - и с леко "пук" тялото на Хъмбрийдж изчезна. До локвата кръв бяха останали само лекарствата на Снейп. На поляната се усещаше само лекият вятър...облаците се отдръпната и по тревата започна да се промъква лунне лъч, така студен и така тайнствен. Той огря лицето на Лупин. Ная го видя се хвърли въхру него. Тя знаеше че Лупин не може да удържи глева си и много биха пострадали.
-Ремус! - тя скочи и Лупин се дръпна под сенките на дърветата, но твърде късно. Чу се ужасен вик и всички освен Волдеморт закриха лицата си от грозната гледка. Черният Лорд се отдръпна назад и изсъска нещо когато над тях се появи Черният знак. Потър се наведе и започна да скимти, а вече преобразеният Лупин се нахвърли върху стоящиет в средата Меджик. Момчето не успя да проумее какво става и само след секунди се намери на земята, а рамото му беше обляно в кръв. Снейп се насочи към мястото, където лежеше Хъмбрийдж, но Лупин застана срещу него. Момичетата погледната към настъпващия върколак и срещнаха погледа на професора, който гледаше ту към Брет, ту към лекартсвата. Брет разбра какво трябваше да направи. Тя тръгна слепешком по луннта пътека и допълзя до кървавото място, събра какво то беше останало и гледаше към земята. Многобройните крясъци й подсказваха че и Лунните близнаци са се превърнали във върколаци. Момичето следеше пътеката, която луната беше направила и стигна до средата на поляната, където стоеше Меджика.
-Нека успея, нека успея - тя направи всичко, което бе видяла Снейп да прави и чу силен писък. Край нея проблясна силна зелена светлина и всичко угасна. Събуди се чак на другата сутрин, като чу от съседното легло един отвратително познат глас..
-Но не беше така трудно както предният път. Надявам се вече Слидеринци да са ми малко по-благодарни..
-Потър?!-изстена Брет
-Да, пак се хвали..-започна Гальоз, която наместваше възглавницата си и закачаше значката на Слидерин върху пижамата си
-Но както винаги-нищо вярно-усмихна се Лориен и отпи от бокала с тиквен сок


breathless:

Брет стана от леглото и се огледа объркано.Срещна погледите на Лори и Гала които я поздравиха за добро утро.Тя кимна в отговор и продължи да се оглежда тревожно.След някъде две минути прошепна смутено:
-Това...това сън ли беше...?-но учудените как може да задава такива въпроси лица на Гала и Лори и подсказаха отговора и тя плахо отвори уста за следващ въпрос-А какво стана?Къде са всички?Какво е това на челото ти, Гала?Какво стана с Волдеморт?А с върколаците?Ами Потър защо се хвали?А ние как стигнахме дотук?А Дъмбълдор знае ли всичко?А...
Лори и Гала малко я изгледаха малко стреснати.Брет млъкна и зачака търпеливо отговорите на въпорсите си.Лори, все още гледаща странно Брет започна да говори тихо:
-След ...нападението на Лупин и преобразяването на Ная и Нио във върколаци..отново...те нападнаха Волдеморт...Той ...не знам дали си била в съзнание тогава, но си спомням че той прати едно проклятие..Авада Кедавра...
-Към... кой?-прошепна тя стискайки юмруци и ноктите й се забиха в дланите.
-Към върколаците.Но... не улучи-каза Лори, а лицето й беше станало необичайно бяло, може би й беше трудно да говори пак за това.-Улучи Хъмбрийдж.
Брет трепна:
-Той го е убил?
Лори кимна и се обърна на другата страна, нямайки смелост да продължи.
-Но това не успя да спре върколаците и те се нахвърлиха върху Волдеморт...Но ако си спомняш той беше призовал смъртожадните си, нали направи черният знак...-тя изчака Брет да кимне и продължи-След няколко минути от краищата на гората се появиха няколко смъртожадни...Те избягаха...И оставиха всички на поляната.Волдеморт каза когато пак сме готови да изпълняваме заповеди, но без грешки да предадем на совата, нали се сещаш?
Брет отново кимна.Лори се обърна към тях и взе думата от Гала:
-Луната се скри и върколаците си възвърнаха предишната форма...Нио и Лупин бяха ранени...И мисля че тогава някой направи някакво заклинание...И се събудихме тук, това е последното което си спомням...
Няколко минути мълчание в които Брет обмисли цялата информация която беше получила:
-А какво е това на челото ти, казваш?-тя се обърна към Гала.
-Малка драскотинка...От едно клонче, малко клонче...Падна когато Нио се блъсна в едно дърво.
Брет зяпна “малката драскотинка” на челото на Гала.Помисли че прилича отчасти на белегът на Потър и се сети веднага за следващият въпрос:
-А Потър за какво се хвали?
Последва кратко и доста смущаващо мълчание.Брет погледна въпорсително Гала и Лори.
-Той се хвали, че...ни е спасил...
-МОЛЯ?!-Брет скочи от леглото при което й се зави свят и пак седна-Как така ни е спасил?!
-Ами той се е бил отдалечил, когато Волдеморт избяга със смъртожадните си...И е бил извън обсега на приспиващото проклятие...И е повикал Дъмбълдор.
-Искаш да кажеш че Дъмбълдор...вече знае ВСИЧКО?!
-Не.
-Не?!
-Лупин също е останал буден и е предупредил Потър да не казва нищо защото така всички ще имат невероятни проблеми...Все пак самият Лупин е нападнал ученик...Потър е добър приятел на Лупин и за негово добро не е казал на Дъмбълдор че е замесен Волдемор..Нито му е казал че сме смъртожадни.Казал е че е бил в гората за да се види с Лупин и за да намерят със Снейп и Ная Нио...Казал е също така че Нио е нападнал Меджика...
Брет изтръпна.Сега си спомни какво правеше точно преди да изгуби съзнание.
-Къде е Меджика?-едва не извика тя.
-Съседната стая...
Тя изхвърча от леглото и се затича към съседната стая на болничното крило.Там видя леглото на което лежеше Меджика и се приближи бързо.Той я погледна и каза:
-З...
Тя не каза нищо само се приближи малко повече и погледна шията му превързана с бинт.
-Ти...сега-в очите й той прочете невероятно съчувствие и болка-Нима сега си...върколак?!
Той кимна и Брет сведе глава.
-Но...аз...аз...успях, ти ще живееш?
Меджика кимна и на лицето на Брет се появи усмивка от радост и гордост.
-Сънувала си това?-попита я тихо Меджика.
Усмивката на Брет изчезна от лицето за да остави място за израза на невероятно смущение и вина.Тя осъзнаваше че ако го беше предупредила вероятността да го нападне върколак щеше да бъде ужасно малка.Брет отстъпи няколко крачки към вратата:
-Но...но...това ...вече нали...няма значение...защото аз...-тя не знаеше какво да каже и усети сърцето си да бие лудо.
-Не, вече няма значение.-каза тихо Меджика.
-И...и ти...няма...да ..ме ..намразиш?
-Бих могъл да мразя хората заради които съм на крачка от смъртта, но за сметка на това трябва да съм благодарен на тези които ме спасяват.
Брет въздъхна и каза:
-Благодаря...-после се обърна за да излезе но точно на вратат каза-И все пак...наистина съжалявам, просто помислих че ще разбереш грешно.
И се върна при Лори и Гала.
----------------
-Нио!Не осъзнаваш ли че това е единствената ти възможност за живот?!-Ная обикаляше леглото на брат си който лежеше и нямаше сили да се изправи.
Болката от раната която му беше причинило едно от проклятията насочени към него го изгаряше и красивото му лице беше станало още по-бледо от обикновено.Той каза с усилие:
-Аз вече избрах да бъда негов слуга...
-Да!Ти избра да бъдеш слуга на...съществото което едва не те уби с това проклятие!
-Аз го нападнах, нормално е да се опитва да ме убие...
-А защо го нападна, Нио?!
-Той щеше да те убие!
-Нима си готов да се жертваш за мен?
-А ти не си ли спомняш как стигнах до тази участ?Как стигнах до тази съдба всеки месец да преживавявам отново и отново тази болка, това мъчение да се превъплъщавам в това създание?!Да убивам и сам да не мога да се подчиня на волята си?!Нима не си спомняш защо съм върколак?!-той погледна с умиление сестра си, която беше свела глава в мълчание-Да, сестричке!Готов съм да се жертвам за теб, винаги ще бъда!
-Тогава направи това за мен, Нио.Остави Волдеморт.Върни се на наша страна.-Нио мълчеше.-Дъмбълдор каза че можеш да останеш тук ако желаеш...И тримата ще останем тук, стига да не се преобразяваме...Той няма да може да ти отмъсти.Тук сме в безопастност...Моля те, помисли...Защото аз никога няма да отида на страна на Лорда, това е единственият ни шанс да сме заедно...Помисли.
Ная го погледна очи, пълни с тъга, но и издаващи безкрайна обич и излезе оставяйки Нио насаме с мислите си.
----------------


Naia:

Времето от мига в който Нио се върна към Светлата Страна до празника по случай деня на влюбените, се изниза толкова бързо и неусетно, че на пръв поглед никой от участниците в онази съдбовна нощ не бе готов за подобен купон.
Рано сутринта Брет все още сънена и намръщена напусна безшумно спалното помещение и се измъкна навън за да се освежи и да помисли на спокойствие с кого от всичките слидеринци, некои от които действително й бяха по-сърце би искала да прекара вечерта. Още в първия коридор се натъкна на Филч и едва не се изсмя в лицето му.
“Лоша поличба, ако това е знак от съдбата. Нямаше ли по-голям гразник, когото да срещна, като първия мъж за деня?!” – помисли си тъжно.
Малко преди да излезе навън, обаче на пътя й се изпречи тъмен силует. Трябваха й няколко секунди докато го разпознае и още толкова да се изчерви обилно.
- Добро утро Нио! – поздрави смутено. – Рано си станал днес.
- Да – кратко отвърна той, а лицето му остана хладно и далечно. Едва сега Брет забеляза изящната му черна мантия, която имаше същия цват като очите и косата му и блестеше почти по същия начин. Момичето усети, че се затруднява да диша.
- Всъщност си търся дама – някак отдалече прозвуча гласа на Нио. Имаше странно приятен глас, звучеше като припев на рок балада.
- Ами ... хмммм... Трудно ще намериш! – измънка Брет, но усети, че това може да се изтълкува като обида и побърза да добави: - В Хогуортс няма чак толкова красиво момиче, като за за теб...
С ега вече бузите й бяха по-червени от косата на Ная.
- Чак толкова?! – искренно се изненада Нио. – Аз те забелязах онази нощ... Мислех да предлижа на теб... Освен ако не те е.... – той се замисли. Наистина говореше трудно с непознати, все едно това му причиняваше някаква вътрешна болка. – Ако не те е страх!
- О, не винаги съм си падала по върколаци – ентусиазирано изтърси Брет, но изведнъж сложи ръка пред устата си. – Не исках да прозвучи така!
- Прозвуча като ДА – за първи път се поусмихна Нио и БРет реши, че вероятно има прекрасна усмивка.
...................................
Вечерта слизайки в празнично украсената зала Брет се чувстваше като кралица в тюркоазената си мантия, която преминаваше в морско синьо под светлинните лъчи. Черната мантия на Нио леко шумолеше докато той пристъпяше елегантно до дамата си.
- Сестра ти!? – въпросително спря Брет, но тя не беше единствената чийто поглед не изпускаше една друга твърде странна двойка.
Зелената мантия, която Ная беше облякла, контрастираше силно с разпуснатата й червена коса. Очите й искряха с особена светлина, а още по-странно изглеждаше мъжът до нея и в първият момент на всички им беше трудно да разпознаят в него Ремус Лупин. Облечен в нова, тъмно сива мантия със сребристи кантове по краищата той изглеждаше щастлив и спокоен. По-лицето му не беше останала и следа от обичайното изтощение, а в очите му проблясваше тайнствена усмивка.
- Очакваше се! – усмихна се Нио и като прегърна Брет през раменете каза тиха. – Да отидем при тях!
В този момент ги застигнаха Гала и Драко Малфой, които също изглеждаха преобразени да неузнаваемост. Монтиите и на двамата бяха сребърни, но в различни нюанси. Гала се бе направила някакъв много сложен и изящен кок, а косата на Драко беше настригана на тънки, асиметрични кичури-трудна за обяснение прическа, но определено му подхождаше.
Някъде в другия край на залата Брет забеляза Хари, който най-сетне се беше сетил да покани Джийни Уизли. Рон се мъдреше с Хърмаяни, на в групата на Грифиндор най-впечатляващета двойка бяха Лалай и Фред Уизли.
- Не мислех, че тук може да ми хареса – Нио се узмихна на Брет и смигна на сестра си.
- Тъкмо щях да кажа същото – отвърна на закачката Лупин.
- Всъщност, каза ли ти някой, че тази вечер изглеждаш страхотно – весело подхвърли Брет, а Ная се разсмя и посочвайки им една свободна маса отговори вместо него:
- А ти как мислиш?!
Брет вдигна ръка, махна на Гала и Малфой и стисна ръката на Нио.
- Мисля, че наистина си падам по върколаци.
Новоизбухналия смях привлече още множество погледи. Хари и Джийни също ги бяха забелязали и макар да не харесваха никого от Слидерин се поусмихнаха смутено.
- Мисля, че Лупин проявява твърде лош вкус – изръмжа недоволно Хърмаяни.
- Така ли?! – глупаво я изгледа Рон. – На мен ми се струва, че никога на е изглеждал по-добре.
- Не говорех за това- ядоса се Хърмаяни.
- А за кое? – не разбираше Рон.
- За партньорката му.
- Че какво й е, изглежда много готино... – още повече се учуди Рон.
- Ами излизай с нея като толкова ти харесва – тросна се Хърмаяни. – Аз не харесвам върколаци.
- Лупин също е върколак, Хърмаяни.... Ти да не си се побъркала?!
- Ей вие пак ли ще се карате?! – намръщи се Хари и дръпна Джийни към Грифиндорските маси.
- Ами това ще е един ужасен празник, на който ужасните Слидеринци ще са противно щастливи – издекламира Хърмаяни и млъкна.
Само след минута Дъмбалдор щеше да открие купона.
..................................
Брет и Нио баха наистина зеше метяващи танцьори, но Драко и Гала ги конкурираха открито. Ная помнеше, че брат й обича да танцува. Като деца често го правеха двамата, но на нея това не и се отдаваше много.
- Красиви са! - усмихна се тя и оправи един непокорен кичур коса от прическата на Лупин. - Но аз не си падам по танци. Какво ще кажеш да се поразходим навън?!
- мислех да предложа, но се безпокоях, че смяташ да потанцуваш поне с Нио.
- О, не! Нио си е намерил подходяща компания... Все пак се тревожа, че Брет и компанията й са смъртожадни.
- Това няма да свърши добре - Лупин стана сериозен. - Да излезем навън за да не разваляме празника на тези които все още празнуват!!!
...............................


Nynaeve:

Ная и Лупин спокойно се разхождаха на вън и си говореха.Седнаха на една пейка и изведнъж Лупин нежно пое ръката на Ная и прошепна:
-Ная отдавна искам да ти кажа нещо-поде той и като никога се изчерви.-Аз.....съм влюбен в теб.
Ная го погледна с разширени очи,после се усмихна и го прегърна.След няколко секунди те се целунаха,а в небето искряха хиляди фоерверки
.........................
В същото време Брет и Нио продължаваха да танцуват,както и Гала и Драко...Някъде към 2 сутринта вече трябваше да си тръгват.Нио любезно предложи на Брет да я изпрати и след няколко мига двамата бяха пред общата стая на Слидерин.Погледите им дълго време бяха впити един в друг.Нио се приближи до Брет,прегърна я през кръста и я целуна..........................
Щом Брет влезе в общата стая с кърваво-червено лице,тя се озова срещу говорещите си Нин и Лори.Те я изгледаха с любопитство,но тя само им се усмихна загадъчно и се отправи към спалнята на момичетата.
Нинив и Лориен се спогледаха и в един глас промърмориха:
-Това въобще не е в нейн стил.
Първо Гала и Драко,а сега и Брет!
-Мразя да съм в неведение-каза Нинив.-По -добре и ние да си лягаме Лори.Утре е учебен ден.-след това се прозя и се запъти към спалнята.


Naia:

окато гледаха фоеверките над глевата си Ная усети нещо което не би трябвало да чувства в този момент. Погледна Лупин и разбра, че и той го е усетил.
- Не е възможно! - извика асистентката, но в този момет Ремус вече беше призовал своя защитник, а диментора който се появи от мрака заотстъпва бързо и скоро се скри от погледите им.
- Как се е промъкнал тук и какво търси?!-напрегнато попита Ная.
- Не знам, но трябва да предупредим Дъмбълдор...
- И Снейп също...
- Наши я празник, май приключи. Да отидем да ги намерим!
Тръгнаха бързо, макар в коридорите да беше пълно с двойки и групички натруфени празнуващи, които се изпращаха, разделяха, целуваха и правеха всичко което се прави на празник на влюбените.
- Дано на някой да не му хрумне да посреща слънцето в забранената гора или друга подобна щуротия-тревожно се огледа Лупин. - Директорът сигурно е в кабинета си... Трябва да отидем първо там!
...................................


galeuse:

Гальоз беше седнала на леглото си и разпускаше кестенявата си коса от стегнатия кок, с който беше вечерта, когато в стаята влязоха Нин, Брет и Лориен.
-Ще си лягате ли?-попита тя, слагайки си обикновената мантия, а медальонът с форма на пепелянка проблясна.
-А ти къде отиваш?-попита Лориен и я изгледа странно
-Ъъъ...долу...защо?
-И аз слизам!-пдохвърли Брет, която вече беше закачила значката "слидерин" на мантията си и отвори вратата.
-А ти какво ще правиш, Нин?-попита Лориен, оправяйки плаката на лп над леглото си
-Не знам...-отнесено й отвърна момичето...може и да си лягам..както казах вече...утре трябва да се става...
Няколко секунди след това Брет и Гальоз се бяха настанили на два фотьойла в общата стая, а тишината се нарушаваше само от скърцането на перата и шумоленето на пергамента..огънят беше угаснал...и без това вечерта беше много приятна. Двете момичета бяха обърнали креслата, обърнали гръб на камината, за да хвърлят по един поглед на фоерверките. Обаче дали защото уроците им наистина не струваха или защото бяха твърде развълнувани двете често спираха да пишат и се взираха в небето. Изведнъж нещо премина покрай прозореца и го удари - беще сова, и двете знаеха това, но незнаеха защо совата беше доста странна. Тя спря пред прозореца, през който надничаха и започна да го удря леко с човка. "Коя сова ще се интересува дали ще я чуят?"помисли си Брет и си спомни сивата сова. Гальоз й помогна да отворят тежкия прозорец и совата кацна на земята, после разтърси криле и с леко "пук" се превърна в същия смъртожаден, който бяха видели онази вечер. Брет и Галоьз одръпнаха назад, наблюдавайки смъртожадния, който без дори да им благодари измъкна пудра от джоба си и се провря през камината.
-Д-д-да кажем ли на някого за това?-още не можеше да повярва на случилото се слидеринката остана на мястото си без да помръдне.
-Не знам. -Брет се облегна на креслото, вперила поглед в камината.
-Брет, -Гала беше клекнала до креслото и гледаше странно камината-огънят...гореше ли?-Брет се изправи и заотстъпва назад.
-М-м-мисля че не.-Двете се спогледаха и застанаха в най-отдалеченият край на стаята -Значи ще дойдат и още..
-Дано само да са само смъртожадни..-Гальоз спря погледа си навън, където фоерверките бяха спрели. Тя тъкмо беше готова да даде обичайния си коментар, когато нещо привлече вниманието й, както и това на Брет. Лека сребриста светлина проблясна, това можеше да значи само едно - диментори.
-И какво искате да кажете? Някой е прозовал покровителя си?- сънената Лориен, спъвайки се слизаше по стъпалата, опитвайки се да загърне нощницата си под черната си мантия.
-Само това може да бъде!-обесняваше й Гальоз
-Трябва да видим какво става!-Брет заслиза с бясна скорост като прескачаше по 4 стъпала
-Добре, Брет, ние дветеще слезем първи, Нин, идваш ли?
-Ъъъ...
-Аз ще дойда след секунда!-провикна се Лориен, която бе останала на горните стъпала.
-Хайде, Гала - и двете забягаха, изваждайли пръчките си.

Ная и Лупин стояха зад своите покровители, но присъствието само на един диментор ги смути. Ако имаше нападение от страна на Черният Лорд той би повел стотици. Но Брет и Гала не бяха видели техният покровител, бяха видели нечии друг.
-Потър?! Ти НОРМАЛЕН ли си?! Предизвикваш покровител, защото ТАКА ИСКАШ?!-Гальоз имаше желание да го убие, двете с Брет очакваха нещо наистина важно.
-Ъъъ..здрасти, Брет-помаха зачервен Рон Уизли
-Глупостите на Потър са ми достатъчни, Уизли-не можеше да сдържи глева си и другата слидеринка.
Джини и Хърмаяни много кратно ги убеждаваха да се махнт и малко след това на пейката, над която се беше появил сребристия елен на Потър, останаха само двете слидеринки, изпълнени с омраза и гняв.
-З- чу се глас зад тях
-Меджик!
-Повиках и него, реших че е важно -към тях се приближаваше Лориен, доста по-ведра
-И ние така помислихме..
-И?
-Потър!
-Уф! -Лориен и Меджика седнаха толкова ядосано, колкото бяха и двете момичета. Изведнъж в главата на Брет изплуваха спомените й от вечерта, в която бе спасила Меджика. Той се бе възстановил доста бързо както каза мадам Пофри и макар да нямаше дама за вечерта се чувстваше отлично. Единственото нещо, което напомняше за онази вечер беше превръзката под лявото му ухо, която стигаше почти до рамото му. Слидеринката не можеше да разбере защо си спомня за това точно сега. Полазиха я тръпки, тя усети студенината и на тялото на Гальоз, която изглеждаше ужасно бледа. А момчето изглеждаше най-зле, то трепереше, а на лицето му се редуваше страх и болка. Лориен също потрепваше леко. Гала преглътна шумно и се обърна рязко, когато видя десетки черни мантии, които настъпваха. Пред тях стоеше висока фигура, която чакаше някой да ги забележи, за да смъкне качулката си. Две кърваво червени зеници не ги изпускаха, Брет не можеше да сбърка тези учи никъде...
-Гоподарю,..-четирмата слидеринци се изправиха и отстъпиха крачка назад.

Редактирано от Evil vampire на 01.04.04 20:29.

Naia:

Нио влезе в стаята, съблече мантията си и я захвърли върху леглото. Изглеждаше щастлив, но и уморен. Той се учуди, че Ная и Лупин още не са се прибрали. За първи път от много време му се щеше да побъбри преди да заспи, да изрази чувствата и емоциите си от нещо, което беше забравил, че съществува още в онази фатална нощ, преди години. Ноща в която Валанс и Франсоа се бяха превърнали в Ная и Нио.
Усмихна се, на спомена за имената, които двамата със сестра му сами си бяха избрали, като по-подходящи. Имена от любимата им легенда, за други двама близнаци. Две бебета, захвърлени в гората, отгладани от вълчица и получили имена от богат ловец, който в желанието си да ги направи свои деца им бил осигурил всичкия уют на света. Дивите близнаци, обаче не харесвали, новия си дом. Дрехите ги задушавали. Обработената храна им се струвала безвкусна. Домът бил клетка за тях. Така Ная и Нио от легендата избягали от своя благодетел, върнали се в гората и станали водачи и на глутницата, към която принадлежала отгледалата ги вълчица.
Нио се усмихна отново. Няя беше предложила да се отъждествят с тази легенда, но цялата история сякаш беше по-близо до неговия дух. Младият мъж приближи до прозореца и се загледа във фоеверките, които осветяваха небето. Тази вечер беше успял да надмогне себе си. Беше харесал този свят отново и отново виждаше красивото.
- Къде се бави Ная?!- запита се учудено. - Не ми се вярва да са още навън.
Стори му се, че нечия черна сянка пртича и се шмугна в мрака на ноща, точно под прозорците.
Нио въздъхна, погледна още веднъж надолу, но не разбра нищо. Явно му се привиждаха кошмари от минали спомени.
- Ще оставя приказките за утрото - промърмори той и се отпусна в леглото, без да се преоблича. Беше изтощен от танци, преживяванията му го изпълваха със копнежи и сладък страх. Искаше да може да се наслади на всичко това сега, защото не знаеше какво може да се случи утре, макар да му щеше да бъде нещо хубаво.


breathless:

Волдеморт се приближи към слидеринците.Спря се първо пред Лори, която беше станала невероятно бледа.Той се взря в очите й и се обърна към Галеуз.Тя трепна когато погледа й се срещна с този на Черният Лорд.Той отново се обърна, този път към Меджика.Той беше пребледнял но погледът му беше запазил това изражение на сигурност.В неговите очи Лорда се взираше по-дълго време.След което стана ред и на Брет.Тя беше станала по-бледа от обикновено.Но погледът й не се срещана с този на Лорда.Тя въздъхна успокоена.Лорда направи знак с ръка и трийсеттимата смъртожадни излязоха от сенките на дърветата.Брет зяпна.Вдигна очи към Меджика и прошепна:
-Какво ще правят те?!-но вместо отговор чу откъм групата смъртожадни вик”Изменниците ще платят”
Брет трепна, сещайки се за човекът/върколакът с който беше тази вечер.Тя пребледня, макар да не й личеше в непрогледният мрак.Светнаха и последните фоерверки над главата й за да види как два диментора се плъзнаха от мрака на гората и тръгнаха към колибата на Хагрид.Брет се обърна и се затича към входа на замъка без да обръща внимание на виковете на Лори, Гала и Меджика.Озова се във входната зала.Тръгна по коридора който водеше към една от кулите на замъка и се заизкачва по стълбите.Спомняше си че стаята на Ная беше някъде тук, но ужасно слабото й чувство за ориентация й пречеше да си спомни къде точно.Тъкмо беше на път да се отчая когато попадна пред зелена врата със сребриста брава.
Тя натисна дръжката и бутна вратата.Влезе с трясък в стаята и я обиколи с поглед.В единият ъгъл, точно под прозореца имаше легло, на което спеше тихо и спокойно Нио.Брет се приближи по-тихо и се вгледа за секунда в изящните му черти и вече разрошилата му се коса.Но само секунда.
-Нио!-Брет сложи ръката си на неговата.
Последва вик.Нио стискаше ръката на Брет и я беше извил по много странен начин.Без да я поглежда той каза тихо:
-Той е тук, нали?
Брет кимна и хвана със свободната си ръка края на мантията на Нио.
-Ти идваше да ме убиеш?-попита той тихо и без да дочака отговор стисна ръката на Брет още по здраво.
Брет извика отново от болка.
-Не!Аз не мога да те убия...Защо очкаваш такова нещо от мен?!-Нио дръпна ръкава на мантията на Брет и отдолу се показа черният знак.
-Затова.-той отпусна хватката си и каза-Ти няма да се откажеш...
После Нио излезе на бяг от стаята с единствена мисъл в главата си:да открие Дъмбълдор, Снейп, Ная и Лупин колко се може по бързо...


Naia:

.................................................
Нио беше всичко останало, но не и страхливец. Въпреки това бе побягнал панически. Знаеше защо. Вътре в себеси изпитваше необходимост да спре да убива. Можеше да нарани Брет. Мажеше и да я убие, защитавайки се, но искаше да й даде нещо твърде противоположно на смъртта.

В кабинета на Дъмбълдор вече имаше някой. Младият мъж се заслуша, разпозна гласът на Лупин, точно когато директорът усети присъствието му и го повика:
- Нио, добре е че си тук, ела!
- Здравейте! - поздрави смирено той и макар да се опита не успя да се усмихне на сестра си.
- Нио?! - Ная тревожно го приближи и стисна ръката му. - Случило ли се е нещо.
- Нищо важно... Тревожех се за вас - измърмори той.
- В училището има смъртожадни и най-малко един диментор! - прекъсна ги рязко и твърде нествойствено за нрава си Дъмбълдор. - Те търсят някого, който със сигурност не е Поър!
- Гала! - извика изведнъж Ная и погледна Лупин за подкрепа. - Не забеляза ли нещо странно на бала?! На челото й личеше белег като този на Хари... Бях забравила, а и те го бе заличила старателно, но мислех по-късно да проверя това...
- Добре че ми напомни- отвърна Лупин. - И аз със сигурност го видях.
- Нали не смятате да нараните някого от учиницете- тихо попита Нио.
- Сега си на страната на добрите момче - мило се усмихна Дъмбълдор. - Няма да убиваме никого, ще се опитаме да ги спасим... Дори от самите тях!
Ная прегърна брат си през раменете у му се усмихна.
- Май се досещам за какво се тревожиш.
- Не не се досещаш - отвърна той. - Аз самия не знам дали съм съвсем прав....
...........................................


Лори, Гала и Меджика не резбираха какво става. Волдемор търсеше някого. Може би някого от тях?! Защо беше избягала Брет?!
Когато Черният Лорд си отиде с предупреждението че ще ги потърси отново, много скиро, тримата се спогледаха навъсено.
- не знам какво става, но не можем да продължаваме да разиграваме Волдемор по този начин - гневно викна Меджика. - Поне да бяхме отвлекли тъпия Потър, за да не сме с празни ръце...
- Търсеше друг! - запротестира Лори. - Търсеше някого, когото може би... Защо избяга Брет?! Нямам обяснение за поведението и в последно време...
- не мислиш ли, че просто е влюбена - намеси се Гала.
- А, да... Вярно, че и при вас със Драко имаше нещо подобно - намръщи се Лори.
- Говорехме за Брет - ядоса се Гала.
- Я, престанете, ще ми заприличате на Рон и Хърмаяни... И ще повърна...
В същоо време Брет се появи на входа, видя ги и се закова на място.
- тръгна ли си?! - попита смутено.
- Ахам - отвърна Меджика. - А ти защо избяга?
- Аз не съм.... Не можете да разберете...
- Теб ли търси Волдемор Брет?! - сериозно попита Лори.
- Мен... Волдемор... Аз бях там, ако ме е търсил... обърка се момичето.
- Всъщност търси теб Гала! - Лупин последван от Дъмбълдор, Ная и Нио се появиха зад гърба им.
- Нали не възразяваш да поговорим с теб на саме - спокойно попита Дъмбалдор.
Гала ги погледна смутено, сведе глава и каза нещо неясно в знак на съгласие.
Нио не сваляше поглед от Брет, която беше силно почервеняла от неудобство.
- Не си ме разбрал - едва отрони момичето. - Исках да те предупредя... Мислех, че търси теб...
- Мисля, че сега разбирам - тихо отвърна той. - Аз избягах по-скоро от себе си.....
...................................................


galeuse:

Гальоз стоеше в единия край на стаята и не знаеше какво да прави. Тя усещаше погледите на Дъмбълдор, Ная, Лупин и Снейп. Нио беше останал при останалите слидеринци. Межика, Лориен и Брет все още не разбраха за какво им беше Гала, тя не се бе отделяла от тях и според Брет и Лори не би могла да направи нещо без те да знаят. Меджика не се сдържаше от яд, макар че не го показваше така ясно както преди малко, когато бяха останали само слидеринци. Нио наблюдаваше Брет, която гледаше напрегнато ту към Лориен, ту към голямата порта на замъка, през която бяха отвели Гала. Никой от тях не знаеше защо я бяха отвели, дори самата тя.
-Госпожице Ласпик - Дъмбълдор бе нарушил тишината и Гала го погледна с неразбиране. -Имаме основателни причини да смятаме че нападението на училището от страна на Волдеморт, придружен от няколко диментора е имало нещо общо с вас.
Гала се усмихна незабелижимо. "Няколко диментора" не беше изразът, който би употребила, нито пък "нападение", но след няколко секунди по лицето й не остана и следа от тази усмивка и тя стана твърде сериозна, и погледна бързо Ная. А младата асистенка обхождаше с поглед нараненото й чело.
-Как го получи?-без да я погледне в очите Ная все още разглеждаше отдалеко тънката пречупена линийка над дясната й вежда. Момичето не знаеше какво да отговори. Истината беше че наистина нямаше ясен спомен да се е удряла или да е падала в онзи нощ. Не помнеше и много неща за другите, всъщност помнеше наведената Брет над безжизненото тяло на младия слидеринец. Не помнеше какво бе станало след това.
-Ъъъ- започна да заеква слидеринката
-Помниш ли нещо от онази нощ? - Лупин се бе приближил и я гледаше в очите
-Ами...помня малко след като падна Меджика..т.е.... - Снейп обаче помнеше и след като слидеринката припадна до студеното момче. -Помня как Брет припадна и...това е всичко.
-Брет? - Ная вече не гледаше към Гальоз -Филч - слидеринката - пазачът пусна мисис Норис и се насочи към вратата. След няколко минути мълчание вратата се отвори и влезе слидеринката, която не можеше да разбере какво прави тук.
-Гала? Какво ...
-Какво си спомняте от ОНАЗИ нощ? - момичето разказа всичко, което си спомняше, включително и силната селена светлина. Гала не си спомняше това и започна да пребледнява. Колкото и да не искаше да слуша Потър не можеше да не чуе хвалбите му или "болезнените" му спомени след срещата с дименторите, от които можеше да се разбере как се е сдобил с белега си.
-И си видяла силна зелена светлина? - Лупин сега стоеше пред Брет
-Ъъъ..да.
Сякаш всички знаеха какво значеше това. Само двете слидеринки не знаеха и очакваха отговор.


Naia:

Това е което, може би вече си мислите! - усмихна се изведнаъ деректорът. - Белегът е същия, като на Хари и най-вероятно означава същото... Волдемор ще си има проблеми с теб, макар да си му се клела във вярност, до колкото мога да видя по това - той повдирна ръкава й и посочи знака.
Брет силно се изчерви. Гала се отдръпна назад и също почервеня но от гняв.
- Не ме сравнявайте с тъпия Потър!
- Не белега прави човека - спокойно заговори Лупин. - Това, че си надарена със някаква по-специална сила не означава, че ще я използваш по начина по който го прави Хари... Съжалявам, че го казвам точно на теб, но според мен той се справя много добре...
- Аха, а аз не бих могла, защото съм слидеринка - още повече се разгневи Гала. - Всички гении сте се събрали в Грифиндор...
- Не съм казал нищо подобно - усмихна се Лупин. - Домът също няма значение за специалните ти дарби... Брет, ти май разбра за какво говоря... Поне си го разбирала, докато тичаше да предупредиш Нио с риск за живата си...
- Стига морал, Лупин! - гневно го прекъсна Снейп. - Това са ученици от моя дом!
Гала и Брет го погледнаха с надежда. Щеше ли да ги защити?! Щеше ли да ги пусне, за да ги оставят най-сетне на спокойствие?!
- Белегът си е белег - хладно проговори Снейп. - Няма да го обсъждам сега. Но това! - той вдигна собствения си ръкав, зада покаже знака който някога го е свързвал с Черния Лорд. - Това ще създаде проблеми! Не само на вас при това!
Гала и Брет отстъпиха крачка назад.
- Какво можем да направим? - тихо попита Брет.
- Аз... също бих искала да се... не знам дали такава връзка може да се скъса... - обърка се Гала.
- Аз можах!- строго напомни любимият им учител. - Но няма да е толкова лесно. Очаквайте скора да ви призове отново! Очаквайте го всеки момент! И мислете какво ще направите! Гала сигурно може да стори много... но ще бъде опасно, ако някой от нас не е наблизо...
- Просто бъдете готови! - добави Лупин. - Не се разделяйте нито за момент и нека при най-малкия знак за опасност някой от вас да потърси помощ!
-Звучи ужасно успокоително- измърмори Гала.
-А и Меджика ще ни разцелува, като го чуе - навъси се Брет.
...............................................


breathless:

Брет и Гала заслизаха по стълбите, към подземията, за да намерят останалите слидеринци смъртожадни.През цялото време и двете мълчаха.Брет мислеше как ще каже на приятелите си, че се налага да предадат един от най великите магьосници, които са се раждали, заради нея.Не стига че заради нея всички бяха пред изключване, не стига че заради нея бяха белязани с черният знак, и пак заради нея един от тях едва не умря...А може би повече от един...
Влязоха в общата стая.В единият ъгъл седяха Лориен, Меджика, Нин и още няколко човека.Гала се приближи до тях намусена а Брет тихо пристъпваше зад нея с виновно и изплашено изражение на лицето.Лори ги погледна и попита тревожно:
-Какво стана?
-...Всички учители знаят.И Дъмбълдор...-Гала седна на едно кресло и се загледа намръщено в тавана.
-Очакваше се-каза тихо Меджика.
-...Но те искат да се откажем...-Брет погледна изчервена Меджика.-А вече е късно...
-И това се очакваше.
-Нима просто ще се откажеш?!-Брет го погледна изумена.
-Да съм казвал че ще се отказвам?
-Но...но не можеш да останеш...не можем да останем в Хогуортс ако сме смъртожадни...
Меджика я погледна въпросително:
-Можем?Останем?Смъртожадни?Вие ще се откажете.
-Моля?!-Лориен скочи от фотьойла.
-Къде биха отишли тринадесет – четиринадесет годишни смъртожадни, които дори не могат да направят едно зашеметяващо проклятие?При следващото появяване на Черният Лорд аз ще си тръгна с него а вие ще останете.Нямате друг избор.
Лори остана с отворена уста.Меджика стана от креслото каза “Лека нощ” и излезе от общата стая.
Гала, Брет, Лори и останалите зяпнаха след него.
-Не...няма да го оставим само той да избяга...Няма да се откажем...Поне аз.-каза Лори а лицето й беше червено от рядко срещаната за нея ярост.
-Гггггггррррр!Да не сме грифиндорци че да се отказваме-подкрепи я разпалено Гала.
Само Брет мълчеше.Тя също нямаше да остане тук или поне нямаше такова намерение...Но наистина не виждаше какво би могла да направи...
***
През следващите дни Лориен, Галеуз, Нинив, Малфой, Краб, Гойл и Скуиъл направиха протест.Не влизаха в часовете, държаха се меко казано хладно с учители и съученици.Показваха че не искат да се променят, но явно никой не проявяваше интерес.
Меджика почти не се появяваше по коридорите. Брет не се присъедини към групата на протестиращите само че всяка сутрин се качваше в соварника.
Минаха почти две седмици от предупреждението на Дъмбълдор и смъртожадните започнаха да се чудят кога Волдеморт ще ги повика отново.И учителите се чудеха същото.Те бяха решили да запазят учениците си от черният лорд...
На 26 февруари Брет, потънала в мълчание влезе в Голямата зала и седна на масата до Лори.Сипа си кафе и се загледа в облачният таван не отговаряйки на поздравите на останалите слидеринци които бяха видимо уморени от стачката си с учителите...
Брет така и не проговори докато в залата не влезе Нио.Той отиде към масата на учителите и седна.Брет пък стана от тази на слидеринци и отиде до Нио.
-Искам да говорим...
***
-Как така да не пия отварата?А какво ще стане ако се преобразя?!
-Трябва...Трябва да отидем в гората другиден...Ти..ти трябва да ме ухапеш.
-Да те ухапя?!Ти полудя ли?!
-Не, виж това е...
-Ами ако те нараня?!
-Е, това е неизбежно, все пак си върколак...Но това е единственият начин да се махна оттук...
-Да се махнеш от Хогуорст?!Защо?!
-Не искам да се отказвам...-Брет млъкна, спомняйки си какво беше направил Нио последният път когато беше споменато името на Черният лорд.-Не искам да...Не искам да бъда тук когато всички други си отидат.
-Не разбирам за какво говориш...-Нио я гледаше подозрително.
-Искам да стана върколак.Трябва...
Нио отстъпи две крачки назад.
-Не искам да направя това.
-Моля те...Трябва да ми помогнеш...-Брет хвана ръката на Нио и го погледна в очите-Моля те, Нио.
-Не...
-Хубаво!-Брет се отдръпна ядосана-Има още няколко върколака в това училище!
Тя се обърна и се затича нагоре по стълбите а Нио гледаше след нея неразбиращ и уплашен...



galeuse:

Гальоз не мислеше обаче като Брет, тя не мислеше да се предава така лесно и нямаше никакво намерение да напуска училището. Но колкото и да не обръщаше внимание на учителите, които се опитваха да ги отделят от групата, тя усещаше ужасно напрежение в стомаха когато минеше покрай професор Снейп, асистенката му - Ная и дори покрай Нио, който се появяваше наистина доста често след случилото се. Нио го биваше в доста неща, както често обсъждаше с Нин и Лори. Дъмбълдор го бе назначил като учител по отвари, защото отсъствието на Ъмбрийдж бе подсказало вече че изпитите по отвари ще бъдат отменени. Нио беше страхотен учител. Той не винаги помагаше на слидеринци, но не го правеше нарочно, не искаще да привлича внимание..все пак всички учители ги пренебрегваха. Той обичаше да разказва дълги истории за появата и за изполването на отварата и всикчи много се забавляваха, а Снейп нямаше нищо против начина му на преподаване.
- Няма! -викаше с все сила Гала - не си мислете, че ще приема това "просто като съвпадение"! - Малфой, Краб и Гойл седяха знад нея - Само ако си опитал още веднъж да ме ядосаш така, Потър - мисли му!
Професор Флитуик излизаше от кабинета си и викна:
-Госпожице Л'аспик, не мисля че това е необходимо. - Гала му хвърли един разгневен поглед, след това се обърна към Драко и му каза:
-Да вървим! Тук ще се побъркам!
Няколко минути по-късно тя стоеше в едно кресло като си говореше нещо ядосана от случилото се.
-И той е посмял да я нарече предателка?-Брет и Лори не можеха да повярват. Потър бе станал наистина ужасно дразнещ след случкилото се в гората.
-Да! Не стига че заради него всички разбраха ами и... - Гала вече крещеше с цяло гърло
-Успокойте се!-Нин се опитваше да успокои всички макар че и тя беше безкрайно притеснена и ядосана - Обаче като се замисля..утре е събота...уф..пак ще се ходи в тъпото село
-Да..и ние няма да ходим...-Брет погледна пода
-Не се обвинявай!-Нин клекна до нея и потърси други погледи за подкрепа
-Да, Брет,все пак всички си прекарахме страхотно - подхвърли Драко. Лека усмивка преплъзна по лицето на Брет.
-Добре де...-чак сега Гала разбра че са останали сами в общата стая и че беше доста късно за такива разгорещени спорове.
-Ами...аз ще се казвам...-Лори погледна Брет, Гала и Нин
-Ами...-сао ми помогнете да ги събудя..-както обикновено Краб и Гойл спяха и четиримата слидеринци трябваше някак да се справят с огромната им маса

Беше вече 8 и нещо, но това не вълнуваше слидеринците, наказани да стоят в замъка. Брет почти не спа от притеснение. Тя наистина искаше да се махне от училището, а да стане върколак беше единственото, което й идваше наум. Изведнъж от общата стая се чу силен писък, напомнящ на мандрагора. От единствената стая на момичетата, която не беше празна се чу силен трясък и Гала се събуди с поглед вперен в пода.
-Ох!
-Какво става?-Брет се бе стреснала в размишленията си и сега оправяше кафявата си мантия
След няколко секънди рошави и сънени слидеринките срещнаха погледите на Краб, Гойл и Драко - в същото състояние. В средата на стаята едеше Меджика и се усмихваше широко.
-Ъъъ..Меджик..какво има?-Нин ги гледаше стреснато
-О! Не!-Гала и Брет вече разбраха
-Толкова рано?! - и момчетата се включиха в неодобрението.
-Обличайте се и на игрището за тренировка!- Меджика все още се усмихваше и се правеше че не бе чул нищо.


Naia:

Белегът на Гала се беше превърнал в по-сериозен проблем дори от присъствието на смъртожадни ученици в Хогуогтс. Снейп наистина беше бесен, че всички проблеми са се струпали извиднъж точно в Слидерин и че са замесени най- добрите му и любими ученици с които сега се налагашие да се държи дистанцирано и студено.
- Сигурно има начин да разберем, зощо белегът се получава за втори път - внимателно поде разговора Ная.
- Може да означава нещо съвсем различно - изръмжа Снейп. - Защо всички изведнъж решихме че белегът е точно като този на потър?!
- Никой не е казал ТОЧНО!!! - ядоса се и Ная. - Но се предполага, че означава нещо сходно... Волдемор не може да й навреди!
- Останала си типична Грифиндорка! - вбеси се Снейп. - За теб не е важно, че за това момиче подобно сравнение е травма...
- Травмата са си я направили сами! - викна Ная. - Не аз съм ги накарала да стават смъртожадни...
- Чувате се чак на горния етаж! - Нио беше влязъл безшумно. - Аз разбирам момичетата - започна той направо. - Ние със сестра ми бяхме единствените върколаци във випуска, но имаше дълъг период в който не желаехме да се променяме... Те харесват да са точно такива!
- Но не съм сигурен, че знаят какво означава - гневно го прекъсна Снейп. - А аз със сигурност знам!
- Това може да ни помогне! - Нио пренебрегно гнева му и извади изпод ментията си малък бокал в който зеленееше крестал във формата на пирамида. - Намерих го в една хралупа в забранената гора... Излъчва странни звуци, които май не са осезаеми за всички... Аз обаче разбрах някои неща. Знам какво означава белегът на Гала, или поне предполагам, че знам... Това което видях е Свързано и с останалите смъртожадни ученици, ще опиташ ли да погледнеш?!
.....................................................


breathless and galeuse:

Снейп се наведе да види отблизо кристала, но Ная го взе от ръцете на Нио.Тя се вгледа в зеленият камък.Така, стоеше и се взираше близо минута.Изведнъж камъкът заблестя.Ная, която го беше извадила изпищя и изпусна, очевдино опарилият ръцете й кристал...
Снейп отдели погледа си от Ная, която тръскаше усилено ръката си. Той се наведе и пое кристала. Светлината се пречупи и го направи светло зелен, после тъмно зелен. Заразлика от Ная Снейп не усети болка от допира - обратното, дори малките ръбове по стените бяха невероятно загладени
-Какво означава това?Че не мога да го докосвам защото съм от Грифиндор?-в зелените очи на Ная се появи искрица на ярост.
-Не, все пак аз го докосвам...-каза тихо Нио и се обърна към Снейп-Погледни в него.
-А защо вие можете а аз не?...
Снейп вдигна камъка и ръкавите му смъкнаха.Ная видя черният знак на дясната му ръка който излъчваше някакво черно-зелено сияние и Ная кимна, разбирайки защо тя не можеше да го докосва...
-Това..къде го намери, Нио?
-Ами..нали ви казах..в една хралупа. - Снейп се взираше все повече в зеления камък, който постоянно променяше нюансите си.
-КЪДЕ ТОЧНО?!
-Не знам! Мисля че беше близо до "Онова" място.-Професорът смъкна очи от кристала и погледна разтревожено Нио
-Никой не трябва да разбере за това!
-Защо? Какво означава? - Ная поглеждаше ту към брат си ту към Снейп - И не разбрах... какво си разбрал Нио?
Бледото попринцип лице на професора по защита срещу черни изкуства беше станало още по бяло.Той се обърна към Нио и каза бързо:
-Най-малкото което ни трябва сега е смърт в училището...Ная, намери учениците които бяха онази вечер в забранената гора!
-И ти го видя, нали?-Нио се приближи към Снейп.-Видя не само какво се беше случило тогава...А какво ще се случи?
Професорът кимна.
-Камъкът на наследника на Слидерин обича да показва и послдствията от това което се е случило...
Нио излезе от стаята и се насочи към кабинета по трансфигурация, за да измъкне Лориен, Нинив и Брет от часа.
-Пак ли конско? Този път за какво? - Нинив беше в много лошо настроение. Беше й писнало постоянно да ги викат в кабинета на който и да е учител, за да им крещят за глупости.
-Този път не това, което си мислите.-Нио дишаше тежко - вие двете - той посочи Лориен и Нинив извикайте Малфой, Гала, Краб и Гойл, те са в кабинета по вълшебство,а ти Брет -Меджика и всички други, които бяха онази вечер в гората. Момичетата кимнаха.- Чакаме ви в кабинета по ЗсЧИ.
За първи път от много време Брет усещаше, че това няма да е обикновенната дискусия. Лориен и Нинив също се притесняваха. След като се събраха пред кабинета на Снейп всички се спогледаха. Лицето на Гала бе най-бледо от всички, обикновено я викаха само с Брет и Лориен...това беше странно. Тя знаеше че ако ще ги обвинят в нещо, това ще е заради нея. Само Меджика изглеждаше спокоен както винаги. Ръката на Гала потрепера и почука леко. Вратата изкърца и слидеринци замръзнаха при вида на зеленикавия кристал, който осветяваше тавана в изумрудено.
Брет зяпна зеленият камък и не чу кога Нио я повика.
-Всички трябва да ме чуете.-обърна се към тях Снейп.-Трябва още веднъж да ми кажете какво сте видяли онази нощ...
-Не пак!-ядоса се Гала.
-Вас, най-много ви засяга това, госпожице Л’аспик, така че моля ви запазете спокойствие.
-За 99 път ви казвам...Не помня нищо след приспиващото проклятие!
-А преди това?-се обърна Ная към нея.
-Какво преди това, помня как нападнаха Меджика...-Меджика пребледня и се обърна към Брет-...как Брет го спаси...
как дойдоха другите смъртожадни, които Черният лорд беше повикал...Как уби...Как уцели с Авада Кедавра...
-А в него ли се целеше?-прекъсна я Снейп.
-Ъ...не.
-А в кой?
-Във...във...върколаците, нали го нападнаха...
-Сигурна ли си?
-Ъъъ...да...
-А ти къде беше когато той направи проклятието?
Гала трепна.Лицето и стана бяло като тебешир.
-Бях...бях между тях...
Гала потръпна, усещаше как през цялото й тяло премина ледена вълна. Тя се обърна, за да види приятелите си, но не виждаше нищо. Брет я погледна, не я бе виждала толкова бледа.
-Ъъъ..аз нищо не разбрах - Нинив гледаше кристала. - Значи това е ... - тя се запъна
-Кристалът на наследника - Меджика взе думата и попита - И той показва неща, на които присъства и вижда САМО наследника?
-Да и това е най-странното.-Нио гледаше променящите се нюанси на зеленото - Видяхме нещо, което едва ли Волдеморт ще види.
-Значи показва бъдещето? - Лориен откъсна поглед от Гала и погледна Снейп
-Само това, на което ще присъства наследника
-Добре де...аз пак не разбрах..и какво толкова?
-Видяхме всичко през погледа на Волдеморт, това как е бил нападнат от върколаците, това как се е прицелил в тях и това как е убил професор Хъмбрийдж - Снейп обясни без да вдига поглед от точката, в която се бе вгледал. В този момент Брет се сепна. "Как се е прицелил във върколаците и как е убил професор Хъмбрийдж" Та нали Гала е стояла меджу тях.
-Професоре, - Снейп я погледна - а какво общо има Гала в цялата тази история? - Професорът пак избегна погледа й и каза.
-Той е улучил госпожица Л'аспик.
-С АВАДА КАДАВРА? -всички помнеха екперимента с паяците, който Лудоокия Мууди беше правил пред Гала, Малфой, Краб и Гойл и който четиримата широко бяха описали на всички. Нямаше как да забравят една подробност. Професорът бе казал "Има само един оцелял от Авада Кадавра и той стои пред мен", говореше за Потър. Ето че вече има двама - помисли си Меджика. Той винаги се интересуваше за това, как е избягал Потър от Волдеморт, знаеше още че има само няколко възможности - да си избранник, който трябва да умре /какъвто бе Потър/ или..или роднина на Волдеморт.
- И тя е ...отклонила заклинанието? Отклонила е Авада Кадавра?-Брет не разбираше много неща и искаше отговори.
-Да.- Ная се приближи до Гала, която вече разбираше за какво става дума и потръпваше леко - Тя..тя е направила нещо, което е направил Потър, но с една малка разлика. Потър е имал защита, писано му е да бъде така, а Гала..Гала го има в кръвта си...
-Искате да кажете че е...че Гала е..наследница на Волдеморт? Наследница на Слидерин? - в това се усещаше уплаха, но и някаква радост. Брет не знаеше какво да отговори.
Няколко минути след това Снейп ги разпусна и ги предупреди да не споменават на никого. Брет излезе от стаята и дръпна Меджика.
-Какво пак?!
-Меджик, не искам да стоя тук повече! Не издържам! Нямам сили да го понеса...сега, след като Гала се оказа наследник на Слидерин, няма как да не я упрекнат в нещо.
-И аз какво да направя? - Меджика не знаеше за намеренията й
-Искам..искам да ме ухапеш.
-Какво?
-Не ме разбираш, нали? Това е твоята последна година. Ти си нямал такива проблеми до тази седма! А аз не искам да имам и по-големи в последствие. Искам само да се махна..искам да остана с Волдеморт, знам че тук никой смъртожаден не е желан, до сега понасяхме отвратителното отношение на учиъелите, но аз не искам и не мога повече тук! Трябва да се махна, защото дори да остана тук, рано или късно ще ни отстранят. и ти все пак не ме разбираш, нали.
-Хм... Какво сме днес?-Брет до погледна, очите й бяха пълни със сълзи. Той се бе съгласил! Той щеше да й помогне.

-И ти..какво? Днес ли? -Лориен я гледаше с недоверие
-Защо не? - Гала се бе посъвзела, макар и не напълно - Щом така иска...това е най-разумното решение.
-Хм..и аз така помислих... Искам да дойдете с мен! - Слидеринката клекна до тях
-Ъъъ...ами...
-Добре! - ще запълваме попълненията на върколаците опита се да се усмихне Гала. Тя усещаше все по-силна болка, а пред очите й се появяваха различни образи и пищящи хора.

След около 2 часа трите се отправиха към познатата поляна, където бяха решили да се срещнат с Меджика. Когато пристигнаха момчето се появи измежду сенките. След секунди то бе осветено от луната и с гърлени звъци се преобрази. Двете момичета оставиха приятелката си в средата на поляната. Те очакваха всичко да свърши както различните лекарства на мадам Помфри, но се лъгаха. Меджика пристъпваше бавно към момичето, което потръпваше леко. Зад едно от дърветата се чу шум и една черна фигура връхлетя Меджика. Нио, превърнал се във въкролак, решен да не позволява на Брет, се бе нахвърлил върху слидеринеца. Момичето ги гледаше и не можеше да помръдне. Меджика застана срещу Нио готов да скочи. Брет се стресна, извади пръчката от ръкава си и извика някаква заклинание, корто премина близо до нападащия върколак и това го накара да се обърне, разяреното животно се обърна и скочи върху момичето. В съзнанието на Гала изплуваха същите образи докато самата тя се осъзнае че те не бяха плод на въображението от шията на Брет бликна кръв и тя падна бездиханна на земята.


Nynaeve:

На концерта:
Наказаните слидеринци точно стигнаха до статоята на еднооката вещца,когато чуха стъпки.
-По бързо!-каза Лори нервно.Меджик каза някакво заклинание и пред тях се отвори тунел.Стъпките звучаха все по-блзо и по-билзо.
Гала,Брет,Драко и Нин звадха пръчките си за всеки случай и после един по един влязоха в тунела.Нинив беше последна и тъкмо се промуши през отвора,когато видя Потър.По-лошото беше че той я бе зърнал.Слидеринците вървяха колкото се може по-бързо и накрая стигнаха до друг отвор,излязоха и се озоваха в "Трите метли".
Много бързо се изнесоха от заведението и отидоха на площада,където се предполагаше,че ще бъде концерта на Линкин Парк(НАЙ-ВЕЛИКАТА МАГЬОСНЧЕСКА ГРУПА!!!)
И ги видяха.
-Гледайте!-Въодушевено възкликна Брет-Вище колко е сладък Честър!
-Майк също!-подметна Гала.
-Момичета!-отекчено каза Драко.
Изведнъж ЛП засвириха.Първо зазвуча "Cawling",след това "In the end","Оne step closer","With you","Fogotten","From the inside","Somewhere I belong","Numb" и с класчески завършек:песента "Nobody's listening".
За съжаление всичко хуаво си има край.Концерта свърши,Честър се приближи до микрофона и каза:
-Благодаря на всички,че дойдохте.Можеби вече знаете,но другия път ще имат концерт Evanescense!А сега довиждане!
Брет някак си се бе докопала до групата и сега се връщаше с цял куп автографи,като не бе пропуснала да вземе и за останалите Слидеринци.
Чак след това Нин се сети за Потър и с ужас погледна останалите:
-Трябва да се махаме!Туко що се сетих,че Потър ме видя като влизах в тунела!
Всички се спогледаха и със скоростта на светлната се ометоха от площада.Спряха да тичат едва когато влязоха в общата стая.Преоблякоха се и Нин извади тесте карти и магьостнически шах и всички се разпределиха:Гальоз и Драко играеха на шах,Брет,Меджик,Лори и Скуиръл-на карти-Краб и Гоил отидоха да спят,а Нин започна да чете книга от поредицата:"Песен за огън и лед".Изведнъж вратата на слидеринската обща стая се отвори и вътре нахлу Дъмбълдор следван от Снейп.Сивиръс изпитателно огледа играещите и доволно заяви:
-Ето!Не са злизали!Потър е излъгал!
Директорът разочаровано излезе,а Снейп отново го последва.Тогава всички си отдъхнаха...
***


Naia:

Когато Нио се прибра в стаята си, слънцето вече беше изгряло, а сестра му приготвяше някакви странни отвари, за успокояване, тъй като в последните дни не беше на себе си.
- Лупин отиде да поговори със Снейп за по-нататъчните ни действия - спокойно започна Ная. Странното е, че тези двамата ще станат твърде добри приятели и ще започна да ги ревнувам един от друг... Когато се мразеха имах време за разговори с любимия си професор и с мъжа когото обичам, а сега ми отнемат и двете...
- Сериозен проблем! - вяло въздъхна Нио, а бледото му лице синееше на ярката светлина.
- Случило ли се е нещо?! - Ная познаваше този празен поглед. За последен път го беше виждала в онова далечно лято, когато бяха ухапани...
Нио не отговори. Той се отпусна на леглото, без да съблича наметалото си и притвори очи.
- Кажи поне мога ли да помогна?! - Ная се опитваше да не се ядосва, защото усещаше че проблема е много сериозен. Нио не беше от хората които хленчат за глупости. Тя приседна до брат си, пое главата му в ръце и нежно заоправя лъскавата му черна коса.
- Справили сме се до тук, Нио, ще се справим и сега, каквото и да е станало...
- Кой може да се справи със смъртта? - тихо попита близнака и силно стисна ръката й.
- Смърт?! - изхрипта Ная и застина, защото в стаята влетя Лупин с изкривено от болка лице.
- Първата жертва е дадена! - тихо каза той.
Ная не попита нищо. Вече знаеше за какво говорят. Сега и тримата имаха нужда от минутка мълчание, за да осмислят и приемат фактите.
*Започва се!* - с болка си помисли асистентката на Снейп. *Предстои ни още много болка!*
..........................................................

Ковчегът беше изложен за поклонение в голямата зала. Същата в коята преди време бяха отпразнували св. Валентин. но сега всичко наоколо беше в черен нюанс. Гораха множество свещи. Толкова много, че миризмата на разтопен восък се натрапваше в ноздрите. Всички мълчаха. Дъмбълдор беше произнесъл кратко прощално слово, след което няколко думи каза и Снейп. Гласът на последния леко трепереше и той очевидно съкрати словото си, завършвайки с това, че покойната е сред най-скъпите му ученици и това е огромна загуба за дом Слидерин и Хогуогтс.
- Да бе! - изръмжа тихо Гала. - Ще се сетиш ти, кой е ценен и кой не!
Меджика я изгледа убийственно.
Всичко отново потъна в тишина.
Групата на Грифиндор не изглеждаше по-добре. Всички бяха бледи и изплашени. Хърмаяни седеше тежко навъсена между Хари и Рон и се чудеше защо са станали толкова мног неща, които не можеш да предвидиш само с ровене из книгите. Рон съчувстваше на Хърмаяни. Хари изпитвае страх. Усещаше, че всичко това има нещо общо с Волдемор. Че може да го засегне по някакъв начин. Той потърси с поглед Ная и Нио и ги откри в особенно печално настроение в тълпата. Очите на Нио бяха силно зачервени, но не плачеше. Сестра му го беше стиснала здраво под мишницата, а с другата ръка переодично забърсваше по някоя сълза от собственото си лице. Лупин беше по-блед и от двамата. Изглеждаше като много болен човек, но външно с ищо друго не показваше мъката си.
Хари вдигна рамене и без да ще погледна към Снейп. Професорът срещна очите му и го изгледа с такава гротеска омраза, че момчето за дълго заби поглед във върховете на обувките си.
- Можете да се сбогувате! - изрече Снейп с глас който сякаш не беше неговият. Дългата траурна опашка се изви и бавно се люшна напред.
- Не обичам смъртта - тихо пошепна Ная, когато приближиха красивия черен ковчег. - Но тя е толкова красива в покоя си... Вярвам че един ден ще срещнем отново всички, които сме загубили.
Нио кимна и позволи на една сълза да се търкули по бузата му. После се наведе, целуна Брет по ледените устни и отстъпи място на Лупин.
Чувстваше се като в сън. сън в който след като се събуди нещо важно и съкпо вече няма да го има.
.................................................................


galeuse:

Следващите няколко дни слидеринци се затвориха, рядко влизаха в часовете, а хората от отбора по куидич въобще не слизаха на игрището. Там се появяваха често само Скуиъл и Меджика. Младата слидеринка беше заела мястото на Брет като гончия и макар че беше наистина добра никой не вярваше че Слидеринци ще спечелят който и да е мач след случилото се. Гальоз не се появяваше често и в Общата стая. Тя оставаше сама в спалнята и продължително се взираше в плаката на лп над леглото на Брет. Още не можеше да повярва, не искаше. Не плачеше - не, не можеше да си позволи такава слабост, но в себе си таеше такава ярост, че често разкъсваше книги или всичко наоколо, което й попаднеше. Сега чак разбра колко е трудно да си смъртожаден, чак сега осъзна какво искаше да ги предупреди Снайп, но тя нямаше да го послуша, щеше да остане такава каквато е, макар и изпълнена с болка. Лориен и Нин също бяха съкрушени. Рядко говореха и изобщо не се смееха. Потър обаче пък продължаваше да се държи отвратително, Уизли и Грейнджър не правеха дори усилие да покажат, че съжаляват. Това вбесяваше всички.
-Защо не отнемиха мачовете?! Когато прибраха тъпата му сестра в стаята на тайните трябваше да ги спрат нали!-Гала говореше все по-силно, след като до нея мина неразделното трио
-Не се ядосвай. И все пак...-Лори също не знаеше какво да каже. Всичко около тях им се струваше така празно и тихо. Меджика почти не говореше, той учеше за изпитите, които щяха да бъдат в края на годината. Някой рядко можеше да каже че го е видял или че е говорил с него. В продължение на дни Гала не можеше да заспи, тя усещаше учестеното дишане на Лори и Нин и разбираше че и те са будни. Беше я страх, че ако заспи ще сънува същата вечер...същите писъци, същата смърт.




breathless:

Минаха близо две седмици от смъртта на Бретлес и останалите смъртожадни усетиха че не биха могли да направят нищо с мълчаливият си бунт.Започнаха пак да посещават часовете, възобновиха тренировките по куидич и не стояха толкова дълго време в общата стая.Гала и Лори започнаха да забравят ужасаната гледка на мъртвата Брет и наведеният над нея върколак и малко по малко си възвърнаха способността да спят нощем, макар и не толкова спокойно.”Поне сега името й отива”-си казваха когато погледнеха сребърната гривничка с гравирано breathless на нея, която беше притежавана от мъртвата слидеринка.
Учителите пък, след тази случка, започнаха още повече да отбягват групата смъртожадни, които от своя страна не обръщаха особено внимание.Смъртта на Бретлес беше поставила всеки от тях на кръстопът.Всички бяха видяли последствията от това което желаеха да бъдат и сега бяха принудени да решат по кой път ще тръгнат.
Но в почти никой не се долавяше някакво колебание.Напротив, случката ги беше стимулирала да се борят за своята уникалност, макар и тъмна в магьосническият свят, за да отмъстят за отхвърлянето си.Защото именно отхвърлянето беше накарало Брет да избере този начин за бягане от проблема, който и я беше убил.
А същинският й убиец?Меджика беше доста тих и почти никой не можеше да разговаря с него но той си имаше оправдание-изпитите.Дали беше вярно, никой не можеше да разбере защото Меджика умееше да крие много добре чувствата си и да показва безразличие към всичко с което не желае да има нищо общо.
А той имаше основание да не иска да бъде замесван.Не той беше виновника за смъртта на Бретлес.Нали тя искаше да бъде ухапана...Но Меджика не можеше да осъзнае дали чувства вина или не.Определено имаше нещо което го тормозеше, но едва ли беше вина.Ако Брет беше тук даже и тя сама щеше каже че си е виновна...Но нея я нямаше...Може би точно това тормозеше Меджика.Липсата на някой който да му досажда денонощно.Да не би Бретлес да му липсваше?
Нио пък, от своя страна, чувстваше вина и за Меджика.Той не можеше да си прости че не беше успял да я спре.Не можеше да приеме факта че едно същество, което беше стигнало толкова близко до хладното му сърце, беше умряло просто така.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мой ред,мой ред...
******************************
Меджик реши,че ще се поразходи в забранената гора,за да се разсее малко...И така той крачеше ли,крачеше из гората,навлизайки все по-навътре и по-навътре...Изведнъж се озова на мястото,където бе издъхнала Брет и тъкмо се канеше да се махне на бегом,когато едва не се спъна в нещо.После установи,че *нещото* всъщност е черна котка.В сърцето му се появи някаква симпатия към животинчето и той го взе със себе си.
Веднага щом стигна общата стая на Слидерин,той пусна котето и се зачуди как да го нарече...
През това време,разбудени от шума Гала,Нин и Лори отидоха да видят какво става.Още щом ги видя котката започна да мяулка неудържимо сякаш искаше да им каже нещо...
-Меджик не знаех,че имаш домашен любимец-каза Нин заспало.
-Току-що я намерих.-каза Меджик,гледайки пухкавото животно.
-Как ще я кръстиш?-попита Лори.
-Не знам,но имам чувството,че познавам тази котка...-замислено каза Меджик
Котето отиде до момичетата и продължи да мяулка настоятелно.На масата имаше плакат на ЛП и котката скочи върху него и започна да мърка.
Гала се обади:
-Може да се казва Брет.
Така и реши момчето.Ето на кой му напомняше-на Бретлес!
И така той нахрани Брет и отиде да си ляга,а тя тръгна след него.Лори и Гала отново си легнаха,но Нин остана на мястото си.Котенцето видя това и отиде при нея.Тогава Нинив забеляза веришката на врата на животното.Вгледа се в нея и после се отдръпна като опарена,с широко отворени очи.След това разтърка слепоочието си и си помисли:
*Трябва да поспя!Вече започвам да халюцинирам!Не може това да е Брет,просто не е възможно!!!*-след което се качи обратно в спалнята на момичетата...
******************************

Надявам се да ви харесва!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

..обаче нз какво да напиша...уф..само да ми дойде музата...
Ей, кажете какво правихте след като си тръгнах!

Sеverus Snape's Slave

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хубаво е...
с гривничката ми ли е на врата си?!

...has no one told you she's not breathing?

ще измислиш...ти винаги измисляш...ако не, ще пишем заедно...пак:)
а колкото до след като ти си тръгна...щях да пускам тема, ама ме мързи...така че по късно

...has no one told you she's not breathing?

Ами...всъщност нямам представа...Ама май да...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами...ок..само кажи кога
Айде направете темичка..интересно ми е

Severus Snape's Slave

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това с котката е страхотна идеямного харесвам черни котки

Няма пряк път до там, където си струва да отидеш!